№ 22
гр. Пазарджик , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500328 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
На второ повикване в 10:05 ч. се явиха:
Жалбоподателят А. Ж. К., редовно призован, не се явява. За него се
явява назначеният му особен представител А.С. Г..
За ответника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД не се явява представител, редовно призован.
Постъпила е молба по делото, с искане същото да се гледа в негово отсъствие.
Представя се списък на разноски.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №260105 от 19.03.2021г.
1
постановено по гр.д.№1906/2020г. по описа на същия съд, е признато за
установено по предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК-****,със седалище и адрес на управление –***,
представлявано от ***, в качеството им на управители, срещу А. Ж. К., ЕГН-
********** от с.***, положителни установителни искове, че А. Ж. К., ЕГН-
**********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК ****, следните суми, произтичащи от договор за паричен заем
№5349418 от 10.04.2017г. сключен между А. Ж. К., ЕГН-********** и „Вива
Кредит“ ООД: сумата от 707.42лв незаплатена главница по договора; сумата
от 61.68лв договорна лихва за периода 24.04.2017г. до 18.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда-10.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед №2022 от 12.09.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№3591/2019г. по описа
на РС-Пазарджик.Със същото решение са отхвърлени предявените от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-****, с
посочени седалище и адрес на управление и законен представител , против А.
Ж. К., ЕГН-********** от с.Огняново, обл.Пазарджик за признаване на
установено,че А. Ж. К. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД следните суми по договор за паричен заем №5349418 от
10.04.2017г. сключен между А. Ж. К., ЕГН-********** и „Вива Кредит“
ООД- сумата от 245.98лв, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора, както и
сумата от 234.90лв –такса за експресно разглеждане на документите, за които
е издадена заповед №2022 от 12.09.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3591/2019г. по описа на РС-
Пазарджик. Ответникът по исковете е осъден да заплати в полза на ищцовото
дружество сума от 384.55лв разноски по делото, както и разноски от 46.12лв в
заповедното производство по ч.гр.д.№3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик.
Решението се обжалва в уважените установителни части от ответника
А.К. чрез назначения му особен представител адв. А.Г.. Твърди се, че в
посочените части решението е неправилно и необосновано и се иска да бъде
отменено и предявените искове отхвърлени. Излага доводи, поддържани в
производството и пред първата инстанция във връзка с липсата на
2
материално-правна легитимация на ищцовото дружество като кредитор по
договора за потребителски кредит по силата на договор за цесия, за която
длъжникът не е редовно уведомен. Оспорват се изводите на съда, че
длъжникът е уведомен чрез връчване на уведомлението на назначения му
особен представител в процеса. Счита, че правно релевантно за действието на
цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор-
цедента, но не и съобщението извършено новия кредитор-цесионера, като
макар да е допустимо упълномощаването на цесионера от цедента да извърши
съобщението до длъжника, това преупълномощаване не следва да
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД да се
уведоми длъжника за извършената цесия. Акцентира се, че според
съдържанието на приложеното в тази връзка по делото пълномощно,
нотариалната заверка е само на подписа, но не и на съдържанието, каквото
изискване поставяла разпоредбата на т.4.5 от договора за цесия.Цитира се
т.4.4 от договора за цесия за задължение на цедента да предостави на
цесионера писмено потвърждение на сключената цесия, изготвено на хартиен
носител, подписано и подпечатано от продавача и че същото е приложено
към исковата молба подписано ,но без положен печат. Счита в тази връзка, че
цесията може да произведе действие спрямо длъжника от момента на
неговото уведомяване, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД от момента на
съобщаването на цесията и че тези доводи не са коментирани от
първоинстанционния съд. Поддържа, че и към момента няма надлежно
извършено съобщаване на цесията на длъжника А.К., поради което към
момента на подаване на заявлението до заповедния съд за кредитора не е
било налице изискуемо вземане поради ненадлежно и своевременно
уведомяване на длъжника. Цитира се ТР №4/2014г. по тълк.д.№4/2013г.
като уведомяването на длъжника чрез назначения му особен представител за
цесията не е надлежно тъй като действията на особения представител имат за
цел да осигури защита на интересите на ответника, но без последствията по
отношение на уведомяването за цесия. Оспорва се уважената искова
претенция за дължимост на главницата и на договорната лихва по договора.
Счита, че исковата претенция не е установена по основание и по размер при
представени само договор за заем и погасителния план. По отношение на
договорната лихва се поддържа, че размера й противоречи на чл.33 ал.2 от
ЗПК когато потребителя забави дължимите от него плащания по кредита,
3
обезщетението не може да надвишава законната лихва. Моли да се отмени
решението в обжалваните части и се отхвърлят заявените искови претенции
за главница и лихва.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД, в
който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна и недоказана,
както и неотносима към правния спор. Във връзка с доводите в жалбата за
липса на надлежно уведомяване на длъжника за цесията, дружеството
цесионер твърди, че законът не поставя изискване кога и по какъв начин
длъжникът да бъде уведомен за цесия и че няма пречка на общо основание
цедента на упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действие-
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. Цитира се съдебна
практика на ВКС според която връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Предвид конкретната фактическа обстановка и неизпълнението на
задължението от длъжника да уведоми кредитора при промяна на
обстоятелствата относно адреса си за кореспонденция и връчването на
заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление при което според
дружеството изправния кредитор не следва да носи негативните последици
от обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил законовите и договорните си
задължения да декларира настоящия си адрес и да уведоми кредитора си за
промяна на обстоятелствата в тази връзка. По отношение претенциите за
главница и договорна лихва кредиторът твърди, че длъжникът не е
представил никакви доказателства за твърденията си за тяхната
недължимост. Твърди, че ищецът е предоставил всички необходими
доказателства установяващи размера им и че по отношение на уговорения
лихвен процент, не представлява и не се свежда единствено до
възнаграждението за ползването на заема.Твърди още, че заемът е
предоставен от финансова институция,която отпуска заемни средства които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или на други
възстановими средства, поради което възможностите на дружеството са по-
ограничени в сравнение с банките. От друга страна се сочи, че достъпът на
ответника до паричен ресурс предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен
и че обективните ползи за заемателя по този начин на предоставяне на кредит
4
имат своята цена, фиксирана в договора и при съгласие на ответника да я
заплати, като тази цена не може да се приравни на възнаградителната лихва
поради което не следва да се обсъжда съответствието на размера й с добрите
нрави. Акцентира се, че при сключването на договора за кредит, не е имало
ограничение за максималния размер на цената на услугата-представяне за
ползване на паричен заем и че законната лихва за забава не ограничава
правото на страните да уговарят цена на услугата в различен размер и че
вземането за лихва за забава по чл.86 от ЗЗД като обезщетение за вреди от
неточно /забавено/ изпълнение или пълно неизпълнение няма
възнаградителен характер и не се дължи на договорно, а на законно
основание. Навежда извода, че няма пречка страните да уговарят договорна
лихва над размера на законната лихва доколкото свободата на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗЗД и че се определя по взаимно
съгласие на страните, както това е сторено в случая.Счита, че законната
лихва цели да регулира лихвата при забава, но това не е цена на услугата, а
санкция за неизпълнение и в този смисъл не е показател, на база на който да
се определя дали една цената на услуга отговаря на добрите нрави.Твърди се,
че тази цена се формира от няколко фактора-разходи за предоставяне на
услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от
неизпълнение от страна на кредитополучателя. Твърди се, че добрите нрави
не регулират цените на стоките и услугите и че нарушаването им би било
налице при заблуждение относно цената на определена стока и доколкото
при малките необезпечени заеми пазарните нива са по-високи от нивата на
банковите кредити.Моли да се отхвърли жалбата.
Страните не сочат доказателства пред въззивната инстанция по реда на
чл.266 от ГПК.
Адв. Г.– Поддържам депозираната въззивна жалба. Нямам
доказателствени искания.
Съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. по внесения в Окръжен съд-Пазарджик депозит от 300 лв. на
5
адв. Г. назначен за особен представител на жалбоподателя А.К., затова
О П Р Е Д Е Л И:
Да се изплати сума от 300 лв. като адвокатско възнаграждение на адв.
А.С. Г. от АК - Пазарджик, внесена по сметката на Окръжен съд – Пазарджик
за осъществено процесуално представителство на жалбоподателя А.К..
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Г.: - Ув. окр. съдии, моля с решението, което ще постановите да
отхвърлите решението на първоинстанционния съд в частта, която е
призната за установено по предявените от ищеца установителни искове за
главница и лихва, и сключен договор за паричен заем между моя доверител
А.К. и „Вива Кредит“ ООД като неправилно и необосновано. В останалата
част, където исковете за неустойка за неизпълнение и такса за експресно
разглеждане на документи са отхвърлени, смятам решението за правилно и
обосновано и моля в тази част да бъде потвърдено по съображения, които
представям в писмени бележки. Моля на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
правя възражение за прекомерност на юристконсултско възнаграждение.
Представям писмени бележки.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
19.06.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
6
Секретар: _______________________
7