№ 340
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е след
постановяване на отменително решение № 61/13.07.2022 год. по т.д.№
237/2021 год. по описа на ВКС, Първо отделение, с което е отменено решение
№ 260045/11.11.2020 год. по в.гр.д. № 266/2020 год. по описа на ВАпС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба подадена от
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД-гр.София, чрез адв. С., и въззивна жалба
подадена от Х. Т. Х., чрез адв. Х., срещу решение № 322/27.05.2020г.
постановено по т.д. № 1112/2019г. по описа на ВОС, с което съдът е осъдил
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на Х. Т. Х. сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически и
психологически болки и страдания), претърпени от ищеца в следствие на
травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2017 г., в
гр.Варна, причинено от И. М. Н. като водач на л.а. марка „Мерцедес“, модел
„С 180“, рег. № В 3503 РА, на основание чл.498 КЗ, като е отхвърлил исковата
претенция за горницата над присъдените 100 000 лв. до претендираните 610
000 лв. като неоснователна, а страните са осъдени да заплатят следващите се
разноски и такси за производството.
Въззивникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД обжалва решението в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Х. Х. сумата от 100 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в
1
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неприемане
възражението за съпричиняване поради преклудиране на същото, респ. в
недопускане доказателствените искания за назначаване на съдебно
автотехническа експертиза и събиране на гласни доказателства. Признава
факта на предприето от застрахователното дружество частично признание на
иска и доброволно заплащане на ищеца на сумата от 50 000 лв. на
05.11.2019г., което обезщетение счита, че кореспондира с реално
претърпените от ищеца болки и страдания, поради което застрахователят не
дължи заплащане на суми над вече изплатените. Излага съображения за това,
че съдът е нарушил принципа, заложен в чл. 10 ГПК за съдействие за
установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.
Признава факта, че застрахователното дружество не е депозирало писмен
отговор на исковата молба, но приема депозираното на 06.01.2020г.
становище и инкорпорираното в същото възражение за съпричиняване за
сторено в преклузивните срокове, излагайки подробни съображения за това и
цитирайки относима по спорния въпрос съдебна практика на ВКС. Навеждат
се оплаквания, че пострадалият Х. Х. с поведението си е нарушил правилата
на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, с което в значителна
степен е съпричинил вредоносния резултат. Позовава се на неправилно
приложение нормата на чл. 52 ЗЗД и несъобразяване на съдебната практика за
подобни казуси. Излага подробни съображения за липса на основания за
ангажиране отговорността на застрахователя. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, като вместо това въззивната инстанция да постанови друго, с
което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло, а в условията на
евентуалност – размерът на присъденото обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди да бъде намален, отчитайки действително
претърпените болки и страдания, както и процента на съпричиняване на
вредоносния резултат. Претендират се сторените по делото съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок, насрещната страна Х. Х., е депозирал
писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност да
въззивната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с подробно изложения
съображения за това.
Въззивникът Х. Х. обжалва решението в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за горницата над 100 000 лв. до претендираните
610 000 лв. като неоснователна. Намира решението за неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Моли съда да отмени решението в обжалваната му
част, като присъди допълнително сумата от 460 000 лв., съобразявайки
доброволно извършеното плащане в хода на процеса на 50 000 лв. Твърди се,
че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, установяващи
получените травматични увреждания, интензитета и продължителността на
претърпените от него болки и страдания, в резултат на което определеният
размер на следващото му се обезщетение не отговаря на критерия за
2
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението и
уважаване на иска, така както е предявен, ведно с присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.
Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар и за двете
инстанции на осн. чл. 38 ЗА.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, чрез адв. С., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба в нейната цялост, в т.ч. и касателно
претенцията за законна лихва. Претендира се присъждане на разноски за
двете инстанции.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до
наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
В постановеното отменително решение на ВКС е прието, че при новото
разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по
релевираното допустимо възражение за съпричиняване от въззивника –
застраховател.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Установяването на съпричинителството е в тежест на
страната, която го твърди като доказателствената тежест включва
задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от
3
пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен
резултат.
С влязло в сила определение от 27.11.2018г. по НОХД № 5251/2018г. на
РС - Варна е одобрено споразумение, с което И. Н. е признат за виновен за
настъпването на процесното ПТП - при извършване на маневра "завой
наляво" същият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно -
разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП: „Водачът на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво, за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се
убеди, няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение" и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Х. Т.
Х., изразяваща се в кръш синдром и компартмент синдром, които две
състояния са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Съобразно трайно установената съдебна практика, въпросът за
съпричинителството следва да се счита преклудиран или установен, само ако
е налице влязла в сила присъда/споразумение и престъплението, за което
подсъдимият е признат за извършител, обхваща във фактическия си състав и
поведението на пострадалия. Във всички останали случаи, изследването на
приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД следва да се установи в гражданския процес и то по реда на главно и
пълно доказване от възразилата страна.
Съобразно заключението на назначената от въззивния съд САТЕ
процесното ПТП е настъпило на 15.07.2017 год., около 19.00 часа, при суха
настилка, в светлата част на денонощието и при добра, пряка видимост на
участниците в движението. Водачът на л.а.“Мерцедес 180 С“ предприел
маневра завой наляво към отклонение, водещо до лозов масив, и навлязъл в
лявата пътна лента. В същото време, мотоциклетът, управляван от ищеца Х.
Т. Х. също се движел в лявата пътна лента, като не успял своевременно да
спре. В резултат на удара, мотоциклетистът отхвръкнал напред и наляво.
Скоростта на движение на л.а. е била 33, 46 км/ч, а мотоциклетистът се
движел със скорост 122, 33 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч.
Вещото лице е категорично, че водачът на ПТП е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, ако беше възприел и реагирал адекватно на
приближаващия се зад него в лявата пътна лента мотоциклет. При
осъществяване на предприетата маневра е можел и е бил длъжен да съобрази,
че ще създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
4
От друга страна, мотоциклетистът не е можел да предотврати ПТП чрез
спиране или отклоняване, тъй като опасната му зона на спиране е била по-
голяма от отстоянието, на което се е намирал преди мястото на удара.
Горният извод важи дори скоростта му да отговаря на разрешената такава от
80 км/ч. Мотоциклетистът би могъл да предотврати удара единствено, ако се
е движел със скорост от 31,80 км/ч.
Не се съдържат данни за опровергаване на експертния извод в
показанията на св. И. И., разпитан от въззивната инстанция.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема
възражението за съпричиняване за недоказано. По делото не са събрани
доказателства, че с действията си или бездействията си увреденото лице е
нарушило предписани от закона правила за поведение и нарушенията му са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Няма събрани
доказателства и че при спазване на скоростните ограничения, настъпилите
увреди за мотоциклетиста биха били в по- малък размер.
По размера на дължимото обезщетение:
Съдът, като съобрази задължителните указания на ВКС по чл. 294, ал.1,
изр.2 ГПК, намира следното:
Ищецът е бил на 31 год. към датата на инцидента. Получил е сериозни и
тежки увреждания, а именно: кръш синдром /остра бъбречна недостатъчност
при размачкана мускулатура/ и компартмент синдром на десния горен
крайник /притисната артерия и загуба на кръвоснабдяване в резултат на
размачканите тъкани/, обусловили опасно за живота състояние на
пострадалия, изискващо незабавна медицинска интервенция. В допълнение е
констатирано размачкване на дясната лъчева, лакътна и мишнична артерия с
последвала тромбоза и прекъсване на нервите на десния горен крайник,
счупване на лявата лопатка и ключица и изкълчване на лявата лакътна става,
довели до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
повече от 30 дни, изкълчване на лявото коляно с последица трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от два месеца,
счупване на диафизата на дясна бедрена кост, обусловила трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за повече от шест месеца и счупване
на дясна раменна кост, на двете кости на дясната предмишница и на
метакарпалните кости вдясно.
Ищецът е провел болнично лечение в реанимация, отделения по съдова
хирургия и ортопедия, продължило месеци. Претърпял е множество
хирургични интервенции /19 бр./ за репозиция на фрактурите, фиксации,
намествания, почистване и дебридмен, възстановяване на колатерални връзки
и др. Поставена му е изкуствена колянна става.
Поради хипертрофия и хипоТ.я на мускулите на четирите крайника е
бил подложен на рехабилитационни процедури.
Понастоящем е налице трайна и необратима увреда на десния горен
крайник – пълно осакатяване поради прекъснати нерви. Дясната ръка на
5
ищеца „виси“ свободно около торса / епикриза от 06.03.2018 год., Клиника по
ортопедия и травматология/.
Налице са и остатъчни ограничения в движенията на дясно рамо, ляво
коляно и лява лакътна става.
Ищецът е с призната 100 % неработоспособност за срок от 2 години по
повод уврежданията.
Според заключението на СМЕ лечебният процес е завършил, но следва
да продължи по отношение изкълчването на лявата колянна става.
ПТП се е отразило неблагоприятно върху психиката на ищеца, като през
първите шест месеца последният е развил разстройство в адаптацията,
тревожно-депресивен синдром и посттравматично стресово разстройство,
установени със заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Към
настоящия момент ищецът е с прояви на посттравматично стресово
разстройство, включващи кошмарни сънища, дистанцираност, емоционална
хладност.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че
определеното от ВОС обезщетение в размер на 150 000 лева не отчита
релевантните факти за приложение на чл. 52 ЗЗД. Ищецът е млад човек,
който е бил в отлично физическо и психическо състояние преди инцидента.
Понесъл е изключително сериозни травми, вкл. и животозастрашаващи,
заради които е претърпял продължително болнично лечение и множество
хирургични интервенции. Понастоящем е с пълна инвалидизация на дясна
ръка и с изкуствена колянна става. Лечението му не е приключило. Ищецът
няма да може да води пълноценен жимот. В допълнение към физическите
болки, страдания и ограничения, следва да бъдат добавени и психическите
такива, които са налице и понастоящем, макар и с отслабен интензитет. В тази
част съдът отчита, че след шестия месец симптомите са затихнали и че
ищецът не е търсил специализирана медицинска помощ, вкл. не е провеждал
психотерапевтично и медикаментозно лечение.
При изследване на спорното правоотношение, съдът не кредитира
доводите на въззивника – застраховател, основани на факта, че ищецът е
възстановен с гладък ход на протичане на оздравителния процес. Твърдяното
възстановяване е с цената на продължило с месеци болнично лечение и
операции, при това – с изключително сериозни остатъчни дефекти.
Мотивиран от горното, съдът намира, че дължимото обезщетение следва
да се определи на 300 000 лева. Така определеното обезщение отговаря на
тежестта на уврежданията, продължителното лечение, продължаващо и
понастоящем, и негативните, трайни резултати от катастрофата. Така
определеното обезщетение отговаря и на икономическа обстановка в страната
към датата на деликта, ориентир за която са както официално оповестените
статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и
нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка "Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ
6
/макар последните да се явяват само помощен критерий/.
С оглед осъщественото плащане от застрахователя на сумата от 50 000
лева, предявеният иск е основателен до размер на 250 000 лева. Обжалваното
решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част до посочения
размер.
Ищецът не е претендирал законна лихва върху претендираното главно
вземане.
Държавни такси:
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗД следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса по допълнително уважената претенция от въззивната
инстанция в размер на 3000 лева по сметка на АС – Варна, 6000 лева – по
сметка на ОС – Варна и 3000 лева по сметка на ВКС.
Разноски:
На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Р.Х. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Х.
Т. Х. във въззивната инстанция съобразно приетата за основателна претенция
в размер на 6530 лева /чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 – в редакция към
датата на сключване на договора/, както и допълнително 3153, 77 лева за
осъществено процесуално представителство пред първа инстанция. При
същите условия и на основание чл. 294, ал.2 ГПК в полза на процесуалния
представител следва да се присъди и възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в
размер на 6530 лева за касационната инстанция. Общо дължимото
допълнително възнаграждение възлиза на 16 213, 77 лева
Ответникът – застаховател е претендирал разноски за въззивното
разглеждане на спора. Разноските, свързани с назначаването на СТАЕ и
призоваването на свидетел следва да останат в тежест на страната, тъй като са
свързани с приетата за неоснователна въззивна жалба срещу осъдителната
част на решението. Договореният и заплатен адвокатски хонорар от 15 300
лева с вкл. ДДС не се явява прекомерен с оглед общия материален обжалваем
интерес пред въззивната инстанция в размер на 610 000 лева и минималното
възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.5 Наредба № 1/2004 год. в редакция ДВ бр.
68/2020, приложима към датата на сключване на договора за процесуално
представителство, ведно с ДДС. На страната следва да се присъдят разноски
съобразно приетата за неоснователна претенция на насрещната страна или
7 984, 92 лева. При същите условия и на основание чл. 294, ал.2 ГПК в полза
на страната следва да се присъдят и част от сторените разноски пред
касационната инстанция по защита срещу касационната жалба на Х. Х.
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК или 6 576, 47 лева. В полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 14 561, 39
лева.
С оглед изхода от спора присъдените разноски в полза на
застрахователя за първа инстанция следва да бъдат намалени до размер на
10 251,15 лева.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 322/27.05.2020г. постановено по т.д. №
1112/2019г. по описа на ВОС, в частта в която съдът е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от Х. Т. Х. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (физически и
психологически болки и страдания), претърпени от ищеца в следствие на
травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2017 г., в
гр.Варна, причинено от И. М. Н. като водач на л.а. марка „Мерцедес“, модел
„С 180“, рег. № В 3503 РА, на основание чл.498 КЗ за разликата от 100 000
лева до 250 000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Т. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Белослав, ул."Средец"
№ 6 разликата от присъдените от ВОС 100 000 лева до 250 000 лева,
съставляващи обезщетение за неимуществени вреди (физически и
психологически болки и страдания), претърпени от ищеца в следствие на
травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2017 г., в
гр.Варна, причинено от И. М. Н. като водач на л.а. марка „Мерцедес“, модел
„С 180“, рег. № В 3503 РА, на основание чл.498 КЗ.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която в полза на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД са присъдени разноски за разликата над 10 251,15
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса за въззивното разглеждане на спора в размер на
3000 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на АС – Варна;
6 000 лева по сметка на ОС – Варна и 3000 лева по сметка на ВКС, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Р. М. Х. от АК - Варна сумата от 16 213, 77 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, за касационното производство и допълнително възнаглаждение
за процесуално представителсво пред ОС – Варна, на основание чл.38 ЗАдв.
вр. чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Белослав, ул."Средец"
№ 6 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София
8
сумата от 14 561, 39 лева – разноски за въззивното и касационното
разглеждане на спора, определени по съразмерност.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9