МОТИВИ
към Присъда № 79/25.09.2015г. по НОХД № 245/2015г. по описа на РОС:
Внесен е обвинителен
акт срещу подсъдимия М.И.М. ***, ЕГН **********, който е обвинен в това, че на
19.12.2014г. в гр. Цар Калоян, област Разградска, умишлено умъртвил 32-годишния
Ю.М.Н. от с. гр., като му нанесъл
прободна рана в сърдечната област – престъпление по чл. 115 НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се
развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК.
Подсъдимият М.М. се признава за виновен, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тях.
Представителят на Окръжна прокуратура–Разград
поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода около
средния размер, предвиден в чл.115 НК, след което да се редуцира по реда на
чл.58а, ал.1 НК.
Частните обвинители М.Н. и Г. Н. – родители на
пострадалия Ю.Н. чрез повереника си адв.А.С. *** молят на подс.М. да се наложи
наказание лишаване от свобода в максималния предвиден размер.
Частният обвинител и граждански ищец М.Б.Н. – съпруга на пострадалия Ю.Н.
чрез повереника си адв.А.С. *** моли за налагане на наказание лишаване от
свобода в максималния размер и за уважаване на гражданския й иск за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане.
Гражданските ищци Г.Ю.Н.
и Б.Ю.Н. – деца на пострадалия Ю.Н., чрез тяхната майка и законен представител М.Б.Н. и чрез
повереника адв.А.С. *** молят да им бъдат присъдени обезщетения за
неимуществени вреди от престъплението в размер на 100 000 лв за всеки от
тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на деликта до окончателното изплащане.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установени същите факти, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия, а именно:
Подсъдимият М.М. и пострадалият Ю.М.Н. / на 32 години/,
живеели в гр. Цар Калоян. Семействата им враждували от години. Бащата на подс. М.
притежавал имот в покрайнините на гр. Цар Калоян, в който отглеждал коне, а
дворът представлявал овощна градина. Семейството на пострадалия Н. живеело на
около 100 м от този имот и отглеждало крави. Често кравите минавали през градината
на М., което било повод за разправии.
На 19.12.2014г. около 16.30 часа подс. М. отишъл
със семейния автомобил “Фолкваген Голф“ с рег.№ *** в конефермата, за да
помогне при прибирането на животните. Подсъдимият бил в нетрезво състояние
поради консумиран алкохол. Около 17 часа край фермата минал бащата на
пострадалия - св. М.Н., който прибирал кравите си от паша. Двамата с подс. М. се
скарали и си разменили обидни думи. Виковете им били възприети от Ю.Н., който
се намирал пред дома си. Той се включил в разправията и нападнал подсъдимия,
удряйки го по носа. След намесата на майката на подсъдимия - св. А. М. и при
съдействието на св.М.Н. конфликтът бил преустановен. Ю.Н. се прибрал у дома си
и се оплакал по телефона за случилото се на полицейския служител св. Н..
Междувременно подс. М. се прибрал вкъщи, взел един
кухненски нож и потеглил с автомобила си към жилището на Ю.Н. с намерението да
се саморазправи с него. Спрял на улицата, слязъл от автомобила и започнал да
вика, като отправял обиди към Ю.Н. и го подканял да излезе навън. Св. М.Н. и
синът му излезли на улицата. Ю.Н. се насочил към подсъдимия. Отвръщал на
обидите му и настоявал да си върви. Двамата мъже настъпвали един срещу друг за
физическа разправа. В това време приближила майката на подсъдимия – св. А. М.,
която застанала между тях, за да защити сина си. Подсъдимият М.М. се протегнал
зад нея и с ножа, който държал в дясната си ръка, нанесъл силен удар в лявата
гръдна половина на Ю.Н.. Пострадалият се присвил и обхванал гърдите си в
областта на сърцето. Качил се в автомобила си „Ауди А6“ с рег. № *** и тръгнал
към медицинския пункт в центъра на гр. Цар Калоян, но скоро изгубил съзнание. Автомобилът
преминал неконтролируемо през кръстовището на главната улица и продължил по ул.
