Р Е Ш Е Н И
Е № 284
23.02.2021 г.,
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр. Бургас, ХХІІІ състав, в публично
заседание на осми февруари две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретаря И. Г., като
разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 2035 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Евромир Консулт“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Ивайло“ № 6, ет.2, представлявано от управителя М. Й. Й., против Ревизионен
акт № Р-02000219005091-091-001/03.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП
– Бургас, в частта, с която е потвърден с Решение № 170/10.08.2020 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, а именно – в частта
относно установени задължения на „Евромир Консулт“ ЕООД за корпоративен данък в
общ размер на 1 242,50 лв. за 2015 г. и лихви към датата на издаване на
акта в размер на 505,36 лв., както и ДДС за данъчни периоди м.05.2015 г.,
м.07.2015 г., м.09 – м.10.2015 г. в общ размер на 12 500 лв. и лихви към
датата на издаване на акта в размер на 5 665,17 лв. В жалбата се сочи, че
при постановяване на обжалвания акт е нарушен материалният и процесуалният
закон, че същият е немотивиран и почива на погрешни фактически констатации; че
основата за определяне на ДДС е неправилна и че е нарушен чл.6, ал.3 ДОПК. Иска
се отмяната на РА в обжалваната част.
Основните възражения, релевирани в
жалбата, са: 1. за нарушено право на
защита на жалбоподателя, тъй като същият е бил лишен от възможността да се
запознае с доказателствата, събрани в хода на ревизията – конкретно дадени
писмени обяснения от Р.Д. и Петя Д. и протоколи от извършени насрещни проверки
на тези лица; 2. органите по
приходите не са доказали наличието на основания за извършването на ревизията по
особения ред, предвиден в чл.122 – 124 от ДОПК, същевременно формално са
обсъдили доказателствата и писмените обяснения, представени от жалбоподателя; 3. в РД не са изложени мотиви защо представените 3 броя РКО при насрещните
проверки са третирани като доказателства за приход на жалбоподателя, който оспорва
този факт, като сочи, че получаването на приход се удостоверява с ПКО, а
квитанция към ПКО се дава на лицето, дало сумата. Твърди също, че в случая не
са издавани квитанции към ПКО, които да доказват получаване на сума от
управителя Мирослав И.. Твърди, че независимо, че са издадени РКО за определени
суми /3000 лева за направа на временна ограда – РКО от 29.05.2015г.;
12 000 лв. - авансово плащане за СМР в гр.Бургас, кв. „Крайморие“ – РКО от
30.07.2015 г., и 5000 лв. – за СМР –кота 2м. – РКО от 29.10.2015
г./, такива разходи не са направени от дружеството- жалбоподател, а и освен
това, към тези процесни дати на плащане не е имало още разрешение за строеж за
обекта в кв. „Крайморие“. Поради това, жалбоподателят намира, че тези РКО не са
достатъчно основание да се приеме, че дружеството е получило суми, които не са
осчетоводени. Относно получените
средства в размер на 55 000 лева по сметка на М.Й., заплатени от Д. Д., се
сочи, че ако бяха свързани с дейността на дружеството-жалбоподател, и по-конкретно
- с договора за СМР от 14.09.2015 г., тези суми щяха да постъпят по фирмената
сметка. Твърди се, че средствата са постъпили във връзка с устна договорка
между М.Й., от една страна, и Д. Д. и Р.Д., от друга, съгласно която М.Й. е
следвало да закупи от името и за сметка на възложителите допълнителни материали
за извършване на довършителните работи по обекта, предмет на договора за СМР, но
извън обхвата на договорените СМР, които касаят построяване на сградата на етап
груб строеж.
В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от управителя Й. и
от адвокат, който поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и
претендира присъждане на разноски.
Ответникът
- директор на Дирекция “ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за
законосъобразност на оспорения РА. Представя административната преписка по
издаването му и други писмени доказателства. Претендира отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производство е образувано със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000219005091-020-001/01.08.2019 г.,
изменяна със Заповеди № Р-02000219005091-020-002/14.10.2019
г., № Р-02000219005091-020-003/11.11.2019 г.
и № Р-02000219005091-020-004/09.12.2019 г.,
издадени от Г. Д. П.- началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП Бургас,
оправомощена със Заповед № РД-3/02.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас (л.25) да издава заповеди за
възлагане на ревизии, като на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и
чл.114, ал.2 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя.
След завършване на ревизията и в
14-дневния срок по чл.117, ал.1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани
в ревизионен доклад (РД) Р-02000219005091-092-001/27.01.2020 г., връчен на
жалбоподателя на 03.02.2020 г., неразделна част от процесния ревизионен акт
/л.73-л.105/. Срещу ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК,
удължен до 16.03.2020 г., е подадено възражение с вх.№ ИТ-00-2321/16.03.2020 г.
(л.68-69), с което са оспорени констатациите на органа по приходите,
обективирани в РД.
След
преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и
обстоятелства, и като е приел, че подаденото против РД възражение е
неоснователно, органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията са издали
ревизионен акт (РА) Р-02000219005091-091-001/03.04.2020 г. – л.34-л.52. Ревизионният
акт е връчен на ревизираното лице електронно на 19.05.2020 г. /л.66/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК е постъпила
жалба срещу констатациите на органите по приходите в процесния ревизионен акт,
като в законоустановения срок е издадено Решение № 170/10.08.2020 г. на
директор на Дирекция "ОДОП", с което оспореният ревизионен акт е
потвърден.
По
делото са приети писмените доказателства, представени с административната
преписка, както и представените и ангажираните такива от жалбоподателя в хода
на съдебното производство, от които се установява следното:
През
ревизираните периоди осъществяваната от дружеството-жалбоподател дейност е била
строителство на сгради, за което то е вписано в централния професионален
регистър, воден от Камарата на строителите в България.
В
хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че
„Евромир консулт“ ЕООД е извършило груб строеж на обект, представляващ
еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХІ, кв. 25, кв. „Крайморие“, гр. Бургас,
собственост на Р.Т.Д., въз основа на сключен помежду им договор за извършване
на СМР от 14.09.2015 г. (л.407-409). Договорът е представен от ревизираното
дружество с придружително писмо, входирано в ТД на НАП – Бургас с №
ИТ-00-11313/05.11.2019 г. (л.406) в отговор на ИПДПОЗЛ от 25.10.2019 г., заедно
с оферта от 28.05.2015 г. с приложена
количествено-стойността сметка по етапи и видове СМР до фаза груб
строеж, копия на издадени фактури, дневни отчети по сметка на дружеството в „Сибанк“
ЕАД, протокол обр. 19 за извършени СМР и писмени обяснения от управителя на
„Евромир консулт“ ЕООД. Органите по приходите са констатирали въз основа на
представените документи, че за извършените СМР по договора „Евромир консулт“
ЕООД е издало следните фактури с получател Р.Т.Д.: №
**********/17.09.2015 г. с данъчна основа 15 000 лв. и ДДС 3 000 лв., с
предмет – аванс СМР, плащането по която е извършено по банковата сметка на дружеството
на 16.09.2015 г. – сумата от 18 000 лв.
е наредена от Д. П. Д. ; №
**********/21.10.2015 г. с данъчна основа 16 666,67 лв. и ДДС 3 333,33 лв. и
предмет – аванс СМР, плащането по която е извършено по банковата сметка на дружеството
на 20.10.2015 г. – сумата 20 000 лв. е наредена от Д. П. Д. ; № **********/23.11.2015 г. с данъчна
основа 16 666,67 лв. и ДДС 3 333,33 лв. и предмет - аванс СМР, плащането по
която е извършено по банковата сметка на дружеството на 23.11.2015 г. – сумата 20
000 лв. е наредена от Д. П. Д. ; №
**********/18.12.2015 г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС 2 500 лв. и
предмет – СМР, плащането по която е
извършено по банковата сметка на дружеството
на 17.12.2015 г. – сумата 15 000 лв. е наредена от Р.Т.Д. /за СМР по тази
фактура е съставен протокол обр.19 от
14.12.2015 г. за 60 833,33 лв. без ДДС, от който е приспаднат аванс по фактури
№ 73/17.09.2015 г., № 74/21.10.2015 г. и № 75/23.11.2015 г. – л.148 гръб/; фактура № **********/28.12.2015 г. с
данъчна основа 4 166,67 лв. и ДДС 833,33 лв., с предмет СМР, плащането по която
е извършено по банковата сметка на дружеството на 04.01.2016 г. – сумата от 5
000 лв. е внесена на каса от Р. Т.Д. /за
тези СМР е съставен Протокол обр.19-втори етаж – кота +5,63 м от 04.01.2016 г. за 5000 с ДДС/; фактура № **********/14.03.2016 г. с
данъчна основа 15 000 лв. и ДДС 3000 лв., с предмет СМР/ масивна ограда/ и
аванс СМР /покрив/, плащането по която е извършено по банкова сметка ***.03.2016г.
– сумата от 18 000 лв. е наредена от Д. П. Д. /за тези
СМР е съставен протокол обр.19 от
11.03.2016 г. за 11 000 без ДДС/; фактура
№ **********/23.12.2016 г. с данъчна основа 16 450 лв. и ДДС 3 290 лв., с
предмет СМР/масивна ограда и покривни работи в завършен вид с включено
въвеждане на обекта в експлоатация съгл. акт 14 и акт 16 /за тези СМР е
съставен Протокол обр.19 от 23.12.2016 г. за 16 450 лв. без ДДС, който не е
подписан от възложител, и нотариална покана/. Ревизиращият екип е установил, че
съгласно констативен протокол, съставен от управителя на „Евромир консулт“ ЕООД, на
04.01.2016 г. от личната му сметка са прехвърлени 5 000 лв. по сметка на
дружеството, които са били преведени от Р.Т.Д. на 17.12.2015 г., за което
„Евромир консулт“ ЕООД е издало фактура № **********/28.12.2015 г. на същата
стойност. В писмените си обяснения управителят на „Евромир консулт“ ЕООД е
посочил, че на основание договора за СМР, сключен с Р.Т.Д., са били получени общо
96 000 лева по банковата сметка на дружеството в „Сибанк“ ЕАД. Заявил е също,
че не е получавал суми в брой по договора като представител на дружеството, но
че има неиздължени суми от възложителя по фактура № **********/23.12.2016 г.
/19 740 лв. с ДДС/, за което е била изготвена нотариалната покана от 04.01.2017
г., връчена на 13.01.2017 г. на сина на Р.Д. - Виктор Димитров Димитров.
При
извършена проверка в информационния масив на НАП органите по приходите са
установили, че посочените по-горе фактури са намерили отражение в дневника за
продажби на „Евромир консулт“ ЕООД за съответния период. Счетоводно фактурите
са били отчетени по кредит на сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“. От
приложената оборотна ведомост за 2015 г. е установено също, че сметка 611 „Разходи
за основна дейност“ към края на периода е без салдо, т.е. дружеството не е
отчело незавършено строителство.
В процеса на
ревизията са извършени насрещни проверки на Р.Т.Д. и Д. П. Д. . В отговор на
връчените им ИПДПОЗЛ, лицата са представили идентични документи, сред които: представените
и от ревизираното лице договор за изпълнение на СМР от 14.09.2015 г., оферта за
еднофамилна жилищна сграда, копия на издадените фактури от „Евромир консулт“
ЕООД с № **********/17.09.2015 г., № ********** от 21.10.2015 г., №
**********/23.11.2015 г., № **********/18.12.2015 г., № **********/28.12.2015 г.,
№ 000000000078/14.03.2016 г., протоколи обр.19 за извършени СМР от 14.12.2015 г.
от кота -2,00 м до втори етаж - 60 833,33 лв., от 03.01.2016 г. втори етаж/кота
+ 5,63 м/ – 4 166,67 лв., от 11.03.2016
г. масивна ограда – 11 000 лв., както и проформа фактура № **********/14.03.2016
г. с данъчна основа 5 375 лв. и ДДС 1 075 лв. с предмет - аванс СМР /покрив/, оферта
за временна ограда, протокол обр.19 от 11.04.2016 г. за СМР – покривни работи,
на стойност 9 375 лв. без ДДС. При насрещните проверки Р.Т.Д. и Д. П. Д. са
представили вносна бележка от 04.01.2016 г., с която Р.Т.Д. е внесла по сметка
на „Евромир консулт“ ЕООД в „Сибанк“ ЕАД сумата от 5 000 лв. с посочено основание
– „вноска по договор за СМР“. Лицата са представили и преводни нареждания от
банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ ЕАД
за извършени парични преводи с наредител Д. П. Д. и получатели, както следва:
- „Евромир
консулт“ ЕООД - от следните дати: 16.09.2015 г. - за сумата 18000 лв., 20.10.2015 г. - за сумата 20 000
лв. и от 24.03.2016 г. - за сумата от 18 000 лв., като всички нареждания са с
основание „договор за СМР“;
- М. Й. Й. - от
следните дати: 16.09.2015 г. – за сумата 10 000 лв., 24.09.2015 г. - за сумата 10
000 лв., 08.10.2015 г.- за сумата 10 000 лв., 20.10.2015 г. - за сумата 15 000
лв., 29.10.2015 г. - за сумата 10 000 лв. с основание „превод“, а това,
извършено на 20.10.2015 г., е с основание „закупуване на строителни материали“.
При
насрещните проверки Р.Т.Д. и Д. П. Д. са представили също три броя разходни
касови ордери /РКО/, от съдържанието на които ревизиращият екип е приел, че на М.
Й. Й. са били заплатени суми, както следва: на 29.05.2015 г. – 3 000 лв. за
направа на временна ограда в гр. Бургас, кв. „Крайморие“, УПИ ХI, кв.25,
съгласно оферта от „Евромир консулт“
ЕООД за изграждане на временна ограда; на
30.07.2015 г. – 12 000 лв. за авансово
плащане за СМР, гр. Бургас, кв. „Крайморие“, и на 29.10.2015 г. – 5 000 лв. за
СМР кота -2 м. Представените РКО са подписани от получателя на сумата М. Й. Й.,
като на РКО от 30.07.2015 г. и на РКО от 29.10.2015 г. е положен печат на
„Евромир консулт“ ЕООД, но в тях не е посочен номер и липсват данни за лицето,
платило сумите.
В
придружителното писмо, с което е представил изисканите доказателства на
ревизиращия екип, входирано с № 94-00-2012 г. в ТД на НАП – Бургас (л.130), Д.
