Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 21.10.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на
двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и първа година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, И.Д. и
прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Радослав Бухчев, разгледа
докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен
характер № 332 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на „Е.Б.-И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище в гр. А., ул.“Х. Д.“ №3,
представлявано от управителя С.Д.У., подадена от адв. И.Р. - ВАК, срещу Решение
№ 260010 от 19.05.2021 г., постановено по нахд № 17/2021 г. по описа на Районен
съд - Тервел, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-001978/379 от
07.12.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното решение, поради
допуснати съществени нарушения на
производствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касатора, в решението липсват мотиви
за наведените пред районния съд в жалбата основания. В тази връзка се твърди,
че решението е необосновано, тъй като е налице противоречие между изложените
мотиви и събраните доказателства. Касаторът оспорва да е извършил
нарушението и моли решението на районния съд да бъде отменено
като незаконосъобразно и вместо него да се постанови решение за отмяната на
незаконосъобразното наказателно постановление.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез процесуалния
си представител, юрисконсулт Г.Н., оспорва изцяло жалбата и моли,
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, посочено от
касатора.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич намира
подадената касационна жалба за неоснователна и изразява становище, решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
същата за неоснователна.
С оспореното пред Районен съд - Тервел Наказателното
постановление № 08-001978/379 от 07.12.2020 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, на „Е.Б.И.“ ЕООД е наложена имуществена
санкция от 1 500 лева за нарушаване на чл.63, ал.2 във връзка с ал.1 от Кодекса
на труда, на основание чл.414,ал.3 от КТ.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
установил фактическата обстановка чрез събрани по делото писмени и гласни доказателства, приел е също, че актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, че са спазени процесуалните правила на ЗАНН ,
включително и законово определените срокове. Съдът е обсъдил установената
фактическа обстановка с приложимия материален закон-разпоредбите на чл.63, ал.1
и ал.2 от КТ, както и санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ и е извел
окончателния извод за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Относно приложението на материалния закон съдът е приел за
безспорно установено,че дружеството-работодател е допуснало нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.1 във вр. с ал.2 от КТ. Коментирал е размера на наложената санкция, определен в минимално
установения, като е приел, че при определянето му са съобразени тежестта на
нарушението и целите,визирани в чл.12 от ЗАНН. Изложил е и съображения, защо в
случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият касационният състав изцяло споделя изводите на съда. Решението е правилно и законосъобразно.
Оспореното пред районния съд наказателно постановление е
издадено за това, че при извършена проверка на 21.09.2020 г. в 10,00 часа на
обект – изграждане на скеле и полагане на фасадна хидроизолация на ПГТО „Д.М.“
гр.Тервел, ул.“Х.А.“ № 81, изпълняван от „Е.Б.И.“ ЕООД, служителите на Дирекция
„ИТ“-Добрич са заварили да работи като изгражда скеле, работникът Т.П.Т., който
попълнил декларация , че от 21.09.2020г. е нает на работа от „Е.Б.И.“ ЕООД.
Работникът не е предоставил на проверяващите екземпляр от трудов договор или
уведомление, следователно не е разполагал с тях. Проверяващите са изискали
трудавите досиета на всички заварени да работят, вкл. и на Т.Т.и на 28.09.2020
г. при представянето им са установили, че Т.Т.е бил допуснат да работи преди
работодателят да му е предоставил копие на уведомлението за регистрация в НАП
на трудовия му договор.
Изрично в НП е вписано коя е датата на извършване на
нарушението и това е датата на проверката на място, 21.09.2020г., когато е бил
заварен да работи работникът Т. Т., неправомерно допуснат до работа от
работодателя при неспазване на задължението по чл.63, ал.1 и нарушение на
забраната на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Поради което е неоснователно
възражението в касационната жалба, че датата на нарушението не била посочена.
Съгласно цитираните разпоредби на закона, работодателят е
длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите и работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Правилно решаващият съд е приел, че наказателното
постановление е издадено при спазване на материалния закон, понеже с гореописаното
деяние дружеството-работодател е извършило нарушение на трудовото
законодателство, разпоредбите на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от Кодекса на труда.
В касационното производство, санкционираното дружество не представя
доказателства за фактическа обстановка, различна от установената пред районния
съд, поради което касационният състав приема, че при гореустановената
фактическа обстановка, решението е в съответствие с материалния закон.
Административен съд –Добрич не установи при постановяване на решението, съдът да е допуснал съществени процесуални нарушения. Решението е постановено след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издадените АУАН и НП . Извършена е проверка и за справедливостта при определяне на наказанието, при която съдът е приел, че правилно за извършването на гореописаното деяние на работодателя е наложена санкцията, предвидена в нормата на чл.414, ал.3 от КТ като размера й от 1500 лв. е минимален.
Нарушението не
е маловажно, съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, която определя, че не
са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и
2 от КТ. С цитираната разпоредба законодателят е извършил преценката, че не е
маловажно нарушението, изразяващо се в нарушаването на изрично постановената
забрана по чл.63, ал.2 от КТ, да се допуска до работа работник или служител,
преди да му бъдат предостави документите, удостоверяващи възникналото трудово
правоотношение и регистрирането му в НАП.
По изложените съображения касационният състав приема касационната
жалба за неоснователна. Решението, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото бе
проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение за явяването на
юрисконсулт Г.Н. в минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010 от 19.05.2021 г.,
постановено по нахд № 17/2021 г. по описа на Районен съд - Тервел, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 08-001978/379 от 07.12.2020 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич.
ОСЪЖДА „Е.Б.-И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище в гр.А.,
ул.“Х. Д.“ №3, представлявано от управителя С.Д.У., да заплати на ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ -ДОБРИЧ сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: