№ 5253
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯВНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело №
20221110206147 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Н. Е. П., ЕГН: **********,
против наказателно постановление № 20-4332-018162 от 06.10.2020г.,
издадено от началник отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с
което за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление на основание
това, че същото е незаконосъобразно, неправилно и неободновано, без да се
сочат аргументи за това.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. П. не се явява, а се представлява
от адв. Николчева, което поддържа депозираната жалба. Иска от съда да
отмени обжалваното наказателното постановление като аргументи представя
е подготвени писмени бележки. В тях същата посочва, че мястото на
1
извършване на нарушението не е точно описано, а възприетата в АУАН и НП
фактическа обстановка е невъзможна при проверка разположението на
улиците и номерата на сградите, посочени в съдържанието му. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания акт, намери за установено от фактическа
страна следното:
На 06.10.2020 г., около 05:20 часа, в гр. София, на бул. „Кръстю
Пастухов“, жалбоподателят Н. Е. П. управлявал лек автомобил марка
„*********“, модел „----“ с рег. номер СА **********СК, собственост на
АВ“. Автомобилът се движел в посока от бул. „Искърско шосе“ към ул.
„Иван Арабаджията“. По същото време на бул. „Кръстю Пастухов“
служебните си задължения изпълнявал АП 141, сред състава на който били и
св. Н. И. и колегата му ВК. Около 5:20 часа патрулът в посочения състав се
намирал срещу бл. 146 в ж. к. „Дружба 1“, където служителите на реда
осъществявали задълженията си за контрол по ЗДвП. В това си качество
подали светлинен и звуков сигнал на лек автомобил марка „*********“ с рег.
№ СА5564СК. Водачът не се подчинил на сигнала, а увеличил скоростта и
продължил движението по ул. 5017 и ул. 5016 си като до бл. 29 спрял и
избягал в посока зад блока. Полицейските служители го последвали и го
задържали незабавно. Установили го като жалбоподателя Н. Е. П.. Същият
твърдял, че не управлявал автомобилът и отказал проверка за алкохол с
техническо средство.
Срещу жалбоподателя П. бил съставен АУАН № 831979 от 06.10.2020г.
за описаните по-горе нарушение на чл. 103 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а
именно, че при подаден светлинен и звуков сигнал отказал да се подични и да
спре за проверка и отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след
което бил връчен лично на П. на същата дата за запознаване и последният го
подписал, посочвайки, че има възражения. Такива по-късно не постъпили.
2
Административнонаказващият орган приел за категорично установена
изложената в акта фактическа обстановка и въз основа на него издал
обжалваното наказателно постановление № 16-4332-018162 от 15.10.2020 г., с
което за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетеля Н. И., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят И. има сравнително добре съхранен
спомен за случай и подробно разказва как на процесната дата забелязал
управлявания от жалбоподателя автомобил, който не се подчинил на
подадения светлинен и звуков сигнал, а след като бил установен при
предприетото преследване отказал проверка за алкохол. Свидетелят посочва,
че същият лъхал на алкохол и изрично изтъква, че са минали 3-4 минути от
подаване на сигнала до физическото спиране и че той и колегата му не са
губили лицето от поглед.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване, като му е
разяснена възможността да даде кръвна проба за химичен анализ. Това
обстоятелство се установява от представения по делото като част от
административнонаказателната преписка талон за медицинско изследване №
093097, който е бил попълнен от актосъстаивтеля В, а жалбоподателят П. е
удостоверил с подписа си, че препис от талона му е бил връчен в 06:50 часа
на 06.10.2020г., тоест след отказа му да бъде изпробван с
„дрегера“. Показанията на свидетеля са логични, непротиворечиви,
кореспондиращи си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира
напълно. От друга страна те съответстват изцяло и на събрания по делото
писмен доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
3
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 2 на Заповед № 8121з-
515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи
длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР имат право да издават
фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 10 наказателни постановления
могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция“ в
СДВР, което се доказва и от представеното по делото удостоверение. В този
смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят
нарушенията и да наложат за тях административни наказания.
Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57, ал.1
от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно
описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено.
Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за
реализиране правото му на защита срещу административното обвинение.
Отразена е правилно и нарушената законова разпоредба.
Във връзка с основното възражение за защитата относно мястото на
извършване на нарушението, следва да се посочи, че представената извадка
от Google maps е невярна от гледа точна изложените в настоящото
производство факти. Направените въз основа на нея изчисления и изводи от
защитата се основават на погрешно подадена първоначална информация, а
именно направени са съобразно местоположението на бл. 146 в ж. к. „Дружба
2“, намиращ се на бул. „Цветан Лазаров“. Настоящото произовдство, както е
посочено и в АУАН каса подаден сигнал пред бл. 146 в ж. к. „Дружба 1“,
който при направена справка в същата система Google maps, се установява, че
се намира точно в посочената в АУАН и НП отсечка на бул. „Кръстю
Пастухов“, между бул. „Искърско шосе“ и ул. „Иван Арабаджията“. Поради
4
изложеното не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до
нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 21-4332-
018162/15.10.2020г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР на жалбоподателя Н. П. на първо място е наложено
наказание за допуснато нарушение по чл. 103 от ЗДвП, изразило се в това, че
не е спрял плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Понятието „подаден сигнал за спиране“ е предмет на разпоредбите
на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният
орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при
който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно
подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва
задължението му да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде
подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може
да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл. 207 от ППЗДвП
изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ
СПРИ!". Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103
от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган по един от посочените начини в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл.
207 от ППЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и
от настоящия съдебен състав, изцяло съответства на посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
5
П. е ангажирана отчасти неправилно. Видно от показанията на свидетелите –
полицейски служители, същите са подали ясно сигнал както светлинен, така и
звуков сигнал. Последният без съмнение е бил възприет от водача на лек
автомобил „*********“, доколкото той е реагирал увеличавайки скоростта си
на движение. С действията си, жалбоподателят е нарушил цитираната
разпоредба на чл. 103 от ЗДвП като не е изпълнил указанията на св. И.. За
посоченото, същият правилно е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на нареждане на органите за контрол,
каквото е и изрично разписаното в чл. 103 от ЗДвП задължение, да се налага
наказание глоба в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС, за срок от един до шест месеца. При определяне на санкцията следва
обаче да се отчете, упоритостта на отказа на жалбоподателя да изпълни
разпореждането и богатата справка на нарушителя. С оглед посоченото
определеното наказание глоба в максималния размер от 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС също в максимален размер от 6 месеца, се явява
необходимо за постигане на заложените в чл. 12 ЗАНН цели спрямо
конкретния нарушител.
По отношение на второто посочено нарушение, намира, че с оглед
изложените фактически констатации правилно е издадено обжалваното
наказателно постановление. Жалбоподателят Н. Е. П. е управлявал на
процесната дата лек автомобил марка „*********“, модел „----“ с рег. номер
СА **********СК и след като е бил поканен за проверка от контролните
органи е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. Жалбоподателят не е изпълнил и предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, тъй като не се е явил в
болничното заведение за вземане на кръвна проба, макар че му е бил издаден
и връчен талон за медицинско изследване. По този начин Н. Е. П. е
осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е
осъществено от обективна и субективна страна, като определената от
актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и
законосъобразна. По отношение размера на наложените наказания следва да
се отчете, че същият е точно фиксиран в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 2 години, поради което не може да бъде изменян от
настоящата инстанция.
6
Възраженията, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, бяха
категорично опровергани от показанията на свидетеля И. като нарушителят
не ангажира други доказателства, които да опровергават думите на свидетеля.
По отношение на представената извадка от Google maps следва да се има
предвид посоченото по-горе относно мястото на извършване на нарушението.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-018162 от
06.10.2020г., издадено от началник отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция“ –
СДВР, с което за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на Н. Е.
П., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, в цялост.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7