Р Е Ш Е Н И Е
№ I-81
17.07.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публичното съдебно заседание, на трети юли две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при
секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева в.гр.д. № 801 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н.А.К. ЕГН **********
чрез адв.
Светла Гонкова – Трайкова с адрес за връчване гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 29,
АД „Трайков и Гонкова“срещу
Решение № 603/18.03.2019г. по гр.д. № 6766/2018г. по описа на РС Бургас. С
подадената въззивна жалба решението на РС Бургас се намира за неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и за
необосновано. Въззивникът счита, че РС Бургас не е съобразил събраните по
делото доказателства като определеният режим на лични отношения не бил в
интерес на детето. Съгласно представено по делото определение по гр.д. №
1130/2018г. по описа на РС Карнобат временно упражняването на родителските
права било предоставено на бащата като на майката бил определен режим на лични
отношения всяка първа, трета и четвърта събота от месеца от 9 до 18 часа и не
било съобразено, че единствено втората седмица от месеца детето можело да
прекара с бащата. С постановеното решение бащата се лишавал от възможността да
прекарва време през почивните дни с детето Б. като се създавало възможност на
родителя, който не упражнява родителските права да осъществява лични контакти
извън установения режим. Отделно, счита, че не е в интерес на детето всяка
седмица от месеца да пътува от и до гр. Б.,
където живеят майката и бабата на Б. като разстоянието било 90км. в едната
посока. Акцентира, че въззиваемата и ответницата С. живеят заедно и това
позволявало на бабата да контактува с детето докато е при своята майка.
Независимо от изложеното въззивникът счита, че следва да се осигури възможност
на детето да общува и с бабата по майчина линия, но смята, че режимът следва да
се осъществява всяка първа и трета събота от месеца при съвместно упражняване
на контакти с майката на детето, както и по време на лични празници на бабата.
Намира, че по този начин ще се създаде у детето усещане за семейна среда и при
посещения в дома на майката, а от друга страна няма да се препятства
възможността бащата да общува с детето в оставащите почивни дни от месеца.
Представя доказателства. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от С.К., с който същата се намира за неоснователна и моли да се остави
без уважение, а решението на РС да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Счита, че бабата има самостоятелно право на лични отношения с детето и оспорва,
че това време следва да се осъществява съвместно с родителите. Твърди, че в
момента тя и С. не живеят заедно, а съвместното им съжителство се налагало по
здравословни причини. Сочи, че бащата прекарва с детето всеки ден, както и
всяка неделя от месеца. Споделя становището, че не е подходящо за детето да
пътува всяка събота от месеца от с. М. до гр. Б.,
но в този смисъл било постановеното от РС Карнобат определение за привременни
мерки. Счита, че представените с въззивната жалба доказателства са неотносими и
недопустими и моли да се оставят без уважение. Представя молба от 10.05.2019г.
до КРС, с която моли да се промени режима на определените привременни мерки по
образуваното между съпрузите дело за развод и моли да се приеме като
доказателство по делото.
В срок е постъпил писмен отговор и от С.Т.М.
чрез адв. адв.
Светлана Добрева,
с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Бургас за
правилно и законосъобразно. Счита, че има самостоятелно право да осъществява
лични контакти с детето и то не може да се упражнява съвместно с правото на майката. Сочи, че с дъщеря си живеят в
различни жилища и само временно са живели заедно, по здравословни причини -
била си счупила крака. Счита, че временното положение, установено с
определените привременни мерки не следва да се отразява на нейната възможност
да осъществява контакт с внучка си. Поддържа, че има право на лични отношения с
детето и определянето на режим е необходимо с оглед споровете между родителите.
Акцентира, че привременните мерки са временни и действително не в интерес на
детето да пътува всяка събота от месеца само за няколко часа, но сочи, че
притежава къща в село М. и може да остава там вместо да пътуват. В заключение
намира, че предявеният от нея иск е основателен и моли да се потвърди решението
на РС Бургас като правилно и законосъобразно.
С Определение №1099/17.06.2019г. по в
гр.д. № 801/2019г. на БОС внесе въззивната жалба за разглеждане в открито
съдебно заседание и допусна като доказателство удостоверение от „Себорднетце –
България“ ЕООД, молба № 2298/10.05.2019г. по гр.д. № 1130/2018г. по описа на РС
Карнобат и изиска от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Карнобат в срок до датата
на съдебното заседание да изготви доклад за социалното положение на детето Б. Н.К..
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуалния представител поддържа въззивната жалба и представя споразумение по
гр.д. № 1130/2018г. по описа на КРС. Моли да се определи режим на лични
отношения с бабата, който да съвпада с режима, определен на майката, всяка
втора и четвърта събота от месеца. Въззиваемата М. чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на въззивна жалба и моли да й бъде определен
режим на лични отношения с детето като се съобрази постигнатото между страните
споразумение по привременни мерки по делото за развод между съпрузите.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните, след анализ на събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба от С.Т.М.
срещу С.А.К. и Н.А.К., с която се твърди, че ищцата е баба по майчина линия на детето
Б. Н. К., родена от брака на ответниците на **.**.20*г. Ищцата била
препятствана от възможността да осъществява контакт със своята внучка, поради
което моли да й бъде определен режим на лични отношения с нея: всяка втора
събота и неделя от месеца от 09 часа в събота
до 18 часа в неделя, с преспиване, за период от 10 дни през лятната
ваканция, както и три дни през пролетната и зимната ваканция, когато родителите
не ползват отпуск, на семейни и официални празници по 4 часа, както и 1 ден на
религиозните празници с преспиване в същите часове от 9 часа на единия ден до
18 часа на следващия ден – на Рамазан байрам и Курбан байрам, които продължават
по общо 5 дни всеки. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от С.К., с който искът се намира за допустим и основателен. Признават
се изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
В срока по чл. 131 е постъпил писмен
отговор от ответника Н.К., с който оспорва предявения иск. Твърди, че между
съпрузите е налице висящо дело за развод. Оспорват се изложените в исковата
молба твърдения като сочи, че ищцата не проявявала загриженост към детето и се месила
в личните отношения на съпрузите. В резултат от намесите се стигнало до
хоспитализиране на С.К. в периода 11.01.2014г. до 28.03.2014г. в ЦПЗ Бургас с
диагноза „****************
**********.
** ***** *****. *******-******** ********** *********.“ Счита, че ищцата не може да полага
дължимите за детето грижи. Твърди, че Б. посещава детска градина в с. М., общ. С. и за нея към момента се грижи ответникът
Н.К. заедно със своята майка и сестра си.
Не е спорно, че детето Б. К. е родено на
**.**.****г. от брака на С.А.К. и Н.А.К., както и че ищцата е майка на
ответницата – С., което е видно и от представените удостоверения за раждане.
Представят се епикризи от „Център за
психично здраве Проф. Д-р Ив. Темков – Бургас“ ЕООД, от които се установява
хоспитализация на С.М. като за периода 11.01.2014г. до 28.03.2014г. е с
диагноза „*********** **********. **.
***** *******. ********-*********-************* *********.“
Съгласно удостоверение от детска градина
с. М. за учебната 2018/2019г. Б. К. е
записана за задължителна предучилищна подготовка. Видно от служебна бележка
детето посещава учебни занятия редовно.
От представените по делото доказателства
се установява, че детето е с настоящ адрес ***, а постоянен в с. М.
Съгласно изготвения от ДСП – Бургас
социален доклад С.М. *** като санитарно-битовите условия в жилището са добри. Връзката
й с детето не била прекъсвана въпреки липсата на контакти, не е наблюдавана
емоционална връзка между ищцата и детето, тъй като то живее в с. М., което е
извън териториалния обхват на ДСП Бургас. Не бил извършен контакт с детето, тъй
като живеело в с. М., което е извън териториалния обхват на ДСП Бургас.
Видно от съдебно удостоверение л. 24 между
страните Н.К. и С.К. е образувано бракоразводно дело под № 1130/2018г. по описа
на РС Карнобат. Пред първа инстанция е представено протоколно определение по
гр.д. № 1130/2018г. на РС Карнобат, съгласно което са определени привременни
мерки по отношение на детето Б. като временно упражняването на родителските
права са предоставени на бащата Н.К. и е определен режим на лични отношения на
майката с детето, които да бъдат всяка първа, трета и четвърта събота от месеца
от 09,00 часа до 18,00 часа.
По делото са събрани гласни
доказателства като от свидетелката К. се установява, че е дъщеря на ищцата и
сочи, че майка й много се зарадвала, че ще има внуче, ходила в дома на ответниците,
за да помага във всеки удобен момент, но се скарали с ответника Н. и той й
забранил достъпа до дома им. Виждала детето 1-2 пъти като последно било лятото
на 2018г. на сватба на братовчед й, на която детето и бабата били много
щастливи. Ищцата помагала с каквото може финансово и морално, но ответницата С.
отказвала да я посещават, защото съпругът й вдигал скандали. С. правила опити
да се види с внучка си, но неуспешни. Ищцата живеела в ***,
но се наложило временно за нея да се грижи С., тъй като претърпяла операция.
Свидетелката С. К. сочи, че след раждането
на детето, младото семейство заживяло при тях в с. М., но ответницата С. се
разболяла ******** и се наложило да я откарат в болница.
Отначало ищцата ходила да вижда детето и отношенията им били нормални, но един
ден била агресивна и се скарали. На десетия ден от раждането Н. закарал
съпругата си и детето при ищцата, но след два часа тя му се обадила да отиде да
вземе детето, защото С. не била добре и щели да го дадат в майчин дом. Оттогава
ищцата виждала детето когато излизали, но грижи за него полагала свидетелката заедно
със сина си и детето доскоро не познавало ищцата. Свидетелката сочи, че ищцата
не е желана в техния дом.
Въз основа на така събраните
доказателства РС Бургас е постановил решение, с което е определен режим на
лични отношения между детето Б. К. и С.М. за период от 6 месеца, считано от
постановяване на решението всяка втора събота от месеца от 10 часа до 18 часа и
след изтичане на този период всяка втора
седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване на
детето в дома на бабата, както и 10 дни през лятната ваканция, които да не
съвпадат с годишния отпуск на упражняващия родителските права родител.
Пред въззивна инстанция се представи
удостоверение от „Себорднетце – България“ ЕООД, съгласно което Н.К. работи на
длъжност „експерт логистика/тим лидер „Производствено планиране“ на безсрочен
трудов договор, редовна смяна от 8,15 часа до 17,00 часа на петдневна работна
седмица, от понеделник до петък.
Представят се удостоверения за настоящ
адрес на С. и С., съгласно което двете имат различни регистрирани настоящия
адреси в гр. Б.
Съгласно изискан социален доклад от ДСП
Карнобат се установява, че за детето Б. К. грижи основно полагат бащата и
неговата майка. Потребностите на Б. се задоволяват от бащата. Детето има
обзаведена собствена стая в дома на баба и дядо по бащина линия. Когато бащата
е ангажиран на работа грижи за Б. полагат бабата по бащина линия и сестрата на
ответника Н.. Детето контактува предимно с близки на бащата, а майка си и баба
си по майчина линия вижда в почивните дни и прекарва с тях време в гр. Б. Детето е общително, комуникира свободно и е
адаптирано в групата на детската градина, която посещава в с. М. Б. има изградена емоционална връзка с баща си
и неговите родители, видимо спокойно и щастливо, потребностите му са задоволени
в много добра степен. По данни на ответника комуникацията му със С.М. е
нарушена и понастоящем не си сътрудничат.
Представя се социален доклад и от ДСП
Бургас, съгласно който след раждането детето се отглеждало в семейна среда в с.
М., в жилището собственост на родителите на Н.К., където детето живеело и към
момента и се отглеждало от бащата и неговите родители. След постановяване на
решението на първа инстанция С.К. виждала детето последно на 22.06.2019г. като му
купила телефон, за да разговарят. Ищцата и ответницата С. живеели на различни
адреси като хигиенно-битовите условия и в двете жилища били добри. По данни на М.
връзката й с детето не била прекъсвана въпреки липса на контакти. Не е
наблюдавана емоционална връзка между Б. и ищцата, тъй като детето живеело в
село М., което е извън териториалния обхват на ДСП Бургас.
Представя се постигната между страните
спогодба относно допускане на привременни мерки по гр.д. № 1130/2018г. по описа
на КРС, съгласно която са изменени допуснатите привременни мерки в частта
относно определения режим на лични отношения на майката С.К. и детето Б. К.
като майката има право да взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца
в събота от 10ч. с препиване до неделя в 17 часа като взема и връща детето от
дома на бащата в с. М..
Съдът счита, че други относими за спора
доказателства не са налице.
При така събраните доказателства от
правна страна съдът намира, че решението на РС Бургас е валидно и допустимо. Съдът
се е произнесъл по иск с правно основание чл. 128 СК като въззивна инстанция счита,
че решението е правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. Съгласно
посочената разпоредба дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това
е в интерес на детето. С тази разпоредба законодателят признава отделно право
на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да
им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието"интерес на
детето". От тълкуването на разпоредбите на чл.
59, ал. 4 СК,
вр. чл.
124,
чл.
125 и др. СК
се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, създава му условия за съобразено
с нуждите и наклонностите образование и възпитание, подготвя го за живота като отговорна и самостоятелна
личност, осигурява му адекватно упражняване и опазване на личните и имуществени
права и интереси и обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т.
3 от ППВС
№ 1/12.11.1974 г.,
което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под "интереси на
децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане
и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата с детето,
съобразно чл.
128 СК
е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. В разпоредбите на §
1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на
понятието "най-добър интерес на детето". Начинът по който е
дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е
индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на
детето, като най-разнообразни прояви на личността - физически, психически и
емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.
Въззивният състав намира, че детето Б.
има нужда да израсне в спокойна и нормална семейна среда като осъществява
контакт не само с роднините по бащина линия, но и с тези по майчина, да
контактува със своята баба С., която от събраните по делото доказателства се
устави, че желае да се грижи за внучето си, да му предаде своя социален и
житейски опит. Опознавайки опита на други близки и роднини детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.
Отчуждението от близките, включително от бабата от майчина страна не е в негов интерес.
Видно е от разпитаната свидетелка К. и от непосредствените впечатления от
обясненията на страната пред въззивна инстанция, че С. е мотивирана да полага
грижи за отглеждане и възпитание на внучето си. Съчетаването на грижите за
детето между родителите и родините по майчина линия и тези по бащина,
получаването на опит, възпитание и подкрепа от тях, би било в най-добър интерес
на детето.
При определяне на конкретния режим на
лични отношения както е посочил и първоинстанционния съд, се взема предвид
възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото,
отношението му към бабата, нейните качества да го отглежда и възпитава,
влиянието, което може да окаже за развитието на личността. Предвид това, че
съгласно показанията на свидетелката С. К.
детето доскоро не е познавало баба си и социалния доклад, че е адаптирано при
роднините по бащина линия, е необходимо да се предвиди период, през който Б. да се приспособи към
установената промяна в начина й на живот, след който да се определи и постоянен
режим на лични контакти. Съдът оценява необходимостта детето да посещава
съответно учебно заведение, това, че и двамата родители и бабата са трудово
ангажирани, установения режим на детето на обучение и почивка, обстоятелството, че детето и бабата са с
различни настоящи адреси и че то трябва да пътува, поради което намира, че след
преценка на всички тези обстоятелства е подходящо и в интерес на детето личните
контакти с бабата да се осъществяват в почивните дни на седмицата, веднъж
месечно като бабата взема детето всяка втора събота от 10 до 18 часа за период
от 6 месеца, а след този период всяка втора седмица от месеца от 10 часа в
събота до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бабата, както и 10 дни през
лятната ваканция. Това е и определения от РС режим, който е съобразен с
интересите на детето, поради което не се налага неговото изменение и въззивната
жалба е неоснователна.
Следва да се посочи, че определения от
РС Бургас режим на лични отношения е обжалван само от страна на бащата като
основания аргумент е, че няма възможност да осъществява лични отношения с
детето по време на почивните дни, тъй като съгласно действалите към
постановяване на решението на РС привременни мерки майката имала право на лични
отношения всяка първа, трета и четвърта събота в месеца. Пред въззивна
инстанция обаче се установи, че привременните мерки са изменени от съда, който ги
е постановил като страните са постигнали споразумение майката да взема детето всяка втора и четвърта седмица от
месеца в 10 часа в събота с преспиване до неделя в 17 часа, поради което агрументите
във въззивната жалба са неоснователни.
Не
могат да се споделят аргументите на въззивника, че следва да се постанови
съвместно осъществяване на лични контакти между детето и бабата и майката –
родителя, който не упражнява родителските права. Съгласно Решение № 139 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6998/2013 г., IV г. о., ГК е допустимо личните отношения между баба и дядо
от една страна и внук от друга, да се осъществяват в дните, определени за
упражняване на лични контакти между бащата и детето, но при уговорката, че е
необходимо на родителя, който не упражнява правата спрямо детето, да е
определен широк режим на лични отношения, той да живее на едно и също място с
дядото и бабата и отношенията между тях да позволяват съвместното осъществяване
на лични контакти. В случая се установи, че родителят, който не упражнява
родителските права не живее заедно с ищцата съгласно удостоверения за настоящ
адрес, както и от представеното определение по гр.д. № 1130/2018г. на КРС е
видно, че режима на лични отношения между майката и детето е изключително
ограничен. Ето защо липсват предпоставки да се определи съвместно осъществяване
на контактите.
Въззивна инстанция не споделя
становището на процесуалния представител на въззиваемата, че е нужно да се измени
първоинстанционното решение съобразно изменените по бракоразводното дело
привременни мерки. Въззиваемата не е обжалвала определения от РС Бургас режим на лични
отношения, който въззивна инстанция по изложените по-горе съображения намира,
че отговаря в най-голяма степен на интересите на детето. От друга страна този
състав на ОС счита, че привременните мерки имат само временен характер и същите
могат да бъдат изменяни по всяко време, от съда който ги е постановил, до
приключване на бракоразводното дело с окончателен съдебен акт. Процесуалното
поведение на страните по делото за прекратяване на брака между съпрузите не следва
да се отразява на правото на бабата да осъществява режим на лични отношения със
своето внуче. Родителите следва да се съобразят с режима на лични отношения
между бабата и внучето, която има самостоятелно право на такъв.
По изложените съображения въззивният
състав счита, че с постановеното от РС решение, с което е определен режим на
лични отношения между бабата и внучето, е защитен в най-висока степен интереса
на детето като на основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК ако
обстоятелствата се изменят, могат да се изменят и постановените мерки и да се
определят нови.
Съдът на основание чл. 81 ГПК дължи
произнасяне по разноските. С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата сторените от нея разноски в размер на 200
лева за възнаграждение за адвокат пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 603/18.03.2019г. по гр.д. № 6766/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
Н.А.К. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на С.Т.М. ЕГН ********** с адрес:
*** сумата в размер на 200 лева (двеста лева) разноски пред въззивна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.