Решение по дело №32/2020 на Районен съд - Средец

      Р Е Ш Е Н И Е

 

№   14                                                     28.05.2020 г.                                               гр. Средец

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Средец                                                           Наказателен състав

На 26 май 2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 32 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.Д.К. против Наказателно постановление № 20-0269-000045/24.02.2020 г. на Началник група към ОДМВР – гр. Бургас, Районно управление – гр. Средец, в частта му, с която на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. Претендира се отмяна на НП в тази му част с твърдения за липса на знание у наказаното лице за служебна дерегистрация на МПС на трето лице-собственик, респективно поради неосъществено от субективна страна деяние.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител-адвокат, поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

В атакуваната част от наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.02.2020 г., около 23,06 ч. в гр. Средец, на ул. «Иван Вазов» – срещу дом № 15 в посока към кръстовище с ул. «Максим Горки», като водач на лек автомобил «Опел Корса» с рег. № А 3380 КС, собственост на С. К., управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 23695/14.02.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и посочената от актосъставителя нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В АУАН и НП не са вписани обстоятелства по нарушението, свързани с основанието и датата на служебната дерегистрация на МПС, респективно как при проверката по линия на КАТ е констатирано прекратяването на регистрацията. Такива данни не се съдържат и в останалите материали в административно-наказателната преписка. От гласните доказателства при разпита на св. А.Н.К., вписан в АУАН като свидетел-очевидец и разпита на св. Т.М.К. – актосъставител, също не се установяват причината и началният момент на дерегистрацията. Свидетелите изказват предположение, че основанието, предпоставило служебна дерегистрация, е липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. Св. К. изнася данни, че едва след служебна справка е било изяснено, че управляваното от жалбоподателя МПС е служебно дерегистрано. Т. е. в показанията на тези двама свидетели липсват данни за знание от страна на водача на чуждото МПС, че управлява служебно дерегистриран от КАТ автомобил. От своя страна, жалбоподателят е ангажирал доказателства – Свидетелство за регистрация част І /голям талон/ и Свидетелство за регистрация част ІІ /малък талон/ на процесното МПС, от които се установява, че МПС е било регистрирано в КАТ на името на С. К. К. Разпитана в качеството на свидетел, К. изнася данни, че инцидентно е предоставила собственото си МПС, но не за ползване от жалбоподателя, а само, за да го премести до дома й, без да му съобщи, че автомобилът е дерегистриран служебно от КАТ, тъй като самата тя не е знаела това обстоятелство. Автомобилът й е през цялата 2019 г. е бил на ремонт за поправяне на блокиран двигател, съответно не е бил използван, поради което и не е считала, че е необходим договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите». В телефонно обаждане от жалбоподателя е научила, че при проверката е констатирана дерегистрация на МПС.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.02.2020 г., като жалбата е депозирана на 28.02.2020 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП, “регистрация” е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се съдържа каквото и да е доказателство от автоматизираната информационна система, че процесният лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация и от кога, нито доказателство към момента на проверката св. К. да е била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за да е изводимо знанието на жалбоподателя за това обстоятелство. Въпреки доказателствената недостатъчност налице ли е в действителност служебна дерегистрация на процесното МПС, тъй като това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и в производството пред настоящата инстанция той не обори презумпцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. В същото време обаче от материалите по делото не се установява жалбоподателят да е бил уведомен по някакъв начин за обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно. Не се констатира и от коментираните по-горе гласни доказателства, че при проверката по линия на КАТ жалбоподателят е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, както и причината за прекратяването й. Това обстоятелство не е било известно и на актосъставителя по време на проверката, което е наложило извършване на служебна проверка в базата данни. В случая процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите 2 броя регистрационни табели и е имало свидетелство за регистрация, поради което жалбоподателят не може да предполага, че автомобилът е с прекратена регистрация. Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, а липсата на вина изключва административно-наказателната му отговорност, тъй като не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на изложеното жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано, и на това основание подлежи на отмяна.

В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат 10 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като административно наказание или принудителна административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0269-000045/24.02.2020 г. на Началник група към ОДМВР – гр. Бургас, Районно управление – гр. Средец, в частта, в която на К.Д.К., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.                

                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: