РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110205287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Влауди” ЕООД против Наказателно Постановление № 23-
0000862/07.09.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” -
Варна, с което на „Влауди” ЕООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл.96г ал.1
пр.2 от ЗАвП.
В жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява, и не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
„Влауди”ЕООД притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари е
извършил автомобилен превоз на товари с МПС МАН с рег. № В 0647 РК
KaT.N3 с водач М. М****, който не притежава валидна карта за
1
квелификация на водача издадена по реда на Наредба № 41 /19.08.2008г. на
МТИТС. Картата на водача била вализна до 22.05.2022г., а превозът бил
извършен на 25.05.2022г.
След като констатирали горното, служителите на РД „АА“ Варна
пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството- превозвач. В съдържанието на акта било
описано приетото за установено нарушение и била посочена правна
квалификация на същото. Впоследствие било издадено НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по
чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началник ОО „ Автомобилна администрация ” -Варна съгласно заповед на
Министъра на транспорта.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В
същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на нарушението, като са посочени и нарушените норми
на закона.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните
по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод,
че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е
определена квалификацията по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП. Съдът намира, че
няма спор, че от страна на дружеството е извършен превоз на товари на
25.05.2022 г., при който товарният автомобил е бил управляван от водач,
2
който не е притежавал валидна карта за квалификация на водача.
Според разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП Лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни
средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи които отговарят на
изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация
на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно
превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Цитираната норма
установява задължение за посочените лица да не допускат осъществяването
на превози на пътници и товари от водач, който не отговаря на посочените
изисквания. От своя страна нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация
задължава водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача.
Следователно изискването за надлежна квалификация на водача по чл. 7б, ал.
1 от ЗАвтП се удовлетворява само с притежаване от последния на валидна
карта за квалификация. Горното се извежда по категоричен начин и от изр. 2
на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП където изрично е посочено, че за съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на
валидност 5 години.
В случая санкционираното дружество има качеството "превозвач" по
смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози, тъй като в качеството си на юридическо лице,
регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на ЕО. В
това си качество същото е имало задължение да осъществява превозите само с
водачи, които отговарят на изискванията по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 2, ал.
3
1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, между които е и притежаването на
карта за квалификация на водача за съответната категория. Превозът е
извършен с товарен автомобил от категория N 3, за управлението на който се
изисква СУМПС от категория "С". При това положение водачът М*** е
следвало да притежава карта за квалификация на водача, а въззивното
дружество е било натоварено със задължението да не допуска извършването
на превоза с водач, който не притежава валидна такава.
Административнонаказателната отговорност на въззивното
дружество е ангажирана на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП,
предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е.
дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на
превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не
притежава карта за квалификация на водача за съответната категория,
произтича от нормата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП, т. е. касае се за изискване,
определено с този закон. Такова изискване към водачите е въведено и с
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията
и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. Посочената наредба е подзаконов акт
по прилагането на ЗАвтП, тъй като е издадена на осн. чл. 7б ал. 9 от същия
закон. Предвид приобщената по делото разпечатка от информационна
система за преглед на DQC карти съдът приема за безспорно установено, че
на процесната дата М**** не е притежавал валидна карта за квалификация на
водача. Следователно, като е допуснало водач, който не отговаря на
изискванията, определени със ЗАвтП (чл. 7б, ал. 1 от посочения закон) и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му (чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41/04.08.2008 г. на МТ, издадена на осн. чл. 7б, ал. 9 от ЗАвтП) да
управлява превозно средство за обществен превоз на товари, дружеството е
осъществило състава на нарушение по чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното
наказателно постановление. В практиката си Адм. Съд Варна приема
4
последователно, че позволението на превозвачите водачи на МПС, въпреки
липсата на съответна карта за квалификация, да извършват превоз,
осъществява състава на административното нарушение по чл. 96 г ал. 1
предл. второ от ЗАвтПр (Решение № 1301 от 27.06.2019 г. по к. а. н. д. №
1349/2019 г.; Решение № 819 от 1.07.2020 г. по к. а. н. д. № 924/2020 г.;
Решение № 171 от 12.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2762/2020 г. и мн. др.).
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
като липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на
конкретния случай.
Правилно и законосъобразно административно наказателната
отговорност е насочена към въззивното дружество. Със задължението да не
допуска извършването на превоз на товар от водач, непритежаващ съответна
карта за квалификация, е натоварен превозвачът, който и следва да носи
отговорност за неизпълнението на това задължение.
Неоснователни са възраженията за липса на нарушение, тъй като в
съответствие с Директива 2003/59 на ЕПС следва да се приеме, че
нормативните изисквания са удовлетворени с притежаването на
удостоверение за професионална компетентност. В практиката си Адм. Съд
Варна приема изрично, че разпоредбите на директивата водят до точно
обратния извод, а именно, че всяка държава членка трябва да прикрепи по
някакъв начин хармонизираният код на Общността, определен за да
удостовери, че конкретният шофьор притежава УПК което удостоверява
неговата начална квалификация или продължаващо обучение. Всяка държава
членка има възможност да избере дали това удостоверяване следва да стане в
самото СУМПС на водача или да се удостоверява с карта за квалификация на
водача, както е приела Република България. При всички положения и в самата
директива е прието, че квалификацията на водачите следва да се опреснява на
определен период от време, тъй като е предвидено в удостоверителния
документ да се посочва "датата на изтичане на кода". Следователно с
изтичане на срока на картата на водача, той представа да отговаря на
изискванията на директивата за необходима квалификация. (В този смисъл е
Решение № 1476 от 16.11.2021 г. на Адм. Съд - Варна по к. а. н. д. №
1866/2021 г., постановено по сходен случай).
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
5
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално
нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято
тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за
маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба, още повече, че срокът на валидност
на удостоверението на водача е изтекъл много преди датата на нарушението и
следователно не се касае за пропуск или недоглеждане.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски
и не е представила доказателства за направени такива. С оглед изхода на
делото съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-
0000862/07.09.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” -
Варна, с което на „Влауди” ЕООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл.96г ал.1
пр.2 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7