О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  №   113

 

 

гр. П.,  11.03.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

П.ският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                      НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно гражданско дело №118 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. против определение № 857/25.10.2018г. постановено по гр.д.№ 72/18г.по описа на окръжен съд С.З. с което е прекратено производството по делото,поради недопустимост на мотивираното искане.Иска се отмяна на определението.Излагат се твърдения,че законодателната промяна на чл. 22 ал.1 т.25 ЗОПДНПИ/отм/ от 27.12.2016г. има действие занапред.Към момента на постъпване на уведомлението,поставящо начало на проверката това изменение не е било налице и затова правилно К. е продължила действията си и е приела решение за образуване на производство срещу лицето и е внесла мотивирано искане в съда.

Постъпил е писмен отговор от П.М.П. в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба,поради това че следва да се приложи по благоприятния закон.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 1419/05.02.19г. от К. против определение № 31/11.01.2019г. постановено по гр.д.№ 72/18г. по опис на Ст ОС постановено по реда на чл. 248 ал.1 ГПК с което е допълнено определение № 857/25.10.18г. в частта му за разноските,като  К. е осъдена да заплати на процесуалния представител адв. С.Ч. сумата 12 854.56 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Иска се отмяна на определението по съображения,че съда не е предоставил правна помощ на страната.При условие на евентуалност се възразява по размера на присъденото обезщетение,тъй като правната помощ се е изразила в една страница отговор на мотивираното искане.

Постъпил е отговор от П.П. в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди се че се смесват два различни института : предоставяне на правна помощ и безплатна помощ по ЗА. Относно размера на възнаграждението е съобразен чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1от 09.07.2004г. и  присъдено минималното дължимо възнаграждение.

Частните жалби са подадени в срок от лице имащо право на жалба и са процесуално допустими,а по същество неоснователни по следните съображения:

ТД на КОНПИ Б.  на 04.07.2016г. е получила от районна прокуратура гр. Н.З. уведомление,че на 12.03.2016г. е внесла споразумение за прекратяване на наказателното производство по ДП № 530/15г. по описа на РУ на МВР-Н.З.,пр.пр.№ 1149/2015г. по описа на РП-Н.З. срещу П.М.П. за престъпления по чл. 354а  ал.3 т.1 НК.С протокол от 18.03.16г. споразумението е одобрено то районния съд.Уведомлението е препратено на ТД-П..Към този момент престъплението е било в приложното поле на чл. 22 ал.1 т.25 ЗОПДНПИ/отм/ На 13.07.16г. е образувана проверка по чл. 22 ал.2  ЗОПДНПИ. На 21.03.18г. с решение на К. е образувано производство и на 07.06.18г. е внесено в съда  искане по чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ/отм/

С обжалваното определени № 857/25.10.18г. окръжният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Съображенията на съда изцяло повтарят тези на отговора на П.П. и са в смисъл,че проверката е следвало да продължи една година и три месеца до 13.10.17г.,тъй като е продължена с три месеца. К. не е изготвила доклад по чл. 27 ал.4 от закона, а направо е пристъпила към вземане на решение от 21.03.18г. за образуване на производство срещу П..На ответника е определена дата за запознаване с материалите-30.04.18г. от 10.30ч. В 14.30ч. на същата дата е изготвен протокол,че ответника не се е явил,без да се изчака края на работния ден.На една и съща дата е взето решение за изготвяне на искане до съда и е изпратено по пощата същото до съда. Съда прави извода,че е нарушено правото на справедлив процес на ответника. Освен това в хода на проверката чл. 22 ал.1 т.25 е изменен  и престъплението за което  ответника е привлечен за обвиняем е извадено от приложното му поле.Тази промяна представлявала по благоприятен за ответника закон,което обстоятелство предвид правото на справедлив съдебен процес,както и на останалите човешки права залегнали в ЕКЗПЧОС е следвало да бъде съобразена и производството да бъде прекратено.

Крайният извод за недопустимост на искането е правилен,но по различни мотиви от тези изложени от съда.

По ЗОПДНПИ производството протича в две фази.Първата се развива пред специално учредения орган-КОМПИ, сега К. и втора фаза пред съда. Началната дата на производството като цяло, а и на първата му фаза е датата на постъпването на уведомлението от сезиращия орган в съответния териториален орган-директора на ТД.

Срокът за провеждане на първата фаза е нормативно определен на една година в чл. 27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./По изключение К. може еднократно да удължи срока с още 6 месеца.Първата фаза може да продължи максимално година и шест месеца.Срокът за проверка от К. е преклузивен по своя характер.Той започва да тече от възникването на субективното право на държавата да отнеме имуществото,след сезиран на К. от съответния орган.Нормативно  е определена максималната му продължителност,след продължаването му,което е допустимо да се извърши еднократно.Законът не е предвидил правила за спиране или прекъсване на проверката.

Тъй като срокът на първата фаза е преклузивен,за него служебно следи съда.Срокът за извършване на проверката от К.  спазен, само ако от сезирането и до изтичането на срока е взето решение и е внесено мотивирано искане в съда за отнемане в полза на държавата на имуществото на проверяваното лице. След изтичането на срока на проверката, по силата на закона се прекратяват правомощията на К.,както и настъпва прекратяване на субективното материално право на държавата за отнемане на имуществото от проверяваното лице.

След на срока на проверка от К., е налице отрицателна процесуална предпоставка за образуване на втората фаза-съдебната фаза на производството,респективно образуваното съдебно производство е недопустимо и за това съдът следи служебно.

В случая съдебното производство е образувано след изтичане срока за проверката на К.,който еднократно е продължен с три месеца или до 04.10.17г. По тези съображения съдебното производство е недопустимо и следва да се прекрати, а определението на съда в този смисъл следва да се потвърди.

За пълнота следва да се обсъди и възражението,че в хода на проверката престъплението за което ответникът е привлечен като обвиняем е извадено от приложното поле на  приложимия закон.При тази хипотеза производството пред К. е следвало да бъде прекратено.Нормата на чл. 22 ЗОПДНПИ/отм/ е процесуална,защото възлага задължения на орган с властнически правомощия, да започне проверка,когато лицето е привлечено като обвиняем за някое от посочените в нормата престъпления.Като такава нормата има незабавно и обратно действие.За престъпление което е извадено от приложното и поле проверка неможе да започне, а започналата трябва да бъде прекратена,защото вече действа друга процесуална норма.

Следва да се потвърди и определението по чл. 248 ГПК за допълване на горното определение с присъждане на адвокатско възнаграждение за пълномощника на страната по чл. 38 ЗА.

На осн. чл. 78 ал.4 ГПК ищецът дължи на ответника разноски при прекратяване на делото.Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие в който с адв.С.Ч. е договорена безплатна правна помощ по чл. 38 ал.1 т.2 ЗА за отговор на исковата молба и процесуално представителство. На осн.чл. 38 ал.2 ЗА на адвоката следва да се присъди дължимото възнаграждение изчислено по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 12 854.56 лв.

Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението.Независимо че производството е приключило до фаза подаване на отговор,делото е с достатъчно висока фактическа и правна сложност и съда е пр5исъд5ил минималния дължим размер.

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 857/25.10.2018г. постановено по гр.д.№ 72/2018г. по описа на С. окръжен съд и определение № 31/11.01.2019г. по гр.д.№ 72/2018г. по описа на С. окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                   ЧЛЕНОВЕ: