№ 151
гр. Шумен, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500049 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по частна жалба с вх. №
268341/22.12.2021 г. депозирана от адв. Д.М. от САК, в качеството му на
пълномощник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* срещу
Определение № 261461/22.11.2021 г. и Определение № 261462/22.11.2021 г.
на Районен съд гр. Шумен, по ч.гр.д. № 2098/2019 г., в частите им с които
първоинстанционния съд е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лв. поотделно за СВ. ИВ. ИВ. и ИВ. СЛ. ИВ..
Жалбоподателя намира, че определенията са незаконосъобразни,
недопустими и неправилни. В жалбата се сочи на първо място, че в
заповедното производство страните имат качеството на „заявител“ и
„длъжник“, за разлика от исковото производство, където страните са „ищец“
и „ответник“, поради което в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал.
3 от ГПК, както неправилно бил посочил първоинстанционния съд и
длъжника в заповедното производство няма право на присъждане на
разноски. На второ място - районния съд не бил компетентен да се произнесе
по искането за разноски, съобразно задължителните указания на ТР №
4/18.06.2014 г. На трето място – искането за разноски в заповедното
производство следвало да бъде направено едновременно с подаването на
възражението по чл. 414 от ГПК, като съобразно разпоредбата на чл. 80 от
ГПК следвало да бъде представен и списък за разноските. Такъв не бил
представен с възраженията на С.И. и И.И., а списък с разноските бил
1
представен с молба на 19.11.2021 г. Алтернативно се прави искане за
намаляване размера на разноските до законоустановения минимум и да се
присъди само едно адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното
жалбоподателя моли въззивният съд да отмени определенията в обжалваните
части, алтернативно - намаляване размера на разноските до
законоустановения минимум и присъждане само едно адвокатско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК срещу подлежащи на обжалване актове и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следното:
Производството по ч.гр.д. № 2098/2019 г. по описа на РС – Шумен е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК депозирано от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против „Стандарт ФС“ ЕООД Шумен и ИВ.
СЛ. ИВ. и СВ. ИВ. ИВ. за парично вземане в размер на 17 949. 96 лв.
главница по договор за банков кредит, 2 410. 11 лв. възнаградителна лихва,
13 088. 23 лв. наказателна лихва, 456. 59 лв. такси по кредит и 678. 10 лв.
разноски. С разпореждане № 3373/19.07.2019 г. на ШРС заявлението е
уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 1042/19.07.2019 г. срещу „Стандарт ФС“ ЕООД
Шумен и ИВ. СЛ. ИВ. и СВ. ИВ. ИВ. за претендираните в заявлението
парични вземания. Издаден е и Изпълнителен лист № 1517/19.07.2019 г. На
09.08.2021 г. от ИВ. СЛ. ИВ. и СВ. ИВ. ИВ. са депозирани възражения срещу
заповедта за изпълнение. Към всяко възражение са приложени Договори за
правна помощ от 12.07.2021 г. с адв. Кристиян В. от АК-Хасково за
процесуално представителство и защита по ч.гр.д.№2098/2019 г. на ШРС, с
уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. за всеки от ИВ.
СЛ. ИВ. и СВ. ИВ. ИВ., ведно с пълномощни за процесуално
представителство по ч.г.д. №2098/2019 г., до окончателното му приключване.
Въз основа на депозираните възражения, РС – Шумен с Разпореждане №
261430/09008.2021 г. е спрял принудителното изпълнение, водено по
изпълнително дело № 2019290401221 по описа на ЧСИ Н.К. с район на
действие ОС-Хасково, образувано по Изпълнителен лист № 1517/19.07.2019 г.
издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 1042/19.07.2019 г., като е дадена възможност на
2
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да предяви установителен иск за вземанията си посочени в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На 10.08.2021 г. от И.И. и
С.И. са депозирани молби в ШРС за спиране на принудителното изпълнение
по изп. д. № 2019290401221 по описа на ЧСИ Н.К.. От ИВ. СЛ. ИВ. на
19.11.2021 г. е депозирана молба за обезсилване на Заповед за изпълнение №
1042/19.07.2019 г. и искане за присъждане на направените по делото
разноски. Към молбата е приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
платежно нареждане за платена държавна такса. От приложения списък на
разноските се установява, че се претендират 1 200 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по ч.гр.д. №
2098/2019 г. на ШРС, адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване
пред ШОС на Разпореждане за незабавно изпълнение в размер на 500 лв. и
д.т. в размер на 15 лв. С обжалваното Определение № 261461/22.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 2098/2019 г. ШРС е обезсилил Заповед № 1042/19.07.2019 г. в частта
и относно ИВ. СЛ. ИВ. и е осъдил „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати
на И. сумата от 1 200 лв. разноски по ч.гр.д.№ 2098/2019 г. на ШРС. Също на
19.11.2021 г. от СВ. ИВ. ИВ. е депозирана молба за обезсилване на Заповед
за изпълнение № 1042/19.07.2019 г. и искане за присъждане на направените
по делото разноски. Към молбата е приложен списък на разноските по чл. 80
от ГПК и платежно нареждане за платена държавна такса. От приложения
списък на разноските се установява, че се претендират 1 200 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по ч.гр.д. №
2098/2019 г. на ШРС, адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване
пред ШОС на Разпореждане за незабавно изпълнение в размер на 500 лв. и
д.т. в размер на 15 лв. С обжалваното Определение № 261462/22.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 2098/2019 г. ШРС е обезсилил Заповед № 1042/19.07.2019 г. в частта
и относно СВ. ИВ. ИВ. и е осъдил „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати
на С.И. сумата от 1 200 лв. разноски по ч.гр.д.№ 2098/2019 г. на ШРС.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното.
ВКС в задължителните указания дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и указал: „С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство
3
съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно
изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на
ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и
възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение". Независимо, че т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
не разглежда изрично хипотезата, в която установителният иск не е предявен,
посочените мотиви изрично са основани и се извеждат от общия принцип, че
компетентността на съда по въпроса за разноските произтича от разпоредбата
на чл. 81 от ГПК, според която във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. По този
начин категоричен отговор получава и въпроса с кой акт и при какви условия
заповедния съд се произнася по въпросите за разноските, щом като
производство по чл. 422 от ГПК не е проведено.
Касателно разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено за
подаването на възраженията по чл. 414 от ГПК и молбите за спиране на
изпълнителното производство по изпълнителното дело и за обезсилване на
заповедта за незабавно изпълнение, ШОС приема, че по същите се дължи
произнасяне от заповедния съд и то с акта, с който производството
приключва - определението, с което заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист се обезсилват в т. ч. и на основание чл. 415 ал. 5 от ГПК.
Доколкото няма спор, че направените разноски се присъждат само ако
страната е поискала това, в настоящия случай остава единствено въпроса за
крайния момент, до който искането за разноски следва да бъде направено.
ШОС приема, че този момент се извежда от разпоредба на чл. 81 от ГПК,
като в хипотезата на неразвило се производство по чл. 422 от ГПК, това е
момента до произнасянето на определението за обезсилване на заповедта за
изпълнение. Следователно, от датата на връчването на заповедта за
изпълнение до момента на постановяване на определението за нейното
обезсилване, длъжникът има право да иска присъждането на разноски,
извършени във връзка с процесуалните права и действия, признати му от
закона, като самата дължимост на разноските, следва да се преценява по
правилата на чл. 78 от ГПК.
Конкретно по отношение на възражението по чл. 414 от ГПК съдът
намира, че при самото подаване на възражението длъжникът изобщо не е
длъжен да прави искане за присъждане на разноски. Ако разноски са сторени
за подаване на възражението, молбата за спиране на принудителното
изпълнение и молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение, длъжникът
разполага с правото да ги поиска, както със самото възражение, така и във
всеки следващ момент до произнасянето на определението за обезсилване на
заповедта за изпълнение. Тези изводи се извличат изцяло от правния ефект на
възражението по чл. 414 от ГПК, при подаването на което длъжникът няма
как да знае дали, предвид подаването му, заявителят ще предяви иска по чл.
422 от ГПК и в производството по него длъжникът ще може да поиска
разноски, или заявителят сам ще признае основателността на възражението
4
/независимо от причините за това/ и няма да предяви иска по чл. 422 от ГПК.
Подаването на самото възражение не слага край нито на заповедното, нито на
исковото производство и именно по тази причина длъжникът разполага с
право, но не и със задължение, да включи искане за разноски в самото
възражение. В настоящия случай разноските са поискани с молби от
19.11.2021 г., т. е. преди постановяването на финализиращите определения с
№ 261461/22.11.2021 г. и № 261462/22.11.2021 г. Районният съд е бил длъжен
да зачете това искане и с посочените определения да присъди разноските по
подаване на възражението, молбите за спиране на принудителното
изпълнение и за обезсилване на заповедта за изпълнение. Няма никакво
правно значение, че разноските не са поискани с молбата за обезсилване, тъй
като се претендират разноски не само подаването на тази молба, но и за
изготвяне и депозиране на възражението, а също и молбата за спиране на
принудителното изпълнение. Ето защо е налице основание за присъждане на
направените разноски по силата на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е
общо правило и намира приложение и в заповедното производство,
доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл.
ШОС приема за основателно алтернативното искане в частната
жалба за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер
по 1 200 лв. на С.И. и И.И.на, доколкото делото не се отличава с особена
фактическа или правна сложност. Преценката в подобни случаи следва да
бъде съобразена както с фактическата и правна сложност на делото, така и с
извършените процесуални действия от адвоката. Фактическата и правна
сложност на делото в случая се явяват несъразмерни на уговореното
адвокатско възнаграждение, тъй като действията, извършени от процесуалния
представител на длъжниците се изчерпват с депозиране на възражение по чл.
414 ГПК, с депозиране на молби за спиране на принудителното изпълнение
насочено срещу тях и с депозиране на молби за обезсилване на заповедта за
изпълнение и присъждане на разноски от името на всеки от тях. Тук следва да
се посочи, че при депозиране на възраженията не са използвани образци на
бланките по Приложение № 7 по чл. 7 от НАРЕДБА № Н-2 от 18.02.2020 г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. Депозираните възражения съдържат много повече от
необходимата по бланката информация. От друга страна – и двете
възражения за абсолютно идентични, с разлика само в имената на лицето от
чието име се прави възражението. Същото касае и молбите за спиране на
принудителното изпълнение и за обезсилване на заповедта и претендираното
присъждане на разноски – разликата между двете молби е само в имената. Ето
защо ШОС приема, че е основателно искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, че претендираният размер адвокатско възнаграждение, е несъразмерен с
посочените действия, извършени във връзка с представителството в
заповедното производство. Вярно е, че Наредба № 1/2004 г. определя
5
минималните размера на адвокатските възнаграждения за съответния вид
услуга, като максималния размер е въпрос на конкретно договаряне между
страните, но адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на
фактическата и правна сложност на делото. Действително адвокатът има
право свободно да договаря размера на възнаграждението, което да му бъде
заплатено във връзка със съответното представителство, но тази свобода не се
простира и върху размера, за който следва да отговаря насрещната страна,
която предвид същността на този вид сделка не участва в договарянето на
сумата, поради което и не може да бъде обвързана от размер, договорен от
други лица. Обратното становище означава да се допусне злоупотреба с
процесуални права, най - вече по отношение на противната страна. Ето защо
съобразявайки тези основни положения и като има предвид изложеното по-
горе относно същността на възложените и извършени от адвоката правни и
фактически действия, съдът приема, че размера на адвокатското
възнаграждение, което „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД дължи да репарира като
сторени разходи от всеки от двамата длъжници, следва да се определи при
условията на чл. 7 ал. 7 във вр. с ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. При
претендирани в заповедното производство суми от по 35 829. 28 лв. срещу
всеки от длъжниците, то следва претендираното от тях адвокатско
възнаграждение да се редуцира на 1 067. 44 лв.
Предвид изложеното ще следва Определение № 261461/22.11.2021 г. и
Определение № 261462/22.11.2021 г. постановени по ч.гр.д. № 20982019 г. на
ШРС да се отменят в частите за сумите от 1 067. 44 лв. до 1 200 лв. В
останалите части следва да се потвърдят.
Водим от горното и на основание чл. 248, във вр. с чл. 274 и чл. 78, ал.
4 и чл. 5 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261461/22.11.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 2098/2019 г. на ШРС в частта за размера на адвокатското възнаграждение
за което „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е осъдена да заплати на ИВ. СЛ. ИВ. за
сумата над 1 067. 44 лв. до 1 200 лв., като потвърждава определението в
останалата му част.
ОТМЕНЯ Определение № 261462/22.11.2021 г. постановено по
ч.гр.д. № 2098/2019 г. на ШРС в частта за размера на адвокатското
възнаграждение за което „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е осъдена да заплати
на СВ. ИВ. ИВ. за сумата над 1 067. 44 лв. до 1 200 лв., като потвърждава
определението в останалата му част.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7