О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
03.04.2019 г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на 03.04.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. № 110/2019 г. по
описа на Софийския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32б, вр. чл. 32а от
Правилника за вписванията.
Образувано е по
частна жалба на „Т.1.“ ЕООД срещу определение № 1 от 15.01.2019г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. Елин Пелин, с което е отказано вдигането и
заличаването на възбрана вх. № 593/04.03.3014г., акт 30, т. І, наложена по
изпълнително дело № 20137930401095 по описа на ЧСИ Наталия Дангова.
Съдът констатира, че
по делото няма данни за датата, на която препис от определението е бил връчен
на жалбоподателя, но, с оглед обстоятелството, че същото е постановено на 15.01.2019г.,
а частната жалба срещу него е подадена на 18.01.2019г., следва да се приеме, че
е спазен срокът по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Жалбата изхожда от надлежна страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за нейното разглеждане.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
С молба вх. №
39/15.01.2019г. по описа на Службата по вписванията – гр. Е.П., „Т.1.“ ЕООД е
поискало вдигане на наложената възбрана по изпълнително дело № 20137930401095 поради
наличие на предвиден в закона случай, тъй като дружеството е собственик на
имота и има интерес от заличаване на възбраната. В молбата се сочи също така,
че „Т.1.“ ЕООД е и взискател по изпълнителното дело -
като правоприемник от „Ю.Б.“ АД по силата на цесия. Молителят е заявил, че ЧСИ Дангова е оставила без уважение предходна негова молба за
вдигане на същата възбрана, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/2015г.
от 10.07.2018г.
Към молбата е приложено
удостоверение от ЧСИ Дангова, издадено по горното
изпълнително дело, от което се установява, че в резултат от проведена публична
продан и влязло в сила възлагателно постановление, „Т.1.“
ЕООД е собственик на недвижим имот, върху който е наложена възбрана под № 30,
т. І, вх. № 539 от 04.03.2014г. на Службата по вписванията при РС – Елин Пелин.
В същото удостоверение е посочено, че взискател по
изпълнителното дело е „Т.1.“ ЕООД като правоприемник „Ю.Б.“ АД във връзка с
договор за цесия от 11.05.2017г., вписан на 17.05.2017г., а длъжници
по него са „И. к.“ ООД, Д.М.В., И. А.В. – В. и Р.А.В.. Постановлението за
възлагане не било обжалвано и е влязло в законна сила на 07.11.2017г., като е
вписано в Службата по вписванията при РС- Елин Пелин на 05.11.2018г.
Към молбата е
приложен заверен препис от постановлението за възлагане (чието съдържание
съответства на посоченото от молителя).
Приложен е и заверен
препис от договор за цесия между „Ю. Б.“ АД и „Т.1.“ ЕООД от 11.05.2017г. с
предмет – вземанията, за удовлетворяване на които е образувано процесното изпълнително дело, както и изпълнително дело №
1105/2013г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов.
Като приложение към молбата
се открива и уведомление, с което ЧСИ Наталия Дангова
уведомява „Т.1.“ ЕООД, че молбата на дружеството за вдигане на процесната възбрана е оставена без уважение, тъй като съгласно
Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г., вписаните възбрани не се заличават
след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените
от закона хипотези.
При тези данни, съдия
по вписванията при Районен съд – гр. Елин Пелин
е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 1 от
15.01.2019г., с което е отказал да заличи процесната
възбрана, като е изложил аргументи, че удостоверението на ЧСИ Дангова не съдържа в себе си писмено нареждане за
заличаване на възбраната и поради това не отговаря на разпоредбата на чл. 31,
ал. 1 от Правилника за вписванията.
В подадената срещу
определението частна жалба, по която е образувано настоящото производство, се изтъква,
че „Т.1.“ ЕООД има качеството на взискател по
изпълнителното дело, а, същевременно, на основание постановление за възлагане
от 11.10.2017г., дружеството е станало собственик на възбранения
по изпълнителното дело имот. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай няма
основание за прилагане на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2015г. от
10.07.2018г., тъй като в мотивите на същото е посочено, че „след влизане в
сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на
вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима
и не брани права“. Жалбоподателят намира,
че – в качеството си на взискател и собственик на
имота – именно той е лицето, което има интерес от запазване на възбраната, а в
случая желае вдигането й. Намира, че възбраната следва да се заличи, без да се
изисква изричен акт от съдебния изпълнител. Изразява становище, че е
единственото заинтересовано лице, чиито интереси възбраната защитава (видно от
удостоверенията от ЧСИ, приложени към молбата). Счита, че изхождащото от
купувача на публична продан изрично искане свидетелства, че възбраната вече е
изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума
на длъжника до момента на публичната продан. След продажбата на имота нямало
основание за противопоставимост на възбраната спрямо
купувача, а и тя не бранела други права, поради което взискателят
и купувач от публична продан „Т.1.“ ЕООД имало
интерес да я заличи, като придобитият имот бъде „изчистен“ от всякакви тежести.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че частната жалба е основателна поради
следните съображения.
Съгласно
Определение
№ 141 от 17.07.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3974/2015 г., II г. о., ГК, постановено след
Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г. по казус, идентичен с
настоящия, ако е налице изрично искане на купувача от публичната продан
за заличаване на възбраните, следва да се приеме, че „…възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан.
След като тя е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост
на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права,
то следва да се признае интересът на молителката като купувач от публичната
продан, да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани, така че
придобитият имот да бъде "изчистен" от всякакви тежести“. За
отбелязване е, че този правен резултат е постановен в хипотеза, в която не е
имало основание за вдигане на възбраните по реда на чл.
433, ал. 3 от ГПК поради приключване или прекратяване на изпълнителното
производство. В сходен смисъл е и актуалната съдебна практика на окръжните
съдилища, обективирана в Определение № 27043 от
26.11.2018 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 15286/2018 г., и Решение № 10 от 4.01.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
2662/2018 г. (въпреки че последното е постановено в хипотезата на приключило
изпълнително производство).
Настоящият
съдебен състав намира, че тази съдебна практика съответства на съображенията,
довели до постановяване на цитираното по- горе Тълкувателно решение, като
същевременно отчита и волята на заинтересованите лица.
Така, от една
страна, съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2015г. от 10.07.2018г., възбраната гарантира (или фингира) запазване на възбранения
недвижим имот в патримониума на длъжника, за да може
по отношение на него да се проведе принудително изпълнение въпреки евентуалното
му отчуждаване след нея в полза на трето лице. В този смисъл, редовно вписаната
възбрана не само осигурява възможността на кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, но и ограничава последващи
разпореждания с него, за да обезпечи изпълнение и на други притезателни
права освен парични вземания.
От
друга страна, ВКС е мотивирал запазването на възбраните след извършване на
публичната продан на възбранения недвижим имот с
обстоятелството, че те бранят интереса и на самия купувач от публичната продан,
тъй като, поради наличието им, на него не може да се противопоставят никакви
права на трети лица, които биха били непротивопоставими
и на взискателя и на присъединените кредитори. Така
тя осигурява по- ранна противопоставимост на правото
на собственост на купувача по публичната продан, като го пази срещу всякакви
актове относно недвижимия имот, вписани през периода между вписването на
възбраната и вписването на възлагателното постановление.
След
като, обаче, самият купувач се отказва доброволно от тази гарантирана му от
тълкувателното решение защита, би било противно на юридическата логика, тя да
му се натрапи против неговата воля. При наличие на изрично искане от купувача
по публичната продан за заличаване на възбраната, единствените основания за
оставянето това искане без уважение биха били или ако възбраната е противопоставима на самия молител, или ако тя защитава
права на трети лица, т.е. в хипотези, в които възбраната не зависи от волята на
молителя, а обслужва чужди интереси, върху които не би следвало да му се
признае правото да влияе.
В
конкретния случай съдът констатира, че възбраната е наложена в изпълнително
производство, образувано по инициатива на праводателя
на молителя „Т.1.“ ЕООД, а именно - „Ю. Б.“ АД. В този смисъл, тя не е
противопоставима на молителя, доколкото предназначението й е да гарантира именно
неговите интереси (респ. тези на неговия праводател –
до момента на цесията), а налагането й е противопоставимо
на действията на трети лица, но не и на самия молител.
Също
така, по делото няма данни за евентуално наличие на конкуриращи права на трети лица,
които биха били засегнати (или биха останали незащитени) в резултат от
вдигането на възбраната.
Поради това следва да се приеме, че в
случая е налице изключението, предвидено в мотивите към т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2015г. от 10.07.2018г., а именно
– възможността за придобилия собствеността купувач (или всеки последващ приобретател на имота)
да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението след влизане в сила
на възлагателното постановление, стига тя да не му е противопоставима и да не брани
нечии права, т.е. след като е изпълнила предназначението си.
Допълнителен аргумент в подкрепа на
горния извод може да се извлече и от това, че, освен качеството на купувач от
публична продан, молителят има и качеството на взискател
по изпълнителното дело. Това означава, че възбраната е наложена за защита на
негово право, а необходимостта от такава защита може да се прецени най- добре
от титуляра на самото право. След като самият той е
счел, че няма нужда от тази защита, тя вече не изпълнява предвиденото й от
закона предназначение, а поддържането й в правния мир се обезсмисля.
По
тези съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено, а на съдията по вписванията – да се разпореди да извърши поисканото
заличаване на възбрана вх.рег. № 593/04.03.3014г., акт 30, т. І, наложена по
изпълнително дело № 20137930401095 по описа на ЧСИ Наталия Дангова.
Така мотивиран,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1 от 15.01.2019г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. Елин Пелин, с което е отказано вдигането и
заличаването на възбрана вх. № 593/04.03.3014г., акт 30, т. І, наложена по
изпълнително дело № 20137930401095 по описа на ЧСИ Наталия Дангова,
като и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗВЪРШИ заличаване на възбрана вх. №
593/04.03.3014г., акт 30, т. І, по описа на Службата по вписванията при РС-
Елин Пелин, наложена по изпълнително дело № 20137930401095 по описа на ЧСИ
Наталия Дангова.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Елинпелинския районен съд за извършване на необходимите
действия по заличаването.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.