РЕШЕНИЕ
№. 2405/21.11.2019г.
гр. Пловдив, 21.11. 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2755 по описа на съда
за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Р.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат М.К.И., срещу Решение № 138 от 18.07.2019 г., постановено по а.н.д № 353 по описа за 2019 г., на Районен съд - Карлово, с
което е изменено наказателно
постановление /НП/ № НП-00070/17.04.2019 г. на Заместник-председателя на
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/ изпълняващ правомощията на Председател и на
административно-наказващ орган, съгласно Заповед № РД-06-212/04.04.2019 г. на Председателя на КПКОНПИ, в частта с което на Р.В.С.,
на основание чл.35, ал.1 от Закон за предотвратяване
и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/ отм., във вр.
с чл.171, ал.2 от ЗПКОНПИ и във вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН, за осъществен конфликт на интереси по чл.2 от ЗПУКИ (отм.) за нарушение
на разпоредбата на чл.8, изречение второ, хипотеза първа от ЗПУКИ (отм.),
извършено в качеството му на кмет на кметство К.и лице, заемало публична
длъжност по чл.3, т.8 от ЗПУКИ (отм.) към датата на извършване на нарушението,
е наложена глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., като е намален размерът на
глобата на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева; потвърдено е наказателното постановление, в частта с която на
основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ (отм.) са отнети в полза на община Карлово от Р.В.С.
като лице, заемало публична длъжност по чл.3, т.8 от ЗПУКИ (отм.) към датата на
извършване на нарушението, сума в размер на 45,39 лева (четиринадесет и пет
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща нетното дневно възнаграждение
за 29.08.2016 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че липсват основания нарушението да бъде преценено
като маловажно и да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че
районният съд едностранно и тенденциозно коментира приложимите в случая чл.27 и
чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно се претендира изменение
на решението в частта с която е определена глоба в размер на 2500 лева, като се
иска същата да бъде определена в размер до минимума, предвиден в нормата.
3. Ответникът по
касационната жалба – Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Н., поддържа становище неоснователност на жалбата и моли оспореното решение да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № НП-00070/17.04.2019г. на
Заместник-председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Решение № РС-222-16-029 от 27.04.2017г.,
на КПУКИ /Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси/,
влязло в сила на 20.03.2019г. Обективираните в акта констатации
се свеждат до следното:
С Решение №
РС-222-16-029/27.04.2017 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси, преименувана на Комисия за противодействие на корупцията
и отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно § 6 ПЗР на Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
/обн. ДВ бр.7 от 19.01.2018г./, е установен конфликт
на интереси по отношение на Р.В.С. с ЕГН ********** - лице, заемащо публична
длъжност, по смисъла на чл.3, т.8 от ЗПУКИ (отм.), за това че на 29.08.2016 г.
е сключил трудов договор № 1/29.08.2016 г. за назначаване на длъжността „старши
специалист-финансови дейности“ в кметство К.на Л.Д.Б., свързано с него лице по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ (отм.) в нарушение на чл.8, изречение второ,
хипотеза първа от ЗПУКИ (отм.) - забраната да сключва договори в частен интерес
при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.
Установено било и
неподаване на декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ (отм.) по отношение на Р.В.С. с
ЕГН ********** като лице, заемащо публична длъжност по чл.3, т.8 от ЗПУКИ
(отм.), в нарушение на чл.16, ал.1 от ЗПУКИ (отм.), във връзка със сключване на
трудов договор № 1/29.08.2016 г. за назначаване на длъжността „старши
специалист - финансови дейности“ в кметство К.на Л.Д.Б., свързано с него лице
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ (отм.).
Така постановеното
решение на КПУКИ било обжалвано от С. в законоустановения срок пред
Административен съд - София-град, като с Решение № 5427/19.09.2017 г. по адм. д. № 5556/2017 г. по описа на АССГ, Второ отделение,
48-ми състав същото е потвърдено. Решението на Административен съд София - град
е обжалвано от С. в законоустановения срок и е потвърдено с Решение №
4073/20.03.2019 г. по адм. д. № 14725/2017 г. по
описа на Върховния административен съд, VII отд. Решение
№ РС-222-16-029/27.04.2017 г. на КПУКИ е влязло в законна сила на 20.03.2019 г.
Описаната фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който: 1) на осн. чл.35, ал.1 от Закон за предотвратяване и установяване
на конфликт на интереси /ЗПУКИ/ отм., във вр. с
чл.171, ал.2 от ЗПКОНПИ и във вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН, за осъществен конфликт на интереси по чл.2 от ЗПУКИ (отм.) е наложил на Р.В.С.
с ЕГН ********** глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лв. и 2) на основание
чл.33, ал.2 от ЗПУКИ (отм.) са отнети в полза на община Карлово от Р.В.С. като
лице, заемало публична длъжност по чл.3, т.8 от ЗПУКИ (отм.) към датата на
извършване на нарушението, сума в размер на 45,39 лева (четиринадесет и пет
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща нетното дневно възнаграждение
за 29.08.2016 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси.
7. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Намерил е основания за намаляване размера на наложеното наказание. Съобразил
е, че нарушителят е отстранен от длъжност и към момента е безработен, както и
липсата на данни от които да се направи извод за повишена обществена опасност
на дееца, която да обосновава налагането на санкция в максимален размер
ІV. За правото:
8. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Според императива на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Между страните
не се формира спор относно факта на извършеното нарушение, както и по
обстоятелствата, че същото е за пръв път
и е породило вредни последици. Не е спорно, че нарушителят е пренебрегнал и
специфичните правила при избор за заемане на длъжността „старши специалист –
финансови дейности“ в подчинената му администрация, целево е освободил от
длъжност квалифициран служител и е назначил лице, без нужния трудов стаж, което
се явява и свързано с него по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ (отм.). Без съмнение в случая са
налице както смекчаващи, така и отегчаващи обстоятелства. Смекчаващите от своя
страна не са достатъчни, за да се обоснове извод че административното нарушение
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид, за да бъде квалифицирано като маловажен
случай. При
липсата на други изключителни за случая обстоятелства поредността
на нарушението е релевантно при определяне размера на наказанието по реда на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Отговорността на нарушителя в качеството му физическо
лице е субективна, поради което подбудите му и формата на вината, в случая се
явяват отегчаващи обстоятелства. Нарушението засяга особено важни обществени
отношения и се явява в интензивен разрез с установения ред на държано
управление. От друга страна са налице данни, че нарушителят не е в добро
финансово състояние. Съвкупната преценка на горните обстоятелства подкрепя
извода, че в случая е оправдано налагане на наказание над минималния размер. Определеният
от районния съд размер на глобата кореспондира с целите на административното
наказване, залегнали в чл. 12 от ЗАНН, без да се достига до прекомерност и
необосновано засягане на правната сфера на нарушителя като се гарантира, че ще
го предупреди и превъзпита към спазване на установения правен ред и ще се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
9. От изложеното до тук
следва, че като е изменил обжалваното пред него наказателно постановление
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138 от 18.07.2019 г.,
постановено по а.н.д № 353 по описа за 2019 г., на Районен съд – Карлово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.