Присъда по дело №123/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 21
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Ерна Якова Павлова
Дело: 20213100200123
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Варна , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-Павлова
СъдебниВеселин Генчев Тодоров

заседатели:Татяна Кирилова Златева
при участието на секретаря Теодора С. Иванова
и прокурора Антон Христов Кондов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Наказателно дело от общ
характер № 20213100200123 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. С. М. , родена на ***г. в гр.Варна, с настоящ адрес
с.Горен чифлик, обл.Варна, ул."Кокиче" №2, живуща на адрес с.Горен чифлик, обл.Варна
ул."Кокиче" №3, българка, български гражданка, с основно образование, омъжена,
безработна, неосъждана, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:
На 09.01.2020г., в обл.Варна - на Републикански път 904, трети клас, след разклона за
с.Дъбравино, в посока с.Горен Чифлик, при управление на моторно превозно средство /лек
автомобил „Фолксваген Поло", с рег.№В1531НС/, нарушила правилата за движение -
чл.20,ал.1 от Закона за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост
причинила смъртта на М. А. С. и средна телесна повреда на А. С. А., като от деянието е
настъпила телесна повреда и смърт на повече от едно лице, поради което и на основание
чл.343, ал.3, пр.3, б."б", пр.1 вр. ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК ѝ налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343 г от НК налага на подсъдимата Г. С. М. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Веществените доказателства по делото:
1
1 бр. CD, съдържащ, аудио-записи от обаждания на телефон 112 -постановен в хартиен
плик, приложен към материалите от том II от досъдебното производство и обозначен
като л.10, след влизане в сила на присъдата следва ДА ОСТАНЕ по делото;
лек автомобил „Фолксваген Поло", с рег.№В1531НС - предаден на съхранение в
паркинг за репатрирани автомобили, намиращ се под Аспарухов мост в гр.Варна, след
влизане в сила на присъдата следва ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на подсъдимата М.;
свидетелство за регистрация част I и част II на лек автомобил „Фолксваген Поло", с
рег.№В1531НС; удостоверение за техническа изправност на ППС; застрахователна
полица за застраховка гражданска отговорност - намират се на съхранение в Четвърто
РУ - ОД на МВР -Варна, след влизане в сила на присъдата следва ДА БЪДЕ
ВЪРНАТО на подсъдимата М..
ОСЪЖДА подсъдимата Г. С. М. да плати направените по делото разноски в полза на
Държавата в размер на 2045,28 лева /две хиляди четиридесет и пет лева и 28 ст./ по сметка
на ОД на МВР – Варна.
Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд - Варна в 15-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда по НОХД № 123/ 2021 год.
на Окръжен съд гр.Варна

По отношение на подсъдимата Г. С.М. от Окръжна прокуратура-Варна е внесен
обвинителен акт за това, че на 09.01.2020г., в обл.Варна - на Републикански път 904, трети клас,
след разклона за с.Дъбравино, в посока с.Горен Чифлик, при управление на моторно превозно
средство /лек автомобил „Фолксваген Поло", с рег.№В1531НС/, нарушила правилата за движение -
чл.20,ал.1 от Закона за движение по пътищата – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, вследствие на което по
непредпазливост причинила смъртта на М. А. С. и средна телесна повреда на А. С. А., която
средна телесна повреда се е изразявала в компресионно флексионно счупване на тялото на 12-ти
гръден прешлен и компресионно флексионно счупване на 1-ви поясен прешлен, които
травматични увреждания обусловили трайно /за повече от 30 дни/ - за период не по - малък от 7 - 8
месеца затруднение в движението на снагата, като от деянието е настъпила телесна повреда и
смърт на повече от едно лице /телесна повреда на А. С. А. и смърт на М. А. С./ - престъпление по
чл.343,ал.3,предл.3,б."б",предл.1, вр. ал.1,б."в", вр. чл.342,ал.1 от НК.
В съдебно заседание по реда на чл.370 и сл. от НПК подсъдимата М. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Поради това съдът с определение по чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт.
В пледоарията си представителят на ОП-Варна поддържа обвинението, иска съда да
признае подсъдимата за виновна и да й наложи наказание, което да е съобразено с наличието само
на многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства -„лишаване от свобода“ за срок от две
години и шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за
срок от три години, а лишаването от права по чл.343г от НК да бъде за срок от две години и шест
месеца.
Повереникът на частните обвинители в писмена форма освен, че изразява становище
по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и не възразява производството да протече по реда на
особените правила на НПК, иска наказанието да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК и отложено с приложение на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.
Защитникът на подсъдимата Г. не оспорва фактологията изложена в обвинителния акт
и също излага доводи за наличие на многобройни, и изключителни смекчаващи обстоятелства,
които съдът да отчете при определяне на наказанието по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Алтернативно пледира за наказание в минимален размер което след редукцията по чл.58а НК да
бъде намалено с 1/3 на 2 години. И в двата случая моли, изтърпяването нанаказанието да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години.
Пред съда подсъдимата лаконично посочи, че не оспорва фактите по обвинението и
призна вината си. В последната си дума, изрази съжаление и заяви, че много страда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Г. С. М. и свидетелят А. С. А. живеели на съпружески начала, като от
съвместното си съжителство имали две деца - С. А. С. и М. А. С.. Към 09.01.2020г. подсъдимата М.
и свидетелят А. живеели заедно с двете си деца в с.Гроздьово, обл.Варна.
1
От 29.06.2016г. подс.Г.М. притежавала правоспособност за управление на моторни
превозни средства от категории В и М. От тогава до 09.01.2020г. на подсъдимата не били
съставяни актове за административно нарушение и не били издавани наказателни постановления
за извършени нарушение по Закона за движение по пътищата. Към 09.01.2020г. тя притежавала лек
автомобил „Фолксваген Поло", с рег.№В1531НС.
На 07.01.2020г. М. А. С. /по - малкото от двете деца на подс.Г.М. и св.А.А./ се разболял
- кашлял и поддържал висока температура. Въпреки, че родителите му се грижили за него и му
давали лекарства, през нощта на 08.01.2020г. срещу 09.01.2020г. състоянието на детето се
влошило. Поради това, сутринта на 09.01.2020г. подсъдимата М. и св. А. решили да заведат детето
в гр.Варна, където да бъде прегледано от педиатър.
За това, на 09.01.2020г. около 09.30 часа двамата заедно с детето М. С. потеглили от
с.Гроздьово, обл.Варна към гр.Варна. с лекия автомобил „Фолксваген Поло", с рег.№В1531НС.
Подс. М. управлявала автомобила, св.А.А. седял на предната дясна седалка на автомобила, а детето
М. А. С. седяло на детско столче, закрепено на една от задните седалки на автомобила.
Придвижването им с лекия автомобил от с.Гроздьово, обл.Варна до гр.Варна, станало
по Републикански път 904, трети клас, като първо следвало да преминат покрай разклона за
с.Дъбравино, обл.Варна, след което да продължат и да минат през с.Горен Чифлик, обл.Варна.
Управлявайки автомобила подс.Г.М. излязла от с.Гроздьово, обл.Варна, след което
продължила по Републикански път 904, трети клас, като подминала разклона за с.Дъбравино,
обл.Варна и продължила в посока с.Горен Чифлик, обл.Варна. Движението по посочения път било
двупосочно, с по едно платно за движение във всяка посока. Вдясно от платното за движение, в
което се движел управлявания от обвиняемата лек автомобил, успоредно на пътя се намирала
отводнителна канавка. В момента, в който, управлявайки лекия автомобил подминала разклона за
с.Дъбравино и продължила в посока с.Горен Чифлик, подс.Г.М. задрямала. Причина за това била,
че през изминала нощ тя не била спала - тъй като полагала грижи за болното си дете. Вследствие
на това, че подсъдимата задрямала, ръцете й /с които държала волана на управлявания от нея лек
автомобил/ се отпуснали, при което автомобилът се отклонил наляво и навлязъл в платното за
насрещно движение. Веднага след като автомобилът се отклонил наляво, св.А.А. /който пътувал
на предната дясна седалка в него и бил буден/ извикал на водачката да внимава. Веднага след това,
подс.Г.М. се събудила, при което рязко завъртяла волана надясно. Вследствие на последното
лекият автомобил „Фолксваген Поло", с рег.№В1531НС, се отклонил надясно, и в този момент
подсъдимата напълно изгубила контрол върху автомобила, при което той продължил движението
си надясно и излязъл извън пътя. Вследствие на последното, десните колела на лекия автомобил
попаднали в намиращата се вдясно от пътя отводнителна канавка, след което автмобилът се
преобърнал и се ударил с долната си част /с пода на купето/ в намиращ се вдясно от
отводнителната канавка бетонен стълб от електрическата мрежа.
Гореописаното пътно транспортно произшествие настъпило в обл.Варна - на
Републикански път 904, трети клас, след разклона за с.Дъбравино, в посока с.Горен Чифлик.
Вследствие на удара на лекия автомобил в бетонния стълб от електрическата мрежа
детето М. А. С. /което пътувало в детско столче, закрепено на една от задните седалки на
автомобила/ било изхвърлено през прозореца на задната дясна врата на лекия автомобил. След
удара на лекия автомобил в бетонния стълб от електрическата мрежа подс.Г.М. и св.А.А.
продължавали да се намират в автомобила. А. , който седял на предната дясна седалка на
автомобила, успял да се освободи от предпазния колан, след което отворил предната дясна врата на
автомобила и излязъл. След това, намирайки се вече извън автомобила, той изкъртил предното
панорамно стъкло на лекия автомобил, след което освободил подс.Г.М. от предпазния колан и я
извадил извън автомобила.
След като за случилото се бил подаден сигнал на телефон 112, на мястото пристигнали
служители на МВР, след което и екип на спешна помощ, който откарал Г.М., А.А. и детето М. А.
2
С. в болнично заведение.
Вследствие на гореописаното пътно транспортно произшествие, на М. А. С. била
причинена тежка комбинирана травма на глава, гръден кош, корем и крайници - тежък мозъчен
оток с вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор, контузия на белите
дробове, разкъсване на слезка, счупване на дясната бедрена кост, счупвания на двете подбедрици.
Въпреки, че М. А. С. бил откаран в болнично заведение и му била оказана медицинска помощ,
настъпила смъртта му. Смъртта на М. А. С. се намирала в пряка причинно - следствена връзка с
посочените травматични увреждания, които му били причинени при гореописаното пътно
транспортно произшествие. Непосредствената причина за смъртта на М. А. С. била тежкият
мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор.Вследствие на
гореописаното пътно транспортно произшествие, на св.А. С. А. били причинени следните
травматични увреждания: компресионно флексионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен
и компресионно флексионно счупване на 1-ви поясен прешлен, които травматични увреждания
обусловили трайно /за повече от 30 дни/ - за период не по - малък от 7 - 8 месеца затруднение в
движението на снагата.
От доказателствата за съдимост на подсъдимата Г.М. се установява, че към датата на
извършване на процесното деяние не е осъждана.
Съдът прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито
взаимно изключване на факти и обстоятелства досежно времето, мястото и механизма на
извършване на деянието. Самопризнанието на подс. М., направено пред съда, се подкрепя от
приобщените по делото доказателства. Съдът кредитира като обективни заключенията на
медицинските и автотехническата експертизи, като счете, че кореспондират с другите събрани в
хода на досъдебното производство доказателства.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.
14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счете, че настъпилият съставомерен
резултат е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното управление от подсъдимата на
МПС „Фолксваген Поло", с рег.№В1531НС на инкриминираната дата. Т.е. Г.М. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343,ал.3,предл.3,б."б",предл.1, вр.
ал.1,б."в", вр. чл.342,ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, като в случая това е императивното изискване на чл.20,ал.1 от Закона за движение по
пътищата – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“. По този начин подсъдимата като водач на процесния автомобил причинила смърт на
едно лице и две травматични увреждания на друго лице, съставляващи средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК. Престъплението е извършено чрез действие. Накърнени са обществените
отношения, регулиращи движението по пътищата, и в частност тези осигуряващи безопасност и
съхраняване живота и здравето на хората.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице .
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост - подсъдимата не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди.
Съдът с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.58а ал.4 от НК. Преценката за прилагане на този текст съдът прави въз основа
на: добросъвестното процесуално поведение на подс.М., допринесло за разкриване на
обективната истина, младата й възраст, необременено съдебно минало, липса на санкциониране
по административен ред за нарушения по ЗДвП, фактите касаещи семейното й положение
(омъжена) и загубата на едно от децата й в резултат на процесното ПТП,.
Воден от това съдът прие, че смекчаващите обстоятелства са многобройни, а
3
причината, поради която се е наложило да управлява МПС след продължително безсъние е
изключително такова, и при тяхното наличие и най-лекото, предвидено в текста на чл.343, ал. 3, б.
"б" НК наказание се явява несъразмерно тежко. Затова съдът приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК като
по-благоприятен за дееца и определи на подсъдимата М. наказание лишаване от свобода под
предвидения в закона специален минимум, а именно за срок от една година и шест месеца. Според
съдебния състав това наказание съответства както на степента на обществена опасност на
конкретно извършеното деяние, така и на ниската степен на обществена опасност на подсъдимата
М..
Съдът наложи на подсъдимата и кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание
– лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Както вече бе посочено, тя не е
санкционирана за нарушения на ЗДвП и това следва да даде отражение при отмерването на срока
на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило единствено и само в резултат на физическа и
психическа преумора на подсъдимата и последвало задрямване докато управлява автомобила, а
като водач на ППС тя има сравнително кратка практика.
Като съобрази и конкретно допуснатото от М. нарушение, довело до пътния инцидент,
съдът я лиши от правото да управлява моторно превозно средство за срок, равен на този на
основното наказание – една година и шест месеца.
Всички отчетени от съда смекчаващи обстоятелства обуславят извод, че посочените
в чл. 36 НК цели на наказанието могат да бъдат успешно постигнати и без изолирането на
подсъдимата от средата, в която живее. Налице са всички материално правни предпоставки за
приложението на института на условното осъждане, поради което на основание чл. 66, ал. 1
НК съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид изложеното съдът прие, че наказания от посочения вид и в конкретните
размери са справедливи и достатъчни за постигане на целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1
от НК - както на специалната, така и на генералната превенция по отношение на останалите
членове на обществото, които потенциално биха били извършители на подобни деяния.
С присъдата съдът се произнесе и по веществените доказателства, които са били
приобщени по делото, съобразно собствеността и относимостта им към доказателствената
съвкупност.
При този изход на делото – подсъдимата е призната за виновна и съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на
Г.М..
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни