№ 198
гр. Сливен, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100224 по описа за 2021 година
Предявения иск намира правното си основание в чл. 233 ал. 1 и ал. 5 от
ЗОВСРБ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът Д. ИВ. Д. твърди в исковата си молба, че е бил в трудови
правоотношения с Министерство на отбраната на РБългария по 1 силата на
договор за военна служба от 26.05.2010 г., като старши специалист 2 степен
по аварийно-спасителни работи в отделение Летателно тактическа подготовка
на ВФ 26030 - Безмер. На 01.08.0218 г. по време на парашутни скокове на
временна площадка Чешнигирано, при отделяне на летателния апарат ищецът
е закачил двата си крака в коланите на парашута , усетил усукване, изпукване
и силна болка в лявото коляно и след отваряне на главния парашут се е
приземил нормално на здравия си десен крак. Била му оказана първа
медицинска помощ и бил транспортиран в МБАЛ - Пловдив към ВМА –
София, където му била поставена диагноза „травма на няколко структури на
коляното“, заради което е излязъл в отпуск до 30.08.2018 г. Злополуката била
квалифицирана като „трудова“ с разпореждане № 5104-28- 31/14.08.2018 г., а
със заключение за характера и степента на увреждане от 07.11.2019 г.
комисията е признала, че ищецът е получил средна телесна повреда. За
1
лечение на полученото увреждане ищецът посещавал ежемесечно ВМА -
София за прегледи необходими за лечението му, за което му били издадени
болнични листи, а поради възникнали усложнения му била извършена и
медицинска интервенция – оперативно лечение във ВМА - София на
15.01.2019 г. Имал няколко престоя в санаториума в гр. Поморие за посочени
периоди в исковата молба. Със заповед от 21.11.2019 г. бил прекратен
договора за военна служба, поради негодност за същата. С експертно решение
на ТЕЛК от 12.10.2020 г. му била определена 30% трайно намалена
работоспособност. Твърди, че във връзка с трудовата злополука ответникът
му изплатил обезщетение, в размер на 10 016 лв. по смисъла на чл. 233 ал. 1
от ЗОВСРБ, в размер на 10 брутни работни заплати, както и 6 000лв. по
застраховка от ЗК „Лев инс“ АД. Твърди, че в резултат на претърпените
увреждания трайно се затруднили движенията на долния ляв крайник на
ищеца, като общия възстановителен период е продължил около 2 години, тъй
като оперативното лечение било предприето със закъснение 5 месеца след
травмата, 1 месец след операцията бил на постелен режим, след това ползвал
помощни средства за около 3 месеца. Възрастта на пострадалия била такава,
че наложителния постелен режим му причинил изключителни психически и
физически страдания, затруднено предвижване, необходимост от
придружител и това довело до ограничаване на социалните му контакти,
стрес и несигурност за бъдещето му. Травмата е оставила трайни последствия,
като неработоспособността му е намалена 30%, поради което счита, че 2
определеното от ответника обезщетение е несъразмерно на претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди и че за него е налице правен
интерес да поиска присъждането на допълнително обезщетение за
претърпените болки и страдания в резултат на трудовата злополука, като
счита, че общото обезщетение, което му се следва в размер на 50 000лв., от
които е получил 16 016лв. и следва да му бъде присъдена сумата от
допълнително 33 984 лв. представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и сумата в размер на 2 070 лв. представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и лихва за забава от
датата на увреждането до предявяване на иска върху посочената главница в
размер на 9 764 лв. Претендира направените в настоящото производство
разноски.
Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва
2
основателността на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че
злополуката е призната за трудова, счита, че не са налице условия за
присъждане на допълнително обезщетение на ищеца и в случай, че се
определи такова, моли да бъде приспаднато изплатеното такова в размер на 6
000 лв. и това в размер на 10 брутни заплати. Прави възражение за погасяване
на претенцията по давност. Моли да бъде отхвърлен искът и да бъдат
присъдени направените разноски.
В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа
иска си така както е предявен. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., чрез
писмено становище оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът Д. ИВ. Д. е бил в трудови правоотношения с Министерство на
отбраната на РБ по силата на Договор за военна служба № 8/26.05.2010г.,
както и допълнително споразумение № 440/19.08.2013г., и допълнително
споразумение № 691/09.05.2017г., като старши специалист II степен по
аварийно-спасителни работи в отделение “Летателно-тактическа подготовка“
на военно формирование 26030 - Безмер. На 01.08.2018г., около 09:00ч. по
време на парашутни скокове на временна площадка “Чешнигирово“, при
отделяне на летателния апарат, ищецът е закачил двата си крака в коланите на
парашута. Усетил е усукване, изпукване и силна болка в лявото коляно. След
отварянето на главния парашут се е приземил нормално на здравия си десен
крак. Оказали са му първа медицинска помощ и са го транспортирали в
МБАЛ Пловдив към ВМА София, за което му е издаден Болничен лист
Е20182080400/02.08.2018г. и му е поставена диагноза - травма на няколко
структури на коляното, заради което е излязъл в отпуск до 30.08.2018г. Тази
злополука е квалифицирана като трудова по смисъл на чл. 55 ал 1 от КСО с
Разпореждане № 5104-28-31 от 14.08.2018г., а със Заключение за характера и
степента на увреждане на военнослужещ от 07.11.2019г., комисията е
признала, че ищецът е получил средна телесна повреда.
3
На 13.08.2018г. ищецът е посетил на ВМА - София, за което му е бил
издаден Болничен лист Е 20102134433/ 13.08.2018г. с диагноза: изкълчване,
навяхване разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, а
отпускът му е бил удължен до 12.09.2018г. След това е правил ежемесечни
посещения във ВМА - София за прегледи, необходими за лечението му, за
които има издадени болнични листи, с които му е бил удължаван отпуска по
болест. Поради възникнали усложнения му е била извършена и медицинска
интервенция - оперативно лечение (синовектомия - коляно) във ВМА - София
на 15.01.2019г..
С Решение № 2286/12.11.2019г. на Централната военно-медицинска
комисия е прието, че ищецът е негоден за военна служба заради травмата на
коляното.
Със Заповед на командира на военно формирование 26030 №ЛС - 74 от
21.11.2019г. е бил прекратен Договор за военна служба на Д. ИВ. Д., поради
негодност за военна служба.
На ищеца се издадени множеството експертни решения на ТЕЛК за
намалена работоспособност, като с последното Експертно решение № 3984
от 161/12.10.2020г. от МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен,
поради последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник,
ищецът е освидетелстван с 30% трайно намалена работоспособност за срок от
три години.
Във връзка с настъпилата трудова злополука, на ищеца е било
изплатено обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати по смисъла на
чл. 233, ал.1 от ЗОВСРБ на стойност 10 016 лева, както и обезщетение от “Лев
Инс“ , в размер на 6 000 лева.
Видно от заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т., вследствие на
трудовата злополука на 1.08.2018 год. Д.Д. е получил торзионна травма на
лявото коляно. При усукването са се увредили частично предната и задна
кръстни връзки и медиалния мениск, както и високостепенна частична лезия
на медиалната колатерална връзка . Травмата е предизвикала силни болки,
оток и невъзможност за движение. На по-късен етап болките са намалели, но
е налице известна нестабилност при ходене с натоварване. Медиалната
4
колатерална връзка поддържа стабилността на коляното и при нейното
увреждане се наблюдават движение напред -назад на подбедрицата спрямо
бедрото, както и подгъване встрани . Скъсването на менисците нарушава
конгруентността , при изправяне на коляното те притискат мениска и водят
до болка и затруднена походка.
Описаните увреждания заедно водят до нарушаване на функцията на
коляното и по този начин и на ляв долен крайник като цяло. Основната
функция на долните крайници е опорната и затруднението е при ходене и
клякане. Функцията на ляв долен крайник е била нарушена за дълъг период от
време – осъществен е медикобиологичният признак трайно нарушаване на ляв
долен крайник.
След злополуката ищецът по спешност е бил насочен към ВМА
Пловдив, където е била поставена ортеза за обездвижване на коляното и
насочен за продължаване на лечението във ВМА - София. Там за времето от
3.08.18 год. до 13.08.18 год. е било проведеното консервативно лечение с
антитромботични средства, пункция на коляното, имобилизацията с ортеза.
От представените копия на рецепти се установява, че на ищеца са били
назначавани обезболяващи, неспецифични противовъзпалителни и
противосъсирващи средства.
След пет месеца от травмата е бил опериран в Клиниката по
артроскопска хирургия на 15. 01. 19 год. Оперативно било потвърдено
частичното скъсване на предната кръстна връзка, частично скъсване на
задната кръстна връзка, езиковидно скъсване на медиалния мениск, синовиит
/възпаление на вътрешната обвивка на коляното/ и наличие на ставна течност.
Извършена била частична менисцектомия на медиалния мениск и частична
синовектомия .
Д. ИВ. Д. е провеждал неколкократно рехабилитация. По делото са
представени фактури за предоставени услуги за извършена рехабилитация от
СБР-НК ЕАД – Филиал Поморие от 08.10.2018г. на стойност 114,10лв.; от
27.11.2018г. на стойност 230лв.; от 26.03.2019г. на стойност 114,10лв. и от
05.08.2019г. на стойност 136,50лв. или общо платена сума за рехабилитация –
594,70лв.
5
На 17.11.2019г. ищецът е заплатил потребителска такса в размер на
17,40лв. на ВМА.
Видно от заключението на вещото лице, във връзка със заболяването на
ищеца са изписани и закупени медикаменти на стойност 308,94 лв. Изписани
са и закупени и ортеза и наколенка на обща стойност 300лв. или общо
608,94лв.
Представени са доказателства за закупени лекарства по предписание на
специалист УНГ на стойност 56,16лв. и касова бележка на стойност 22,16лв.,
за които не може да се направи извод, че са за лечение на травмата на ищеца
от трудовата злополука.
Представени са касови бонове за гориво за периода 10.09.2018г. до
11.02.2019г.; касови бележки за закупуване на винетни стикери, фактура за
хотелско настаняване и билети за междуградски транспорт.
Според вещото лице, при торзионните травми, лекувани консервативно
т.е. без да се прави пластика на връзки се носи ортеза за около 30-45 дни, след
което започва рехабилитация и физиотерапия. Срокът за възстановяване е
около 6-8 месеца. При ищеца пет месеца след травмата е осъществено
оперативно лечение. Постоперативно лечението е продължило още 3-4
месеца. Възстановителният период при Д. ИВ. Д. протекъл двуетапно за
около 8 месеца. От разпита на вещото лице в с.з. се установява, че може да се
наложи да бъде извършена нова операция на ищеца, но това все още не е
установено със сигурност.
На 9.09.2019 год . е бил опериран за съдовото заболяване на десния
долен крайник, което не е имало отношение към травмата, видно от разпитана
вещото лице в с.з.
Видно от заключението на вещото лице и от свидетелските показания
ищецът се е нуждаел от подпомагане в грижите към него, особено в първите
дни 10-20 дни - приготвяне и поднасяне на храна, тоалет, обличане, купуване
на лекарства и храна, съпровождане за консултации, когато болките са най-
силни. След това отново се е нуждаел от грижи, но в по-малък обем за храна,
тоалет, придружаване за лечение и консултации и др. за около 40- 60 дни.
През месеците преди операцията се придвижвал с патерици, а след
6
операцията продължил да се движи с патерици около три месеца. През това
време за него се грижила съпругата му и детето му.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е изпитвал
силни болки, бил изнервен, тъй като не можел да ходи и зависел от грижите
на други хора. Не искал да излиза, станал затворен, избухлив, възникнали
конфликти в семейството му по този повод. Психическото му състояние се
влошило, когато се установило, че той трябва да напусне работата си, защото
заради травмата е признат за негоден за военна служба. Това се отразило
много зле на самочувствието му. Преди инцидента спортувал активно, а след
инцидента не можел да кара ски и да ходи на планина.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства, които са
непротиворечиви и се допълват взаимно.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 233 ал.5 от
ЗОВСРБ. Същият е доказан по своето основание, но е предявен в завишен
размер.
Според чл. 233 ал.1 от ЗОВСРБ на военнослужещите се изплаща
еднократно парично обезщетение в размер 6 брутни месечни възнаграждения
при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на
военната служба. В конкретния случай са налице условията на цитираната
разпоредба – ищецът е бил военнослужещ към 01.08.2018г., когато е
претърпял трудова злополука, от която му е причинена средна телесна
повреда. В ал.5 на същия текст е предвидено, че лицата по ал. 1 (каквото
качество има ищеца) могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В
този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо
като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя.
Предпоставките за уважаване на иска с посоченото правно основание са
налице и- ищецът е имал качеството на военнослужещ, претърпял е трудова
злополука, вследствие на което е получил средна телесна повреда, платено му
е обезщетение в размер на шест брутни заплати и действителните вреди от
злополуката надвишават платеното обезщетение.
7
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че
в конкретния случай за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определено обезщетение в размер на общо 40 000 лв. В случая съдът отчита и
следните обстоятелства: травмата на ищеца му е причинила интензивни по
степен болки за дълъг период от време. Тя е довела до обездвижването му
също за продължителен период и за известно време до невъзможност да се
самообслужва. Ищецът е претърпял операция, което му е причинило
допълнителни болки и нов период на възстановяване. И до момента
последиците от травмата не са преодолени. Налице е нестабилност при
движението на контузения крак, която води до невъзможност да се извършват
определени дейности. Заради последиците от травмата ищецът е бил
освободен от военна служба, не по свое желание, а поради обективна
невъзможност да извършва определени дейности, което е довело до
допълнителни неимуществени вреди. По време на възстановителния период
ищецът е бил раздразнителен и необщителен и ситуацията е повлияла на
социалните му контакти, както и на неговия личен живот.
Съдът отчита и обстоятелството, че според вещото лице, дири да се
наложи допълнителна операция или чрез консервативно лечение, ищецът ще
се възстанови от травмата.
Предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 23 984лв. за
неимуществени вреди. Съдът отчита обстоятелството, че на ищеца вече са
заплатени обезщетения в размер на 10 016 лева от ответника и в размер на
6 000лв. от ЗК „Лев инс“ АД за трудовата злополука. До пълния предявен
размер от 33 984 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди също е отчасти
основателен. Той следва да бъде уважен за разходите, които са пряка и
непосредствено последица от увреждането и са извършени конкретно за
лечението на злополуката и за преодоляване на последиците от нея. Това са
разходите за медикаменти и помощни средства, които са били предписани на
ищеца за конкретното увреждане в размер на 608,94лв.; разходите за
санаториално лечение на ищеца за рехабилитация в размер на 594,70лв. и
8
разходите платени за престой в болничното заведение – 17,40лв. или общо
1 221,40лв. Искът за обезщетение за имуществени вреди до пълния размер от
2 070лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. От
представените писмени доказателства – касов бон за гориво, билети и
винетни стикери не може да се направи извод, че същите са извършени
разходи за лечението на ищеца, като пряка и непосредствена последица, нито
обосноваността на техния размер.
И двете обезщетения следва да бъдат присъдени, ведно със законната
лихва за забава, считано от дата на увреждането – 01.08.2018г. до
окончателното им изплащане.
При този изход на производството на ищеца се дължат направените
разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 2 893 лв.
На ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 60лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ с адрес гр. София, *** да заплати на Д. ИВ. Д. ЕГН **********
от. *** със съдебен адрес *** чрез адв. С.К., по иска с правно основание чл.
233 ал.5 от ЗОВСРБ, сумата 23 984 лв. (двадесет и три хиляди деветстотин
осемдесет и четири лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания и сумата 1 221,40 лв. (хиляда
двеста двадесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществен вреди от трудова злополука
претърпяна на 01.08.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от
01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 893лв.
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над 23 984лв. до
33 984 лв. и иска за имуществени вреди над 1 221,40лв. до 2 070лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
9
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д. ЕГН ********** от. *** да заплати на
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес
гр. София, *** направените разноски в размер на 60 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
10