Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260371
гр. Русе, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 23 март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Десислава Колева
при секретаря Галя
Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. №5505 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Ищцата С.И.Д. твърди,
че с договори за наем, лично е отдала за ползване на ответника ППК „Надежда – *****“ следните недвижими имоти:
земеделска земя с обща площ от 16,221 дка, в землището на с. *****: 1. Нива с
площ 5,958 дка, стар номер 030054 – сега имот с идентификатор 63668.30.54 с
площ 5960 кв.м.; 2. Нива с площ 3,681 дка, стар номер 069046 – сега имот с
идентификатор 63668.69.46 с площ 3682 кв.м.; 3. Нива с площ 6,582 дка, стар
номер 082023 – сега имот с идентификатор 63668.82.23 с площ 6583 кв.м. Срокът
на ползване по договор № 2595 от 12.07.2016 г. бил стопанската 2016/2017 г.,
като ползването било от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г., по втория договор №
2938 от 16.01.2018 г. срокът бил пет стопански години, считано от стопанската
2018/2019 г., като ползването било от 01.10.2018 г. до 30.09.2023 г. Посочените
имоти ищецът ползвал без да е заплатил наем в рамките на договорения срок, за
стопанските 2016/2017 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. Заявява, че към настоящия
момент плащане не било извършвано. Договореният наем за всяка от трите стопански
години бил в размер на 60 лв. за един декар годишно или в общ размер на 973,26
лв. за година.
Иска да бъде осъден
ответника да й заплати общо сумата от общо 2919,78 лв., представляващи неплатени наеми за
стопанската 2016/2017 г., стопанската 2018/2019 г. и стопанската 2019/2020 г.,
като претендират и мораторна лихва в общ размер на 425,52 лв., както следва:
311,43 лв. за стопанската 2016/2017 г. и 114,09 за стопанската 2018/2019 г.
В отговора на
исковата молба ответникът ППК „Надежда – *****“
счита предявените искове за неоснователни. Заявява, че претенцията за наемна
цена за стопанската 2016/2017 г. била погасена по давност, поради изтичане на
3-годишна погасителна давност, както и лихвата за този период. За стопанска
2018/2019 г., както и за стопанската 2019/2020 г. кооперацията била изплатила
дължимата наемна цена.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На
12.07.2016 г. между страните е сключен Договор за
наем на земеделски земи с физически лица №2595/12.07.2016 г., по силата на
който ищецът
отдал под наем на ответника собствен си имот - земеделска земя с обща площ от 16,221 дка, в
землището на с. *****: 1. Нива с площ 5,958 дка, стар номер 030054 – сега имот
с идентификатор 63668.30.54 с площ 5960 кв.м.; 2. Нива с площ 3,681 дка, стар
номер 069046 – сега имот с идентификатор 63668.69.46 с площ 3682 кв.м.; 3. Нива
с площ 6,582 дка, стар номер 082023 – сега имот с идентификатор 63668.82.23 с
площ 6583 кв.м. Срокът на ползване по договора бил стопанската 2016/2017 г.,
като ползването било от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г.
На 16.01.2018 г. между страните е сключен нов Договор
за наем на земеделски земи с физически лица № 2938, по силата на който ищецът
отдал под наем на ответника същите земеделски земи. Срокът за възмездно
ползване на земеделските земи по този втори договор бил пет стопански години,
считано от стопанската 2018/2019 г., като ползването било от 01.10.2018 г. до
30.09.2023 г.
Договореният наем и
по двата договора бил в размер на 60 лв. за един декар годишно или в общ размер
на 973,26 лв. за година.
При така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
В
чл.79 от ЗЗД е регламентирана правната възможност изправната страна по договор
да претендира реално изпълнение на задължението от длъжника. За да бъде
ангажирана отговорността на ответника на това правно основание на първо място
следва да се установи в процеса наличието на договорни отношения между
страните. С представените по делото в официално заверен преписи от договори,
неоспорени от ответника, се установи, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът отдавал под наем недвижима вещ – :
земеделска земя с обща площ от 16,221 дка, в землището на с. *****: 1. Нива с
площ 5,958 дка, стар номер 030054 – сега имот с идентификатор 63668.30.54 с
площ 5960 кв.м.; 2. Нива с площ 3,681 дка, стар номер 069046 – сега имот с
идентификатор 63668.69.46 с площ 3682 кв.м.; 3. Нива с площ 6,582 дка, стар
номер 082023 – сега имот с идентификатор 63668.82.23 с площ 6583 кв.м. срещу насрещното задължение от ответника за
заплащане на наемна цена от 60 лв. за един декар годишно. Предвид това съдът
приема, че исковете са насочени срещу пасивно материалноправно легитимирано лице.
Сключеният
между страните договори са неформални, възмездени, консесуални, срочни и по
отношение на тях следва да намерят приложение чл.228 – 239 от ЗЗД. По
неуредените въпроси със субсидиарно приложение са разпоредбите на общата част
на ЗЗД. Законът изисква точно изпълнение на поетите с договора задължения или
престиране на уговореното по вид, качество, количество и срок. Основно
задължение на ищеца е да предаде на ответника наетата вещ. По делото не се
релевираха доказателства, установяващи по категоричен начин факта на изпълнение
на договорното задължение от страна на ищеца, но предвид неоспорването му от ответната
страна, съдът приема, че е предадено държането на процесните земеделски земи и
той е изправната страна по договора по смисъла на чл.79 от ЗЗД и следователно
има качеството на кредитор. Съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответната страна е да
установи в процеса факта на изпълнение на задълженията си по заплащане на
наемна цена за претендирания период. По делото не се ангажираха доказателства за точно изпълнение, поради което
съдът приема, че е налице неизпълнение на договорните задължения, за което ответникът
отговаря. По същността си то е факт, който поражда нови правни възможности.
Една от тях, регламентирана в чл.79 ал.1 от ЗЗД, е претендирането на реално
изпълнение от кредитора, какъвто е процесният случай – за заплащане на наемна
цена.
Следва да се посочи, обаче, че
направените от ответника възражения за изтекла погасителна давност е
основателно , тъй като според разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. Ето защо пренцията за заплащане на наем в размер на 973.26 лв. за
ползването на земеделски земи за стопанската 2016/2017 г. е погасено по давност.
Погасена е и претендираната лихва за забава върху сумата от 973.26 лв. за
периода от 01.10.2017 г. до 25.11.2020 г. в размер на 311.43 лв. по Договор за
наем на земеделски земи с физически лица №2595/12.07.2016 г.
С оглед изложеното предявените
искове следва да се уважат за размер от 1946.52 лв., представляващи наемна цена
по Договор за наем на земеделски земи с физически лица № 2938/16.01.2018 г. за
ползването на - земеделска земя с обща площ от 16,221 дка, в землището на с. *****:
1. Нива с площ 5,958 дка, стар номер 030054 – сега имот с идентификатор
63668.30.54 с площ 5960 кв.м.; 2. Нива с площ 3,681 дка, стар номер 069046 –
сега имот с идентификатор 63668.69.46 с площ 3682 кв.м.; 3. Нива с площ 6,582
дка, стар номер 082023 – сега имот с идентификатор 63668.82.23 с площ 6583
кв.м. за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., като над тази сума следва да
се отхвърли претенцията по Договор за наем на земеделски земи с физически лица
№2595/12.07.2016 г. за стопанската 2016/2017г.
Предвид
основателността на главниците, следва да се уважи и акцесорната претенция за
законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Предявеният иск за
лихва за забава следва да се уважи за сумата от 114.09 лв. по Договор за наем
на земеделски земи с физически лица № 2938/16.01.2018 г. за периода 01.10.2019
г. до 25.11.2020 г.
С
оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 461.98 лв.- разноски
за настоящото производство съобразно уважената част от исковете. Ищецът дължи
на ответника сумата от 230.42 лв.- разноски за производството, съобразно
отхвърлената част от исковете, т.е по компенсация ответникът дължи на ищеца
сумата от 231.56 лв.
Мотивиран
от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ППК „Надежда – *****“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Ряхово, община Сливо поле, ул. Искьр № 1, да заплати на С.И.Д., ЕГИ **********,***, сумата от 1946.52 лв.,
представляващи наемна цена по Договор за наем на земеделски земи с физически
лица № 2938/16.01.2018 г. за ползването на земеделска земя с обща площ от
16,221 дка, в землището на с. *****: 1. Нива с площ 5,958 дка, стар номер
030054 – сега имот с идентификатор 63668.30.54 с площ 5960 кв.м.; 2. Нива с
площ 3,681 дка, стар номер 069046 – сега имот с идентификатор 63668.69.46 с
площ 3682 кв.м.; 3. Нива с площ 6,582 дка, стар номер 082023 – сега имот с
идентификатор 63668.82.23 с площ 6583 кв.м., за стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, сумата от от 114.09 лв. лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 25.11.2020 г. върху
сумата от 973.26 лв. наемна цена по Договор за наем на земеделски земи с
физически лица № 2938/16.01.2018 г. за стопанска 2018/2029г., както исумата от 231.56 лв.- разноски
по компенсация за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.Д., ЕГИ **********,***
срещу „ППК „Надежда – *****“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Ряхово, община Сливо поле,
улица Искьр № 1 искове за заплащане на сумата от 973.26 лв.- наемна цена
по Договор за наем на земеделски земи с физически лица №2595/12.07.2016 г. за
стопанската 2016/2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.11.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 311.43 лв. лихва за забава
върху нея за периода 01.10.2017 г. до 25.11.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Р у с е н с к и о к р ъ же н с ъ д в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: