Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53
гр. Перник, 20.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 459/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Б.Й.Е., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК – 7/28.06.2019 г., издадено от директора на Териториално
поделение – гр. Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалба с вх. № 1012-13-20/18.04.2019 г. срещу разпореждане №
131-00-432-3/11.04.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Перник, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, образувано
по заявление вх. № 131-00-432/05.03.2019 г., считано от 29.01.2019 г.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се,
че потвърденото с него разпореждане, е издадено без да е налице, някоя от
предпоставките за спиране на административното производство, посочени в чл.
50г, ал. 4 от КСО. Искането към съда е да отмени решението на директора на ТД
на НОИ – Перник и разпореждането на ръководителя на осигуряването за
безработица.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си
представители адв. Т. и адв. П. поддържа жалбата. Искането към съда е да я
уважи. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът – директор на териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Излага
съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с
чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118,
ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна. Съображенията за
това са следните:
Административното
производство е започнало по заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица, с вх. № 131-00-432/05.03.2019 г., подадено от жалбоподателката до
Директора на ТП на НОИ – Перник. Към него е приложена заповед № 64/28.01.2019
г. за прекратяване на трудовото и правоотношение с ****ЕООД, считано от
29.01.2019 г. Документите са приети от експерт по осигуряването при ТП на НОИ –
Перник, за което е съставена справка за приети, върнати и липсващи документи.
Служители в ТП на НОИ – Перник са извършили служебни проверки в регистъра на
трудовите договори и в персоналния регистър, от които се установява, че Б.Е. е
била в трудово правоотношение с ****ЕООД от 10.12.2015 г. до 29.01.2019 г. През
периода 01.01.2017 г. – 28.01.2019 г. са и начислявани осигурителни вноски
върху осигурителен доход от 2600 лв.
С разпореждане № 131-00-432-1/14.03.2019 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник на
жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
29.01.2019 г. до 28.09.2019 г. в размер на 65.81 лв. дневно.
С разпореждане № 131-00-432-2/14.03.2019 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 1 и ал.
3 от КСО е спряно изплащането на опуснатото обезщетение за периода от
29.01.2019 г. до 27.02.2019 г., поради получаване на обезщетение за оставане
без работа на основание чл. 222, ал. 1 от КТ и е възобновено изплащането му за
периода от 28.02.2019 г. до 27.10.2019 г.
С разпореждане № 131-00-432-3/11.04.2019 г. на основание
чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на паричното
обезщетение за безработица, считано от 29.01.2019 г., поради извършване на
текущ контрол и събиране на допълнителни доказателства за определяне правото и
размера на обезщетението чрез извършване на проверка от контролните органи.
Срещу разпореждането на 18.04.2019 г. е постъпила жалба от осигуреното лице,
която е отхвърлена с решението на директора на ТП на НОИ - Перник, предмет на
контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство.
Във връзка с искане изх. № 1130-13-102/11.04.2019 г. на
началник сектор КП при ТП на НОИ – Перник, със заповед №
ЗР-5-13-00558721/25.04.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ на основание чл.
107 от КСО, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е
възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на осигурителя ****ЕООД в срок от 10 дни, считано от връчването на
заповедта.
Във връзка с проверката жалбоподателката е депозирала
обяснения, с вх. № 1130-13-102#1/30.04.2019 г.
С писма изх. № 1030-13-122/16.05.2019 г. и изх. №
1030-13-123/16.05.2019 г. съответно до Директора на ТД на НАП – С., офис Перник
и до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник е изискана наличната
при тях информация за осигурителя ****ЕООД, относима към преценката за
фактически осъществяваната от него дейност. В отговор е постъпило писмо от Д
„ИТ“ – Перник с изх. № 19054582/30.05.2019 г., с което директорът на ТП на НОИ
– Перник е уведомен, че е извършена проверка на осигурителя за спазване на
трудовото законодателства, при която е установено, че към този момент
дружеството не извършва дейност. Представени са трудови досиета на общо 58 бр.
бивши работници, присъствени форми за работа, графици, ведомости за заплати от
2015 г. до момента на прекратяване на дейността, инструктажна книга и други.
Посочено е, че в периода от 18.07.2017 г. до 20.07.2017 г. също е извършвана
проверка на осигурителя, резултатите от която са обективирани в протокол от
18.07.2017 г. От последния е видно, че проверката е проведена в обект на осигурителя
– гараж за ремонт на автомобили, находящ се в с. Д., главен път 79, в
присъствието на представляващ дружеството – М.Н. – управител. Установени
са нарушения на трудовото
законодателство, за което са дадени задължителни предписания. Към писмото са
приложени събрани в хода на проверките писмени доказателства.
С писма с изх. № 1130-13-102#7/30.05.2019 г. и с изх. №
1130-13-102#5/30.05.2019 г., адресирани съответно до Я.М.– едноличен собственик
на капитала на ****ЕООД и до М.Н. – управител на същите е указано да се явят в
ТП на НОИ – Перник за връчване на заповед за извършване на проверка на
осигурителя и са задължени да представят конкретно посочени документи. Няма
данни за връчване на писмото на Я.М.. Адресираното до М.Н. е върнато невръчено
с отразяване, че лицето не живее на адреса. Изпратени са искания за съдействие
с изх. № 1130-13-102#10/27.06.2019 г. и с изх. № 1130-13-102#11/28.06.2019 г.
до ТП на НОИ – М. и ТП на НОИ – С. – град за установяване и снемане на
обяснения от М.Н. и Я.М.. От представените отговори с изх. №
1130-11-422#1/04.07.2019 г. и изх. № 1043-21-737#4/08.10.2019 г. е видно, че
търсените лица не са открити, тъй като са напуснали адресите, на които са
регистрирани.
С писмо изх. № 9101-13-81/25.06.2019 г. ТД на НАП – С.,
офис Перник във връзка с проверката е предоставена информация, че през периода
2015 г. – 2018 г. осигурителят ****ЕООД е подавал годишни данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО, с които е декларирана дейност търговия на дребно с **** и ****.
Регистрирани са общо 6 бр. фискални устройства за обекти, находящи се в с. Д.,
главен път Е79/3 броя/, в гр. С., район ****/2 броя/ и в с. Д./1 брой/.
В хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Е.З., Г.Б. и Б.Г.. Съдът кредитира
показанията им като последователни и логични, дадени за непосредствено
възприети факти. От тях се установява, че през периода от лято на 2016 г. до
месец януари 2019 г. жалбоподателката е работила като **** в ****ЕООД, с
месторабота бензиностанция „****“- с. Д.. Във връзка с работата си е общувала
със свидетелките З. и Б., които са били в трудови правоотношения с други
работодатели, но с месторабота в близост до нейната. Със свидетелката З. често
са обменяли опит във връзка с изпълнението на служебните си задължения, тъй
като са заемали идентични длъжности – „****“.
При така установеното, настоящият състав на
Административен съд, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-20/18.04.2019 г., по реда на чл. 117,
ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановяването му след изтичане на едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1
от КСО не се отразява на законосъобразността му, тъй като същият е инструктивен
и няма правопрекратяващ ефект по отношение на правомощието на органа да се
произнесе по жалбата, с която е сезиран.
Решението е издадено от компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на НОИ. Обективирано е в посочената
в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59,
ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при
осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл. 54г, ал. 4 от КСО за
спиране на административното производство по изплащане на парично обезщетение
за безработица на жалбоподателката.
Настоящият състав намира, че така направеният извод не
съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Перник, предмет на съдебен контрол е
издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. Законовата норма урежда
правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, да спре производството по
отпускането или изплащането на обезщетението, когато има данни, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението. В случая фактите, изложени като основание за издаване на
разпореждането, предмет на съдебен контрол не сочат за наличие на основание по
чл. 54г, ал. 4 от КСО за спиране на административното производство. Нормата е
приложима когато са налични данни за конкретни правно-релевантни факти, водещи
до съмнение относно наличието на право на обезщетение за безработица и/или
относно размера му. В настоящия случай административният орган е обосновал
волеизявлението си за спиране на производството с извършване на текущ контрол и събиране на допълнителни
доказателства за определяне правото и размера на паричното обезщетение чрез
извършване на проверка от контролните органи на НОИ. От така обективираните
мотиви ни може да се направи извод за фактите, които са дали основание на
административния орган да приеме, че е налице основанието по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Не са посочени нито доказателствата, чието събиране се налага, нито е
индивидуализирана проверката, в хода на която ще бъде сторено това. Липсва
отразяване и на данните, които пораждат съмнение относно правото на
жалбоподателката да получи обезщетение за безработица и размера му. Отсъствието
на конкретизация води до обективна невъзможност за установяване причините,
поради които органът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки
за издаване на административния акт и по съществото си представлява липса на
мотиви, което е основание за неговата незаконосъобразност съгласно чл. 146, т.
2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая те не могат да бъдат изведени
и от материалите по административната преписка, тъй като в нея не се съдържат
доказателства към момента на издаване на разпореждането, предмет на съдебен
контрол – 11.04.2019 г., административният орган – ръководител по осигуряването
за безработица, да е разполагал с каквито и да било данни, пораждащи съмнение в
правото на жалбоподателката да получи обезщетение за безработица, както и
неяснота относно размера му. От извършените на 05.03.2019 г. и на 18.03.2019 г.
служебни справки в регистъра на трудовите договори и в персоналния регистър на
НОИ е видно, че Б.Е. отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО за
начислени от работодателя и - ****ЕООД, осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ през последните 12 месеца. В тях се съдържат и доказателства за
осигурителния доход върху който са внасяни осигуровки за нея през последните 24
месеца, което е от значение за определяне размера на обезщетението. Заповедта
на ръководителя на ТП на НОИ – Перник за възлагане на проверка на осигурителя ****ЕООД
е издадена след разпореждането за спиране на административното производство –
на 25.04.2019 г. Затова тя не може да бъде основание за издаване на оспореното
разпореждане. Такова не е и писмото на началник на сектор КП при ТП – Перник на
НОИ с изх. № 1130-13-102/11.04.2019 г., тъй като в него не се сочат никакви
факти създаващи съмнение относно настъпването на правно-релевантните
обстоятелства. Събраните писмени и гласни доказателства, установяващи, че в
хода на започналата проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Перник,
представител на осигурителя не е намерен на регистрирания му адрес са
неотносими към правния спор. Спорният факт е дали към момента на спиране на
административното производство по изплащане на обезщетение за безработица, административният орган е разполагал с данни,
водещи до съмнение, че през периода по чл. 54а, ал. 1 от КСО, респективно по
чл. 54б, ал. 1 от КСО, жалбоподателката фактически е полагала труд по трудово
правоотношение с ****ЕООД, във връзка с което са внасяни осигурителни вноски
във фонд „Безработица“. В конкретния случай действията на контролните органи на
ТП – Перник на НОИ са извършвани, както след относимите към правото на
жалбоподателката периоди по чл. 54а, ал. 1 от КСИ и по чл. 54б, ал. 1 от КСО,
така и след издаване на разпореждането за спиране на административното
производство. Затова ненамирането на управителя или представителя на дружеството
за снемане на обяснения и представяне на доказателства, не поражда съмнение за
отсъствието на реална дейност на осигурителя през по-ранни периоди. Напротив,
от представените от Д „ИТ“ – Перник писмени доказателства и информацията,
предоставена от ТД на НАП – С., офис Перник е видно, че през 2017 г. е
извършвана проверка на осигурителя за спазване на трудовото законодателства,
при която е установено фактическото извършване на стопанска дейност и
полагането на труд от назначени по трудов договор работници, провеждането на
инструктаж на последните и съставяне на разчетно-платежни ведомости за
изплатените им трудови възнаграждения. Установява се също, че през периода 2015
г. – 2017 г. ****ЕООД е подавало годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и
е декларирало осъществяване на търговия на дребно с **** и ****, имало е
регистрирани общо 6 броя фискални устройства в търговски обекти, между които и
три такива в местоработата на жалбоподателката – бензиностанция в с. Д., Главен
път 79. Посочените обстоятелства не са от естеството да създадат съмнение
относно реалното осъществяване на дейност от осигурителя през периода
01.02.2017 г. – 29.01.2019 г., който е от значение за възникване правото на
жалбоподателката за получаване на обезщетение за безработица и размера му.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
ръководителят осигуряването за безработица неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 54г, ал. 4 от КСО
и е спрял производството по изплащане на обезщетение за безработица, без да е
налице предвидената в нормата предпоставка. Като е потвърдил същото по реда на
административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Перник е издал незаконосъобразен
акт. Затова на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да бъдат отменени.
Предвид изхода от спора, на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № КПК – 7/28.06.2019 г.,
издадено от директора на Териториално поделение – гр. Перник на Националния
осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане №
131-00-432-3/11.04.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Перник, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Б.Й.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, считано от 29.01.2019 г., за което е подадено
заявление с вх. № 131-00-432/05.03.2019 г., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Перник да заплати на
Б.Й.Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 119,
във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. Ж от КСО.
СЪДИЯ: /п/