№ 13
гр. Луковит, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. С.
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. С. Административно наказателно
дело № 20234320200367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба от И. Н. В. от село т,Лов.обл.,срещу наказателно
постановление/НП/ № 23-0297-000441/04.09.2023г. на Началник-група в ОДМВР Ловеч, РУ
Луковит.
Жалбодателят твърди,че обжалваният административен акт е
незаконосъобразен,неправилен и необоснован,издаден е в нарушение на нормите на
ЗАНН.Моли да бъде постановено решение,с което изцяло да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,същият се
представлява от адвокат Р. М.,който поддържа жалбата и доразвива съображенията си по
същество на делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.В
съпроводителното писмо наказващият орган моли да бъде оставена жалбата без последствие
и се потвърди наложеното наказание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.08.2023 година в село т,Лов.обл. възникнал конфликт между две групи
лица,което наложило намесата на органите на РУ на МВР-Луковит.Разпитаните в хода на
съдебното производството свидетели М. А. И./актосъставител/,П. Г. Ц.,Ц. Д. С.,Г. х Г.-
полицейски служители при ЛУ на МВР Луковит и Л. п Р.,не са свидетели на инцидента,в
т.ч. и на описваното в атакуваното наказателно постановление пътно-транспортно
произшествие.
Според показанията на полицейските служители,при посещение на инцидента след
изпращането им от оперативния дежурен при РУ на МВР-Луковит,въз основа и на обаждане
1
на телефон 112,във времеви интервал около 45 минути след инцидента, същите заварили в
село т група лица,които държали тръби,мотики,били настроени конфликтно.Същите се
намирали на улица „Г.Раковски“,на административен адрес №4.Полицейските служители
констатирали материални щети,вследствие според показанията им блъскане на веранда на
жилищна сграда и на лек автомобил марда „Опел“,модел „Зафира“с рег.№ СА4616СВ.
Полицейските служители твърдят,че присъстващите на мястото лица им обяснили,че
щетите са нанесени от жалбодателя,който е управлявал МПС,чрез което и при управление
на същото е блъснал верандата и лекият автомобил.„
Жалбодателят не бил установен на мястото от полицейските служители,а на по-късен
етап.
На 14.08.2023г на жалбодателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/,в който са посочени за нарушени нормите на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и на
чл.123,ал.1ь,т.3 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадена и обжалваното наказателно постановление/НП/,с което
на жалбодателят са вменени следните нарушение:
1.Участник в движението,който създава пречки за движението,имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората-чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и
2.При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска,не уведомява
службата за контрол,както и на изпълнява указанията и-чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП.„
За посочените нарушения и на основание чл.185 от ЗД№вП на жалбодателя е
наложено административно наказание „глобя“ в размер на 20.00 лева,а на основание
чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено асдминистративно наказание „глоба“ в размер на 100.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
От приложено справка от РУ на МВР Луковит/стр.42 от делото/ се установява,че за
въпросния инцидент е било образувано и досъдебно производство №221/2022г/вероятно е
допусната техническа грешка при изписване на номера на година на образуване на делото/
по описа на РУ Луковит,водено за престъпление по чл.216,ал.1 от НК,което е било
прекратено,като жалбодателят не е бил привличан като обвиняем по делото.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/
водач и всички останали приобщени писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок , от надлежна страна – физическо
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група в
РУ-Луковит към ОД на МВР-Ловеч, съгласно т.3.9 от заповед № 8121з-1632/02.02.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, но не и в присъствието на
2
свидетели- очевидци, присъствал при установяване на нарушението .
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя и останалите разпитани
свидетели по делото се установява, че АУАН е съставен от неочевидец , а така също
вписаните в същия свидетели/полицейски служители при РУ на МВР-Луковит/също не са
очевидци.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели,
присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива
свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето
на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са
посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от
свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Посочените в акта свидетели са служители на РУ на МВР Луковит ,които не са
очевидци,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на
свидетели се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.В
показанията си тези цитирани свидетели изрично отбелязват,че на мястото на инцидента са
присъствали около 80-100 души,които според тях са били очевидци на ПТП, именно те са
посочили като извършител на деянието жалбодателя,но никой от тях не е бил вписан като
свидетел-очевидец в АУАН.
Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна,
жалбодателят да е извършил нарушението по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.123,а ,т.3 от
ЗДвП. Липсват каквито и да са доказателства в тази насока.
Съставеният на жалбодателя В. акт за установяване на административно нарушение не
се ползва с презумптивна доказателствена сила в производството пред районния съд.
Съгласно правната теория (П..Л.; И..Р, Процесът по ЗАНН, С, 2009 г.) съставеният по чл.36,
ал.1 от ЗАНН акт има констатираща, обвинителна и сезираща наказващия орган функции,
като се застъпва становището, че всяка от констатациите, залегнали в проверявания
санкционен акт, следва да бъде доказана с всички допустими по НПК доказателствени
средства, но не и с акта за установяване на административното нарушение. Приема се, че
доколкото процесуалният административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно
допустимите в административно-наказателното производство доказателства и
доказателствени средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в
съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл.84 от
ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс указания, че
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила (чл.14, ал.2 от НПК), както и че тежестта да се докаже обвинението лежи
върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в процеса (чл.103, ал.1 от НПК) и
приложимостта в адимнистративно-наказателното производство на презумпцията за
невиновност, презумптивната доказателствена сила на акта следва да се счита за отречена
(вкл. съгл. т.7 от ППВС №10 от 28.09.1973 г.). По тези съображения се приема, че актът за
установяване на административното нарушение не само че няма презумптивна
доказателствена сила, но и въобще не следва да се обсъжда от съдилищата като
3
доказателствено средство.
Настоящата съдебна инстанция споделя становището, че в процеса по обжалване на
Наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН, придаването на презумптивна
доказателствена стойност на последния акт по силата на специалната разпоредба на чл.189,
ал.2 от ЗДвП е в явно противоречие с разпоредба от по-висок ранг, каквато е тази по чл.14,
ал.2 от НПК, приложима на основание препращането на чл.84 от ЗАНН.
В съдебния процес по обжалване на Наказателното постановление, АУАН няма
обвързваща доказателствена сила, а за да се ангажира административно-наказателна
отговорност на привлеченото лице е необходимо органът, върху когото лежи
доказателствената тежест, да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за
нарушител лице. В процесния случай това не е сторено във въззивното производство въз
основа на събраните допустими доказателства.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изцяло отменено,без съдът да коментира останалите възражения на пълномощника на
жалбодателя,развити в хода на делото по същество.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление №23-0297-000441 от 04.09.2023
година на Началник група в ОДМВР Ловеч,РУ Луковит,издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №GA988304 от 14.08.2023 година,с което за
нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, на И. Н.
В.,ЕГН:********** от село т,Лов.обл. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 20.00 лева,а за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП и на основание
чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100.00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Ловеч,
на основанията, по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4