П. Д. е дал писмени обяснения относно възложения груб строеж на „Евромир
консулт“ ЕООД, относно извършените от негово име парични преводи по банкова
сметка ***вителя на дружеството М.Й., както и относно две плащания, извършени в
брой - едното в размер на 3000 лева за построяване на временна ограда, а
другото - в размер на 12 000 лева
за закупуване на арматура и желязо за СМР.
С ИПДПОЗЛ от 30.12.2019
г. органите по приходите са изискали от Р.Т.Д. писмени обяснения и
доказателства относно предоставени парични средства в брой или по банков път на
М. Й. Й., в качеството на представляващ „Евромир консулт“ ЕООД, или като
физическо лице. Зададени са й били и въпроси упълномощаван ли е бил той да
закупува строителни материали и консумативи от нейно име и за нейна сметка и
има ли възстановени суми в тази връзка. В отговор, Р.Т.Д. е представила писмени
обяснения, входирани с № 94-00-39/14.01.2020 г. в ТД на НАП Бургас (л.222), че не
са били предоставяни парични средства в брой или по банков път на М. Й. Й., в
качеството на представляващ „Евромир консулт“ ЕООД, или като физическо лице за
закупуване на строителни материали и консумативи и др., необходими за строителството
извън предмета на сключения договор за СМР.
Р.Д. е обяснила, че в брой е заплащано за направа на временна ограда за
строежа в размер на 3 000 лв. и за закупуване на арматурно желязо - 12000 лв.,
за което са били издадени РКО. Посочила е, че М.Й. е закупувал строителни материали само по договора, сключен с „Евромир
консулт“ ЕООД.
С ИПДСПОТЛ от
25.10.2019 г. от Петя Д.Д. е изискано да посочи получени ли са услуги от
„Евромир консулт“ ЕООД, вида им, сключени договори и издадени фактури,
извършени ли са разплащания с дружеството в брой и за какво, размера на платени
средства, като се представят документи за това, както и извършвани ли са
плащания в брой на М. Й. Й. /управител на „Евромир консулт“ ЕООД/, на какво
основание и в какъв размер са преведените суми. В отговор, Петя Д.Д. е
представила доказателства, които са били представени от Р.Т.Д. и Димитър Петков
Димитров при насрещните проверки, а именно: договор за изпълнение на строителни
и монтажни работи от 14.09.2015 г., оферта за изграждане на еднофамилна жилищна
сграда в УПИ ХІ, кв.25, кв. „Крайморие“, гр. Бургас, фактури, платежни
нареждания към фирмената сметка на „Евромир консулт“ ЕООД и платежни нареждания
към М. Й. Й. за закупуване на строителни материали за изграждане на обекта.
С протокол сер.
АА № 1167146/13.01.2020 г. на ТД на НАП Бургас е приобщено извлечение от
банковата сметка на М. Й. Й. за 2015 г., открита в „Алианц Банк България“ АД.
От извлечението е видно, че лицето е получавало преводи от Д. П. Д. на следните
дати: 16.09.2015 г. – 10 000 лв., 24.09.2015 г. – 10 000 лв.,
08.10.2015 г. – 10 000 лв., 20.10.2015 г.- 15 000 лв. и 29.10.2015 г. – 10
000 лв., т.е. общо 55 000 лв., които суми не са прехвърляни по сметка на
„Евромир консулт“ ЕООД.
Относно
получените през 2015 г. суми от М. Й. Й. с 3 броя РКО в общ размер на 20 000
лв., при извършена проверка в счетоводството на дружеството ревизиращият екип е
установил, че същите не са намерили отражение в счетоводните му документи.
Лицето е заявило, че процесните 3 броя РКО са съставени и подписани от него,
което е обективирано в протокол сер. АА № 0620518 от 10.01.2020 г. на ТД на НАП
Бургас.
С ИПДСПОТЛ от
13.01.2020 г. от Община Бургас и „Блян“ ООД са изискани всички актове за
извършени СМР и подписани актове за строителен и технически надзор на обект:
еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХI, кв.25 по плана на кв. „Крайморие“, гр.
Бургас. В отговор от Община Бургас са представени копия на съставените актове и
протоколи по време на строителството и други документи към съхраняваната
административна преписка с издадено удостоверение № 213/28.11.2016г. за
въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда с допълващо застрояване и
ограда с ажурна и плътна част“ находящ се в ПИ с идентификатор 07079.30.937 по
КК на гр. Бургас, УПИ ХI, по плана на
кв. Крайморие, гр. Бургас. Органите по приходите са установили от представените
документи, че констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа е подписан на 25.03.2016 г. без
забележки, след като е констатирано, че строежът е изпълнен съгласно одобрените
инвестиционни проекти.
От „Блян“ ООД,
което е извършвало строителния надзор на обекта, обратната разписка се е
върнала с отметка „несъществуващ адрес“.
След обобщаване на всички факти и
обстоятелства, констатирани в хода на ревизионното производство, и събраните
доказателства, органите по приходите, като са взели предвид, че са получени
парични средства в брой и по личната банковата сметка от М. Й. Й., които са във
връзка със сключен договор от „Евромир консулт“ ЕООД, и не са представени
доказателства, че същите са отчетени със счетоводен документ в дружеството, са
обосновали извода, че са налице данни за укрити приходи от него в общ размер на
75 000 лв. /м.05.2015 г. – 3000 лв., м.07.2015 г.- 12 000 лв., м.09.2015 г. –
20 000 лв. и м.10.2015 г. – 40 000 лв./. Вследствие на това са приели, че е
изпълнена хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и ревизията е извършена по
особения ред, визиран в чл.122 от ДОПК. На ревизираното лице е връчено уведомление
на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-02000219005091-113-001/10.01.2020 г., с
което му е указано, че основата за облагане с ДДС за периода от 01.01.2015 г.
до 31.12.2015 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. ще
се определи по реда на чл.122 от ДОПК и му е указан срок за становище.
При определянето на данъчната основа,
ревизиращият екип е взел предвид относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, а именно т.1, т.3, т.4, т.10 и т.15, които са посочени в РД. Отчетено е
също, че получените парични преводи в брой и по банкова сметка ***рзани с
извършване на СМР по договор от 14.09.2015 г., т.е. за облагаеми доставки.
Съобразен е и фактът, че към 31.12.2015 г. по оборотна ведомост на „Евромир
консулт“ ЕООД сметка 611 „Разходи за основна дейност“ е без салдо, следователно услугите/СМР/ са
извършени и няма незавършено строителство. С оглед изложените уточнения, са
определени задълженията по ЗДДС и ЗКПО.
По ЗДДС за установените неотчетените
приходи за данъчните периоди /м.05.2015 г., м.07.2015 г., м.09.2015 г. и
м.10.2015 г./, органите по приходите са начислили допълнително дължим данък на
основание чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.53, ал.2 от ППЗДДС в общ размер
на 12 500 лв. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК е определена лихва за просрочие в
общ размер на 5 665,17 лв.
Във връзка с определяне на задължения по
ЗКПО, от общия размер на неотчетените приходи е приспаднат дължимият ДДС,
вследствие, на което е определен нетен размер на неотчетените приходи - 62 500
лв. /75 000 лв. – 12 500 лв./. При изчисляване на данъчната основа,
ревизиращият екип се е позовал на данните от оборотната ведомост за 2015 г.,
съгласно която разходите по дебита на сметка 611“ Разходи за основна дейност“
са 62 003,27 лв., а приходите по кредита на сметка 703 „Приходи от продажби на
услуги“ - 77 390,40 лв. На база на тези данни е установено, че разходите
представляват 80,12 % от приходите. За определяне размера на разходите, които
съответстват на неотчетените приходи, полученият процент е приложен към
установените неотчетени нетни приходи. В резултат на това е изчислено, че те са
50 075,00 лв. /62 500,00 лв. х 80,12%/. Дължимият корпоративен данък за 2015 г.
в размер на 1 242,50 лв. е изчислен, като към определената данъчната основа,
която е разликата между допълнително установените нетни приходи и
съответстващите им разходи, е приложена данъчна ставка 10 %. Върху допълнително
установения за внасяне корпоративен данък са определени лихви за просрочие –
505,36 лв.
Мотивите в РД и РА за определяне
задълженията на жалбоподателя по ЗДДС и ЗКПО са доразвити в Решение №
170/10.08.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с което
ревизионния акт е потвърден в обжалваната част.
Решаващият орган
е приел, че от събраните доказателства се установява, че в „Евромир консулт“
ЕООД са осчетоводени по сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“ само
плащанията по банковата сметка на дружеството, но не и тези, постъпили по
личната сметка на управителя му, поради което за установените несъответствия
между преводите, които са направени от възложителя по сключен договор за СМР от
14.09.2015 г. и отчетените в тази връзка постъпления от дружеството е бил
правилно приложен редът на чл.122 от ДОПК. Решаващият орган е отчел
обстоятелството, че от ревизираното дружество не са представени доказателства в
подкрепа на твърденията му, че е закупувал строителни материали за сметка на
възложителя, нито документи, удостоверяващи възстановени суми по банков път или в брой в тази връзка.
По делото е
разпитан свидетелят С.Д., който заявява, че познава М.Й. покрай строителството
на сградата на Д. Д., с който са съседи в кв. „Крайморие“, гр.Бургас.
Свидетелят заявява, че знае за сключения договор между фирмата на М.Й., която е
била изпълнител на строителството, и
възложителите Димитрови, но не му е известно до какъв етап е било уговорено
изпълнението на СМР. Свидетелят не може да си спомни дали е оказал съдействие
на възложителите при изготвянето на договора.
