О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 260093/16.11. 2020 година Град Варна
Варненският апелативен съд
наказателно отделение
На шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Сапунджиева
ВЧНД номер 377 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалите лица-М.С.К.,като
родител и законен представител на малолетните си деца Марина К. и Александра К.
против определение №260030 от 14.10.2020г.,постановено по ЧНД №256/2020г.по
описа на Окръжен съд гр.Добрич.
В жалбата се сочат доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Счита се, че окръжния съд незаконосъобразно е възприел изцяло
установената от Окръжния прокурор фактическа обстановка, както и достигнатите
правни изводи.Сочат се противоречия между възприетото от експертите и
установените по делото обективни
данни.Молбата е да бъде отменено обжалваното решение, с което е потвръдено
Постановлението на Окръжна прокуратура, а делото върнато за разследване с
даване на задължителни указания.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия
срок, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано от прокурор при
ДРП на осн. чл.199 ал.1 вр. с чл.212 ал.1 вр. с чл.207 ал.1 и чл.196 ал.1 т.2
от НПК, за извършено престъпление по чл.149 ал.1 от НК. След констатиране
наличието на доказателства за извършено престъпление по чл.149,ал.5 от НК,
наблюдаващият прокурор е изпратил делото
по компетентност на Окръжна прокуратура гр.Добрич предвид разпоредбата на чл.35
ал.2 от НПК. С Постановление от 09.01.2019г. ДОП е приела
наблюдението и ръководството върху досъдебното производство.
С Постановление
от 28.08.2020г. Окръжна прокуратура гр.Добрич е прекратила на осн.
чл.199 вр. с чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство
по досъдебно производство № 1202/2018г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Добрич,
водено за престъпление по
чл.149 ал.5 вр. ал.1
от НК.
Установените фактически обстоятелсва са следните:
Свидетелката М.С.К. и свидетелят Александър
Иванов Казаков сключили граждански брак през месец август 2011г., като от брака
си имат родени две деца - Марина Александрова К., родена през 2013г. и
Александра Александрова К., родена през 2015г. В началото на съвместния им
живот двамата живеели в разбирателство-първоначално в гр.Варна, а впоследствие
в гр.Добрич, гр.София и гр.Козлодуй. След раждането на второто им дете,
отношенията между съпрузите се влошили. В резултат на неразрешени семейни
проблеми, през месец март 2018г. М.К., заедно с двете деца се преместила да
живее в гр.Добрич, а през лятото – м. юли на 2018г. Александър Казаков подал
молба за развод. С определение № 281 от 13.09.2018г. по гр. д. № 3489/2018г. на
ДРС били определени привременни мерки и постановен режим на лични контакти на
бащата Александър Казаков с двете деца. На 20.10.2018г. се осъществило първото
свиждане на бащата с преспиване на двете деца. По време на това свиждане,
бащата бил придружаван от неговата майка-св.Едита Александрова Лангова.
Следващото свиждане било проведено на 3-ти и 4.11.2018г. Вечерта на
04.11.2018., по време на вечерен тоалет/къпане/ на децата, на майката й
направило впечатление, че при докосване на половите му органи, детето Марина започнало
„да пищи и реве от болка“. Детето обяснило, че сапунът щипе много. Тогава М.К.
погледнала към половите органи и дупето на детето, като й направило
впечатление, че те били зачервени и подути. След това майката съблякла детето Александра и забелязала, че тя също
имала зачервявания в областта на дупето и половите органи. М.К. си помислила,
че баща им не ги е измил добре,в резутат на което децата са получили възпаления
в областта на половите органи
и дупето. Следващата среща на децата с баща им била на 9 и 10 ноември
2018г.. След връщане на децата в къщи, майката отново забелязала, че имат
зачервявания.
На
30.11.2018г., М. К. взела дъщеря
си Марина от училище и се прибрали в дома им. Сложила детето Александра на
гърнето. След това я почистила с мокра кърпичка. По показания на св.К. детето й
казало: „Духай ми на шушулката“, като според М.К. под „шушулка“ детето имало предвид половия си
орган. Тя попитала детето „кога баща й е духал на шушулката“ и тогава Марина
обяснила с ръце, като направила „знак, че отваря срамните й устни на Санди“. М.К.
попитала дъщеря си Марина дали и на нея баща й е правил това. Марина й
отговорила, че когато е заспала усетила, че татко й бърка в дупето й с пръст, като Марина
показала средния си пръст.Детето разказало, че тогава се разплакала, тъй като много я боляло, а пък баща й държал
устата й да не вика и да не плаче, като й казал „тихо, тихо, това е полезно за
коремчето и за червата и, че много лесно ще се изакаш после, няма да имаш
проблеми с акането“. Марина разказала, че много я боляло и баща й я попитал
дали му дерат ноктите.Детето отговорило
положително и тогава той станал, изрязал си ноктите и се върнал при нея и
продължил. На въпроса на майка си дали баща й „я е пипал отпред“ Марина
отговорила положително, като казала, че я е пипал. След това детето Александра
казало „и на мен ми правеше така“. М.К. попитала Марина
защо не й е разказала
до този момент
за случилото. Детето обяснило, че
баща и е казал да пази в тайна това.
Вечерта на 30.11.2018г., майката заедно с
децата посетили родителите на К.. Пред тях децата споделили само, че
баща им бъркал в техните дупета и в
„шушулката“ без да съобщават подробности. М.К. разказала за случилото се с
децата на приятелката си Христиана Юриева Христова. След известно време, докато
била на гости в дома на родителите на М.К., Марина й казала: „Хриси, а пък ти
знаеш ли, че тати ни бърка в дупетата и шушулките?“. Хр.Христова не знаела как
да реагира на казаното и замълчала. При тази среща същата не забелязала децата
да са травмирани.
На
04.12.2018г. М.К. завела децата при личния им лекар д-р Златина Георгиева и
поискала направления за гинеколог, като майката споделила, че има съмнение за
сексуално посегателство от бащата. След получаване на направленията, на
04.12.2018г. децата били прегледани от д-р М. Добревска, в присъствието на д-р Милена
Николова. След извършения преглед, д-р Добревска установила установила спокойна
кожа и лигавици, спокойно перианално пространство, запазена цялост на химена и хименалния. Преди
прегледа, майката на децата изразила съмнения за непозволени действия от страна
на бащата. Децата не изглеждали стресирани, не се разплакали и не били
разстроени.
Разпитана на д.п., Марина К. посочила, че
след като били изкъпани със сестра й Александра от баща им: „Баща ми като
заспах дълбоко за мъничко, ..бъркаше ми в дупето и шушулката и сега имам
червена шушулка.“ Марина заявила, че тя не е видяла това, което баща й прави
със сестра й Александра, но тя
й е казала, че
е правил с
нея всичко това, което
се случило и
на Марина.
Проверявания
съд е пресъздал в подробности показанията на разпитаните в ДП свидетели и
констатациите на назначените експертизи. При наказателни производства като
настоящото,отговорът на основните въпроси от предмета на доказване по чл. 102 от НПК зависи в гояма степен от
експертни заключения.Това налага техния анализ.
На
пръво място от значение за делото е изготвената СМЕ на двете деца. Видно от
констатациите на същата, при извършщените прегледи от двама лекари-специалисти-
акушер-гинеколози на двете деца Марина К. и Александра К., не са установени
травматични или други следи /увреждания/ по външни полови органи, сочещи за
извършени с тях блудствени действия. Изложеното се потвърждава от показанията
на лекарите, извърили прегледа. Видно от показанията на д-р Маргарита
Добревска-Кателиева, от извършения преглед същата установила спокойна кожа и
лигавици, спокойно перианално пространство, запазена цялост на химена и на
хименалния пръстен, без секреция от влагалището, без данни за гинекологично
заболяване. Свидетелката сочи, че детето Марина споделило пред нея, че като ги
приспивал, “баща им слагал на очите лепенки и им запушвал носвете, че имали на
бельото някакви превръзки, по които имало нещо като майонеза или кетчуп“.
Свидетелката е възприела казаното от децата „като фантазия, като приказка“.
По-малкото дете е повтаряло „като папагал чутото от каката“. На свидетелката
направило впечатление, че децата не изглеждали стесирани и не са се разплакали.
Това се потвърждава и от втория специалист, присъствал на прегледа-св.Милена
Николова.
От
съществено значение за делото са констатациите на изготвените комплексни
съдебно псифологично-психиатрични експертизи на двете деца.
По
отношение на Марина, вещите дават заключение, че същата притежава достатъчна
годност да възприема, запаметява и възпроизвежда под формата на достоверни
показания факти и обстоятелства, имащи отношение към делото. Вещите лица сочат,
че е налице изводима от възрастта повишена податливост на въздействие от значими
фигури. Като такива, вещите лица сочат на първо място майката. По отношение показанията
на детето, специалистите ги определят като „ съответстващи на нейната
интелектуална възраст“. Същевременно се откриват отделни думи и изрази, които
според вещите лицао не са характерни за словесния запас на дете, в тази
възраст. По отношение на основния интересуващ процеса въпрос, дали се
установяват данни за преживени психотравматични увреждания върху малолетната
Марина К., вследстиве на евентуално сексуално посегателство от нейния баща,
вещите лица са категорични, че изследването не намира данни за реално преживяно
психотравмено събитие и психотравматични преживявания /вж експертези на
л.3,том2 от ДП/.
По
отношение на детето Александра К., вещите лица дава заключение, че същата няма
годност за участие в наказателния процес и е неспособна да дава достоверни
показания по въпроси, имащи отношение към делото.
КСППЕ
са изготвени по отношение на майката- М.К. и бащата- Александър Казаков.
Според
вещите лица, при експертното изследване на майката се установяват акценти в
личността й с хистрионни характеристики, които рефлектират и при отглеждането и
възпитанието на децата. Същата се стреми да бъде свръхавторитет и значим
възрастен „в борбата за надмощия при тяхното възпитание“/вж експертиза за
л.70,том2 от ДП/.
По
отношение на бащата, вещите лица дават характеристика като добра самооценка,
убеденост в правилността и отстояване на собствените оценки и избори и
изискване за придържане към определени от него правила. Тези качества, проявени
в контекста на влошените отнощения между съпрузите, рефлектират в напрежение,
конфликти и неспособност за зряло решаване на споровете, което от своя страна
би се отразило при отглеждането и възпитанието на децата/вж експертиза на
л.93,том2 от ДП/.
На
въпроса дали са налице данни за склонност на свидетелите от преувеличаване и
преиначаване на факти, вещите лица сочат по отношение и на двамата, че „високата
степен на емоционална експресия в отношенията на съпрузите предполага наличие
на субективни интерпретации“.
В
контекста на изложеното следва да се обсъждат и показанията М.К..
Видно
от разпита на майката, същата дава подробна информация по отношение на блудствените
действия от страна на бащата, която не намира потвърждание от останалите
доказателства. Прави впечатление, че единствените думи, споделени от детето
Марина са: „бъркаше ми в дупето и шушулката“. Това детето е заявило както при
своя разпит, така и на множество свидетели: неговите баба и дяло–св.Славка
Трифонова и Стефан Трифонов, св.Христиана Христова/приятелка на тяхната майка/,
св.д-р М. Добревска,св.Светлата Тодорова и др. Съобщеното от Марина К. остава
изолирано и в светлината на емоционалното им състояние. За последното
свидетелстват психолози, които са работили с децата, както към момента на
дянието, така и в периода след това. Св. Светлана Тодорова, работили с децата от
м.януари 2019г. До м.юни 2019г.сочи, че при първата си среща с Марина, още на
вратата детето заявило „А път тати ми бърка в дупето“.Според свидетелката това
е нетипична детска реакция и същата изразява съмнения за упражнено влияние от
негов авторитет. Св.св.Мирослава милкова, Елена Начева, Еленка Петрова и Таня
Бербенкова, социални служители, работили с децата в различни период,вкл. и към
момента на деянието свидетелстват, че децата са били видимо спокойни и в
работата си с тях не са установили никакви данни за травматични увреждания
върху тях, в резултат на сексуално насилие. В същото време свидетелите сочат,
че децата не са изпитвали страх и притеснения от техния баща, като играели с
него, гушкали и изглеждали щастливи.
Посочените
свидетели споделят впечатленията си от майката-М.К., която определят като
емоционално нестабилна, на моменти дори истерична, с неподходящо поведение на
обществени места, с арагантно и надменно държание. В отношенията си с децата
същата ги е подстрекавала да се държат неуважително и арогантно, като в
поведението на децата има „наложени елементи копирани от майка им, както думи,
така и изразни средства“/вж показанията на Юлияна Атанасова-социален работник
нал. 46, том7 от ДП/. Свидетелката сочи, че децата повтарят думите на майка си: “Марина
копира изцяло поведението на майка си, следва нейните настроения и дейсвия
дори, а малката копира каката“. Според свидетелката майката манипулира децата,
като при консултациите не им позволява да говорят сами и отговаря вместо тях. Това
нейно поведение не позволило на свидетелката да постигни положителни резултати
с децата, като е забелязала дори регрес в емоционалното им развитие и отношенията
в семейството.
Показателно
е било поведението на свидетелката К. при подаване на сигнала за сексуално
посегателство върху децата. За това свидетелстват двете служителки приели
подадения сигнал.Същите са възприели съобщеното от нея като заявено
информативно, без емоция, без тревожна реакция на майка.
По
делото е изготвна и Съдебно психологична експертиза на цялото семейсто. Експертът-клиничен
психолог дава заключение, че децата изпитват както положителни, така и
негативни емоции, като са привързани и към двамата си родители. Експертът не е
установил нарушение на привързаността и емоционалната връзка с родителя, при
който не живеят /техния баща/.Децата не са шокирани от отношенията между
родителите, като се дистанцират от него. Вещото лице е достигнало до извода, че
децата не са били психически или физически малтретирани. Основание за този
извод му дава костатираната „липса у двете деца на плахост, тревожност,
недоверчивост, увредено его, чувство за вина, затруднени контакти, агресивно-нападателно
поведение, затруднена вербализация, емоционално оттегляне и застинала бдителност“/вж
експертиза нал.56,т.3 от ДП/.
Съобразявайки
изложеното настоящия състав намира, че изготвените експертни заключения по делото
имат еднопосоченен характер по въпроси от съществено значение за установяване на
правно релеванти факти по делото.Същите са изготвени от вещи лица-специалисти в
своята област, като експертизите са пълни, обосновани и аналитични.
По отношение свидетелките
показанията на майката-М.К. и детето Марина,съдът намира, че същите остават
изолирани от останалия доказателствен материал, а експертните заключения на
КСППЕ ги разколебават.
Настоящият състав намира, че органът на досъдебното
производство,в рамките на своята компетентност е взел вземе всички мерки, за да
осигури разкриване на обективната истина-чл.13 от НПК. Правомощието на същия да
провежда пълно разследване е предвидено, за да обезпечи изпълнението на
принципа на чл. 13 от НПК и да даде възможност на
страните за защитят своите интереси в процеса. На този принцип се основава
правото на всяка страна в процеса да иска събирането на доказателства, които
счита за необходими за постигането на тази цел, с оглед на своята функция в
наказателния процес. В случая, част от доказателствените искания на подалите жалба
пострадали са били оставени без
уважение, като отказът е бил мотивиран. Тай като това е едно от основните
възражения на жалбоподателя, настоящия състав следва да отговори изрично. Оспорва
се отказът на разследващия орган да събере доказателства за психологическия профил
на бащата , което е в връзка с инкриминираното деяние. Съдът намира, че това
възражение е неоснователно. По делото е изготвена Комплексна съдебно
психологично-психиатрична експертиза, която в пълна степен обслужва нуждата от
информация за психичния профил на Казаков. Освен в посочената експертиза, данни
за тези обстоятества се съдържат и
Съдебно психологическата експертиза, с която е извършено освидетелстване на всички
членове на семейството. Сочените от жалбоподателя множество сигнали, жалби,
молби и др., подавани от Казаков не могат да бъдат предмет на експертно
изследване и са неотносими към основния факт по делото.
По отношение възражението за санкционирането на М.К. с
Наказателно постановление по Закона за закрила на детето, чиято съдба е
останала неизяснена по делото, същото не
води до извода за непълнота на доказателства. Действително, видно от
приложеното съдебно решение, наказателното постановление е било отменено, но на
процесуално основание. Нещо повече. В мотивната част на решението изрично е
заявено, че „от събраните по делото доказателствени материали се установява, че
жалбоподателката /М.К./ действително не е изпълнила дадените задължителни
предписания и не е съдействала за изпълнение на заложените дейности в плана за
действие, изготвен от ОЗД при ДСП-Добрич“.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира
обжалваното постановление, респ. определението с което е потвърдено за
обосновано и законосъобразно.
За прецизност следва да бъдат отчетени съдържащите се в постановлението вътрешно
противоречиви изводи, относно приложеното основание за прекратяване на
наказателното производство. Прокурорът е приел, че не са налице достатъчно
доказателства по смисъла на НПК за извършено престъпление от общ характер,
което обосновава като основание за прекратяване на наказателното производство -по
чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност
на обвинението, а в същото време е посочено като правно основание чл.243,ал.1,т.1
от НПК. Изложените пороци на прекратителното постановление могат да бъдат
преодоляни чрез изменение на основание за прекратяване.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира,
че определението на окръжния съд, с което обжалваното Постановление е
потвърдено следва да бъде изменено само по отношние основанието за прекратяване
на наказателното производство.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение №260030 от 14.10.2020г., постановено по
ЧНД №256/2020г.по описа на Окръжен съд гр.Добрич, с което е потвърдено Постановление
от 28.08.2020г. Окръжна прокуратура гр.Добрич, с което е прекратила на
осн. чл.199 вр. с чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното
производство по досъдебно производство № 1202/2018г. по описа на Първо РУ на
МВР гр.Добрич, водено за
престъпление по чл.149 ал.5
вр. ал.1 от НК,
като НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО СЕ СЧИТА
ЗА ПРЕКРАТЕНО НА ОСН. Чл.243,ал.1,т.2 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.