„Кирил и Методий“, където се ударил в друг автомобил, паркиран пред дом № 2. Това
движение на автомобила на пострадалия било възприето от полицейския служител
св. Й. П.. Когато отишъл до катастрофиралия автомобил „Ауди“, св.П. намерил пострадалия
Н. върху шофьорската седалка, приведен напред, неконтактен и хъркащ.
Впоследствие пристигнал медицински екип, който установил прободно нараняване в
сърдечната област на пострадалия. На път за болницата в гр. Разград
пострадалият Н. починал.
Междувременно подс. М. се прибрал в дома си и се
преоблякъл. Дрехите, с които бил на местопроизшествието, оставил в стопанската
пристройка, а ножа, с който нанесъл удар на пострадалия Н., изхвърлил на брега
на протичащата наблизо рекичка. Впоследствие дрехите и ножът били намерени и
иззети като веществени доказателства по делото /вж. протоколи за оглед на л. 41
- л.44, л. 47 - л.49 и фотоалбум на л. 50- л.51 от ДП/.
Изложените фактически обстоятелства се признават
изцяло от подсъдимия М.М.. Направеното от него самопризнание се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства. Те са събрани по реда и
начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена
информация.
Обстоятелствата във връзка с времето, мястото и
начина на извършване на деянието и неговия автор се доказват от показанията на
свидетелите М.Н. (л.81-л.83), А. М. (л.88-л.90), Н. Я. (л.91-л.95), М.Н. (л.84-л.85),
Г.Н. (л.114-л.116), както и от писмените доказателства по делото – протоколи за
оглед на местопроизшествие (л.л. 5-8, 17-20, 25-28, 32-35, 47-49), фотоалбуми
(л. л. 9-14, 21-24, 29, 36-38, 47-49, 50 и 51, 54-57, 59-60), протокол за
претърсване и изземване (л. 41-44), протокол за доброволно предаване (л. 58).
Гласните
и писмените доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви и убедително
потвърждават признатите от подсъдимия и възприети от съда фактически положения.
Последиците от деянието са изяснени от съдебно-медицинската
експертиза на труп (л. л. 118-119), която е установила наличие на
прободно-порезно нараняване в лявата гръдна половина на пострадалия Ю.Н., с
раневи канал, преминаващ през гръдната стена, нарушаващ целостта на сърдечния
мускул и на левия бял дроб. Това нараняване е довело до остра кръвозагуба с
излив на кръв в околосърцевата торбичка и лявото плеврално пространство и е
причина за настъпване на бързата и неизбежна смърт на пострадалия. Нараняването
съответства да е било получено с острието на ножа, иззет и приобщен по делото
като оръжие за извършване на престъплението.
Съгласно заключението на извършената ДНК-експертиза
(л. 146-152), ДНК-профилът на кръвта по острието на иззетия нож напълно съвпада
с ДНК-профила на Ю.Н., а ДНК-профилът на кръвта по пуловера, блузата и чорапите
на подсъдимия, както и ДНК-профилът на биологичния материал по дръжката на ножа
напълно съвпада с ДНК-профила на М.И.М..
Видно от заключението на химическа експертиза №
614/30.12.2014г.( л.190), в кръвната проба, иззета от М.М. е установено наличие
на етилов алкохол в концентрация 1,39 промила. Съдебно-медицинската експертиза
по писмени данни е заключила, че около 17 часа на 19.12.2014г. М.М. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта 1.92 на
хиляда, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване ( л. 194-л.195).
Съгласно заключението на комплексната съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза (л.158 - л.165), освидетелстваният М.М. не страда
от психично заболяване. Интелектуалният му потенциал е в норма, интелектуалното
му развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски опит. По
време на извършване на деянието М. се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване, което не може да мотивира краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си. Няма данни за психични или
психологични отклонения. Личностовият му профил сочи, че има характерова
ориентация от интровертен тип, сдържан, затворен, необщителен, неуверен, с
ниско самочувствие, пасивен, търпелив и хладнокръвен, с добър самоконтрол.
Интровертният тип личности имат склонност да потискат гняв и тревожност и в
ситуация на фрустрация да отреагират агресивно напрежението през гнева по
посока на фрустратора.
Горната експертиза е отчела данните за два опита за
самоубийство, направени от подс.М. през 2011-2012г.
Като компетентни, относими, обосновани и безспорни съдът възприема
заключенията на горните експертизи изцяло.
В хода на съкратеното съдебно следствие е разпитана св.Ш. Б. Х. –
съпруга на първи братовчед на Ю.Н., която е дала показания, че починалият е бил
пълен с живот, той бил подкрепата на родителите и на децата си, бил гърба на
цялото семейство. Работел и финансово ги подкрепял. Много се обичали със
съпругата си и бракът им продължавал с любов. След смъртта му съпругата му била
срината психически. Имала нужда постоянно да говори за съпруга си. По-голямото
им дете непрекъснато търсело баща си.
Подс.М.М. е на 27 години, не е женен, подпомагал
родителите си в отглеждането на коне. Относно данните за личността му по делото
са събрани противоречиви доказателства. В досъдебното производство се съдържа
характеристика, издадена от кмета на Община-Цар Калоян, в която е отразено, че
до настоящия момент няма регистрирани случаи на противообществени прояви на
подсъдимия. На съдебното следствие е представена личностна характеристика от
зам.кмета на Община-Цар Калоян, според която подс.М. имал прояви, застрашаващи
спокойствието и сигурността на хората в града. Известен бил с това, че неведнъж
е предизвиквал палежи, чупел е прозорци на домове, извършвал е нападения и
побои над други младежи. Съдът приема, че данните от характеристиката от кмета
на Община-Цар Калоян са недостоверни. Твърдението за липса на противообществени
прояви се опровергава от справката за съдимост на подсъдимия, от която е видно,
че той е бил осъждан двукратно, както следва: С определение от 18.02.2008г. по
НОХД № 2879/2007г. по описа на Районен съд-Русе е одобрено споразумение, по
силата на което на М. е било наложено наказание пробация за срок от 6 месеца за
престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5 НК; и с
определение от 30.12.2008г. по НОХД № 971/2008г. по описа на Районен
съд-Разград е одобрено споразумение, по силата на което на М. е било наложено
наказание пробация за срок от 6 месеца за престъпление по чл.216, ал.1 НК. С
оглед на горното съдът намира, че личностната характеристика, издадена от
зам.кмета на Община-Цар Калоян, отразява вярната обществена оценка на
поведението на подсъдимия.
Наказанието пробация, наложено на подс.М. по НОХД №
971/2008г., е било изтърпяно през 2009г. и от тогава до извършване на
разглежданото престъпление са изминали повече от 5 години. Този срок надвишава
срока по чл.82, ал.1, т.5 НК и по силата на чл.88а, ал.1 НК осъжданията и
последиците от тях са заличени.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
окръжен съд намира следното:
Обвинението
е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин.
Подс.М.М. е нанесъл удар с нож в областта на
сърцето на Ю.Н.. Ножът е проникнал през гръдната стена, преминал е през
сърдечния мускул, оставяйки раневи канал с дължина 10-12 см, завършващ между
сърдечния мускул и левия бял дроб. В резултат от това нараняване е настъпила
остра кръвозагуба, която е причинила смъртта на Ю.Н.. Подс.М. е действал с пряк
умисъл да умъртви пострадалия Н.. Отишъл е да се саморазправи с него, бил е
въоръжен с нож, годен да причини смърт, и го е използвал,
пробождайки пострадалия в лявата гръдна половина, където се намира
жизнено-важния орган - сърцето. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
настъпването им.
По този начин се доказват обективните и
субективните признаци от престъплението по чл. 115 НК
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия М.М. съдът отчете превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства: самопризнанието,
направено още на досъдебното производство; изразеното съжаление; младата му
възраст – 27-годишен; трудовата му ангажираност в семейното стопанство.
Отговорността му се смекчава и от факта, че се счита неосъждан с оглед
настъпилата абсолютна реабилитация. Поради това съдът намира за
правнонеаргументирано становището на повереника на частните обвинители, че
подсъдимият е с утвърдени престъпни навици. Той е бил осъждан за кражба на вещи
на стойност 117лв и за повреждане на имущество на стойност 314 лв. Към момента
на извършване на предходните престъпления подсъдимият е бил на 18 и на 20
години. Тези факти сочат по-скоро на житейска незрялост и не могат да обусловят
извод за престъпна упоритост. Още повече, че реабилитацията е заличила
престъпното му минало. Облекчаващ отговорността на подсъдимия фактор е и
обстоятелството, че той е бил предизвикан от пострадалия, който около половин
час преди деянието е проявил насилие спрямо него и му е причинил телесно
увреждане. За отегчаващо обстоятелство съдът прие лошите характеристични данни
на подсъдимия. Предвид горните обстоятелства съдът счете, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода под средния предвиден размер
към минималния, а именно - 12 години. Този срок е достатъчен подсъдимият да
преосмисли поведението си, да се поправи и превъзпита. Този срок е подходящ и
за постигане на предупредително-възпиращия и възпитателен
ефект от наказанието.
Съдът не споделя предложението на защитата за
прилагане на института по чл.55, ал.1, т.1 НК. Посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства не са изключителни, а макар да са многобройни, не
обуславят несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание. С деянието е
причинен един тежък общественоопасен резултат – смъртта на млад мъж и баща на
две малолетни деца, за което прекомерната снизходителност е неоправдана.
По силата на чл.373, ал.2 НПК във вр. с
чл.58а, ал.1 НК определеното наказание
от 12 години лишаване от свобода съдът намали с една трета и наложи окончателното наказание от 8 години лишаване
от свобода.
Съгласно
чл.60, ал.1 ЗИНЗС подсъдимият следва да бъде настанен в затвор, а съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС
първоначалният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва
да е строг.
На
основание чл.59 НК следва да се приспадне предварителното задържане на подсъдимия,
считано от 19.12.2014г.
Веществените
доказателства по делото като вещи без стойност или като веществени
доказателствени средства, които са изпълнили процесуалното си предназначение,
следва да бъдат унищожени.
Субективно
съединените граждански искове са частично основателни. По отношение на всеки
иск са доказани предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на
подсъдимия – разглежданото престъпление; неимуществени вреди за съпругата и
децата на пострадалия, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания от
загубата на съпруга и бащата; причинна връзка, при която вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически
състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимия за обезвреда,
който следва да заплати на ищците съответно обезщетение. При определяне размера
на обезщетенията съдът се ръководи от критериите по чл.52 ЗЗД, като съобрази и задължителните
указания, дадени в ППВС № 4/61г. В тази насока взе предвид, че ищцата М.Н. и
починалият й съпруг са били младо семейство и родители на две невръстни деца –
на 5 години и на 1 година. Съпругата е получила тежка душевна травма от
преждевременната смърт на съпруга си, била е лишена от неговата любов, от
неговата морална и финансова подкрепа. Поради това съдът счете, че следва да
получи обезщетение от 100 000 лв. Що се касае до децата, те са загубили
безвъзвратно своя баща, неговата обич и грижа. Поради това съдът им определи
обезщетения в размер по 70 000 лв за всяко дете. В останалите размери
исковете са неоснователно завишени и следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият следва да
понесе и разноските по делото: по сметка на ОД на МВР-Разград дължи разноските
от досъдебното производство, а по сметка на РОС – държавна такса върху
уважените граждански искове.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
MH