Р Е
Ш Е Н И Е
№ 740
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Пловдив, 16.07.2020 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
въззивно отделение, Х граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Чакалов въззивно гражданско дело № 2715 по
описа на съда за 2019 година констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 248 и 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 8147/09.03.2020
год., подадена от В.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.Б..
Искането е на основание чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде
допуснато изменение на решение № 305/04.03.2020 год. в следния смисъл:
- по реда на чл. 250 ГПК да се допълни въззивното
решение, тъй като с въззивната жалба била обжалвана отхвърлителната част на
първоинстанционното решение, по което искане нямало произнасяне;
- по реда на чл. 248 ГПК се иска да се
постанови акт, с който да бъде преуреден въпросът относно присъдените разноски в
полза на дружеството и в полза на пълномощника на ищеца. На първо място, нямало
произнасяне по подадената и докладвана с решението частна жалба против
Определение № 11514/16.01.2010 год. на Районен съд – Пловдив. На второ място,
присъдените разноски в полза на ищеца следвало за първа инстанция да са в
размер на 89,05 лв., а за държавна такса – в размер на 59,36 лв., или общо –
148,41 лв. За въззивната инстанция следвало да бъдат определени разноски за
дружеството съразмерно отхвърлената част от въззивната жалба, в размер на 150
лв., като не се дължало присъждането на разноски за държавна такса, доколкото
въззивната жалба на дружеството не била уважена. Изменение следвало да се
направи и по отношение на присъденото възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Минималното
адвокатско възнаграждение за защитата по установителния иск било в размер на
300 лв., съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или по съразмерност, за този иск се дължало възнаграждение в
размер на 121 лв., с ДДС – 145,20 лв. Относно уважения установителен иск за
недействителност на договора, на адвоката се следвало възнаграждение в размер
на 720 лв. с ДДС за разглеждането му на две съдебни инстанции – по 360 лв. с
ДДС за всяка инстанция.
В срока за отговор от отсрещната страна
е постъпило становище за неоснователност на молбата и по отношение на иска по
чл. 250 ГПК, и по отношение на този по чл. 248 ГПК. Като аргумент против
искането за допълване на решението е посочено, че същото е способ за неговото
поправяне когато с решението няма произнасяне по целия въведен спорен предмет.
В случая такова произнасяне било налице. По отношение на искането за изменение
на решението в частта за разноските, както на първа, така и на въззивна
инстанция, пълномощника на ищеца изразява позиция, че правото по чл. 248 от ГПК, вече е упражнено от молителя пред районния съд и настоящото искане се
явява недопустимо и повторно. От друга страна молителят претендирал разноски в
размер на 360 лв. с ДДС, пред въззивната инстанция и съдът му бил присъдил 180
лв./с оглед отхвърлената въззивна жалба на дружеството/. Наведени са и
твърдения, че лицето В.К. не било материално затруднено по смисъла на закона.
Същата упражнявала постоянна трудова заетост.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, намери следното:
Молбата е процесуално допустима, като
подадена в срок, от легитимирана страна в спора.
По отношение на искането за
допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК
страната може да поиска да се допълни решението, ако съдът не се е произнесъл
по искането в цялост. В настоящия случай, видно от исканията във въззивната и
насрещната въззивна жалба, съдът е сезиран по отделно от двете страни с
оплаквания срещу неуважените части от исковете, поради което обжалването касае
произнасянето на първата инстанция в цялост. Предвид обстоятелството, че с
първоинстанционното решение съдът се е произнесъл по всички искове на двете
страни, а с въззивното решение е потвърдено отсъждането на първата инстанция,
то няма причина съдът да допълва решението си по реда на чл. 250 ГПК.
Допълването, което е поскано от страната, по съществото си е преразглеждане на
постановеното решение, с компетентност за което настоящата инстанция не
разполага. Ето защо това искане следва да
бъде оставено без уважение.
По
отношение на искането за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът намира, че действително е
основателно възражението на въззивника В.К., че в диспозитива на постановеното
Решение няма произнасяне по частната жалба срещу Определение № 11514/16.10.2019
год. С това определение районният съд е оставил без разглеждане искане по реда
на чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските, като се е обосновал с твърдението, че страната която прави такова
искане следва да докаже предпоставките за тази хипотеза. Настоящия съд намира
това разбиране за невярно. В същият смисъл е и практиката на ВКС, която приема,
че „достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36,ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност
на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК“ /Определение
№ 515/02.10.2015 год., по ч.т.д. № 2340/2015 год., ВКС, ТК, I т.о./ Всяка от тези предпоставки е изпълнена в
настоящия случай. Съдът отчита възражението на ответното дружество за липса на
уточнение в коя от хипотезите на чл. 38 ЗАдв. твърди да попада В.К., но
доказателства в тази посока не са представени, а и още с договора за правна
помощ е указано, че същият е сключен по този начин поради наличието на
материални затруднения за доверителката. Ето защо само по себе си това
възражение на ответното дружество не оборва изявлението в представения договор
за правна помощ. Предвид изложеното частната жалба срещу постановеното
Определение следва да бъде уважена, като основателна, а въззивното решение в
частта за разноските изменено съобразно следните изчисления.
В производството пред първа инстанция
ищецът е представил 2 бр. договора за правна защита и съдействие – един за
предявения иск по чл. 422 ГПК /на л.25 от делото пред ПдРС и втори екземпляр от
същия на л. 33 от делото/ в общ размер от 140,34 лв. главница и един за
защитата по насрещния иск /л. 58 от делото пред ПдРС/. Същевременно от дружеството
са заплатени държавни такси за заповедното и първоинстанционното производство в
общ размер от 50 лв., а за заповедното производство се претендира
юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на
настоящия спор съдът оценява като възлизащо на 50 лв. И двата договора, които
са представени са за сумата от 300 лв. Общата сума на всички разходи, сторени
от ищцовата страна за иска по чл. 422 ГПК се равнява на 400 лв. Предвид
уважената част от иска по чл. 422 ГПК в размер на 83, 33 лв., съответно
припадащата се част от разноските за първа инстанция се равнява на 236 лв. Разноски в полза на
ищеца по насрещния иск не се дължат, тъй като същият е уважен в хипотезата на
евентуално предявените искове. Предвид присъждането на разноски в размер на 201
лв. от Районен съд - Пловдив, настоящият съд намира, че искането на ответницата
в тази част не следва да бъде уважавано.
В производството пред първа инстанция,
ответникът е представил договор за адвокатска защита по реда на чл. 38 ЗАдв. и
е направил искане да му се присъди припадащия се спрямо отхвърлената част от
иска хонорар. Съобразно размера на правния интерес по иска по чл. 422 ГПК, и
предвид актуалната редакцията на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в сила от 15.05.2020 год/, минималния размер на
възнаграждението за такъв иск се равнява на 100 лв. /чл. 7, ал. 2, т.1 НМРАВ/.
Съобразно отхвърлената част от иска по чл. 422 ГПК това възнаграждение следва
да се редуцира до размера от 40,62 лв. /ДДС-8,12 лв./ По насрещната жалба,
предвид уважаването й в условията на евентуалност - за двете искания за
обявяване на отделни клаузи за нищожни, възнагражденията следва да се определят
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ /за практиката на ВКС по
въпроса как се определя възнаграждението в случай на разглеждане от съда на искане
за обявяване на отделни клаузи на договор за нищожни - Определение
№660/03.12.2018 по дело №2784/2018 на ВКС, ТК, II т.о./. Те се равняват на два
пъти по 150 лв., или общо – 300 лв./ДДС-60 лв./ На заплащане от отсрещната
страна подлежи и внесената държавна такса по насрещния иск–сумата от 60 лв.,
която вече е била присъдена с първоинстанционното решение на ответницата. Общия
размер на дължимите разноски за първоинстанционното производство в полза на адв.
Б. е 408,74 лв.
Предвид подадените въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба, за втората инстанция разноските се следват в следния
смисъл.
В.К., представлявана от адв. Б. е
обжалвала решението на първата инстанция по отношение на отхвърлената част от
иска по чл. 422 ГПК /за което е внесена държавна такса в размер на 30 лв./ и
решението в частта, с която е отхвърлено искането за прогласяване на целия
договор за недействителен /за което е внесена държавна такса от 20 лв./. Вече
посочихме, че за защитата по иска с пр. основание 422 ГПК се дължи
възнаграждение в размер на 100 лв., а за другия иск – възнаграждението се
определя по чл. 7, ал. 2, т. 2 ГПК /Определение №660/03.12.2018 по дело
№2784/2018 на ВКС, ТК, II т.о./ и би било в размер на 230 лв. Тъй като съгласно
диспозитива на решението жалбата по отношение на иск по чл. 422 ГПК е
потвърдена до размера от 83,33 лв., то по съразмерност отново се дължи
възнаграждение от 40,62 лв. /ДДС– 8,12 лв./ възнаграждение. За
отхвърления иск по чл. 22 ЗПК възнаграждение не се дължи. Същевременно е
успешна защитата на адв. Б. по отношение на двата уважени иска по чл. 26 ЗЗД,
поради което на същия се дължи възнаграждение в общ размер на 300 лв. /ДДС-60 лв./. Общият размер на разноските за въззивна инстанция в полза
на адв. Б. е 408.74 лв., от които следва се приспаднат присъдените с въззивното
решение 180лв., като с настоящето решение ще се присъдят още 228,74 лв.
Дружеството, представлявано адв. Б.В.
срещу сумата от 300 лв. /уговорено възнаграждение в Договор за правна помощ на
л. 52 от в. гр.д./ е депозирало насрещна въззивна жалба, обжалвайки решението в
уважената част от иска по чл. 422 ГПК, както и срещу двата уважени иска за
прогласяване на клаузи от договора за недействителни. Същевременно същата
осъществува защита по искането на В.К. за прогласяване на недействителност на
целия договор. Тъй като не е уговорено какво е възнаграждението за всичко по
отделно, съдът приема, че разноските се дължат пропорционално, или по 75 лв. за
всяка от претенциите. По иска с пр. основание чл. 422 възнаграждението се дължи
пропорционално на уважената част от него, или – сумата от 44.53 лв. Във връзка
с осъществената защита по отхвърлената претенция за недействителност на целия
договор по чл. 22 ЗПК на ответното дружество също следва да бъде присъдено
възнаграждение от 75 лв. По двете отхвърлени претенции за отмяна на
първоинстанционното решение по исковете по чл. 26 ЗЗД за нищожност на
дружеството не следва да се присъждат разноски. Държавни такси не се дължат,
тъй като насрещната въззивна жалба е отхвърлена. Общо дължимата на дружеството
сума за въззивна защита се равнява на 164,52
лв., която е приблизително равна на присъдената на дружеството с Решение №
305/04.03.2020 год. сума от 162,50 лв., поради което съдът намира, че не следва
да уважава молбата по чл. 248 ГПК и в тази част.
Предвид така направените изчисления,
съдът намира, че следва да се произнесе в следния смисъл:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УДВАЖЕНИЕ
молба с вх. № 8147/09.03.2020 год. от В.С.К., с ЕГН **********,***, в частта, с
която е поискано допълване на Решение № 305/04.03.2020 год., постановено по
въззивно гражданско дело № 2715/2019 год., по описа на Окръжен съд – Пловдив, X граждански състав, по реда на чл. 250 ГПК.
ИЗМЕНЯ Решение №
305/04.03.2020 год., постановено по въззивно гражданско дело № 2715/2019 год.,
по описа на Окръжен съд – Пловдив, X граждански
състав, на основание чл. 248 ГПК като ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на адв.
Д.Г.Б. с личен номер ****, от гр. *** още 228.74 (двеста двадесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки) или общо 408,74 лв. /четиристотин и осем лева и
седемдесет и четири ст./ разноски за
въззивното производство, както и сумата от 408,74 лв. /четиристотин и осем лева
и седемдесет и четири ст./ разноски за производството пред районния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: