Р Е Ш Е Н И Е
№ 55/31.1.2022г.
гр.
Пазарджик, 31.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
девети състав, в открито заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Николина Попова
при
секретаря А. Метанова , като разгледа административно дело № 971 по описа на
съда за 2021 г., докладвано от съдия Попова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно –осигурителен
процесуален кодекс / ДОПК / във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-
процесуалния кодекс / АПК /.
Делото е образувано по жалба на „ДЕО 89„ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес за кореспонденция :
гр. Пазаржик , ул….. , представлявано от Й.Б.П. , чрез адв. Б. с адрес: *** срещу Ревизионен акт № Р-16001320006087-091-001 / 19.04.2021
г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 369/02.07.2021 г. на
Георги Живков Арнадов – директор на Дирекция „ОДПОП „ гр. Пловдив. С оспорения ревизионен акт, на търговското дружество – жалбоподател не му е признат данъчен кредит на стойност 130 782,40
лв. за периода 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. , ведно с дължими лихви за просрочие в размер на 5776,68
лв. Жалбоподателят претендира отмяна на ревизионния акт , като излага
подробни съображения за постановяването
му в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебните заседания и в представени писмени бележки. Заявява
претенция за разноски.
Ответникът
– директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП – оспорва жалбата чрез процесуален представител в проведените
съдебни заседания, както и в подадена писмена защита. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На
жалбоподателя е извършена ревизия възложена със Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16001320006087-020-001 / 08.10.2020 г./изменена с последваща заповед /, като
от ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320006087-092-001 /29.03.2021
г., срещу който жалбоподателят нe е
подал възражение. Ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен
акт. Определени са задължения относно непризнат
данъчен кредит на стойност стойност 130 782,40 лв. за периода 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. ,
ведно с дължими лихви за просрочие в размер на 5776,68 лв., което ревизираното
лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 369/20.07.2021 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив
е потвърдил обжалвания ревизионнен акт.
В
хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната
преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Допуснато е и изслушано
заключение на съдебно- икономическа експертиза.
Съдът
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и
като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В
настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена
проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден
от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в
чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му.Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите
му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във
връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът
намира следното:
През
ревизирания период във връзка с осъществяване на основната си дейност
жалбодателят е приспаднал данъчен кредит по 87 броя фактури, издадени от конрахент „ГРГ Експорт „ ЕООД през периодите : м. юни,
юли и август 2020 г. с предмет различни видове прясна гъба и летен черен трюфел.
Не
е спорно и се установява, че основна дейност на „Део 89 „ЕООД е изкпуване и преработка на диворастящи гъби,
предмет на последващи доставки с получатели
фирми регистрирани на територията на Общността
и до трети страни /Швейцария/. Не е спорно и при ревизията е установено
, че ревизираното држество – жалбоподател не разполага с персонал и ДМА.
Относно
доставката, транспортирането , съхранението и преработката на гъбите е установено
, че тези дейности се извършват дурго дружество „ Алвита „ ЕООД съгласно договор за услуга от 01.04.2018 г. сключен межд „Део 89“ ЕООД и
„Алвита „ ЕООД . По силата на този договор , изпълнителят „Алвита „ ЕООД се е
задължил да извърши транспорт и логистично осигряване при изкпуване на диворастящи гъби в цялата страна , както и
да извърши преработка и съхранение на
изкпуваните гъби в производствената база
в с. Синитево , да извърши транспорт и логистично осигряване при проджба в страната и в чужбина.
В
тази връзки при ревизията е извършена насрещна проверка в „Алвита „ЕООД в хода
на която от дружеството са представени
докменти и писмени обяснения от управителя Илия Несторов. Представено е копие
от фактура № 714 / 31.08.2020 г. с
данъчна основа 7851,60 лв. с доставчик
„Алвита „ ЕООД и получател „Део 89“ ЕООД относно усуга – съхранение и преработка на
гъби по договор, като плащането е в брой.Представени са били също и протоколите за приемане и
предаване между „Део 89 „ ЕООД и „Алвита
„ ЕООД и пътни листове/ само за м.
август 2020 г. – 7 бр./ , но не са били представени документи и справки за
формиране себестойността на продукцията. Копията от протоколите за предаване на
гъби съотвестват на датите на издадени
от „ГРГ Експорт „“ ЕООД фактури и
протоколи за предавени от „Алвита „ на
„Део „ гъби за експедиция. Освен това е било установено , че в един пътен лист
са били вписвани от три до пет дати на пътуване , като транспорта се е
осъщестяввал с товарен хладилен
автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № СВ 5062 АХ, който е изполван за превозване на диворастящи гъби. Установено
е , че собственик на автомобила е „Алвита „ЕООД .
Съгласно получен отговор от БАБХ с
писмо вх. № Вхр-404/ 22.01.2021 г. се е установило , че „Алвита“ ЕООД не може да извършва производство и търговия
с групи храни, които не са посочени в Удостоверението за регистрация. Т.е.
„Алвита“ ЕООД не може да извършва услуги по сушене и търговия със сушени гъби , защото тази дейност не е вписана в
удостоверението за разрешение. Същевременно от представените протоколи за
предадени от „Алвита“ ЕООД на „Део 89“ ЕООД гъби за експедиция и счетоводна
справка на аналитично ниво по счетоводна сметка 302 Продукция за
наличности към 31.08.2020 г. на „Део 89“
ЕООД се е установило че са налични
количества по видове както замразени гъби, така и изсушени, което е в
противоречие с групите храни посочени в Удостоверението за регистрация, с които
„Алвита“ ЕООД може да извършва производство и търговия. От представения при насрещната
проверка инвентаризационен опис на налични ДМА на „Алвита“ ЕООД е видно, че
дружеството има налични и заведени по счетоводна сметка 203 три броя хладилни
камери, хладилен агрегат, оборудване за хладилна камера, както и машина за
рязане на гъби.Установено е също така , че в периода 01.06.2020 г. до
31.08.2020 г. от БАБХ са били извършени два броя проверки за контрол в базата
на „Алвита „ЕООД в с. Синитово , при които е било установено , че този обект не
е работел.
Относно 87 бр. копия на протоколи за предоставени от
„Део 89“ ЕООД на „Алвита“ ЕООД гъби за съхранение и преработка съгласно
договор, се е установило следното: В
протоколите е бил посочен вида и количеството на приетите гъби, налична е
информация за дата на приемане, съответстваща на датите на издадените от „ГРГ
Експорт“ ЕООД фактури и са положени подписи за приемане на Илия Несторов, за
предаване на Йордан Паунков. Според
ревизиращите протоколите служат основно за калкулиране цената на извършената
услуга.
По
отношение на процесините доставки от „Део 89“ ЕООД са представени копия на 87
бр. фактури за извършените покупки на гъби и трюфели от „ГРГ Експорт“ ЕООД с
приложени към тях приемо-предавателни протоколи за приетите количества гъби за
месеца. Към фактурите са приложени и копия на фискални бонове за извършено
разплащане в брой, което не е през
периодите на издаване на фактурите, а в следващи такива. От преглед на
фактурите се установило, че предмет на доставката по тях е диворастяща прясна
гъба /овчи крак, пачи крак, челядинка, манатарка, тръбенка и др./ и черен летен
трюфел. Представени са и счетоводни справки в т.ч. и счетоводна справка на
аналитично ниво по счетоводна сметка 302 Продукция за наличности към 1.08.2020
г. на „Део 89“ ЕООД. От същата е
установено, че са налични количества за замразени гъби, които са осчетоводени
по средна цена която се различава значително
от цената на придобиване по фактурите за месец август.
Извършена е и насрещна проверка на доставчика на гъби „ГРГ
„Експорт „ ЕООД с управител Данаил
Борисов. Фирмата има регистрация по ЗДДС. От началото на 2020 г. фирмата извършва дейност бране / добив/ и продажба на сурова / прясна / диворастяща
гъба , бял и черен трюел и горски плодове на територията на ТП ДГС Пазарджик в
районите около селата: с. Дрънча, с. Паталеница, с. Баткун и местност „Добра
вода“. Фирмата има издадени необходимите разрешителни от Министерството на
земеделието и на храните - позволително за ползване на недървесни горски
продукти,разрешително за достъп до
горските територии на МПС , както и превозни билети от ИАГ. Приложено е било
позволително за добив на недървестни горски продукти и превозен билет. Фирмата има регистриран
пункт за изкупуване на диворастщи
гъби и горски плодове от ОДБХ –
Пазарджик в с. Мало Конаре , обл. Пазарджик.
В обяснението
представено пред ревизиращите органи е било посочено , че фирма „ГРГ Експорт“
ЕООД няма сключен писмен договор за
доставка с фирма „Део 89“ ЕООД. Набраните гъби са предавани на фирма „ Део 89“ ЕООД от мястото на
добиване от временните събирателни пунктове в районите на с. Паталеница ТД ДГС
гр. Пазарджик още на същия ден на добиването и не са складирани. Продукцията е транспортирана с
транспорт на клиента от мястото на бране от с. Паталеница до склада на „Део
89" ЕООД. При предаване на стоката са подписвани приемо-предавателни
протоколи, издадени от „ГРГ Експорт“ ЕООД. Предаването и превоза на продукцията
са извършени късно следобед и вечер. Стоката е товарена от управителя,
работниците и служителите на „ГРГ Експорт“ ЕООД. При предаването на стоката са
се подписвали приемо- предавателни протоколи и товарителници, издадени от „ГРГ
Експорт“ ЕООД на „Део 89“ ЕООД.
При
обжалването по административен ред са представени приемо-предавателни протоколи
подписани от Данаил П. Борисов от страна на „ГРГ Експорт" ЕООД и Йордан
Паунков от страна на „Део 89“ ЕООД - № 32/№1.06.2020 г. и 123 /1.08.2020 г. , но
в потвърдителното решение на Директора
на ДОДОП е игнорирана тяхната
доказателствена сила , със съображенията , че тези докменти са представени едва
към момента на обжалване на РА по административен ред и по съществото си
представляват частни свидетелстващи докменти удостоверяващи изгодни за ревизираното лице факти. Предвид
това е прието , че те нямат достоверна дата и не доказват удостоверените в тях
обстоятелства, изгодни за жалбоподателя.
Също така е игнорирана доказателствената сила на приложени
декларации от служители на „ГРГ Експорт
„ ЕООД , че са брали гъби , като съображенията за това са били , че също не са
били представени към момента на извършване на насрещната проверка , самите те
са били с едно и също съдържание , в по-голямата си част написани на компютър, от
което е направен извод, че едва ли са били във възможностите на самите
декларатори. Липсват данни и твърдения
декларациите да не са били подписани от лицата сочени като техни автори.
Установено е още , след извършена спарвка в НАП , че към момента
на насрещната проверка , за 93 лица, за които са подадени декларации от „ГРГ
Експорт“ ЕООД в НАП е прието , че не
подлежат на осигуряване и нямат качеството на „осигурено лице „ по смисъла на
параграф 1 т.3 от ДР на КСО. В резултат на което, е направен извод , че „ГРГ
Експорт „ ЕООД не е разполагал с кадрови ресурс за осъществяване на дейността.
Установено е при насрещната
проверка , че процесните 87 бр. фактри са платени в брой. Приложен е бил аналитичен регистър/хронология на 501.
411 и справка за плащания, според които фактурите от м. юни 2020 г. са платени
през м. юли и м. авгст 2002 г. ,тези от м. юли през м. август и септември 2020
г. и тези от м. август 2020 г. съответно през м. септември и м. октомври 2020 г. Приходни касови ордери не са
представени на ревизията.
Анализирайки събраните
доказателства в резултат на направените проверки органите по приходите са
приели, че по тези общо осемдесет и седем броя фактури доставки реално не са
извършени, т.е. данъкът е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Затова същите не са признали на жалбоподателя данъчен кредит по тях.
В настоящото
производство за изясняване на спорни факти и обстоятелства съдът е допуснал,
изслушал и приел заключение на съдебно-
икономическа експертиза, което цени като
компететно изготвено и неоспорено като фактически канстатации и изводи от
страните по делото. Установява се
безспорно , че всяка една от процесните 87 бр. фактури издадени от „ГРГ Експорт
„ ЕООД са били включени в съответния
дневник за продажбите по ЗДДС за периода , а възникналите разчети
между търговците са били
отразени в съответните счетоводни
сметки. За извършените сделки между „Део 89 „ ЕООД и „Алвита „ ЕООД като доставчик на транспортни услуги ,
услуги по съхранение и преработка на диворастящи гъби и черни летни трюфели през м. август 2020 г. са били издадени и осчетоводени 4 бр. фактури на обща стойност
от 15051,60 лв. , като данъчните органи са признали на „Алвита „ ЕООД правото
на данъчен кредит по тях. При сравнение и анализ на проверените в съответните фирми
счетоводни документи, вещото лице е установило , че за всички дати на които е
имало предаване на продукция от „ГРГ Експорт“ ЕООД на „Део „ ЕООД на диворастящи гъби и трюфели, за „ГРГ
Експорт“ са добивани достатъчно и
по-големи количества от контретните
видове продукция. Изключение има на дата 03.06.2020 г. , когато не е установено
да са набрани гъби челядинки , но такива са предадени на „Део 89 „ ЕООД. ВЛ обаче е установило , че в предишни каледнарни
дни са събирани достатъчно за предавени гъби от този вид. Експертизата не е
установила пропуски при счетоводното
отразяване в счетоводните регистри на дружеството-
жалбоподател на получените диворастящи
гъби и черни летни трюфели по покупките
отразени в процесните 87 бр. данъчни фактури. Не са установени случаи , при
които да са изписани количества продукция, която да не е заприходена.
Дружеството – жалбоподател е реализирало цялата си продукция за процесния
период като износ за Швейцария, Испания
и Германия , с изключение на изсушената гъба и съответно е получило плащания от своите партньори. За доставките от „ГРГ
Експорт“ ЕООД са били предоставени на експертизата ежедневно съставяни протоколи
за добитите количества продкция от неговите работници и служители/ с
посочване на количества по видове гъби и трюфели и в отделни дни – къпини /. Протоколите са
подписвани от управителя и двама служители. Между „ГРГ Експорт „ ЕООД и „Део 89
„ ЕООД за всяка сделка е подписван
приемо- предавателен протокол, в който са отразени конкретните количества
продукция и протоколите са подписвани от управителите на двете дружества.
Към всяка от процесните фактури е
издаван касов бон , тъй като всички плащания са извършвани в брой. Съответно между „Део 89“ ЕООД и „Алвита „
ЕООД са съставяни и подписвани от
управителите на дружествата за
предоставени гъби за съхранение и преработка
и вписаните количества гъби и трюфели
свпадат с количествата продкция
по видове , вписани в приемо- предавателните протоколи между“ ГРГ
Експорт „ЕООД и „Део 89 „ЕООД. От „Алвита „ЕООД са съставяни товарителници
подписвани от представители на трите фирми
и са издавани пътни листове. За документиране на сделките между „ГРГ
Експорт „ ЕООД и „Део 89 „ ЕООД , обективирани в процесните 87 бр. фактури
, тези дружества, както и дружеството
извършило транспорта на стоките са съставяни съпътстващи документи , в които
са посочвани контретните им количества по видове.
Събрани са по делото и
гласни доказателства. В показанията си свдетелите Г., Н., И. и Л. описват различни обстоятелства от дейността на трите
дружества. Четиримата свидетели установяват различни аспекти от дейността на „ГРГ Експорт
„ ЕООД като доставчик на добити диворастящи гъби и трюфели, начина по който е
била организирана работата по събирането им, отчитането и транспортирането,
реда по който е преработвана
продукцията.
По делото са
представени четири броя Решения , издадени от териториални директори на ДОДОП,
с които по административен ред са отменени като незаконосъобразни издадени
ревизионни актове , съответно на „ГРГ Експорт“ ЕООД, „Део 89 „ ЕООД за друг
данъчен период , както и на друг
контрахент на „ГРГ Експорт „ – „Ниагара – Фунги – И. И. ЕООД , но съдът счита,
че не следва да подлага тези писмени
доказателства на анализ, тъй като изложените от административния орган изводи ,
нито са обвързващи за съда по настоящото
дело, нито касаят обстоятелства , които са предмет на разглеждане в настоящия
правен спор.
При тези фактически
данни от правна страна сдът приема следното : С оглед преценката за
материалната законосъобразност на ревизионния акт, следва да бъде установено
дали е обоснован отказът на ревизиращия орган за признаване правото на данъчен
кредит по посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на
осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
поради недоказването на реално
изпълнение на договорените стопански
операции. Съгласно националния
данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и
чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на
правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко
наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От
т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С – 285/11,
следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано,
ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са
реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя
за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е
посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни
право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа
на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с
правилата за доказване, установени в националното право.
Съгласно
чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно
чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като
последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на
стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на
собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по
дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на
стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е
получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.
По
делото се установява, че доставените стоки / диворастящи гъби и черни летни
трюели /, фактурирани с процесните 87 броя фактури, с издател „ ГРГ Експорт“
ЕООД , плащанията по тях и начисления ДДС са осчетоводени правилно при
жалбоподателя, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Към
издадените от доставчика фактури са приложени приемо-предавателни протоколи, в които
са отразени конктетни количества продукция, протоколите са подписвани от
управителите на това држество и држеството – жалбоподател и към всяка от фактурите е приложен касов бон
във връзка с извършено плащане в брой. Същевременно в приетата по делото
експертиза се обобщава информация за
осчетоводени приходи от последваща реализация на същите стоки. Реализацията първоначално
е във връзка със изпълнен договор за преработка и съхранение, сключен с „Алвита „ ЕООД , а в
последствие – реализация с износ за
Швейцарияя , Германия и Испания.
Ревизиращият
орган е мотивирал изводите си за липса на осъществени облагаеми доставки
предвид невъзможността да бъде установен предмета на доставките , фактурирани
от доставчика в процесните 87 бр.
фактури. Тези изводи са незаконосъобразни.
За
липса/съществуване на реална доставка следва да бъдат преценени фактите и
обстоятелствата установени по време на ревизията, както и доказателствата
събрани в хода на административното и съдебно обжалване и като се приложат
логическите правила към обективно съществуващите факти.
Жалбоподателят
е представил в допълнение към посочените по-горе документи, анализирани от
ревизиращия орган и потоколи № 32 / 01.06.2020 г. и №
123/31.08.2020 г. , както и декларации
от служители на „ГРГ Еспорт „ ЕООД , че са брали гъби. Всички тези документи неоснователно не са
кредитирани от ответника с доводите, че протоколите не са били предоставени по
време на равизията и , че представляват частни свидетелстващи документ без
доставерна дата, поради което нямат никаква доказателствена сила. Приемо-предавателните протоколи към фактурите
, сочат дата и място на съставяне на документа , а не самото извършване на доставките, поради което
не противоречет на обясненията на ревизираното лице и на неговият доставчик –
контрахент за извърените дейности , като не се очертава и времево
несъотвествие между извършванети дейности и тяхното документално оформяне в
процесните фактури. Принципно липсва и законова пречка протоколите да бъдат издадени в по-късен момент от
извършване на доставките, което само по себе си не ги прави недостоверни
доказателства, тъй като липсват доказателства , които да опровергаят този
извод. С аргумент от чл. 49 ДОПК
писмените доказателствени средства са универсални за установяване на
правно и доказателственорелевантни факти. Декларациите на служителите на
доставчика , са с белезите на частни свидетестващи документи. Определящо за
формалната им доказателствена сила по
чл. 186 ГПК , т.е. за авторството е
наличието на подпис , а не личното изготвяне
на подписания текст. Несъществен
е и доводът, че по данни от НОИ , за работници и служители на „ГРГ Експорт „
ЕООД е прието , че не подлежат на осигуряване
и нямат качеството на „осигурени лица „ , тъй като не са извършвали трдова
дейност. На първо място, данъчните органи не са събрали доказателства, дали административният акт, с който НОИ е взел решение за приложение на посочените
разпоредби – е влязъл в законна сила и е произвел своето действие. Наред с това
по делото не се твърди и не се установява , че по единствено възможния законен
начин- а именно с предявяване на
иск и чрез влязло в сила съдебно решение, трудовите договори на
тези работници и служители са били обявени за недействителни. Показанията на
разпитаните по делото свидетели относно извършваната дейност от доставчика ,
дружеството – жалбоподател и дружеството – преработвател и превозвач - съдът цени като последователни, логични и непротиворечиви. Представените по делото
писмени доказателства не само се опровергавата , а напротив – се подкрепят изцяло
от събраните в настощото производство гласни доказателства.
От
друга страна следва да се вземе предвид,
че редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство и съотвествието на
счетодните записвания с данните от
другите информационни източници засилват доказателствената стойност на
вписванията в счетоводстводните му книги. Допустимостта на счетоводните
записвания като доказателствено средство , включително за установяване на право
или доказателствени факти от полза за
субекта на считоводното отчитане , следва от разпоредбата на чл. 182 ГПК. Доказателствно
релевантен, е и факта на плащането за доставките заради генетичната и функционална връзка на насрещните задължения при двустранните договори. Следователно,
ответникът неправилно е счел за неизвършени доставките по фактурите, издадени
от „ ГРГ Експорт“ ЕООД, тъй като
анализът на събраните доказателства опровергава този извод.
Освен
това от доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за
намерение за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по
сделката. Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са
установени данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и
към обективния елемент на това деяние. Също така от данните в ревизионния акт
не може да се приеме, че по отношение на никоя от процесните фактури са налице
данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в областта на
косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на фактурите с
включването им в дневниците си за продажби. Съгласно относимата практика
/Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия следва да съобрази
всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си
за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че
доставената стока не била действително предадена от посочения във фактурите
доставчик или от негов подизпълнител, по-специално, тъй като последните не
разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната
услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че
някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица,
само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. В
слчая по ревизионната преписка
категорично не са установени данни за данъчна измама или злоупотреба с право, а
следователно не са установени и основания по т. 1 от диспозитива решение по
дело С-18/13.02.2014 г., за да бъде отказано правото на приспадане на данъка на
жалбоподателя. /Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на
ВАС, Първо отделение/.
Освен
това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело
С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на
определени доказателства за изпълнение на доставката или неточното оформяне на
някои от документите по нея от страна на преките доставчици, при наличието на
данни за безспорно изпълнени доставки, не следва да лишава ревизираното
дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на
начисления ДДС по издадената фактура.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на доставките. Следва да се налице доказателства за това, че
данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в
случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика на СЕС, следва да се
посочи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя
на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не
е длъжен да прави. С решението постановено по съединени дела С-80/11 и
С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а),
член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която
данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да
приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия
или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата
за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да
доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на
фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
Предвид
всичко гореизложено жалбата е основателна, а ревизионният акт се явява незаконосъобразен.
С
оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника.
Следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение , внесена държавна такса
и възнаграждение за вещо лице общо в размер на 3500,00 лв.
Предвид
гореизложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001320006087-091-001 / 19.04.2021 г.,
издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 369/02.07.2021 г. на Г.
Ж. А. – директор на Дирекция „ОДПОП „ гр. Пловдив, с който на „ДЕО 89„ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес за кореспонденция : гр. Пазаржик , ул…. , представлявано от Й.Б.П.,
не му е признат данъчен кредит по 87
броя фактури, издадени от конрахент „ГРГ
Експорт „ ЕООД през периодите : м. юни, юли и август 2020 г. с предмет различни
видове прясна гъба и летен черен трюфел на
обща стойност 130 782,40 лв. за периода 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. ,
ведно с дължими лихви за просрочие в
размер на 5776,68 лв.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите да
заплати на „ДЕО 89„ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция
: гр. Пазаржик , ул…. , представлявано
от Й.Б.П. , чрез адв. Б. с адрес: *** разноски по делото в размер на 3500,00 лв. /три
хиляди и петстотин лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/