О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. НИКОЛОВ
МАРИЯ
ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНЧД № 3957 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.
Образувано
е по частен протест, подаден от В. Ф. – прокурор при Софийската районна
прокуратура (СРП), срещу протоколно
определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 108-ми
състав от 04.06.2019 г., постановено по НОХД № 5144/2019 г. по описа на същия
съд, с което е прекратено съдебното
производство по НОХД № 5144/2019 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав,
образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу И.П.К. за осъществен
състав на престъпление по 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и срещу П.И.К. – за осъществен
състав на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и делото е върнато на СРП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
В
така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Посочва се, че съдът неправилно е
приел, че е налице непълнота във внесения от СРП обвинителен акт относно
квалифициращите признаци на престъпния състав по чл. 325, ал. 2 от НК,
доколкото не е изложена фактическа обстановка относно квалифициращите признаци
на деянията и напълно произволно е счел, че следва да бъдат посочени фактите,
обуславящи изключителния цинизъм и дързост на престъплението. Изтъква се, че
първият съд е подходил формалистично към изпълнението на задълженията на
държавното обвинение, както и че евентуалното изпълнение на указанията на съда
би натоварило съдържателната структура на обвинителния акт и би нарушило стилистиката му, създавайки
усещането за излишна тавтология. Изтъква се, че непристойните деяния на двамата
обвиняеми са посочени детайлно и изчерпателно, и начинът на очертаването им
дава възможност да се формират изводи за изключителна дързост и цинизъм,
произтичащи от бруталните им действия, като не е необходимо да се преповтарят
обстоятелствата относно среднощния час на деянията, многократните псувни и
обиди, и вербалната и физическа агресия на двамата обвиняеми, за да се направят
изводи относно наличието на съответните квалифициращи признаци. Прокурорът при
СРП изтъква, че дори да е допуснато соченото от първия съд процесуално
нарушение, то не се явява съществено, тъй като не нарушава правата на
обвиняемите лица. Отправя се искане определението на СРС, НО, 108-ми състав да
бъде отменено.
Софийският градски съд, като
съобрази изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр.
чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Наказателното
производство по досъдебно производство № 127/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР,
пр. пр. № 47311/2017 г., НСН № 35/2019 г. по описа на СРП, е образувано с
постановление на прокурор при СРП от 08.01.2018 г. за това, че на 14.10.2017
г., около 23,50 часа, в гр. София, ж.к. „*********е причинил леки телесни
повреди на Н.П.П.и Н.Р.Б., като леките телесни повреди са причинени по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1
и ал. 2 от НК.
В
хода на досъдебното производство е повдигнато обвинение – с постановление на
водещия разследването от 28.11.2018 г., срещу И.П.К. за това, че в периода от
около 23,45 ч. на 14.10.2017 г. до около 00,10 ч. на 15.10.2017 г., в гр.
София, ж.к. „*********ет. 1, пред апартамент № 20 и пред входа на блока,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото (звънял на звънеца и тропал силно по входната
врата на апартамента, и когато Н.П.П.и П.Н.П.отворили входната врата на
апартамента, започнал да ги псува и крещял: „Селяни, вие нема да живеете повече
тука!“, „Ще ви *****!“, „Ще ти*****а!“, „Селянин, за теб повече живот няма в
тоя блок!“, „Каква е тази кола отпред, където е спряна на първия ред с
врачански номера?!“, „Махай го веднага това оттук, кой ти каза, че трябва да
спираш тука?!“ и когато Н.П.П.взел ключовете от автомобила и тръгнал по
стълбите да го премести, го бутнал с ръце по гърба и му крещял: „Хайде
по-бързо!“, „Какво се моташ?“, при което Н. П.залитнал, прескочил няколко
стъпала и паднал на площадката пред входа на блока и когато се изправил
веднага, го изритал в областта на глезена на левия крак, като му причинил
контузия със силно изразен оток в областта на външния и вътрешен глезен на
левия крак, както и по гърба и ходилото; застанал до предна дясна врата на лек
автомобил марка „Рено Клио“ с ДК № *******, паркиран пред входа на блока –
собственост на П.А.М., и в който бил влязъл Н. П.чрез силен удар изкъртил
дясното огледало на автомобила, вследствие на което то увиснало на кабелите;
започнал да блъска с ръце и с юмруци по капака и тавана на автомобила, след
което отворил предната дясна врата на автомобила, пресегнал се вътре в купето и
започнал да нанася удари с ръце в областта на дясното рамо на Н. П. П.и с това
му причинил травматично увреждане, изразяващо се в кръвонасядане по външната
повърхност на дясното рамо и прилежащо на дясната мишница; върнал се във вход
„Б*******и крещял: „Ще ви ******, селяни мръсни!“ и когато Н.Р.Б. го попитал
„Кажете какво е станало…дайте да се разберем… какво се е случило…защо искате да
се биете?“, го ударил с юмрук по лицето в областта под лявото око и с това му
причинил травматично увреждане, изразяващо се в две дъговидни охлузвания с
добре изразен оток на лявата буза, непосредствено над левия ъгъл на устата, с
подлежащо кръвонасядане по лигавицата на лявата буза, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С
постановление на водещия разследването от 28.11.2018 г. към наказателна
отговорност, в процесуалното качество на обвиняем и привлечен и П.И.К. за това,
че в периода от около 23,45 ч. на 14.10.2017 г. до около 00,10 ч. на 15.10.2017
г., в гр. София, ж.к. „*********ет. 1, пред апартамент № 20 и пред входа на
блока, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото (звънял на звънеца и тропал силно по
входната врата на апартамента и когато Н.П.П.и П.Н.П.отворили входната врата на
апартамента, започнал да ги псува и крещял: „Селяни, вие нема да живеете повече
тука!“, „Ще ви ебем майката!“, „Ще ти ******!“; излязъл след Н. П.пред входа на
блока, застанал до предна лява врата на лек автомобил марка „Рено Клио“ с ДК № *******
– собственост на П.А.М., и блъскал с юмруци и с ръце по капака и тавана на
автомобила, в който на предна лява седалка се намирал Н. П. П. през отворената
предна лява врата на автомобила дърпал Н.П.П.с ръце; върнал се във вход „Б“ на
бл. 11А и крещейки, се заканвал на Н. П. П.: „Тебе ще те пребия, бе!“, като
деянието по своето съдържание се отличава с дързост – престъпление по чл. 325,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Разследването
по досъдебното производство е приключило и материалите по досъдебното
производство са изпратени на СРП със заключително мнение на водещия
разследването от 08.01.2019 г. за предаване на обвиняемите лица на съд за
осъщественото от тях престъпление с горепосочената правна квалификация.
На
21.01.2019 г., прокурорът при СРП е упражнил правомощията си по чл. 247, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу
И.П.К. за осъществен състав на престъпление по 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
срещу П.И.К. – за осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, съобразно диспозитива на повдигнатите им в хода на досъдебното
производство обвинения.
Въз
основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 1117/2019 г. по
описа на СРС, НО, 108-ми състав.
С
протоколно определение от 12.03.2019 г., постановено в открито разпоредително
заседание, СРС, НО, 108-ми състав е прекратил съдебното производство по НОХД №
1117/2019 г. по описа на същия съд, поради допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на обвинителния акт, и е върнал делото на СРП за
отстраняването им.
На
27.03.2019 г., прокурорът при СРП е упражнил повторно правомощията си по чл.
247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО
обвинителен акт срещу И.П.К. за осъществен състав на престъпление по 325, ал.
2, вр. ал. 1 от НК и срещу П.И.К. – за осъществен състав на престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съобразно диспозитива на повдигнатите им в хода на
досъдебното производство обвинения.
Въз
основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 5144/2019 г. по
описа на СРС, НО, 108-ми състав.
Със
свое разпореждане от 16.05.2019 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 108-ми
състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в разпоредително
заседание на 04.06.2019 г.
В
хода на разпоредителното заседание, проведено на 04.06.2019 г., защитата на подсъдимите
лица – адв. Казанлиев, е направил искане за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му на СРП за отстраняване на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите, изразяващо се в липса на конкретизация в
какво се състоят вменените им във вина квалифициращи признаци „изключителна
дързост и цинизъм“.
С
протоколно определение на СРС, НО, 108-ми състав от 04.06.2019 г., постановено
по НОХД № 5144/2019 г. по описа на същия съд, съдебното производство по делото
е прекратено и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатите отстраними
съществени процесуални нарушения.
За
да постанови определението си в посочения по-горе смисъл, първият съд е приел,
че не са били отстранени всички, констатирани с предходно определение на съда
от 12.03.2019 г. процесуални нарушения и конкретно най-същественото от тях,
като нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на внесения в съда
обвинителен акт, не е описано в какво се състои цинизмът и дързостта на
деянието, в което са обвинени подсъдимите лица, като по този начин
квалифициращите признаци на деянието нямат своята фактическа обосновка.
Преценил е, че е налице съществено процесуално нарушение, което обуславя
прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на досъдебната
му фаза.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата инстанция документ
– частен протест от прокурор при СРП, който съдът намери за допустим, като подаден от лице с
надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но по
съществото му неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г.),
определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава XXІІ от НПК. Предметът на инициираното по този
ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно – липсата на
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като
същите изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК. Съгласно чл.
249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на
процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на
обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава
или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да
има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по
чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.
В
конкретния по делото случай на фазата на досъдебното производство и при
изготвяне на обвинителния акт, действително е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица да научат за какво
престъпление са привлечени в това им качество, по смисъла на чл. 248, ал 1, т.
3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, изразяващо се в липса на конкретизация – и в обстоятелствената част, и в
диспозитива на внесения в съда за разглеждане обвинителен акт, конкретизиращ
обвинението – предмет на доказване по настоящото производство, по отношение на съдържанието на вменените
им във вина два самостоятелни квалифициращи признака, обуславящи
приложението на квалифицирания състав на престъплението „хулиганство“ по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно – „изключителен
цинизъм“ и „изключителна дързост“.
Както
вече се посочи по-горе, в хода на настоящото наказателно производство
отговорността на подс. И.К. и на подс. П.К. е ангажирана за осъществени
квалифицирани състави на престъплението „хулиганство“ по чл. 325, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, а именно – деянията да се отличават по своето съдържание с изключителен
цинизъм и дързост. Изложеното всякога обуславя необходимостта както в
диспозитива на обвинението, респ. на обвинителния акт, така и в неговата
обстоятелствена част, да се съдържат конкретни фактически
твърдения, които според органа на
досъдебното производство обуславят
наличието на съответните квалифициращи обстоятелства. Това е
необходимо, за да се даде възможност на обвиняемото, респ. на подсъдимото лице,
да разбере въз основа на какви фактически обстоятелства, конкретизирани откъм
време, място и обстановка, представителят на държавното обвинение е формирал
изводи относно приложението на вменените квалифицирани признаци, респ. да може
да се брани по така повдигнатото му обвинение като единство от фактически
обстоятелства и тяхната правна оценка.
В
конкретния по делото случай, както правилно е отбелязал решаващият
първоинстанционен съд, нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на
внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт, респ. – в диспозитива на
обвинението, повдигнато и предявено на обвиняемите лица в хода на досъдебното
производство, не се съдържа каквато и да било конкретизация от фактическа страна на
вменените им във вина квалифициращи обстоятелства по чл. 325, ал. 2 от НК, а
именно – деянията да се отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм и
дързост. При това положение, за съда и страните не става ясно кои от
фактическите положения, при които представителя на държавното обвинение е
приел, че са осъществени инкриминираните деяния, обуславят според обвинението,
наличието на тези две самостоятелни квалифициращи обстоятелства по отношение на
деянията на всяко от подсъдимите лица. Това представлява самостоятелно
нарушение на съдопроизводствените правила и то – съществено, тъй като води до
невъзможност, от една страна, да се очертае предмета на доказване по делото, а
от друга – подсъдимите да разберат фактическите и правни рамки на повдигнатото им
обвинения по начин, който да им позволи да организират адекватно защитата си.
Константната
съдебна практика е въвела изискването, за да се гарантира правото на обвиняемия
да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, същото да
съдържа посочване на всички обективни и субективни признаци на вменения
престъпен състав, визирани в приетата за осъществена наказателноправна норма от
Особената част на НК, както и максималната им конкретизация, съобразно фактите
и обстоятелствата, установени в хода на досъдебното производство. Изложеното в
пълна степен е относимо и към вменените на обвиняемите лица квалифициращи
обстоятелства. Само по този начин едновременно би се гарантирало правото на
обвиняемите И.К. и П.К. да разберат фактическите и правни рамки на повдигнатите
им обвинения, по начин който да им позволи да организират защитата си в пълен
обем, а на съда и контролиращата съдебна инстанция – да очертае предмета на
доказване и да се произнесе с крайния си съдебен акт по конкретно повдигнатите
обвинения. В конкретния по делото случай правото на защита и на двете обвиняеми
лица е нарушено, поради липса на конкретизация от фактическа страна на вменените
във вина на същите квалифициращи признаци по чл. 325, ал. 2 от НК.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция изцяло се съгласява с изводите на решаващия
първоинстанционен съд, че така внесения в СГС – НО обвинителен акт, не отговаря
на изискванията на процесуалния закон – визираните в чл. 246, ал. 2 от НПК. Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Основната
процесуална функция на обвинителния акт е да очертае по недвусмислен начин
престъплението, в което се обвинява лицето, с всички негови обективни и
субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната
максимална конкретизация, а тази на неговата обстоятелствена част – да се опише
престъплението, начинът, времето и мястото на извършването му, както и другите
обстоятелства, визирани в чл. 246, ал. 2 НПК. В конкретния случай, така
внесения в СРС обвинителен акт не може да изпълни предназначението си,
доколкото не съдържа каквито и да било указания въз основа на какви фактически
обстоятелства прокурорът е приел наличието на обсъжданите квалифицирани
признаци.
Въззивният
съд се солидаризира с доводите на решаващия първоинстанционен съд, че констатираното
процесуално нарушение е съществено, съобразно стандартите, установени с Тълкувателно
решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС,
доколкото препятства възможността обвинителния акт да изпълни процесуалната си
функция в производството и води до ограничаване на правото на защита на
обвиняемите лица. Не е налице, следователно, проява на излишен формализъм,
както се сочи в протеста, а стриктно прилагане на процесуалния закон и задължителната
практика по тълкуването му от страна на първия съд.
Посоченото
процесуално нарушение не може да бъде отстранено във фазата на съдебното
производство, без да бъдат накърнени правата на обвиняемите лица, и
представлява основание за прекратяване на образуваното съдебно производство и
връщане на делото в стадия, на който то е било допуснато. Ето защо единствено
възможният и законосъобразен начин за отстраняването му, се явява връщането на
делото на прокурора за прецизиране на обвинението и на обвинителния акт в
цялост.
Действително,
възможно е изпълнението на минималните стандарти по отношение на съдържанието
на обвинителния акт да обуславят преповтаряне на определени факти и
обстоятелства, в какъвто смисъл прокурорът, депозирал протеста, излага съображения,
но според настоящия състав, следва да се отдаде приоритет на прецизността на
съответния процесуален документ и гарантиране правото на защита на подсъдимите
лица да разберат фактическикте и правни рамки на обвинението по отношение на
всеки от признаците на вменените им престъпни посегателства, пред това да се
държи на стилистиката на изказа и недопускането на тавтология.
По
така изложените съображения СГС, в този си състав намира, че като е постановил
съдебния си акт в посочения по-горе смисъл, СРС – НО, 108-ми състав, е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийския районен съд
(СРС), Наказателно отделение (НО), 108-ми състав от 04.06.2019 г., постановено
по НОХД № 5144/2019 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 5144/2019 г. по описа
на СРС, НО, 108-ми състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО
обвинителен акт срещу И.П.К. за осъществен състав на престъпление по 325, ал.
2, вр. ал. 1 от НК и срещу П.И.К. – за осъществен състав на престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и делото е
върнато на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/