№ 12364
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110109841 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 08 ноември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 9841 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 36612/24.02.2022г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 19.11.2021г., издадена по ч.гр.д. № 57759/2021г. на СРС.
Ищцата Ц. С. В. чрез адв. С. Д. - АК-София, е предявил срещу
ответника "***********" ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от
1175,63 лева, дължима по издаден в полза на ответника срещу С.Ц.В. -
наследодател на ищцата, изпълнителен лист от 14.06.2004г. по гр.д.
№2212/2004г. на СРС, 54 състав, събрана принудително без основание по
изп.д. № ********** на ДСИ при СРС, както и сумата от 358,27 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.10.2018г.-
07.10.2021г.
Основателността на исковете си ищцата обосновава с обстоятелството,
че срещу С.Ц.В. на 14.06.2004г. по гр.д. № 2212/2004г. на СРС, 54 състав, бил
издаден изпълнителен лист в полза на "***********" ЕАД за 3805,18 лева за
главница, 1247,29 лева за лихви и 102,18 лева за съдебни разноски. За
събиране на вземанията по изпълнителния лист ответникът образувал изп.д.
№ ********** на ДСИ при СРС. През 2015г. длъжникът С.Ц.В. починал, като
на негово място като длъжници били конституирани наследниците му Т. Д. В.
и Ц. С. В.. От ответницата в периода 30.11.2016г.-02.03.2018г. принудително
била събрана сумата от 1175,63 лева. Последното изпълнително действие
обаче било осъществено на 26.04.2004г., поради което изпълнителното
производство вече било прекратено по силата на закона на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Наред с това за вземанията била изтекла и погасителна
давност. Поради това същите били събрани и преведени на дружеството без
правно основание и били недължимо платени. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Н.И. - АК-
София, който поддържа предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***********" ЕАД чрез ст.
юрк. М.Н. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 156327/27.07.2022г.
на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
не е установено какви суми са постъпили в полза на дружеството и дали
въобще такива са постъпвали. В тази насока се оспорва сочената от ищцата
сума да е получена от топлоснабдителното предприятие. Част от събраните
суми съставлявали такси по изпълнението в полза на съдебния изпълнител.
Сумите били събрани в много по-ранен етап от производството, когато
топлоснабдителното предприятие имало основание и титул за това. За
насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
2
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1
ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане,
както и че същото надхвърля в сочения размер задължението му, съответно,
че не съществува основание за плащане. Ответникът следва да установи, че за
него е налице основание да задържи внесената сума. По иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва да установи неизпълнено на падежа парично задължение и
продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Единственото представено по делото доказателство е Удостоверение,
изх. № 44268/30.08.2021г. по изп.д. № 3077/2004г. на ДСИ при СРС, 4 отд./28
уч. В същото е посочено, че въз основа на издаден срещу С.Ц.В.
изпълнителен лист от 14.06.2004г., издаден по гр.д. № 2212/2004г. на СРС, е
образувано изп.д. № 3077/2004г. на ДСИ при СРС. В удостоверението е
отбелязано постъпването и разпределянето на суми от длъжника С.Ц.В. след
30.08.2004г., както и след 30.09.2016г. от длъжницата Ц. С. В. /наследник/,
които общо за периода 30.11.2016г.-02.03.2018г. възлизат действително на
общо 1175,63 лева, в която сума влизат преведените на взискателя
"***********" ЕАД вземания, както и събраните такси по чл. 53 ТДТССГПК.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
3
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема,
че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията,
предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че
при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с
тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.
В същото време обаче следва да се има предвид, че тълкувателните
постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения не
съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма,
която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове.
Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните постановления и
решения преди същите да са постановени и обявени по съответния за това
начин. Доколкото обаче те не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
следва да бъде прието, че, когато се касае до първоначално приети
постановления и тълкувателни решения, те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на такъв
тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани
с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването
на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване
и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен
въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване
на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени
изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето,
каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен
акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат
в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ,
камо ли с такъв, който още не съществува. От друга страна разпоредбите,
уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат
задължително действие на същите по отношение на правни субекти извън
посочените в тях. Последните обаче, макар и да не са адресати на
задължителната сила на тълкувателните актове, могат да изискват от
съответния орган да съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде
направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи
4
решения по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези
органи да съобразяват действията си с бъдещи и все още несъществуващи
тълкувателни актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните
преди те да са постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което
се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях
се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил
сила предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от
момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и
от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага.
Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско
обратно действие на новото тълкувателно решение, което е недопустимо и
съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване
би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предшестващото такова. Съгласно даденото с ПП
3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не
тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото
ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му
би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
постановление. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и
след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на
5
ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р. 51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о. Въпросът,
когато по един и същ правен въпрос има две задължителни решения на ВКС –
едно по-старо постановление и едно по-ново тълкувателно решение, от кой
момент се отменя по-старото постановление и от кой момент съдилищата са
длъжни да спазват приетото по-ново тълкувателно решение, не е бил предмет
на разглеждане и произнасяне в ТР 2/2013-2015-ОСГТК, в което само е
посочено, че с него се отменя ПП 3/1980г. (така опр.292/04.06.2019г.-
гр.д.559/2019г.-Іг.о.).
Доколкото изп.д. № 3077/2004г. е образувано по молба, подадена преди
01.03.2008г., то същото следва да се води по реда на ГПК (отм.) на основание
§ 2, ал. 14 ГПК. С образуването на изпълнителното дело през 2004г. до
26.06.2015г., когато е обявено ТР 2/2013-2015-ОСГТК, погасителна давност за
вземанията по изпълнителния лист от 2004г. не тече. Дали и какви
изпълнителни действия са предприемани по изпълнителното дело до
26.06.2015г. е без значение за погасителната давност, тъй като с образуването
на изпълнителното дело тя е прекъсната и не тече.
Изпълнителното производство не е прекратено на основание чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК (отм.), доколкото е удостоверено регулярно изплащане на суми
от страна на длъжника С.В.. От своя страна и наложеният върху вземанията
на ищцата по трудово правоотношение запор не дава възможност да се
приеме, че двугодишният срок по чл. 330, ал. 1 б. "д" ГПК е изтекъл без да
бъде прекъсван. По делото регулярно са постъпвали суми. Противоречи на
нормалната житейска логика, а и на смисъла на закона, да се иска/предприема
извършването на нови изпълнителни действия, при положение, че вече
осъществяваните такива дават резултат с постъпване на суми по делото.
Затова и не може да се приеме, че изпълняваните вземания са погасени по
давност. Освен това давността не се прилага служебно, а не са ангажирани
доказателства ищцата или неин праводател да са заявили такова възражение.
Оттук предявените искове са изцяло неоснователни и подлежат на
отхвърляне, включително относно сумите, удържани като такси в
изпълнителното производство. Липсва каквото и да било неоснователно
обогатяване на ответника, доколкото разноските в изпълнителното
производство, независимо дали са били внесени авансово или не, са за сметка
на длъжника, освен в специалните хипотези на чл. 79, ал. 1 ГПК,
неприложими в конкретния случай. Дори и взискателят да следва да заплати
такси и разноски в изпълнителното производство, но да не го е сторил, няма
пречка същите да бъдат събрани от длъжника, тъй като така или иначе те са
за негова сметка, а и с оглед изричната норма на чл. 79, ал. 2 ГПК (ТР 2/2013-
2015-ОСГТК, т. 11).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
6
право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил
претенция в тази насока. В полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. С. В., ЕГН **********, от град София,
срещу "***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцата сумата от 1175,63 лева, дължима по издаден в полза на
ответника срещу С.Ц.В. - наследодател на ищцата, изпълнителен лист от
14.06.2004г. по гр.д. №2212/2004г. на СРС, 54 състав, събрана принудително
без основание по изп.д. № ********** на ДСИ при СРС, както и сумата от
358,27 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
07.10.2018г.-07.10.2021г.
ОСЪЖДА Ц. С. В., ЕГН **********, от град София, да заплати на
"***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София,на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7