№ 127
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503237 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №2776 от 04.05.2020г., постановено по гр.д.№
421/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и с-в е осъдено дружеството ЗД
„БУЛ ИНС” АД да заплати на П. Н. П. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ сумата
от 12 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (болки и страдания от травматични увреждания), от ПТП, настъпило на
24.05.2017г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от
26.10.2017г. до окончателното изплащане, като иска за разликата до
пълния предявен размер от 26 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД да
заплати на П. Н. П. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ сумата от 65 лева,
съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за
медицинска консултация), от ПТП, настъпило на 24.05.2017г., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение от 26.10.2017г. до
окончателното изплащане.
Със съдебното решение е осъден П. Н. П. да заплати на ЗД ”БУЛ ИНС”
АД сумите от 698,25 лв. и 177,25 съдебни разноски на осн. чл.78 ал.3 от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Н. П. с която се обжалва съдебно
решение №2776 от 04.05.2020г., постановено по гр.д.№ 421/2018г. по описа
1
на СГС, І-во ГО, 16-и с-в в частта, в която е отхвърлен предявения иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП., за
разликата над уважения размер от 12000 лв. до размера от 20000 лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие
на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.
Твърди се, че определеният размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост,
установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при
определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и
интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, характера и вида на уврежданията, наложило
временна зависимост от чужда помощ, влошеното психо-емоционално
състояние на ищеца.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил
икономическата обстановка н страната към датата на ПТП и не е отчел
същата при определяне размера на обезщетението.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение №2776 от 04.05.2020г., постановено по
гр.д.№ 421/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и с-в в обжалваната част и
да уважи до размера на 20 000 лв. предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се
законова лихва. Претендира разноски за двете инстанции, вкл. и дължим
адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА. Представя списък на разноските.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС” АД не е депозирала писмен
отговор по подадената въззивна жалба от П.П.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС” АД, с която се обжалва
съдебно решение №1887 от 26.03.2018г., постановено по гр.д.№
12484/2016г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и с-в в частта, в която е уважен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от процесното ПТП за сумата над 5 000 лв.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение
съдът не е съобразил правилно степента на увреда на здравето на ищеца и е
2
определил завишен по размер обезщетение.
Твърди се, че неправилно са съобразени от първоинстанционния съд
представените писмени доказателства, съставляващи медицинска
документация.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение №2776 от 04.05.2020г., постановено по
гр.д.№ 421/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и с-в в обжалваната част и
да отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди над сумата от 5 000 лв. ведно със следващата се
законова лихва. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба, П.П. не депозира
писмен отговор.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от правна и фактическа следното: Пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 24.05.2017г., представляващи болки и страдания,
преживени от ищеца поради получени увреди на здравето, съставляващи
фрактура на четвърта метакарпална кост на лявата ръка; разкъсно-контузна
рана по главата - 4см., теменно, ляво; кръвонасядане, оток и охлузване по
гърба на носа; контузия на гръдния кош, левостранна.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а същото
се установява и от КП за ПТП и Протокол за оглед на ПТП, че на
24.05.20170г., ищецът като водач на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с
ДК № ******** е претърпял ПТП в гр.Скравена.
Видно от заключението на КСМАТЕ, изготвена от в.л. д-р Д.К. и инж.
Ж. Е., водачът на лек автомобил „Фиат Скудо“ с ДК № ********, Т. Ц. е
нарушил правилата за движение, като на нерегулирано кръстовище в
с.Скравена между ул.“ Подпоручик Петър Георгиев“ и ул.“Грамаде“ е отнел
предимството на дясно-стоящия автомобил „Фолксваген Кади“ с ДК №
3
********, управляван от П.П., не е пропуснал същия и е настъпил удар
между двата автомобила, при който е пострадал ищецът П.П..
КСМАТЕ дава категорично заключение, че причините за настъпване на
ПТП са от субективен характер и се свеждат до нарушаване на правилата за
движение от водача на лек автомобил „Фиат Скудо“, Т. Ц..
Видно от „Справка за сключена застраховка“ по делото, към датата на
процесното ПТП отговорността на водача на лек автомобил „Фиат Скудо “ с
ДК № ******** е била застрахована от ответното дружество.
Видно от заключението на приетата по делото КСМАТЕ, неоспхорена
от страните по делото, ищецът е получил фрактура на четвърта
метакарпална кост на лявата ръка; разкъсно-контузна рана по главата - 4см.,
теменно, ляво; кръвонасядане, оток и охлузване по гърба на носа; контузия на
гръдния кош, левостранна, без счупвания.
Било е проведено консервативно лечение на счупената фаланга на
четвъртия пръст на лявата му ръка, без оперативна интервенция. Ищецът е
търпял болки и страдания с висок интензитет до момента на прилагане на
лечение в спешен кабинет, непосредствено след катастрофата.
Възстановителният период е бил около три месеца, като болката е била
умерена и затихваща към края на периода. За посочения период от три месеца
е била затруднена хватателната функция на лявата ръка.
За останалите твърдени в исковата молба претърпени от ищеца увреди
на здравето, СМЕ не дава заключение, същите да са били констатирани
непосредствено след ПТП, или да са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства- разпитана е свид.М. Н. Ц.,
сестра на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелката.,
съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК. Същите не противоречат на
заключението на приетата по делото СМЕ.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на П. Н. П. е
НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ЗД “БУЛ ИНС“ АД е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
5
средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за
сторено.
От представения КП за ПОМП и от заключението на приетата в
първоинстанционното разглеждане на делото КСМАТЕ, се установява
противоправното поведение и вината на Т. А. Ц., водач на лек автомобил
„Фиат Скудо“ с ДК № ******** за причиняване на посочените по-горе
увреди на здравето на ищеца.
Видно от „Справка за сключена застраховка ГО“, изд. от ИЦ на ГФ, е
съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и водача на процесния микробус по риска „гражданска
отговорност“ за процесния период.
С обжалваното решение е приет за справедлив размер на обезщетение
на претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 12000 лв.
Настоящият съдебен състав намира този размер на обезщетение за завишен.
В първоинстанционното производство е допусната и приета КСМАТЕ,
чието заключение съдът изцяло кредитира. От това заключение се
установяват по категоричен начин причинените на ищеца контузии,
съставляващи фрактура на четвърта метакарпална кост на лявата ръка;
разкъсно-контузна рана по главата - 4см., теменно, ляво; кръвонасядане, оток
и охлузване по гърба на носа; контузия на гръдния кош, левостранна, без
счупвания, без видими отворени рани. Тези контузии са в пряка причинно-
следствена връзка с преживяното ПТП.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и
обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца ( както на
физиологичното, така и на психолочигеското здраве на ищеца).
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищеца и неговото увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са
6
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
младата му възраст.
В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се
превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване
за ищеца.
Ищецът е претърпял счупване на фалангата на четвъртия пръст на
лявата ръка, което едовело до трайно затруднение на захвата на лявата ръка за
срок до три месеца. Тази контузия, обаче, не е довела до трайно
обездвижване на ищеца или поставянето му в зависимост от чужда помощ
при извършване на обичайните му ежедневни дейности. Лечението е било
консервативно, с поставяне на шина и обездвижване на пръста и дланта на
ръката.
Разкъсно-контузната рана на главата е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Раната е била обработена в
спешен кабинет, бил е извършен шев на раната.
Останалите повърхностни гравмеи по гърба на носа и контузията на
гръден кош са причинили болки и страдания на ищеца без увреждане на
общото здраве. Лечението на тези контузии е било консервативно в домашна
среда, ищецът е приемал само обезболяващи медикаменти.
Несъмнено ищецът е преживял болки и страдания, като първите 5-6
дни те са били с по-силен интензитет; през този период е чувствал силен
дискомфорт. Ищецът е търпял затихващи болки, дискомфорт и неудобство,
поради счупения четвърти пръст на лявата ръка за период около общо от три
месеца. Към настоящия момент здравето на ищеца е напълно възстановено.
Настоящата съдебна инстанция приема за доказано, предивд свид. показания
на свид. Ц., че ищецът е претърпял силен емоционален стрес от преживяната
катастрофа, но намира, че това психологическо състояние е било преодоляно
с обичайните темпове и не е довело до по-продължителни временни или до
трайни негативни последици, както за психологическото състояние на ищеца,
така и за психическото му здраве.
Определената сума за обезщетение от първоинстанционинят съд в
размер на 12 000 лв. е изключително завишена. Със суми от този и по-нисък
порядък за периода на ПТП, са обезщетявани значително по-тежки травми с
останали трайни последици. Въпреки преживените травми ищецът е с
7
напълно възстановено здравословно състояние, без никакви негативни
последици.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 7000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- месец 05.2017г. и
съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период,
доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като
отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г.
по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК.)
По наведените във въззивните жалби възражения: Предвид изложеното
по-горе, съдът намира възраженията досежно размера на обезщетението за
неимущестевни вреди, изложени във възивната жалба на ищеца за
неоснователни.
Възраженията досежно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, изложени във въззивната жалба на ответника са
частично основателни, по изложените по-горе съображения.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му от ЗД «БУЛ ИНС» АД част и постановяване на друго, с
което предявения иск да бъде отхвърлен до размера на 7000 лева.
По разноските: Предвид изхода на делото в настоящата инстанция
жалбоподателят ЗД «БУЛ ИНС» АД има право на разноски, съобразно
уважената част на жалбата му в размер на 100 лв., заплатена държавна такса и
696 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, изчислен в
минимален размер по реда на Наредба №1/2004г., предвид направеното
възражение за прекомерност от насрещната страна.
Разноски на жалбоподателя П.П. за въззивната инстанция не следва да
бъдат присъждани.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №2776 от 04.05.2020г., постановено по
гр.д.№ 421/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и с-в в частта, с която
предявения от П. Н. П. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ за обезщетяване
на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 7 000 лв. (
седем хиляди лева) до сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) ведно
със следващата се законова лихва от 26.10.2017г. до окончателното
изплащане на сумата и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. П. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. “Славянска“ № 29, ет.3, адв.М.Н. иск с правно осн.432
ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 24.05.2017г. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 за сумата над 7 000 лв. (седем хиляди лева) ведно със
следващата се законова лихва от 26.10.2017г. до сумата от 12 000 лв.
(дванадесет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
26.10.2017г., присъдена с посоченото решение, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №2776 от 04.05.2020г.,
постановено по гр.д.№ 421/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и с-в в
останалата му обжалвана част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение №2776 от
04.05.2020г., постановено по гр.д.№ 421/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-
и с-в Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА П. Н. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
“Славянска“ № 29, ет.3, адв.М.Н. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 сумата от 796 лв.(седемстотин деветдесет и шест лева),
сторени разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10