№ 15924
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110130411 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Г. Л. срещу „ФИРМА“ ООД, уточнена с молба с
вх. № 254278/07.08.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети по делото.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.
Искането за допускане на комплексна техническа и икономическа експертиза, ще се
остави без уважение в частта по първия и четвъртия от формулираните в исковата молба
въпроси. Първият въпрос по съществото си търси отговор за срока за изпълнение на
договора, който изисква юридическа, а не експертна преценка. Последният въпрос е
неотносим, защото при предявен иск за неустойка ищецът не е нужно да доказва вредите от
неизпълнението (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). По допускането на експертиза по останалите два въпроса
на основание чл. 140, ал. 2 ГПК съдът ще се произнесе в първото по делото заседание след
изясняване фактическите твърдения на страните.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита
на един свидетел за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора, е относимо,
допустимо и необходимо.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. от
10:50 ч., за което страните да бъдат призовани.
1
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства по описа,
обективиран в същата.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящето определение да представи по делото протоколите за
монтажа на дограмата по процесния договор и пътните листове на монтажната група с
препис за насрещната страна, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът
може да приложи последиците от възпрепятстване на доказването, разписани в чл. 161 ГПК,
като приеме за доказани обстоятелствата, че изпълнението на задължението за монтаж на
дограма и стъклопакети е не по-рано от датите на производствените стикери, копия от които
са представени от ищеца с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на комплексна технико-
икономическа експертиза по първия и четвъртия от формулираните в исковата молба
въпроси.
ОТЛАГА за първото по делото заседание произнасянето си по искането за допускане
на експертиза по останалите два въпроса, формулирани от ищеца в исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при
режим на довеждане на ответника за установяване на състоянието на сторителния обект към
момента на сключване на процесния договор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. Л. срещу „ФИРМА“
ООД, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за вземането за сумата от 3779,74 лв., представляваща неустойка, дължима на
основание чл. 12, ал. 2 от договор за изработка на дограма от 15.10.2020г. /наричан
„договора“/ в хипотезата на забава в изпълнението от страна на изпълнителя.
Ищецът М. Г. Л. твърди, че след проведени срещи и разменена кореспонденция по
имейл на 15.10.2020г. в качеството му на възложител с ответника „ФИРМА“ ООД като
изпълнител сключили договор с предмет изработка, доставка и монтаж на дограма и
стъклопакети съгласно предварително одобрена спецификация за собствения й обект,
находящ се в с. Х. Твърди, че в хода на преговорите страните постигнали съгласие за
редакция на разпоредбата на чл. 12 от договора, която уреждала дължимите неустойки в
случай на неизпълнение. Тази редакция се различавала от редакцията на същата разпоредба
в подписания екземпляр на договора поради недоглеждане. След тълкуване се установявало,
че с ал. 2 на чл. 12 от договора страните постигнали съгласие при забава в изпълнението от
страна на изпълнителя същият да дължи на възложителя неустойка в размер на 0,2 % върху
стойността на немонтираната дограма за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от
стойността на дължимото възнаграждение. Твърди, че срокът за изпълнение по договора бил
25 работни дни за дограма Х и 45 работни дни за дограма Х. Излага, че ответникът изпълнил
със забава, като първоначално монтирал дограмите, а впоследствие стъклопакетите. Твърди,
че забавата в изпълнението на договора от страна на изпълнителя за всеки от артикулите се
установявала от производствените стикери, тъй като при монтажа ответникът не издал
приемо-предавателен протокол. Иска от съда да признае за установено съществуването на
вземането му за неустойка по договора съгласно издадената заповед за изпълнение за
сумата от 3779,74 лв., ведно със законната лихва, като му присъди разноски.
Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Възразява, че съгласно чл. 13 от договора същият влизал в сила едва
след подписване на размерите по спецификацията за производството. Изллага, че това била
стандарта уговорка в подписваните договори за обекти в строеж като процесния поради
липсата на финализирани отвори за вземане на размери. Твърди, че производствената
спецификация по договора била подписана след 26.10.2020г., което се установявало от
2
последната оферта по процесния договор. Възразява, че от страна на възложителя не му бил
осигурен своевременно фронт за работа на обекта. Едва след предоставянето на такъв в
срока по договора монтирали дограмите, а стъклопакетите били монтирани впоследствие, за
да се избегне повредата им. Възразява, че представените производствени стикери са от
стъклопакетите, поради което не били годни да установят забава по отношение на
изпълнението на задължението му за монтаж на дограмата. Иска от съда да отхвърли
исковете, като му присъди разноски.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е да е уговорена
валидна клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника в посочения размер и настъпването на обстоятелствата, при които се дължи
неустойката.
В тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на поетото с договора
задължение, обезпечено с неустоечната кауза.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните съществуването на твърдяното от ищеца договорно правоотношение с източник
договора от 15.10.2020г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че окончателно
договорените цени за дограмите и стъклопакетите са обективирани в офертата от
26.10.2020г.
Ответникът не сочи доказателства за датата, на която е подписана производствената
спецификация по договора и за датите, на които е извършил монтажа на дограмите.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3