№ 1382
гр. В., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110113961 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ДР. ХР. ДР., ЕГН ********** с адрес
гр. В., ул. „В. Х.” №47, вх.2, ап.5 срещу „Д.-О. З.”ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес гр.
С., р-он Т., бул.“В.“№89Б иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 3594,84лева /след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от 13.04.2022г./ , представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско+», клауза „Пълно каско“, полица №***/18.12.2020г. за
претърпените имуществени вреди на л.а. „Ауди А5 Спортбак“ с рег. № ***, настъпили на
03.08.2021г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. КаВ. на паркинг до р-т „Дукова
Къща“ и изразяващи се в увреждане на задна врата, панел заден десен(калник) 5 врата и
задна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. „Ауди А5 Спортбак“ с рег. № ***. На 18.12.2020г. сключил с ответника
договор за имуществена застраховка «Каско+», клауза „Пълно каско“ полица №***, със срок
на действие на застрахователното покритие 19.12.2020г.- 18.12.2021г. и размер на
застрахователната премия 2848,88лева, разсрочена на четири вноски, заплатени към датата
на подаване на исковата молба. На 03.08.2021г. ищецът паркирал л.а. в гр. КаВ., на паркинг
до р-т „Дукова Къща“. По - късно отивайки до л.а. ищецът установил, че е блъснат от
неустановен автомобил. Ищецът уведомил незабавно органите на МВР, за което му било
издадено удостоверение №283000-2861/13.09.2021г. На 05.08.2021г. уведомил
застрахователя за събитието, който образувал щета №44012412106017 и изготвил опис-
претенция. Във връзка с настъпилите увреждания ищецът получил застрахователно
обезщетение в размер на 2545,95лева. Твърди, че за възстановяване на увреждането реално
1
нужната стойност е 6713,40лева, като след приспадане на заплатената до момента сумата
която следва да му бъде изплатена възлизала в размер на исковата претенция. Ето защо,
понастоящем претендира застрахователно обезщетение в размер на сумата от 4167,45лева
действително необходима по възстановяване автомобила в състоянието от преди, която
заявява в частичен размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че описаните щети не биха могли да настъпят по
начина описан в ИМ. В тази връзка оспорва механизмът на ПТП и причинно-следствената
връзка между вредите и настъпилото ПТП, както и размерът им. Сочи, че застрахованият не
е предприел необходимите мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Твърди,
че ищецът е проявил небрежност при паркирането си на необозначено и забранено място на
процесния л.а., като е предпоставил настъпването на процесното ПТП, поради което
обезщетението следвало да бъде намалено с ½, доколкото приносът му затова бил
съществен. Оспорва размерът на претендираното застр. обезщетение. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат от пр.представители на страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер.
Съответно в тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по
договора по повод определяне и плащане на дължимото застрахователно обезщетение, в т.ч.
че е проявена груба небрежност от застрахования, както и че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка на „Ауди А5
Спортбак“ с рег. № ***, имуществена застраховка «Каско+», клауза „Пълно каско“ полица
№***/18.12.2020г. със срок на действие на застрахователното покритие 19.12.2020г.-
18.12.2021г; че по повод настъпилото застрахователно събитие на 03.08.2021г., ответникът е
2
образувал щета №44012412106017 и изготвил опис- претенция; че по образуваната щета
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2545,95лева.
Ангажирани са писмени доказателства, от които се установява, че ищецът е
собственик на л.а. „Ауди А5 Спортбак“ с рег. № *** , т.е. активната му легитимация е
установена.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства - уведомление и опис по щета, че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпило събитие на 03.08.2021г., при което автомобилът му, докато е бил на паркинг е
бил увреден. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция
№44012412106017/05.08.2021г., в която са описани увредените детайли по автомобила и
степента на увреждането, а именно: увреждане на задна врата, панел заден десен(калник) 5
врата и задна броня. Въз основа на извършена калкулация по претенцията от
застрахователят е определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер на
2545,95лева.
Спорният между страните въпрос касае размера на исковата претенция, т.е. каква е
нужната стойност за възстановяване на увреждането, предвид подписания между страните
застрахователен договор.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и
изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото
документи, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, с оглед
характера на уврежданията, е възможно същите да са получени докато автомобилът е в
паркирано състояние при пряк контакт между него и движещ се обект в близост, който
влиза в съприкосновение със странична дясна част на л.а. и да са причинени по степен и вид
от настъпилото събитие. Експертът е приел, че нужната стойност по отстраняване на
увреждането на база средни пазарни цени на труд и материали е 6140,79лева.
Като неоснователно се преценява твърдението на ответника ищецът да е проявил
груба небрежност, доколкото е паркирал на необозначено и забранено място процесния л.а.
Грубата небрежност, като изключваща отговорността на застрахователя следва да е
проявена по повод настъпването на щетите. Възприетото разбиране за небрежността в
гражданското право е за поведение по неполагане на дължима грижа според един абстрактен
модел на поведението на категория лица, с оглед естеството на дейността и условията на
извършването й, а грубата небрежност е поведение по неполагане на грижа, която би
положил и най- небрежният човек зает със съответната дейност при подобни условия. Така,
че отнесено към това разбиране, поведението на ищеца по повод настъпването на
увреждането не може да се определи като проява на груба небрежност. Първо, по делото не
са ангажирани доказателства, че л.а. е паркиран на необозначено и забранено място, за да
може да се изведе извод за несъобразено поведение от страна на ищеца. Недоказано се явява
и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Липсват изобщо твърдения
относно дължимото от собственика на вещта поведение в конкретната ситуация и
3
обстановка, въз основа на което да се направи извод за негова конкретна неправомерност.
Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат създавайки
условия или улеснявайки неговото настъпване. Такова доказване не е проведено.
В заключение искът е доказан в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
се установи, че не е налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност
на разходите за възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е
6140,79лева. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено
и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл
е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение
№ 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. В тази връзка следва да
бъде съобразена и практиката на ВКС, обективирана в решение № 155/05.12.2016 г. по т. д.
№ 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължима застрахователна премия,
да не осигурява пълно застрахователно покритие за поетия застрахователен риск, съобразно
вредите на застрахованото имущество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да
се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, т.е това е сумата от
6140,79лева. От тази сума обаче следва да бъде приспадната сумата от 2545,95лева,
представляваща размер на определеното и заплатено от застрахователя обезщетение. В
заключение искът е доказан в своето основание. Сумата от 3594,84лева следва да се
присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така
както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
4
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива
от 143,79лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и 580лева платено адв.
възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 11.04.2022г.
Направено е възражение за прекомерност. Минималният размер на адв. възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е
481,63лева или с ДДС 580лева, което прави възражението неоснователно. Или предвид
изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо
923,79лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес гр. С.,
р-он Т., бул.“В.“№89Б ДА ЗАПЛАТИ на ДР. ХР. ДР., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „В.
Х.” №47, вх.2, ап.5 сумата от 3594,84лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско+», клауза „Пълно каско“, полица №***/18.12.2020г. за
претърпените имуществени вреди на л.а. „Ауди А5 Спортбак“ с рег. № ***, настъпили на
03.08.2021г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. КаВ. на паркинг до р-т „Дукова
Къща“ и изразяващи се в увреждане на задна врата, панел заден десен(калник) 5 врата и
задна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес гр. С., р-
он Т., бул.“В.“№89Б ДА ЗАПЛАТИ на ДР. ХР. ДР., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „В.
Х.” №47, вх.2, ап.5 сумата от 923,79лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5