РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Шумен, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20233630102331 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС от М. К. А., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ***, чрез процесуалния си представител
адвокат Атанас Рахнев - АК-Варна срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к.
1463, р-н Триадица, бул./ул. „Витоша“ № 89Б.
Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
М. К. А. е дългогодишен клиент на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД. Имала сключен Договор за електронно банкиране на 25.10.2010
г. По силата на сключения договор ищцата получава право да ползва всички
услуги на електронно банкиране, посочени в Общите условия на „ОББ“ АД за
платежните услуги на физически лица. На 16.12.2022 г., около 16:00 часа,
посещава офис на банката в град Ш., ***, за да си поднови онлайн
банкирането. До неговото подновяване се стигнало, след като закупува ново
мобилно устройство и за да не рискува самостоятелно да активира
приложението си, преценява с оглед по-голяма сигурност това да се извърши
от служител на банката.
На 18.12.2022 г. ищцата получила по електронната си поща, имейл
съобщение с име на подателя „КВС“, като знаела, че „КВС ВULGARIA“ е част
от „ОББ“ АД. В имейла са посочени няколко стъпки за довършване на
активиране на приложението. Стъпките са извършени, като след това
получава SMS от ответното дружество в 15:11 часа на 18.12.2022 година за
1
направен превод в размер на 2000,00 лева от сметката в дебитната й карта.
Веднага се свързала с контактен център на банката, за да й бъде блокирана
сметката. След това извършва проверка в банката и установява, че са
направени още два превода от дебитната й карта за 1959,99 лева и 1940,40
лева или общо 5900,39 лева. Всичките преводи са извършени към различни
сметки в различни държави.
На следващия ден - 19.12.2022 година, който е първи работен ден
(понеделник), посещава клона на банката където я уведомяват, че е
регистрирана жалба с вх. № 6194 от 19.12.2022 година, подадена, чрез
контактен център. В същото време служителка на банката и предоставя
формуляр за рекламации във връзка с направените трансакции, който
представлявал въпросник. На 03.01.2023 година в 11:08 часа, ищцата получава
електронно съобщение от банката, в което я уведомяват, че към момента се
разглежда входирания на 20.12.2022г. формуляр за рекламации и след това ще
бъде уведомена за резултата. Ищцата посочва, че преводите са одобрени на
20.12.2022 година, т.е. при уведомяване на 18.12.2022 година на контактния
център на банката, преводите не са били изпълнени и въпреки уведомяването
на банката същите са одобрени на 20.12.2022 година.
На 19.12.2022 г. ищцата подава сигнал до полицията за случилото се, за
което е образувана преписка № 204/2023 година по описа на Районна
прокуратура - гр. Шумен, а с Постановление за изпращане на преписка по
компетентност от 17.01.2023 година е изпратена на Окръжна прокуратура гр.
Шумен. Към настоящият момент с Постановление на Окръжна прокуратура -
град Шумен от 11.09.2023 г. е спряно наказателното производство по
досъдебно производство № 13/2023 г. по описа на ОСлО в ОП - гр. Шумен, вх.
№ 152/2023 г. по описа на ОПШ.
На 31.05.2023 година от ответното дружество е изпратено становище по
жалба, с което се излага липса на основание за възстановяване на паричните
средства, които са преведени посредством неразрешени трансакции.
Ответната страна твърди, че платежните операции са регистрирани в 3D
Secure среда и са автентични, като търговецът изпраща коректно запитване за
авторизация и идентификация от страна на картодържателя, като съответно
клиентът потвърждава плащането, чрез картата си.
Иска от съда да постанови съдебно решение, с което да бъде осъден
ответника да и заплати сумата 5900,39 (пет хиляди и деветстотин лева и 39
ст.) лева - представляваща неразрешени общо - 3 броя банкови трансакции,
първата на стойност - 2000,00 лева, втората - 1959,99 лева, третата - 1940,40
лева; както и законната лихва върху претендираната главница от 5 900,39 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание и в писмени бележки, процесуалният представител
на ищцата поддържа исковата молба, като твърди, че е уведомил ответника за
извършената платежна операция и неразрешената употреба на платежния
инструмент незабавно след узнаването. Посочва, че ищецът е предприел
разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за
2
сигурност. Твърди, че не е налице груба небрежност.
Ответникът подава отговор на исковата молба в който заявява, че
исковете са процесуално допустими, но неоснователни.
Ответникът твърди, че оспорените от ищеца картови разплащания са
автентични, като нито едно от ангажираните от ищеца доказателства не дава
индиция за предпоставка за ангажиране отговорността на Банката, установена
в чл.79, ал.1 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи
(ЗПУПС), тъй като разпоредбите на чл.79 от ЗПУПС касаят само неразрешени
платежни операции. Съгласно правилото на чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната
операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за
изпълнението й. При липса на съгласие - платежната операция е неразрешена.
Ответната страна претендира за неоснователност на исковата претенция
на М. К. А. срещу ОББ АД, тъй като процесните платежни операции са били
разрешени от ищеца. Допълнително сочи, че ако процесните платежни
операции не са били разрешени от ищеца, то те са настъпили в резултат на
негова груба небрежност.
В съдебно заседание и в писмена защита представител на ответника
посочва, че исковете на ищцата са изцяло недоказани. Твърди, че
предпоставките за извършена фишинг атака срещу ищцата са успешно
изпълнени, а именно, тя е разкрила всичките си необходими персонализирани
средства за сигурност, вкл. и да въвеждане на активационния си код, без който
е невъзможно изпълнението на такава атака. От гледна точна на банката
процесните плащания са разрешени, тъй като са станали по уговорения между
банката и ищеца начин.
Според ответната страна, ако се окаже, че плащанията не са изходящи от
ищцата, то това станало след проявена от нея груба небрежност. В тази връзка
счита, че банката е установила предпоставките, които изключват
отговорността по чл. 79 от закона, а именно, неизпълнение на
задълженията на ищцата произтичащи от разпоредбата не чл. 75 от ЗПУПС
да съхранява и предпазва от неразрешен достъп на трети лица на нейните
персонализирани средства за сигурност.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото представените от страните писмени доказателства:
договор за електронно банкиране с дата 25.10.2010 г.; регистрационна карта за
електронно банкиране, заявка номер 134235 от 25.10.2010 г.; декларация към
регистрационна карта за електронно банкиране № 134235 от 25.10.2010 г.;
справка за транзакциите на ищеца; авизо издадено от ОББ за извършени
плащания на 20.12.2022 г. за сумата 2000,00 лв.; авизо издадено от ОББ за
извършени плащания на 20.12.2022 г. за сумата 1960,00 лв.; 3 бр. справки от
ОББ АД за дата 22.12.2022 г.; справка от РУ Шумен за осъществен прием на
ищеца на 18.12.22 г.; постановление за изпращане на преписка по
компетентност от 17.01.2023 г. на Районна прокуратура – Шумен;
постановление за спиране на наказателно производство с дата 11.09.2023 г. на
Окръжна прокуратура – Шумен; писмо от ОББ до М. К. А.; 2 бр. формуляри
които се попълват при получаване на карта с дата 21.07.2021 г.; въпросник за
3
идентификация на клиент физическо лице – актуализация на ищеца с дата
16.12.2022 г.; проверка на валидност на български лични документи с дата
16.12.2022 г.; искане за ползване на пакет за физически лица от ищеца до ОББ
АД клон Мадара с дата 23.09.2020 г.; информационен бюлетин за
вложителите с дата 23.09.2020 г.; ОУ на ОББ АД за платежни услуги за
физически лица; ОУ на обединена българска банка АД за издаване и
използване на платежни дебитни и кредитни карти; пълномощно; писмено
становище вх. рег. № 5354/02.04.2024 г. депозирано от ищцовата страна и
представените към него писмени доказателства: договор за правна помощ и
консултанско съдействие с дата 04.09.2023 г. списък на разноски по реда на чл.
78 и чл. 80 ГПК, разпечатки от сайта на банката относно обстоятелството как
работи фишингът и за какво клиентите трябва да бъдат бдителни, както и
указания за сигурно онлайн пазаруване чрез банкови карти.
По делото е назначена Съдебно-компютърно техническа експертиза, по
която вещото лице, в процеса на изготвяне на заключението е посетил
централното управление на "ОББ" АД в гр. София, където извършил
необходимите справки в информационните системи, използвани от банката.
Установило се, че информационната система на банката е сложна съвкупност
от различни модули и системи, в това число такива за осигуряване на
свързаност с други институции във финансовия сектор. Системите на банката
подлежат на периодични одити, чрез които се проверява съответствието им с
груповите и локалните стандарти. Одитите се извършват от вътрешни одитори
и одитори на регулатора БНБ.
След изследване на данните в информационните системи, използвани от
„ОББ“ АД вещото лице е дало следното заключение:
"ОББ" АД поддържа приложение ОББ Мобайл, което участва в процеса
на извършване на плащания посредством платежни карти в случаите, когато се
изисква потвърждение на онлайн плащания, чрез избран метод на
идентификация (ПИН код или биометрични данни). Данните на картата (име
на картодържател, номер на карта, дата на валидност, допълнителен
трицифрен код) посредством, която се извършва плащането са изписани върху
нея и се предоставят от купувача на търговеца под съответна форма, обичайно
чрез попълване на текстови полета в интернет страница. Ролята на
приложението ОББ Мобайл се свежда до потвърждение на заявеното
плащане, когато това се изисква от търговеца. В тези случаи, посредством
приложението, картодържателят получава известие за необходимостта от
потвърждение на плащането. Потребителят, имащ достъп до приложението,
може да потвърди или да откаже транзакцията. Потвърждението се извършва
посредством предварително зададени ПИН код или биометрична
характеристика.
Активацията на приложението се извършва посредством въвеждане на
персонално потребителско име и парола, което довежда до изпращане на SMS
до мобилния номер на клиента, регистриран в информационната система на
Банката. В SMS -а се съдържа еднократен код за потвърждение, който трябва
да бъде въведен в съответното поле на приложението. В следващата стъпка,
4
потребителят задава ПИН код или биометрична характеристика за достъп до
приложението ОББ Мобайл. Посредством избраният метод се извършват
последващите влизания в приложението.
Експертизата установява, че в конкретния случай са налични данни за
изпратени SMS съобщения с инструкции, свързани със инициирани процеси
на активация на приложението до телефонен номер ***, който е заявен от
ищцата в банката.
В платформата за електронни разплащания ОреnWay са установени
данни за 3 бр. транзакции посредством дебитна карта с номер ***, към
насрещни контрагенти както следва: на 18.12.2022 г. в 15:11 към „МооnРау
6615“ на стойност 2000,00 лв.; на 18.12.2022 г. в 15:12 към „МооnРау 7395“ на
стойност 1960,00 лв. и на 18.12.2022 г. в 15:26 към „Revolut Dublin“ на
стойност 990 евро.
За посочените три транзакции е необходимо посочване на метод за
оторизиране, свързана с онлайн идентификация. За тази идентификация, до
мобилната апликация на клиента се изпраща известие за необходимост от
потвърждаване на плащането, с което технологично се повишава сигурността
на потребителите при онлайн пазаруване. Потвърждаването се извършва по
избран предварително от потребителя начин - посредством ПИН код или
биометрични данни.
В процесния случай за активиране на приложението се изисква
въвеждане на потребителско име и парола (фактор “знание”), което е
последвано от изпращане на SMS с еднократен код до мобилен номер на
клиента (фактор “притежание”). В последствие клиентът определя метод за
идентификация при логване в приложението (фактор “свойственост”) под
формата на биометрична характеристика или ПИН код.
Експертизата установява, че приложението ОББ Мобайл е активирано с
телефонния номер на ищцата на 18.12.2022 г. в 15:08ч. По време на
процесните транзакции, експертизата не установява, техническа повреда или
друг недостатък в услугата „ОББ Мобайл“, предоставяна от „ОББ“ АД.
Като окончателно заключение експертизата дава мнение, че вероятно се
касае за проведена фишинг атака на 18.12.2022 г. В хода на осъществяване на
тази атака, са въведени достатъчно данни, които да позволят на неизвестно
лице да извърши инсталиране на мобилното приложение на друго устройство.
Основание за такова заключение са полученият СМС на 18.12.2022 г. в 15:08 ч.
и данни за извършени успешни влизане в мобилното приложение. Влизанията
в мобилното приложение са от едно устройство на 16.12.2022 г. в 16:44 ч. и
17.12.2022 г. в 11:21 ч., за които се предполага, че са осъществени от ищцата.
Влизанията на 18.12.2022 г. са извършени от друго мобилно устройство в
15:08 ч. и 15:25 ч., които кореспондират с данните за получен СМС в 15:08 ч.
за активирано приложение, така и с данните за извършени парични преводи
към в 15:11 ч., 15:12 ч. и в 15:26 ч.
Първият сигнал на ищеца е подаден, чрез обаждане до телефонен център
на банката на 18.12.2022 г. в 17:08:50 ч. След това ищецът е получил СМС от
5
банката в 17:12 ч., че онлайн и мобилните й профили в банката са блокирани.
В хода на производството е извършена и приета допълнителна съдебно-
компютърно техническа експертиза, която заключава, че в периода 16.12.2022
г. - 18.12.2022 г. след активацията на „ОББ Мобайл“ и при извършване на
платежни операции, чрез приложението е използван софтуерен токън в
процеса на комуникация с обслужващия сървър на Банката, като форма на
оторизация. Този софтуерен токън е обвързан с конкретна инсталация на
приложението на конкретно мобилно устройство притежавано от клиента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установени следните фактически констатации:
Съдът е приел за ненуждаещи се от доказване обстоятелства, които не
спорни, че в процесния период ищецът е ползвател на платежни услуги,
предоставяни от ОББ АД, по силата на Договор за пакет „Комфорт" за
физически лица ищеца и ОББ АД на 23.09.2020 год., съгласно който ОББ АД
поддържа разплащателна банкова сметка с IВАN:*** и титуляр - ищеца. Към
посочената сметка и въз основа на договора от 23.09.2020 г. е издадена и
предадена на ищеца дебитна карта VISА *** с единствен регистриран
картодържател - М. К. А..
Настоящият съдебен състав, относно спорните обстоятелства, намира за
установени фактически констатации, които са отразени в приетата експертиза,
неоспорена от страните, а именно:
"ОББ" АД поддържа приложение ОББ Мобайл, което участва в процеса на
извършване на плащания посредством платежни карти в случаите, когато се
изисква потвърждение на онлайн плащания, чрез избран метод на
идентификация (ПИН код или биометрични данни). Активацията на
приложението се извършва посредством въвеждане на персонално
потребителско име и парола, което довежда до изпращане на SMS до
мобилния номер на клиента, регистриран в информационната система на
Банката. В SMS -а се съдържа еднократен код за потвърждение, който трябва
да бъде въведен в съответното поле на приложението. В следващата стъпка,
потребителят задава ПИН код или биометрична характеристика за достъп до
приложението ОББ Мобайл. Посредством избраният метод се извършват
последващите влизания в приложението.
По делото се установява, че приложението ОББ Мобайл е активирано с
телефонния номер на ищцата на 18.12.2022 г. в 15:08ч. В платформата за
електронни разплащания ОреnWay са установени данни за 3 бр. транзакции
посредством дебитна карта с номер ***, към насрещни контрагенти както
следва: на 18.12.2022 г. в 15:11 към „МооnРау 6615“ на стойност 2000,00 лв.;
на 18.12.2022 г. в 15:12 към „МооnРау 7395“ на стойност 1960,00 лв. и на
18.12.2022 г. в 15:26 към „Revolut Dublin“ на стойност 990 евро.
Влизанията в мобилното приложение от едно устройство на 16.12.2022 г.
в 16:44 ч. и 17.12.2022 г. в 11:21 ч., са осъществени от мобилното устройство
на ищцата. Влизанията на 18.12.2022 г. в 15:08 ч. за активиране на мобилното
6
приложение и за извършени парични преводи към в 15:11 ч., 15:12 ч. и в 15:26
ч. са извършени от друго мобилно устройство.
Първият сигнал на ищеца е подаден, чрез обаждане до телефонен
контактен център на банката на 18.12.2022 г. в 17:08:50 ч. След това ищецът е
получил СМС от банката на 17:12 ч., че онлайн и мобилните му профили в
банката са блокирани.
При така установената и по същество неоспорена фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество
неоснователни.
Ищецът е длъжен да установи: че между страните е съществувало
валидно облигационно отношение; че в срока на действие на договора е
извършена платежна операция, която не е била заявена от платеца, както и
нейната стойност; че е уведомил ответника за извършената платежна
операция и неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; че е предприел разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност.
От своя страна ответникът следва да установи, че процесните платежни
операции са били разрешени от ищеца, или същите не са били разрешени, но
те са настъпили поради небрежност на платеца, който не е успял да запази
персонализираните защитни характеристики на инструмента.
Основното спорно обстоятелство между страните е дали ищцата е
предприела всички разумни действия за запазване на средствата си за
сигурност и дали е проявила небрежност при защитата им.
Съдът намира, че от посоченото по-горе се установява безспорно, че
ищцата е станала жертва на класическа форма на т.н. „фишинг атака по
имейл“. Същата е била получател на електронната си поща на имейл от
неустановен доставчик, който е предоставил фалшива хипервръзка от името
на банката, в която ищцата има открита банкова сметка, към която разполага с
издадена дебитна карта с възможност за извършване на онлайн плащания.
Ищцата е получила имейл на 18.12.2022 г., след който е активирала
мобилното приложение на банката. За да бъде продължена „фишинг атаката“
е необходимо въвеждане на персонализираните средства за сигурност, т.е. за
въвеждане на данните от картата (име на картодържател, номер на карта, дата
на валидност, трицифров код) и въвеждане на потребителско име и парола,
последвано от въвеждане на код в получен в 15:06 ч. СМС до телефонен номер
***, ползван от ищцата. В 15:08 ч. отново със СМС до същия номер е
получено потвърждение за успешна активация на мобилното приложение,
ведно с предупреждение, че ако това действие не е извършено от потребителя,
той следва да се свържи с банката. Това не е направено от ищцата, след което в
15:11 към „МооnРау 6615“; в 15:12 към „МооnРау 7395“ и в 15:26 към
„Revolut Dublin“ са извършени процесните транзакции, съответно на стойност
2000,00 лв.; 1960,00 лв. и на стойност 990,00 евро. За посочените преводи
ищцата е получила съобщения от банката. Сигналът на ищеца е подаден, чрез
7
обаждане до телефонен център на банката на 18.12.2022 г. в 17:08:50 ч., като
след това е получила СМС от банката на 17:12 ч., че онлайн и мобилните й
профили в банката са блокирани.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че не отговаря на истината
посоченото от ищеца в исковата молба, че след като е разбрала на първия
превод от 2000,00 лева, веднага се е свързала с контактен център на банката,
тъй като видно от наличните в делото доказателства, посоченото от нея
обаждане е станало след 1 ч. и 57 мин.
Допълнително следва да се отбележи, че от допълнителната съдебно-
компютърно техническа експертиза, е видно, че е налице и допълнителна
лична идентификация, т.н. „софтуерен токън“. Иначе казано, след активацията
на „ОББ Мобайл“ и при извършване на платежни операции, чрез
приложението, задължително се използва софтуерен токън в процеса на
комуникация с обслужващия сървър на Банката, като форма оторизация. Този
софтуерен токън е обвързан с конкретна инсталация на приложението на
конкретно мобилно устройство притежавано от клиента.
Съгласно нормата на чл. 75, т.3 от ЗПУПС - ползвателят на платежни
услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има
задължение след получаване на платежния инструмент да предприеме всички
разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за
сигурност.
Ето защо съдът приема, че е налице от една страна непредприемане на
всички разумни действия на ищеца за запазване на неговите персонализирани
средства за сигурност, а от друга не се доказа от негова страна, че е уведомил
своевременно банката веднага след получения в 15:08 ч. СМС за получено
потвърждение за активация на мобилното му приложение, ведно с
предупреждение, че ако това действие не е извършено от потребителя да се
свържи с банката, както и след първата транзакция.
В чл. 71 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар
предвижда, че ползвателят на платежни услуги получава корекция на
неразрешена платежна операция от доставчика на платежни услуги само ако
го уведоми без неоснователно забавяне, че е узнал за такава операция, която
поражда възможност за възникването на претенции.
Няма легално определение за "неоснователно забавяне", но практиката
приема, че това следва да е дължимо и обективно възможно предприемането
на съответното поведение, в случая нотифициране на доставчик на платежни
услуги за извършени неразрешени от ползвателя на платежна сметка
операции. Дължащият уведомяване следва да е узнал за факта на извършване
на платежните операции, за да е възможно да прецени разрешени ли са те или
не. Уведомяването е дължимо веднага от узнаването и всяка забава, за която
не се твърдят уважителни причини, би била неоснователна.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му
8
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и,
когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция.
Отговорността на доставчика на платежните услуги е изключена в
хипотезите на чл.78, ал.4 от ЗПУПС, съгласно които когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция,
регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от
доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо,
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал
чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое
от задълженията си по чл.75 от ЗПУПС.
По отношение на посоченото от ищеца, че след уведомяване от нейна
страна на ответника за извършените трансакции, платежните операции са
били осчетоводени, следва да се отбележи следното:
Налице е хипотезата на чл. 85, ал.1 от ЗПУПС, а именно ползвателят на
платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след
получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца. Посоченият
текст е част от чл.80 „Неотменимост на платежно нареждане“ от Директива
(ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015
година за платежните услуги във вътрешния пазар , в който се посочва: в т.1.
Държавите членки гарантират, че ползвателят на платежни услуги не може да
отмени платежно нареждане след получаването му от доставчика на платежни
услуги на платеца, освен ако в настоящия член не е предвидено друго.; и в
т.2. Когато платежната операция е инициирана от доставчик на услуги по
иницииране на плащане или от получателя, или чрез него, платецът не отменя
платежното нареждане, след като е дал съгласие на доставчика на услуги по
иницииране на плащане да инициира платежната операция или след като е дал
съгласие за изпълнение на платежната операция към получателя.
Предвид изложеното, предявеният иск по смисъла на чл. 79, ал. 1 от
ЗПУПС, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
дължи на ответника заплащане на извършените от последния разноски в общ
размер на 2014,85 лв., от които: адвокатско възнаграждение – 1150.85 лв. с
ДДС; депозити за изготвяне на СКТЕ, общо 600.00 лв. и държавна такса –
64.00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.,
***, чрез процесуалния си представител адвокат Атанас Рахнев - АК-Варна
9
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС срещу „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
София. п.к. 1463, р-н Триадица, бул./ул. „Витоша“ № 89Б, за заплащане на
сумата от 5900,39 (пет хиляди и деветстотин лева и 39 ст.) лева -
представляваща неразрешени общо - 3 броя банкови трансакции, както и
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. К. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., *** да заплати на
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. София. п.к. 1463, р-н Триадица, бул./ул. „Витоша“ № 89Б,
сумата от 2014,85 лв., от които: адвокатско възнаграждение – 1150.85 лв. с
ДДС; депозити за изготвяне на СКТЕ, общо 600.00 лв. и държавна такса –
64.00 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10