РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. гр. Хасково, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640102904 по описа за 2022 година
Предявен е от А. М. К. с ЕГН:********** от **********, със съдебен
адрес, **********, адв.Е. Т. Х., против М. А. Т. с ЕГН:********** от
**********, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт №28 от
02.11.2005г. ищецът бил собственик на поземлен имот с идентификатор
77195.744.144 по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-
63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с номер по предходен план 785. Имота се
намирал в гр.Хасково, местност „Каменец“. При опит да извърши сделка с
имота ищецът установил, че същият попада в обхвата на ПНИ за
ж.р.“Каменец“, гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, като това обстоятелство било пречка
за изповядване на сделката. Въз основа на влезлия в сила ПНИ, на основание
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал.1 изр.1-во от ППЗСПЗЗ била
издадена заповед №1607/16.09.2021г. на Кмета на Община Хасково, с която
поземлен имот с идентификатор 77195.744.144 бил възстановен на
наследниците на Р. Д. М.. Горните обстоятелства нарушавали правото на
собственост на ищеца, включително правото му да се разпорежда с имота.
Възстановяване на процесния имот с цитираната заповед на кмета
обосновавало правния интерес на ищеца да предяви настоящия установителен
иск за собственост. Относно пасивната процесуална легитимация се сочи, че
единствения наследник на Р. Д. М. бил ответникът.
Твърди се, че имотът бил собственост на М. П. С., който го придобил по
давност през 1970г., за което бил съставен нотариален акт. Следвало да се
1
отбележи, че към този момент една от предпоставките за придобиване на
имот по давност, била установяване, че същият не представлява
социалистическа собственост, т.е. нямало как ако един имот е включен в
ТКЗС, ДЗС или друга държавна селскостопанска организация да бъде признат
за частна собственост от съответния съдия. Доказателство, че процесният
имот е бил собственост на М. П. С. били и записите в разписния списък към
кадастралния план на местността „Каменец“ от 1988г. След смъртта на М. П.
С. имота бил придобит по наследство от Д. П. С., който от своя страна продал
имота на К. Т. С.. От последната ищецът придобил имота чрез покупко-
продажба през 2005г. Твърди се, че процесния имот не е бил включван в
състава на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Не била налице идентичност на нивата,
възстановена на наследниците на Р. Д. М., и имот с идентификатор
77195.744.144, поради което нямало как последният да бъде включен в ПНИ
за местност „Каменец“ и да бъде предмет на възстановяване със заповед на
Кмета на Община Хасково по реда на §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ. Твърди се, че с
молба от 24.01.2022г. и молба от 16.09.2022г. до Кмета на Община Хасково
ответникът заявил, че няма претенции към процесния имот и желае да бъде
обезщетен с друг, за който няма претенции от други лица. Процесният имот
не бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗРЗСПЗЗ, поради което не
подлежал на възстановяване по този ред. Претендира се, че заповедта на
Областния управител на Област Хасково , с която е одобрен ПНИ за
ж.р.“Каменец“ в частта й на процесния имот е нищожна. Дори да се приеме,
че не е нищожна, съобразно съдебната практика на РС-Хасково и АС-
Хасково, тази заповед не можела да се противопостави на ищеца.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на процесния недвижим имот. Да се произнесе съда по отношение
валидността на заповедите на областния управител и на кмета на общината.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, не се явява и не изпраща свой представител в съдебно заседание, не
взема становище по иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по
чл.131 от ГПК, нито се явява лично, нито изпраща представител в съдебно
заседание, не взема становище по предявения против него иск и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са налице
визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение,
съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и
че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност
на исковата претенция и предвид липсата на оспорване на твърденията на
2
ищеца, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М. А. Т. с
ЕГН:********** от **********, че А. М. К. с ЕГН:********** от
**********, е собственик въз основа на договор за покупко-продажба на
следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор 77195.744.144 по
КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД
на АК-София, с номер по предходен план 785, предишен идентификатор :
няма, находящ се в гр.Хасково, местност „Каменец“, трайно предназначение
на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : за друг вид
застрояване, при съседи : поземлени имоти с идентификатори 77195.744.458,
77195.744.139, 77195.744.142, 77195.744.535, 77195.744.534 и 77195.744.145.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
3