№ 11179
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20221110107286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на В. С. П. срещу Решение №10182/21.01.2022 г. на О.с. „З.“ –
Западна, съгласно което ОСЗ отказва възстановяване на правото на собственост в
същестуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на М.И.С. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0,940 дка, първа категория,
находяща се в строителните граници на кв. Д., местността Д., част от имот с пл. №645 от
кад.л. №3,5,6 от кад.пл. от 1939 г., заявен с пореден №1 от Заявление вх. №№/26.05.1992 г. и
установен с Декларация по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ №№/25.05.1992 г., по съображения, че за
имота не е представен документ по чл. 12,ал.2 от ЗСППЗ, а само нотариално заверена
декларация по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ, която норма е отменена с ДВ бр.13/2007 г. Поддържа се,
че решението е необосновано и неправилно.
Ответникът О.с. „З.“ -Западна оспорва жалбата. Счита, че е приложен материалният
закон, действащ към момента на постановяване на решението.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, по свое убеждение намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Административното производство е образувано по реда на чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ въз
основа на Заявление вх. №№/26.05.1992 г. на Ц.М.В., чийто наследник е жалбоподателя, с
което претендира възстановяване на наследниците на М.И.С. собствеността върху
земеделски земи в землището на Д.. Към заявлението се прилага декларация по чл. 12, ал.3
от ЗСПЗЗ на Ц.М.В. и на Траян Й. Илиев от 25.05.1992 г., с нотариално заверени подписи от
Нотариус Г., с рег. №№/25.05.1992 г. Според чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, правото на собственост
се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни
земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в
трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента,
протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена
собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени
1
доказателства. Съгласно чл. 12, ал. 3 (ДВ бр. 28/1992 г.) от ЗСПЗЗ при липса на писмени
доказателства заявителят може да приложи към заявлението си декларация с нотариално
заверен подпис, с която декларира правото си на собственост. За неверни данни
деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Със ЗИД на
ЗСППЗ, обнародван в бр.13 от 09.02.2007 г. нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отменена. С
преходни и заключителни разпоредби на ЗИД не е предвидено друго, поради което отмяната
на чл. 12, ал. 3 е влязла в законна сила три дни след обнародването на ДВ, по арг. чл.5, ал.5
КРБ. В настоящото производство съдът решава спора по същество, поради което на осн. чл.
14, ал. 5 от ЗСПЗЗ в производството са допустими и всички доказателства, предвидени в
ГПК. Съдът е недопустимо да се позове в решението си на нотариално заверената
декларация относно собствеността на заявените за възстановяване земеделски земи, тъй като
възможността за доказване с нея на правото на собственост, е отпаднала след отмяната на
процесуалната норма на чл. 12, ал. 3, вкл. и на § 1 от ДР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13/2007 г.). По
реда на чл. 170 от АПК съдът е указал на страните доказателствената тежест, а до края на
съдебното дирене не са заявени други доказателствени искания. При това положение не
може да се приеме, дори преценена съвкупно с останалите писмени доказателства, че М.И.С.
е притежавал процесния земеделски имот към момента на обобществяването на земята,
поради което отказът на общинската служба по З. и гори да го възстанови на неговите
наследници по закон е законосъобразен, предвид което жалбата следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Жалба вх. № 26662/14.02.2022 г. по описа на СРС на В. С. П. срещу
Решение №10182/21.01.2022 г. на О.с. „З.“ – Западна по адм. преписка по Заявление вх.
№№/26.05.1992 г.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-София град в 14-дневен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2