№ 1376
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Диагностично-
консултативен център V- Пловдив“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Съединение“ №42, ЕИК *********, чрез
пълномощника му по делото адв. А. П., против Решение №260346 от
06.06.2022г., постановено по гр.д. №7103/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, 4-ти гр.с., с което дружеството- жалбоподател е било осъдено да
заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка К. Д. П., ЕГН **********, сумата от 4000 лв., частичен
иск от 50000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди- болки, страдания и неудобства в резултат на травматично
увреждане на здравето- счупване на дясната бедрена шийка, вследствие на
претърпян инцидент на 25.07.2018г., и сумата от 1490,43 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди- сбор от платени
разходи за лечение, медикаменти и обучение, ведно със законна лихва
върху сумите, считано от датата на увреждането- 25.07.2018г., до
окончателното им заплащане. В жалбата се излагат доводи за
1
неправилност на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на
предявените искове, а при условията на евентуалност- намаляване на
размера на присъденото обезщетение.
Ответната страна по въззивната жалба- М.Д.Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка К. Д. П., ЕГН
**********, чрез пълномощника си по делото адв. В. К., в писмен
отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната
жалба доводи, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор
между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че на 25.07.2018г. при
излизане от рентгеновия кабинет в ответното лечебно заведение
„Диагностично- консултативен център V- Пловдив“ ЕООД ищецът М.Г. е
залитнал и паднал на пода в коридора, в резултат на което е била
счупена дясната бедрена шийка.
Ищецът твърди, че инцидентът е настъпил поради обстоятелството,
че нивото на пода на рентгеновия кабинет било над нивото на коридора,
2
а подовата настилка на двете помещения била с еднакъв цвят, поради
което разликата в нивата не се забелязвала, като никъде в сградата
нямало указателни табели, които да предупреждават за това. Твърди и
че ответното дружество не е осигурило безопасното влизане и излизане
на пациентите от рентгеновия кабинет и е създало риск за здравето им.
Тези твърдения са основателни. От заключението на приетата по делото
съдебно- техническа експертиза /СТЕ/, изготвено от вещото лице арх.
Б.К.-Х., се установява, че нивото на пода на рентгеновия кабинет,
посетен от ищеца, е с 9 см. по- високо от нивото на коридора, а
настилките на коридора и на пода при влизане в кабинета са еднакви
като материал и цвят. При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се налага изводът, че към датата на настъпване на
инцидента- 25.07.2018г. около рентгеновия кабинет не е имало никакви
предупредителни знаци, насочващи вниманието на посетителите към
посочената разлика в нивата. Този факт се установява пряко от
показанията на св. Д.Г.- баща на ищеца, пристигнал на
местопроизшествието веднага след инцидента, и косвено от показанията
на свидетелите Б.Е. и С.Д.- рентгенови лаборанти в процесния кабинет,
които заявяват, че нямат спомен към посочената дата да е имало
поставени указателни табели. Липсата на такива се установява и от
извършения от първоинстанционния съд оглед на мобилния телефон на
майката на ищеца- К. П. и съхранявана в паметта му снимка от
26.07.2018г., т.е. на следващия ден след инцидента. Действително при
извършения оглед преди изготвяне на заключението вещото лице по СТЕ
е констатирало, че разликата в нивата между кабинета и коридора е
обозначена с два броя успоредни ленти на по- високото ниво с жълти и
черни наклонени линии и жълта табела на вратата на височината на
погледа с надпис „Внимание“ и „Разлика в нивата /стъпало/“ и графични
изображения. Доколкото обаче огледът е извършен от вещото лице
няколко години след инцицента, то следва да се приеме, че тези
обозначения са поставени по- късно, като в тази връзка следва да се
отчете и фактът, че самият ответник не твърди към датата на инцидента
да е имало поставени такива. Предвид горното се налага изводът, че
към 25.07.2018г. ответното дружество не е било взело никакви мерки за
обозначаване на разликата в нивата между рентгеновия кабинет и
3
коридора пред него, с което е създало потенциална опасност за здравето на
пациентите. Според настоящия състав на съда в случая вземането на
такива мерки е било наложително предвид общоизвестното
обстоятелство, че рентгенов кабинет се посещава предимно от хора с
влошено здравословно състояние, за които и най- малкото препятствие при
придвижването им води до повишен риск от настъпване на злополука. От
основното и допълнителното заключения на приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвени от вещото лице д-р М.Б., се
установява, че е налице пряко причинно- следствена връзка между
инцидентът, настъпил на 25.07.2018г. в „Диагностично- консултативен
център V- Пловдив“ ЕООД и получените от ищеца травматични
увреждания, като е напълно възможно същите да са резултат както от
неправилно стъпване и последващо падане, така и от препъване и
последващо падане.
Според настоящия състав на съда от изложеното дотук се
установяват всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД- противоправно деяние,
извършено от служители на ответното дружество при или по повод на
възложената им работа, вина, която се предполага до доказване на
противното съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, настъпили вреди и причинно-
следствена връзка между деянието и вредите. Налице е бездействие на
служителите на ответника да вземат необходимите мерки за сигурност
на посещаващите рентгеновия кабинет пациенти, с което са станали
причина за настъпване на вредоносния резултат по отношение на ищеца,
поради което ответното дружество, в качеството му на възложител на
работата съгласно чл.49 от ЗЗД, следва да отговаря за причинените му
вреди. В случая бездействието се изразява не само в липсата на
поставени обозначителни табели за наличието на разлика в нивата при
влизане, респ. излизане, от кабинета, но и в неполагане от служителите,
работещи в кабинета, на дължимата грижа за малолетния ищец, който е
имал затруднения в походката, за безопасното му излизане от кабинета.
В показанията си св. Б.Е. твърди, че при излизането му детето е било
придружавано от студенти, но не се установява да е било предупредено
за наличието на разлика в нивата между кабинета и коридора
непосредствено преди стъпването му. Според настоящия състав на съда
4
именно така допуснатото противоправно бездействие в посочените форми
е довело до настъпване на инцидента и причиняване на вреди на ищеца.
Неоснователни са доводите на ответното дружество, че процесният
инцидент бил настъпил поради груба небрежност от страна на ищеца,
здравословен проблем в походката и неосъществен родителски контрол и
грижа. Не би могло да се вмени във вина на лица, нуждаещи се от
медицинска помощ и посещаващи лечебно заведение за извършване на
медицинско изследване, това, че не са забелязали и взели предвид
разликата в нивата между отделните помещения в него. Напротив, при
наличието на подобна разлика, създаваща потенциален риск от
настъпване на инцидент, задължение на съответното лечебно заведение е
да вземе всички необходими мерки за избягване на такъв и за
предпазване на пациентите. Отделно от това в случая следва да се
отчете, че към датата на настъпване на инцидента ищецът е бил на 11
години, при което и предвид състоянието, в което се е намирал, не би
могло да се очаква той да притежава необходимата съобразителност при
излизането си от кабинета, което е налагало служителите на ответното
лечебно заведение да му окажат съответното съдействие. Предвид горното
и доколкото по делото не се установява към процесната дата ответното
дружество да е взело каквито и да са мерки за предупреждаване на
пациентите за риска от залитане и падане при излизане от рентгеновия
кабинет, то последното не може да се позовава на евентуална тяхна
небрежност. В тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че от
заключението на приетата съдебно- техническа експертиза се
установявало, че сградата на „Диагностично- консултативен център V-
Пловдив“ ЕООД била проектирана за поликлиника, а помещението, пред
което е станал инцидентът, било проектирано за рентгенов кабинет.
Спазването на одобрените проекти, както и на съответните строителни
правила и норми, при строителството на сградата и в частност- на
рентгеновия кабинет, не освобождава ответника от задължението му да
предприеме налагащите се от особеностите на конкретната ситуация
действия за избягване на злополука чрез надлежно обозначаване на
разликата в нивата при влизане и при излизане от рентгеновия кабинет,
както и чрез придружаване и непосредствено предупреждаване от
служителите на най- уязвимите пациенти, ползващи услугите на кабинета.
5
Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника, че инцидентът бил
настъпил поради здравословните проблеми на ищеца. Действително по
делото се установява от приетата съдебно- медицинска експертиза, че
ищецът е страдал от вродено плоскостъпие и валгусно изкривяване на
костта на петата, което е затруднявало походката му. Наличието на този
здравословен проблем обаче не може да се приеме за причина за
настъпване на инцидента, тъй като няма данни преди процесното
посещение на рентгеновия кабинет ищецът да е падал и да се е
наранявал /в този смисъл са показанията на св. Д.Г.- негов баща/. В случая
падането на ищеца се е случило при излизането му от процесния
рентгенов кабинет на място с денивелация, която не е била сигнализирана
по никакъв начин, което е указание, че именно на това, а не на
здравословните проблеми на ищеца, се дължи злополуката. Не могат да
бъдат направени други изводи и от приетото в допълнителното
заключение на съдебно- медицинската експертиза, че било възможно
последната да е настъпила поради неправилно стъпване. Даже и да се
приеме, че такова е било налице, то предвид възрастта и здравословните
проблеми на ищеца, то не може да му се вмени във вина, а следва да се
отдаде именно на необозначената разлика в нивата и на невзетите мерки
от служителите на ответника за предпазването му. Неоснователни са и
доводите, че инцидентът бил настъпил поради неосъществен родителски
контрол и грижа. По делото се установява от свидетелските показания, че
съгласно установената практика майката на ищеца не е била допусната в
рентгеновия кабинет, а е изчаквала в коридора излизането му, като
същата не е била предупредена от служителите на ответното дружество
за разликата в нивата на помещенията. При това положение няма как да се
приеме, че тя е била длъжна да съобрази ситуацията и да предвиди
точния момент на излизането на детето, за да предотврати евентуален
инцидент. В обобщение от изложеното дотук се налага изводът, че
съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД ответното дружество следва да
носи отговорност за причинените на ищеца вреди. Не могат да бъдат
споделени доводите във въззивната жалба на ответника, че правилната
правна квалификация на предявения иск била по чл.50 от ЗЗД, а не по
чл.49 от ЗЗД. Изложените в исковата молба факти и твърдения на ищеца,
на които се основава претенцията му, са свързани именно с
6
неизпълнените задължения на ответника за осигуряване на безопасно
влизане и излизане на пациентите от рентгеновия кабинет, което сочи
на иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД. Претенция по чл.50 от ЗЗД
би била налице в случай, че вредите се дължат на свойствата на самата
вещ, какъвто не е настоящият случай.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди настоящият
състав на съда намира следното:
Характера и продължителността на претърпените от ищеца болки,
страдания и негативни психически преживявания се установяват от
показанията на св. Д.Г.- негов баща, както и от заключението на приетата
СМЕ. Според показанията на свидетеля след извършване на операцията
ищецът е бил шест дни в болница, по време на които не е можел да се
обръща и да се храни, както и да ходи до тоалетна, за което му е помагал
свидетелят. През цялото време изпитвал силни болки. След изписването
му трябвало три месеца да лежи на легло, през което време свидетелят го
обслужвал. На първия учебен ден детето било с инвалидна количка, което
било стресиращо за него. В периода 15.09.2018г.-02.02.2019г. не
посещавал училище, а се обучавал в онлайн платформа „Уча се“, а в
събота свидетелят го водел на уроци с инвалидна количка в
„Евроалианс“. В началото на 2019г. започнал да ходи с патерици, а през
м. юли 2019г. му била извършена операция за отстраняване на
поставените при първата операция винтове, след което още един месец
бил с патерици. След като започнал да посещава училище бил освободен
от часовете по физическо възпитание, което продължило повече от три
години след инцидента. От заключението на приетата СМЕ се
установява, че в резултат на инцидента на ищеца е било причинено
закрито счупване на дясната бедрена шийка, като веднага след това му е
била извършена операция с цел наместване на счупването и метална
фиксация. На 17.07.2019г. му е извършена операция за отстраняване на
металните импланти. От допълнителното заключение на СМЕ се
установява, че ищецът се е възстановил напълно от получените
травматични увреждания, като оплакванията му от болка при
натоварване на крайника могат да се дължат както на инцидента, така и
на вроденото плоскостъпие и валгусно изкривяване на костта на петата,
съчетано със силно изразения обезитас. С оглед на така събраните
7
доказателства за вида и обема на претърпените от ищеца неимуществени
вреди съдът намира, че предявения частичен иск за сумата от 4000 лв.
следва да бъде уважен изцяло, тъй като установените по делото
понесени от ищеца болки, страдания и негативни психически
преживявания надвишават посочената сума и според настоящия състав на
съда възлизат на пълния размер на иска от 50000 лв. Доколкото съдът
е сезиран с иск за присъждане само на част от дължимото обезщетение в
размер на 4000 лв., то с настоящото решение ще се формира сила на
присъдено нещо само за основанието на иска /правопораждащите факти/
и за частта от вземането, която се претендира в процеса, а произнасянето
в мотивите на настоящото решение за пълната стойност на претърпените
от ищеца неимуществени вреди не би било обвързващо за съда,
разглеждащ евентуален иск за заплащане на обезщетение за разликата
над 4000 лв. до пълния размер на обезщетението. Неоснователно е
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца поради допусната от него груба небрежност.
Действително съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. За да се приеме, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредите, то следва да е налице причинна връзка между
поведението му, изразено в действие или бездействие, и настъпилия
вредоносен резултат, като поведението му следва да е противоправно,
без да е необходимо да е и виновно, или да се изразява в поемане на
риска от настъпване на неблагоприятни последици или необоснованото
му игнориране /в този смисъл- Решение №277 от 11.01.2019г. на ВКС по
т.д.№1982/2017г./. В настоящия случай по делото не се установява
каквото и да е противоправно поведение на ищеца, тъй като наличието
на вроден здравословен проблем не съставлява такова. Що се отнася до
изтъкнатия от ответника факт, че ищецът бил с наднормено тегло, то
следва да се посочи, че по делото не са били ангажирани доказателства
същото да се дължи на водене на нездравословен начин на живот /от
показанията на св. Д.Г. се установява, че ищецът е тренирал волейбол/.
Както вече се посочи по- горе, от събраните по делото доказателства не
може да се направи извод и че ищецът предвид възрастта и състоянието
си не е взел необходимите мерки за сигурност, т.е. че същият е знаел за
8
наличието на денивелация при излизане от рентгеновия кабинет и въпреки
това не е излязъл оттам с повишено внимание.
Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди. Видно от представените по делото писмени
доказателства, ищецът е направил разходи за лечение, медикаменти и
обучение, които се намират в причинна връзка с понесената от него
травма. Неоснователни са възраженията на ответника, че разходите за
обучение не се намирали в причинна връзка с инцидента, а били
направени по желание на родителите. По делото се установява, че
продължително време след злополуката ищецът е бил на легло и не е
можел да се придвижва, освен с инвалидна количка, което е
възпрепятствало възможността да посещава училище. При това
положение очевидно се е налагало обучението му да се извършва чрез
онлайн- платформа и посещение на частно училище, позволяващо достъп
на инвалидни колички, за каквото са били направени съответните
разходи. Предвид горното предявеният иск за заплащане на сумата от
общо 1490,43 лв.- сбор от направени разходи за лечение, медикаменти и
обучение следва да бъде уважен изцяло. Върху уважените искове следва
да се присъди и законна лихва от датата на увреждането- 25.07.2018г. до
окончателното заплащане на сумите.
Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба за
неправилност на решението поради допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на разпоредбата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, изразяващо се в
отказа му да се отведе от разглеждането на делото. С подадена по
делото молба от 06.04.2022г. процесуалният представител на
„Диагностично- консултативен център V- Пловдив“ ЕООД адв. А. П. е
поискала отвод на първоинстанционния съдия на основание чл.22, ал.1,
т.6 от ГПК, като е изложила твърдения, че според публикации в
електронни медии в подаден сигнал до ВСС и ССБ друг съдия от
Районен съд- Пловдив твърдял, че е обект на натиск от председателя на
съда по повод подадена от адв. П. молба за съдействие. По така
подадената молба първоинстанционният съд се е произнесъл с
определение в проведеното на 18.04.2022г. открито съдебно заседание, с
което е оставил искането за отвод без уважение. Според настоящия състав
на съда не са били налице основанията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за
9
отвод на първоинстанционния съд, тъй като изложените от адв. П.
обстоятелства не пораждат съмнения в неговото безпристрастие. От
същите е видно, че адв. П. е сезирала председателя на Районен съд-
Пловдив заради дела на друг съдия от съда, нямащи нищо общо с
процесното. При това положение първоинстанционният съдия не би
могъл да се приеме за предубеден или заинтересован от изхода на
делото само поради факта, че и той е подавал сигнали по други поводи
до ВСС и ССБ срещу председателя на съда.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
в размер на 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260346 от 06.06.2022г., постановено по
гр.д. №7103/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, 4-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Диагностично- консултативен център V- Пловдив“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Съединение“ №42, ЕИК *********, да заплати на М.Д.Г., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка К. Д. П.,
ЕГН **********, сумата от 1000 лв.- разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10