РЕШЕНИЕ
№ 1307
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20252120100154 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
”ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, ЕИК: ............................, със седалище и
адрес на управление: ..........................................., представлявано от Ю. А. С. – изп. директор,
чрез главен юрисконсулт П. П., срещу В. Д. И., с ЕГН: **********, адрес:
...................................., с която се иска приемане за установено съществуването на вземането
на ищеца спрямо длъжника на следните суми: сумата от 1 171, 42 лв. /хиляда сто седемдесет
и един лева и 42 ст./ – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 06.01.2020г.; сумата от 707, 40 лв. /седемстотин и седем
лева и 40 ст./ – договорна възнаградителна лихва за периода 31.07.2020г. – 30.09.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2024, на която дата е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 7270/2024 г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити, като ищецът се явява изправна страна в
правоотношението. Длъжникът е преустановил плащането на месечните погасителни вноски
в период от 4 последователни месеца, въз основа на което вземанията на ищеца са обявени
за предсрочно изискуеми, за което се твърди, че ответницата е надлежно уведомена. Твърди
се, че поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ, като считано
от 11.12.2023г. вземанията са предсрочно изискуеми. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват
изцяло като неоснователни. Навежда се твърдение за нередовно обявяване на
1
предсрочнатаиз искуемост на процесните вземания, тъй като уведомлението не е редовно
връчено на длъжника и не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Твърди се, че не е посочено
каква част от кредита е погасен и кога. Оспорени са като неравноправни част от клаузите на
сключения между страните Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити и общите условия към него – чл. 9, ал. 3 от договора; чл. 35, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ. Противопоставя се възражение за изтекла давност на претендираните лихви,
поради изтичане на 3-годишния срок по смисъла на 111,б „в“ ЗЗД към момента на
предявяването им.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представения по делото Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 06.01.2020г. се установява, че на ответника, като клиент на
ищцовото дружество са предоставени услуги свързани с издаването, предоставянето и
ползването на платежни карти; откриването, обслужването и закриването на платежна
сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването, ползването и
погасяването на потребителски кредити от клиента във връзка с изпълнението на платежни
операции чрез платежни карти – чл. 1 от договора. По силата на чл.2 от договора, ищецът се
е задължил да издаде в полза на ответника платежна карта Transcard Classic, за извършване
на платежни операции при условията на договора, ОУ и ценовата листа, а съгласно чл. 4 от
договора – кредиторът открива “платежна сметка” на името на клиента. Същата служи за
изпълнение на платежните операции по договора, обозначена е с уникален
идентификационен номер, и лихва върху средствата по платежната сметка не се начисляват.
С оглед изпълнението на платежните операции чрез платежната карта, в чл.7 от договора
страните са постигнали съгласие ищецът да отпусне на ответника кредит с максимален
размер /лимит/ 1200 лева. Съгласно чл.9 от договора лихвеният процент по кредита възлиза
на 18.5% на годишна основа. Страните са уговорили годишният процент на разходите по
кредита да бъде в размер на 24.77 %, а общата дължима от ответника сума е определена в
размер на 1347.60 лева. Срокът за погасяване на кредита е 12 месеца, като условията за
издължаване са уредени в чл.11, ал.1 от договора - до 15 число на всеки месец ответникът се
е задължил да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по
кредита и посочени в последното месечно извлечение. Представена е още и ценова листа по
рамковия договор, както и приемо-предавателен протокол, видно от който ответникът В. К. е
получила рамков договор и запечатан плик съдържащ платежна карта.
С оглед на така приетите по делото писмени доказателства се установява несъмнено,
че ищецът - кредитор, като изправна страна в правоотношението е предоставил на длъжника
уговорения платежен инструмент с лимит от 1200 лв. и страните са били обвързани от
валидна облигационна връзка, основана на сключения помежду им договор и Общи условия
към него. Подписаните и неоспорени в хода на процеса писмени доказателства установяват
несъмнено съществуването на облигационно правоотношение в посочените параметри.
Видно от представеното извлечение клиентът е използвал платежния инструмент и с картата
са извършени плащания на стойност от 1171.42лв., последното от които е на 31.07.2020г. Не
се твърди и не се установява длъжникът да е изпълнявал своите задължения по договора за
заплащане на дължимите месечни суми по издадените месечни извлечения. Затова
кредиторът е предприел необходимите действия за надлежното упражняване на правото да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Законодателят не предвижда конкретен начин
2
за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради
което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване. В случая,
уведомлението за обявяване на предсрочна изикуемост на кредита е било връчено от ЧСИ
С.Н., като е залепено уведомление на 14.07.2024 г. Съгласно отразеното в приложената
разписка за извършени действия, в указания в уведомлението двуседмичен срок от
залепването му, лицето не се е явило в кантората на ЧСИ да получи уведомлението за
предсрочна изискуемост, нито се е явило друго упълномощено лице. При тези данни съдът
приема, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземането се счита
редовно връчено на ответника при условията на чл. 47 ГПК и е породило действие, с което
дългът е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
При извършена служебна проверка на процесния договор за издаване на кредитна
карта по реда на чл.7, ал.3 от ГПК, не се установяват неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 ЗЗП. Не е установена нищожност на клаузата предвиждаща заплащане
възнаградителната лихва, поради противоречие на добрите нрави. В тази връзка следва да се
има предвид нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р. България. В случая ГПР по
кредита в размер на 24.77% е в рамките на приетото от законодателя ограничение. Също
така не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и
сключеният между страните договор е действителен и валидно обвързва страните.
С оглед изложеното съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на
договорно правоотношение и неговия предмет – предоставяне на кредитна карта с
установен кредитен лимит срещу задължение на кредитополучателя да връща ежемесечно
уговорена в договора погасителна вноска, неизпълнение на задълженията на длъжника за
погасяване на минималните вноски и надлежно упражнено от кредитора право да обяви
вземането за предсрочно изискуемо.
Видно от представената справка и писмо за уведомяване на длъжника, начислената
възнаградителна лихва е за периода 31.07.2020 г. до 30.09.2023 г., като след тази дата не е
начислявана такава. Съдът намира за основателно направеното от особения представител на
ответника възражение за частично погасяване по давност на вземането за възнаградителна
лихва, доколкото се касае за периодични платежи и давността за тях е тригодишна, съгласно
чл. 111, б. “в” ЗЗД. На основание чл. 116 ЗЗД давността е прекъсната с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.10.2024 г., поради
което всички вземания за лихви за периода преди 21.10.2021 г. се явяват погасени по
давност. Съобразно представената справка за дълга /л.25/ за периода 31.10.2021 г. до
30.09.2023 г. задълженията за лихва възлизат на общо 436.94лв. и до този размер
претенцията се явява основателна и доказана. За горницата над 436.94 лв. до пълния заявен
размер от 707.40 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете. Дължими са и
разноските направените в заповедното производство, които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство. Така, съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на
ищеца разноски за настоящото производство в размер 232 лева /включващи държавна такса,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение/ и такива за
заповедното производство - в размер на 45 лв.
3
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. И., с ЕГН: **********, адрес:
...................................., че в полза на ”ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, ЕИК:
............................, със седалище и адрес на управление: ...........................................,
представлявано от Ю. А. С. – изп. директор, чрез главен юрисконсулт П. П. съществува
вземане в размер на сумата от сумата от 1 171, 42 лв. /хиляда сто седемдесет и един лева и
42 ст./ – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 06.01.2020г., сумата от 436.94лв. /четиристотин тридесет и шест
лева и 94 ст./ – договорна възнаградителна лихва за периода 31.10.2021г. – 30.09.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2024, на която дата е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 7270/2024 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва в частта за
разликата над уважения размер от 436,94лв. /четиристотин тридесет и шест лева и 94 ст./ до
пълния претендиран размер от 707,40 лв. /седемстотин и седем лева и 40 ст./ за периода от
31.07.2020г. – 23.10.2021 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА В. Д. И., с ЕГН: **********, адрес: ...................................., да заплати на
”ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, ЕИК: ............................, със седалище и
адрес на управление: ..........................................., представлявано от Ю. А. С. – изп. директор,
сумата от 232 лева /двеста тридесет и два лева/ - представляващи разноски по делото и
сумата от 45 лева /четиридесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д.№ 7270/2024г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4