От показанията
на свидетелката Р.Д. се установява, че договорът за изпълнение на СМР от
14.09.2015 г. е бил изготвен от управителя на
„Евромир консулт“ ЕООД М.Й.. С.Д. го прегледал и попълнил някои неща по
нейна молба, след което договорът бил разпечатан и подписан от страните.
Свидетелката заявява, че в зависимост от указанията на М.Й. е превеждала пари
или по банковата сметка на „Евромир консулт“ ЕООД, или по неговата лична
банкова сметка, ***, които е извършила по двете сметки, касаят договора за
изпълнение на СМР от 14.09.2015 г. На въпроса защо не е посочила в преводните
нареждания, извършени по личната сметка на Й., като основание „по договор за
СМР”, а само „превод”, свидетелката отговаря, че така й е било казано да
превежда парите - по тази сметка и с това основание. Свидетелката заявява, че тя е платила на М.Й.
в брой сумите, посочени в трите РКО, които тя и съпругът й са представили при
извършените им насрещни проверки и пояснява, че е пропуснала да впише имената
си в РКО и да ги разпише. Съдът кредитира показанията на св. Д., които счита за
безпристрастни, непротиворечиви и последователни. Същите са в синхрон с представените
писмени доказателства по административната преписка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК от лице,
имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване
административен акт и след като е осъществено обжалването по административен
ред съобразно изискванията на чл.156, ал.2 от ДОПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно
възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в
предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл.120 от ДОПК. Представените документи удостоверяват, че заповедите за
възлагане на ревизии, ревизионният доклад и ревизионният акт са валидно
подписани от посочените в тях като техни издатели органи по приходите с
квалифициран електронен подпис по реда на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. В ревизионния акт са посочени фактическите
и правни основания за неговото издаване. Не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, нарушаващи правото на
защита на ревизираното лице и представляващи пречка да бъде осъществен от съда
контрол за законосъобразност на акта. Съществено е само това процесуално
нарушение, което, ако не бе допуснато, би могло да се стигне до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая,
независимо, че липсват данни на жалбоподателя да са връчени протоколите от
извършените насрещни проверки на Р.Д. и представените документи и писмени
обяснения от Петя Д., в РД подробно са описани извършените процесуални действия,
представените доказателства, съдържанието на писмените обяснения и установените
въз основа на тях факти. Самият жалбоподател е релевирал възражения във връзка
със събраните при насрещните проверки доказателства и установените факти в
жалбата си срещу РА до административния орган, а именно, че получените суми по
личната му сметка са били за закупуване на строителни материали за довършителни
работи, извън предмета на договора за СМР. Поради това съдът намира, че не е
нарушено правото му на защита. Съвсем друг е въпросът, че жалбоподателят не е
представил доказателства в подкрепа на тази своя защитна теза в хода на
обжалването на РА по административен ред.
Неоснователно е възражението, че ревизията е незаконосъобразно проведена
по особения ред, предвиден в чл.122 и следв. от ДОПК, тъй като от органите по
приходите не е доказано наличието на основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. В хода на ревизията и в производство по
настоящото дело са събрани достатъчно доказателства, че управителят на „Евромир
консулт“ ЕООД е получил от възложителя по договора за СМР от 14.09.2015 г. по
личната си банкова сметка ***, които са свързани с основната дейност на
дружеството и с дейността му като изпълнител по този договор, но които плащания
не са отчетени като приходи в счетоводството на дружеството. Сред тези
доказателства са преводните нареждания за извършени плащания по личната сметка
на М.Й. и РКО, които удостоверяват получени плащания в брой от управителя на
дружеството-жалбоподател, писмените обяснения на Димитрови по повод на тези
плащания, свидетелските показания на Р.Д., която
заявява в съдебно заседание, че РКО са съставени и подписани от нея, че
тя е платила сумите по тях лично на М.Й. и че наредените от нея плащания по
личната му банкова сметка ***а СМР, подписан помежду им, също като тези, които
са наредени по банковата сметка на дружеството. Всички тези писмени и гласни
доказателства са безпротиворечиви и взаимодопълващи се и ценени в тяхната
съвкупност, водят до извода за укрити приходи от „Евромир консулт“ ЕООД от основната
му дейност, включително като изпълнител по договора за изпълнение на СМР от 14.09.2015
г.
Твърденията в жалбата, че РКО са съставени от М.Й. като управител на
„Евромир консулт“ ЕООД и не доказват получени приходи, а отразяват разходи за
дружеството, които реално не са направени, са нелогични и се опровергават от
събраните доказателства. Те са в противоречие както със съдържанието на РКО,
така и с писмените обяснения, дадени от Р.Д. и съпруга й при насрещните
проверки, и с показанията на Р.Д. в съдебно заседание. И в трите РКО М.Й. е
вписан като лице, получател на сумите, а не като издател на РКО. Самият той се
е подписал за „получил“ сумите, като не оспорва и дори е потвърдил пред
органите по приходите, че подписът в трите РКО е негов. Видно от вписаните
основания в РКО от 30.07.2015 г .(л.139) и РКО от 29.10.2015 г. (л.142), посочените
в тях разходи са направени във връзка със строителни дейности, които „Евромир
консулт“ ЕООД се е задължило да извърши срещу заплащане като изпълнител по
договора за СМР, сключен с Р.Д.. В тях до подписа на управителя е положен и
печатът на дружеството. Съдът кредитира тези РКО като документи, удостоверяващи
получени плащания в брой от управителя на „Евромир консулт“ ЕООД във връзка с
изпълнението на СМР по договора, сключен между дружеството и Р.Д.. Дадените от
нея свидетелски показания потвърждават този факт, съответно - извършването на
посочените разходи. Представената при насрещните проверки оферта за
изграждане на временна ограда от 28.05.2015 г., съставена от „Евромир консулт“ ЕООД на стойност 2 908 лв. за труд и материали
без ДДС (л.136), потвърждава извършеното от Р.Д. плащане в размер на 3000 лева
по РКО от 29.05.2015 г. Налице е пълно съвпадение между предмета на офертата и
основанието, вписано в този РКО. Следователно, правилно органите по приходите
са приели, че и плащането по него е получено от М.Й. във връзка с извършваната
строителна дейност от „Евромир консулт“ ЕООД.
Неоснователно е и възражението, че органите по приходите без никакво
основание са приели, че извършените парични преводи по личната банкова сметка ***шени
във връзка с основния предмет на дейност на „Евромир консулт“ ЕООД. На органите
по приходите са били представени писмени обяснения от възложителя по договора
за СМР Р.Д. (л.222) по повод тези плащания, от които става ясно, че тя не е
предоставяла парични средства по банков път на М.Й. извън предмета на договора
за изпълнение на СМР. В хода на настоящото дело също бяха събрани гласни
доказателства, които подкрепят горния извод на органа по приходите –
показанията на свидетелката Р.Д., която потвърждава в съдебно заседание, че
извършените от нея плащания по личната банкова сметка ***, както и тези по
банковата сметка на „Евромир консулт“ ЕООД, са във връзка с подписания помежду
им договор за изпълнение на СМР, с обхват изграждане на къща до етап груб
строеж, чиято стойност включва труда и материалите за строителството.
При констатираното несъответствие между отчетените и действително получените
приходи от „Евромир консулт“ ЕООД през ревизираните периоди и като са взели
предвид факта, че строителството на сградата е приключило и същата е въведена в
експлоатация по надлежния ред, органите по приходите правилно са приели за
доказано, че са налице данни за укрити приходи от дружеството- жалбоподател. Взета
е предвид и стойността на договора за СМР от 14.09.2015 г., която е
198 956.81 лева, която се отличава съществено от получените парични
средства по банковата сметка на „Евромир консулт“ ЕООД за изграждане на обекта,
предмет на този договор, към 25.03.2016 г., когато е бил подписан акт за
установяване годността за приемане на строежа. В случая наличието на
основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е доказано по несъмнен начин, което е
предпоставило извършването на данъчната ревизия по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК. Този ред е
приложим във всеки случай, когато е налице противоправно развитие на данъчните
правоотношения, като последица от проявлението на някой от фактите, установени
в чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Ревизията по
реда на чл.122 от ДОПК е свързана с определяне размер на данъка, който се
изчислява в съответствие с материалния закон, в който е предвиден. Разликата
между ревизиите по общия ред и тези при особените случаи е относно начина на
определяне на данъчната основа, като тя не е декларираната от лицето, а е тази,
определена по критериите на чл.122, ал.2 от ДОПК. Същността на особения ред за
извършване на ревизионно производство е именно да се установят и анализират
тези законоустановени критерии /обстоятелства/, които са относими към
ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната
пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при
която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК , в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
На жалбоподателя е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК и в
негова тежест е било с всички допустими доказателства и доказателствени
средства да опровергае тези констатации, което той не е сторил. Жалбоподателят
не е представил становище във връзка с уведомлението и не е посочил доказателства
в хода на ревизионното производство, независимо че му е предоставена тази
възможност. По настоящото дело жалбоподателят не успя да докаже защитната си
теза, че между М.Й. и възложителите по договора за изпълнение на СМР е имало
устна договорка, по силата на която той е закупил за тяхна сметка строителни
материали за довършителни работи на обекта в кв. „Крайморие“, извършени
впоследствие от друг изпълнител. Представените за първи път по настоящото дело
стокови разписки и касови бележки не доказват твърденията, направени още в
жалбата до директора на Дирекция „ОДОП – Бургас” и поддържани в хода на
оспорването на РА по съдебен ред, че получените плащания по личната банкова сметка
***ъзка със закупуването на строителни материали за довършителни работи, но извън
предмета на договора за изпълнение на СМР от 14.09.2015 г. Част от копията на
представените касови бележки са за заплащане в брой на консумирана ел.енергия и
гориво, т.е не удостоверяват извършени разходи за закупуване на строителни
материали за сметка на Р.Д. или на нейния съпруг. Стоковите разписки, издадени
от „Технокорект” ЕООД, не удостоверяват извършване на плащания за закупени
строителни материали, а единствено тяхното предаване от продавача, като в тях
липсват данни за купувача. В копията на касовите бележки, издадени от „Топливо”
АД, също не се съдържат данни за купувача, а освен това, общата им стойност е
20 632.33 лева, което е доста по-малко от установените като неотчетени
приходи от дружеството-жалбоподател. Прави впечатление също така, че доста голяма
част от тези касови бележки удостоверяват плащания в брой не само за строителни
материали, необходими за извършване на довършителни работи, но и за закупуване
на материали, необходими за изпълнение на грубия строеж, т.е. на материали,
които се влагат на по-ранен етап в строителството, като тухли, кофражни дъски,
пясък, желязо и др. (л.652, л. 654, л.655, л.672, л.674, л.684, л.685, л.702, л.712),
и поради това кореспондират именно с предмета на договора за СМР от 14.09.2015 г.
Голяма част от тези касови бележки, както и част от стоковите разписки, са
издадени през месец октомври, ноември и декември 2015 г., както и през месец
януари 2016 г., т.е. доста преди издаването на разрешението за строеж на
сградата № П-102/02.12.2015 г. /официално заверен от Община Бургас препис на л.737/
и доста преди началото на строителството на обекта в кв. „Крайморие“ през
м.02.2016 г. /за което по делото има представен Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 03.02.2016 г. –
л.154-л.155/, както и в периода, след като е съставен Констативният акт за
установяване годността за приемане на строежа от 25.03.2016 г. /л.184-л.186/,
който не е оспорен по надлежния ред от страна на жалбоподателя. Липсва житейска
логика да бъдат закупувани строителни материали за довършителни работи в такъв
дълъг период преди да е започнало строителството и преди то да бъде изпълнено
до етап „груб строеж”, както и в периода, след като по надлежния ред е било удостоверено,
че всички СМР, включително и довършителните работи, са изпълнени на обекта. Освен
че не конкретизира какви строителни материали за какви точно довършителни
работи са били закупувани за сметка на възложителите, жалбоподателят не сочи и къде
са били съхранявани тези строителни материали през този дълъг период преди да
започне строителството и за времето на изграждането на къщата до „груб строеж”.
По изложените съображения съдът намира, че от представените от
жалбоподателя писмени доказателства – стокови разписки и касови бележки, не се установява по несъмнен и категоричен
начин, че описаните в тях строителни материали са били закупени от М.Й. в
качеството му на физическо лице, за сметка на възложителите по договора за СМР
от 14.09.2015 г., и че са били вложени в довършителни работи на обекта в кв. „Крайморие“,
които са извън обхвата на договора за СМР.
В заключение и с оглед коментирания по-горе въпрос за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема, че жалбоподателят не е ангажирал в
настоящото производство доказателства, с които успешно да опровергае,
посредством проведено пълно насрещно доказване, нормативно установената
материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата
на чл. 124, ал. 2 от ДОПК.
В случая органите на приходната администрация са установили по несъмнен
начин проявлението на фактите и обстоятелствата, които предпоставят
правомощието им да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по
реда на чл. 122 от ДОПК, като
констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон. Конкретният размер на облагаемата основа и
дължимите данъци и следващите се акцесорни задължения са правилно определени в
ревизионния акт.
Предвид гореизложеното и тъй като не се установиха отменителни основания
по чл.160, ал.2 от ДОПК, жалбата срещу РА следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направено искане от
страна на ответника, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл.8, ал.1,
т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 127,39 лева. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение от страна на ответника, тъй като в случая същото е определено в
минималния размер съобразно материалния интерес и посочената по-горе норма на
Наредба № 1/2004 г. и липсва правна възможност от съда да определи
възнаграждение под този размер, дори и делото да не се отличава с фактическа и
правна сложност.
Воден от горното и на основание
чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Бургас, XXІIІ
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Евромир Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Ивайло“ № 6, ет.2, представлявано от управителя М.
Й. Й., против Ревизионен акт № Р-02000219005091-091-001/03.04.2020 г. на органи
по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта, с която е потвърден с Решение №
170/10.08.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, а
именно – в частта относно установени задължения на „Евромир Консулт“ ЕООД за
корпоративен данък в общ размер на 1 242,50 лв. за 2015 г. и лихви към
датата на издаване на акта в размер на 505,36 лв., както и ДДС за данъчни
периоди м.05.2015 г., м.07.2015 г., м.09 – м.10.2015 г. в общ размер на 12 500
лв. и лихви към датата на издаване на акта в размер на 5 665,17 лв.
ОСЪЖДА „Евромир Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Ивайло“ № 6, ет.2, представлявано от управителя М.
Й. Й. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за
приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1127,39 лева /хиляда сто
двадесет и седем лева и 39 ст./.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: