Решение по дело №332/2021 на Административен съд - Добрич

    Р Е Ш Е Н И Е

 

                     №         / 21.10.2021 г., град Добрич

 

                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                  

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                             ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 332 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Е.Б.-И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище в гр. А., ул.“Х. Д.“ №3, представлявано от управителя С.Д.У., подадена от адв. И.Р. - ВАК, срещу Решение № 260010 от 19.05.2021 г., постановено по нахд № 17/2021 г. по описа на Районен съд - Тервел, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-001978/379 от 07.12.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич.

В касационната жалба са изложени съображения за  неправилност на постановеното решение, поради допуснати съществени нарушения на  производствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.  Според касатора, в решението липсват мотиви за наведените пред районния съд в жалбата основания. В тази връзка се твърди, че решението е необосновано, тъй като е налице противоречие между изложените мотиви и събраните доказателства. Касаторът оспорва да е извършил нарушението  и моли  решението на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови решение за отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Г.Н., оспорва изцяло жалбата и моли, първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, посочено от касатора.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич намира подадената касационна жалба за неоснователна и изразява становище, решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна.

С оспореното пред Районен съд - Тервел Наказателното постановление № 08-001978/379 от 07.12.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, на „Е.Б.И.“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 1 500 лева за нарушаване на чл.63, ал.2 във връзка с ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.414,ал.3 от КТ.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е установил фактическата обстановка чрез събрани по делото писмени и  гласни доказателства, приел е също, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, че са спазени процесуалните правила на ЗАНН , включително и законово определените срокове. Съдът е обсъдил установената фактическа обстановка с приложимия материален закон-разпоредбите на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, както и санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ и е извел окончателния извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Относно приложението на материалния закон съдът е приел за безспорно установено,че дружеството-работодател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 във вр. с ал.2 от КТ. Коментирал е размера на  наложената санкция, определен в минимално установения, като е приел, че при определянето му са съобразени тежестта на нарушението и целите,визирани в чл.12 от ЗАНН. Изложил е и съображения, защо в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият касационният състав изцяло споделя изводите на  съда. Решението е правилно и законосъобразно.

Оспореното пред районния съд наказателно постановление е издадено за това, че при извършена проверка на 21.09.2020 г. в 10,00 часа на обект – изграждане на скеле и полагане на фасадна хидроизолация на ПГТО „Д.М.“ гр.Тервел, ул.“Х.А.“ № 81, изпълняван от „Е.Б.И.“ ЕООД, служителите на Дирекция „ИТ“-Добрич са заварили да работи като изгражда скеле, работникът Т.П.Т., който попълнил декларация , че от 21.09.2020г. е нает на работа от „Е.Б.И.“ ЕООД. Работникът не е предоставил на проверяващите екземпляр от трудов договор или уведомление, следователно не е разполагал с тях. Проверяващите са изискали трудавите досиета на всички заварени да работят, вкл. и на Т.Т.и на 28.09.2020 г. при представянето им са установили, че Т.Т.е бил допуснат да работи преди работодателят да му е предоставил копие на уведомлението за регистрация в НАП на трудовия му договор.

Изрично в НП е вписано коя е датата на извършване на нарушението и това е датата на проверката на място, 21.09.2020г., когато е бил заварен да работи работникът Т. Т., неправомерно допуснат до работа от работодателя при неспазване на задължението по чл.63, ал.1 и нарушение на забраната на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Поради което е неоснователно възражението в касационната жалба, че датата на нарушението не била посочена.

Съгласно цитираните разпоредби на закона, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Правилно решаващият съд е приел, че наказателното постановление е издадено при спазване на материалния закон, понеже с гореописаното деяние дружеството-работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, разпоредбите на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от Кодекса на труда. В касационното производство, санкционираното дружество не представя доказателства за фактическа обстановка, различна от установената пред районния съд, поради което касационният състав приема, че при гореустановената фактическа обстановка, решението е в съответствие с материалния закон.

Административен съд –Добрич не установи при постановяване на  решението, съдът да е допуснал съществени процесуални нарушения. Решението е постановено след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издадените АУАН и НП . Извършена е проверка и за справедливостта при определяне на наказанието, при която съдът е приел, че правилно за извършването на гореописаното деяние на работодателя е наложена санкцията, предвидена в нормата на чл.414, ал.3 от КТ като размера й от 1500 лв. е минимален.

Нарушението не е маловажно, съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, която определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. С цитираната разпоредба законодателят е извършил преценката, че не е маловажно нарушението, изразяващо се в нарушаването на изрично постановената забрана по чл.63, ал.2 от КТ, да се допуска до работа работник или служител, преди да му бъдат предостави документите, удостоверяващи възникналото трудово правоотношение и регистрирането му в НАП.

По изложените съображения касационният състав приема касационната жалба за неоснователна. Решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото бе проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение за явяването на юрисконсулт Г.Н. в минимума от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010 от 19.05.2021 г., постановено по нахд № 17/2021 г. по описа на Районен съд - Тервел, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-001978/379 от 07.12.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич.

ОСЪЖДА „Е.Б.-И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище в гр.А., ул.“Х. Д.“ №3, представлявано от управителя С.Д.У., да заплати на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ -ДОБРИЧ сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: