РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 11.05.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 8839 по описа за 2017 година и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „П.к.Б.“ЕООД-***против М.П.Й. *** която се твърди, че е образувано ч. гр.д.№ 6194/2017г. по описа
на ПлРС, по което е постъпило възражение на длъжника срещу издадената заповед
за изпълнение и в срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил установителен иск
за съществуване на вземането.Твърди се, че на 22.06.2016г. М.Й. е кандидатствал
за отпускането на потребителски кредит в „П.К.Б." ЕООД, като за целта
попълнил „Искане за отпускане на Потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“
със зададени параметри. Твърди се, че кредитополучателят е запознат с общите
услови на „П.к.Б.“ ЕООД, декларирал е и желание за закупуване на пакет от
допълнителни услуги. Твърди, че на 23.06.2016г. е сключен Договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********, между „П.К.Б.“ ЕООД
като кредитор, от една страна и М.П.Й. като длъжник , като ответникът е получил
одобрение да закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, за
получаване на които е подписал споразумение. Твърди се, че ответникът се е
задължил да върне отпуснатия кредит в срок от
24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 372,29 лв и падеж на всяко 5 число на
месеца.Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри : общо
задължение 8934,96 лв, включващо сумата по кредита в размер на 4000лв, срок на кредита 24 месеца, размер на
месечната вноска 247,29 лв, дата на погасяване на заема 5 число на месеца, ГПР
49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11, общо
дължима сума по кредита 5934,96 лв, а параметрите по избрания и закупен пакет
от допълнителни услуги е както следва : -възнаграждение за закупен Пакет от
допълнителни услуги 3 000 лв, размер на вноската по закупен Пакет от
допълнителни услуги 125 лв., поради което общото задължение по договора е 8934,96 лв, общия размер на
месечната вноска е 372,29 лв, и датата на погасяване е 5 число на месеца. Твърди се, че с част от сумата
кредитополучателят е поискал да бъде извършено рефинансиране на негови
задължения в други институции, а именно сумата 2320,38 лв. сума за
рефинансиране в ***, сумата 1496,76 лв сума за рефинансиране в Кредисимо АД.
Твърди, че „П.К.Б.“ ЕООД е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
е превел сумите по посочените банкови сметки, а остатъка от сумата е преведена
на ответника по посочена от него банкова сметка.***, че ответникът не е
изпълнил задължението, което е поел по договора, не е направил нито едно
плащане по заема и няма нито една погасена вноска съгласно погасителния план.
Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава. В заключение ищецът твърди, че ответникът
дължи сумата 4000лв- задължение по отпуснатата в заем сума, сумата от 1934,96
лв неплатено задължение за договорно възнаграждение, разсрочено на вноски в
рамките на погасителния план – 1934,96 лв,
сумата 3000 лв представляваща неизплатено задължение за възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги, което е разсрочено във времето и се погасява от
клиента като част от погасителните вноски в рамките на погасителния план. Моли,
да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“
ЕООД срещу длъжникаа М.П.Й., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ в общ размер на 8934,96 лв,
представляваща остатъчното неизплатено задължение на длъжника по погасителен
план, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.В съдебно заседание ответникът се явява лично и
оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатил сумата, но няма доказателства за
това.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6194/2017г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №3999/16.08.2017г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата 8 959,81лв.,
от която 8934,96лв. главница; 24,85 лв лихва за забава за периода 06.08.2016г.-
11.10.2016г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.20167.
до окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от №**********/23.06.2016г.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си.
С оглед на спорните въпроси за дължимост на
претендираните суми, съдът приема следното:
От
приложените доказателства / стр. 60/ и
от изявленията на страните, не е спорно, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит Профи
кредит№ ********** за сумата 4000лв която ще бъде върната на 24 месечни
вноски,всяка от които по 247,29лв.Видно от договора е, че със сумата 2377,18 лв
е рефинансирано старо задължение на кредитополучателя по договор с *** , а със
сумата 1496,76 лв е рефинансирано задължение на кредитополучателя към Кредисимо
АД. Видно от договора е, че страните са договорили лихвен процент в размер на
41,17 %, и ГПР 49,90 %, като крайната дължимя сума по кредита е в размер на
5934,96 лв. Видно от договора е, че
кредитополучателят дължи сумата 3000лв по закупен пакет от допълнителни услуги,
а вноската за закупения пакет е в размер на 125 лв.Общия размер на
задължението по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е 8934,96 лв, общия размер на вноската е 372,29 лв .От
приложените доказателства е видно, че заедно с договора е изготвен погасителен
план, Стандартен европейски формуляр, споразумение ОУ.Съдът приема, че тъй като
не е оспорен подписа от страна на ответникът , то е налице валиден договор за
кредит. Тъй като ищецът е небанкова институция, то не важи
т.18 на ТЗ№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост, а същата настъпва автоматично, съгласно чл.12.3 от ОУ, които са
неразделна част от договора и подписани от ответника.
Твърди се, че ответникът не е
заплатил сумата 4000 лв представляваща неизплатено задължение по отпусната в
заем сума,1934,96 лв представляваща неизплатено задължение за договорно
възнаграждение, разсрочено на вноски в рамките на погасителния план, неизплатено
задължение за възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което е
разсрочено във времето, като част от погасителните вноски и в рамките на
погасителния план-3000 лв.
Съдът намира, че възнаграждението по споразумението за
допълнителни услуги е нищожно , като противоречащо на чл.10а от ЗПК.Удължаване
на просрочено задължение или други уговорки , не представят допълнителна
услуга.Това са такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните.Такива са издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Така
уговорени , съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена
такса за действия,свързани с управлението на кредита, или дори за скрита
наказателна лихва, поради което, не се дължи сумата в размер на 300лв. Още
повече, че същата се явява близка до размер на кредита и поставя в
неравноправно положение потребителя.
Ответникът е направил
възражение, че е заплатил сумата, но не представя доказателства за това.
Твърди, че документа е изгорял при пожар в лекия му автомобил, но също не
ангажира доказателства за това.
В заключение съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан за
сумата 5934,96 лв, от която главница в размер на 4000 лв представляваща
неизплатено задължение по отпусната в заем сума,1934,96 лв представляваща
неизплатено задължение за договорно възнаграждение, като за разликата до
претендираните 8934,95 лв предявения иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 179,19 лв за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Когато страната е представлявана от
юрисконсулт, тя може да претендира юрисконсултско възнаграждение в минимално
установения размер на дължимото за услугата адвокатско възнаграждение, съгласно
ЗПП, а не такова в произволен размер. С оглед изхода на спора в настоящото
производство, на ищеца са дължими разноски за заповедното производство в размер
на 152,23лв., съразмерно уважената част от иска.
В исковото производство ищеца е
направил разноски за държавна такса в размер на 179лв., и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв. С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 300,00 лева, а в размер,
определен от съда съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането
му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства
и изменението на разпоредбата на чл. 78
ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г. съгласно
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно сочената разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ адвокатското
възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. С оглед изложеното съдът
намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 218,64лв представляваща направени разноски съобразно
уважената част от иска
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответникът М.П.Й. с ЕГН ********** с адрес: ***
ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата 5934,96 лв, от която главница в размер на 4000
лв представляваща неизплатено задължение по отпусната в заем сума,1934,96 лв
представляваща неизплатено задължение за договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 15.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №399/16.08.2017г. по ч. гр.д.№6194/2017г. на ПлРС, като за
разликата до 8 934,96 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК М.П.Й. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
общо 218,64лв., представляваща деловодни
разноски, по настоящето дело съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.П.Й. с ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 152, 23 лв разноски по ч.гр.д.№6197/2017г.
по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в
двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :