РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Чепеларе, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно
наказателно дело № 20235450200117 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с подадена жалба от С.Д.Б. от гр.Ч. против Наказателно
постановление №6/15.09.2023г., издадено от Началника на РУ на МВР - Чепеларе, с което за
нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ и е наложена глоба в размер на 300
лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето. В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото наказателно
постановление, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди,
че е родител на детето К.У., но родителските права спрямо него се упражняват от бащата В.У., а не
от нея, както и че на посочената в наказателното постановление дата детето е било придружавано
от пълнолетно лице, което било упълномощено за това от бащата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Р.Р., който
поддържа жалбата и по изложените в нея доводи моли наказателното постановление да бъде
отменено. Претендира разноски за осъществена безплатна правна помощ.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава
активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, макар и по
съображения, различни от изложените в нея.
Жалбоподателят С. Б. и св.В.У. са родители на детето К.У., роден на **.**.****год.
Двамата имат още едно дете – Р.У. и всички живеят заедно на адрес гр.Ч., ул. „*****“ №**.
На **.**.**** год. вечерта синът на жалбоподателката - К.У. /на ** год./ излязъл навън
заедно със свои приятели – непълнолетния В.П. и пълнолетния Б.М. и отишли в градския парк в
гр.Чепеларе. По-късно към тях се присъединил непълнолетния М.Ч.. Докато били там възникнало
1
някакво спречкване между М.Ч. и останалите три момчета. При спречкването М. бил ударен от
тях, за което се оплакал на своите родители. Майката и бащата на М. веднага отишли в РУ –
Чепеларе и подали жалба за това, че детето им било бито. По повод на този сигнал св.Г. Щ. и З.Т.–
полицейски служители в РУ – Чепеларе, които по това време осъществявали дежурен наряд по
охрана на обществения ред на територията на града били изпратени да установят момчетата, които
малко преди това са набили М.. Около 22,50 часа полицейските служители установили К.У., В.П.
и Б.М. на ул. „****“ в близост до дом №* и до намиращата се там ***, след което и трите момчета
били съпроводени до сградата на РУ – Чепеларе. Полицейските служители веднага уведомили
родителите на двамата непълнолетни – У. и П. и след пристигането им били снети сведения от
децата. Сведения били снети и от пълнолетния М.. Жалбоподателката била тази, която се явила в
полицейското управление и именно в нейно присъствие били снети сведенията от К., а след това и
самата тя дала писмени сведения. По подадената жалба била образувана преписка с рег. №373000-
2081/18.07.2023 год., по която е извършена проверка от св.И. – инспектор ДПС в РУ – Чепеларе и
въз основа на изготвената от нея докладна записка, на 31.08.2023 год. св.И. У. съставил АУАН
Серия АД, бл. №324981/31.08.2023 год. срещу жалбоподателя, за това, че на **.**.**** год. около
22,50 часа в гр.Ч., на ул. „****“ до дом №**, като родител на непълнолетния си син К. В.У. с ЕГН
**********, не го придружава на обществено място, което деяние е квалифицирано като
нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗДет.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, съгласно което
за нарушение чл.8, ал.3 от ЗЗДет. на С.Д.Б., е наложена глоба на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет., в
размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка безспорно е установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите И. У., Г. Щ., В. И. и В.У., както и от
приобщените писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични,
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗдет задължава родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете да го придружават на обществени места след 20,00 часа,
ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 часа, ако детето е навършило
14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. Съгласно ал.4 на чл.8 от ЗЗдет, ако
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат
да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на
обществени места след 22,00 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило
18-годишна възраст. Неизпълнението на цитираните разпоредби се санкционира на основание
чл.45, ал.3 от ЗЗДет, съгласно който родител, настойник, попечител или друго лице, което полага
грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, поечител или друго лице, което полага грижи
за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция
от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000
лева.
Разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДет включва в условията на кумулативност както
неизпълнение на задължението на родителя по чл.8, ал.3, така и неизпълнение на задължението му
по чл.8, ал.4 от ЗЗДет. При изпълнение на едно от задълженията по чл.8, ал.3 или ал.4 от ЗЗДет не
е налице нарушение. Иначе казано – един родител винаги би бил в неизпълнение на двете
разпоредби, ако детето е само навън, след нормативно установения час и няма как да бъде
допуснато нарушение само по единия от текстовете. Ако детето е с придружител, то няма да има
нарушение, тъй като ще е изпълнено изискването на чл.8, ал.4 от ЗЗДет. На практика няма как да
има допускане единствено на нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗДет, тъй като родителят няма да е
изпълнил и двете условия. Очевидно законодателната воля е да бъде санкциониран родител, който
не е осигурил придружител за детето си, независимо дали това ще е самият той или посочено от
него друго пълнолетно лице. За да се приеме, че два състава на нарушение са алтернативни, то
двата състава следва да могат да бъдат прилагани самостоятелно. Както бе посочено, това е
невъзможно в конкретната хипотеза, поради което при квалифициране на нарушението следва да
се посочат двете алинеи от чл.8 от Закона за закрила на детето /в този см. Решение №77/23.03.2020
год. на АдмС – Смолян по к.а.н.д. №8/2020 год./.
2
Деянието се изразява в бездействие на родителя, което е в нарушение на установения
правов ред и е общественоопасно, само ако не са изпълнени едновременно и двете изисквания по
чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.
В настоящия случай обаче административно наказващия орган е ангажирал отговорността
на родителя само за нарушение на ал.3 на чл.8 ЗЗДет. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото
наказателно постановление административно наказващия орган е посочил, че родителя –
жалбоподател не е изпълнил и задължението си по чл.8, ал.4 ЗЗДет. Административно наказващия
орган не е изяснил дали детето е било придружавано от пълнолетно лице и не е посочил никакви
обстоятелства в тази насока. Не е формулирано нито словесно, нито цифрово такова
административно обвинение. Този пропуск води до невъзможност да се извърши преценка за
съставомерността на деянието, което съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато
както при съставяне на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление, довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство,
което неизбежно води до незаконосъобразност и е основание за отмяна на наказателното
постановление.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя за това, че същата не е годен субект на вмененото й административно нарушение,
тъй като към датата на деянието грижите и родителските права на непълнолетното й дете не са
упражнявани от нея, а от бащата - св.В.У., тъй като двамата имали такава устна уговорка.
Нормативната уредба на отношенията между родители и деца се съдържа в Глава IХ от Семейния
кодекс /СК/. Като носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца, чл.122 ал.1 от СК посочва всеки родител, какъвто в случая е жалбоподателят по
отношение на ненавършилото пълнолетие към датата на нарушението, дете К. В.У.. В това си
качество именно жалбоподателят се явява адресат на уредените в чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет
родителски задължения. От своя страна разпоредбата на чл.125, ал.3 от СК постановява, че
родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол
на поведението на непълнолетното дете. Независимо дали са в брак, родителите имат равни права
и задължения, които упражняват в пълен обем във всеки един момент, доколкото не са лишени или
ограничени при упражняване на родителските права. Липсата на настъпили факти по ограничаване
или лишаване от родителски права ангажира административнонаказателната отговорност на всеки
от родителите на самостоятелно основание. В разглеждания случай не се установиха такива
обстоятелства по отношение на санкционираното лице, поради което е и годен субект на
визираното по-горе нарушение, а изложеното в тази връзка от страна на жалбоподателя
възражение е неоснователно.
Доколкото съдът констатира посочените съществени нарушения, водещи до отмяна на
издаденото наказателно постановление не намира за необходимо да обсъжда наведените от
жалбоподателя други възражения относно незаконосъобразността на оспореното постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, жалбоподателят има право
на заплащане на разноски в настоящото производство на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН.
Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие (л.49) процесуалното
представителство е безплатно. Според разпоредбата на чл. 38 ЗАдв адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие, като ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съдът в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателят следва да бъде определено в
размер на 400 лева, като същите следва да се присъдят в полза на адв. Р.В.Р. от АК - П.. На
осъждане подлежи юридическото лице, в чиято структура е учреждението, чийто орган е издал
отмененото НП, поради което тази сума следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Смолян, в
структурата на което е РУ – Чепеларе.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Чепеларския районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №6/15.09.2023г., издадено от Началника на РУ на
МВР - Чепеларе, с което на С.Д.Б., ЕГН **********, от гр.Ч., ул. „*****“ №** е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 лева, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет за
нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗДет, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, ОДМВР –
Смолян да заплати на адвокат Р.В.Р. от Адвокатска колегия – П., сумата от 400,00 (четиристотин)
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя С.Д.Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Смолян в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
4