Р Е Ш Е Н И Е
№ 494/ гр. Перник, 30.12.2019год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 03.10.2019год.
/трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Рени Ковачка
Кристиан Петров
при секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдия Ковачка възз.гр.д. № 558 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 456/13.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 8585/2018год., Пернишкият районен съд е отхвърлил
предявен от М.Д.Г. *** против „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник иск за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
2160.38лева, представляваща начислена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди за апартамент*, находящ се в *** за периода от 01.11.2007год. до
30.04.2009год. и сумата в размер на 298.32лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода от 01.01.2008год. до 14.10.2009год.,
за които
вземания против ищеца в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 5370/2009год. по описа на РС-Перник,
въз основа
на който против М.Г. е образувано изп.дело № 674/2011год. по описа на ЧСИ С.Д.
с взискател „Топлофикация Перник“ АД.
Със същото решение М.Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник„
АД гр.Перник разноски по делото в размер на 100лева.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца М.Г., който моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявения от нея отрицателно
установителен иск. В жалбата се твърди, че изпълнителното производство е
прекратено на 22.02.2014год. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
извършените след този момент изпълнителни действия не водят до прекъсване на
давността. Моли, при уважаване на жалбата, да й се присъдят направените по
делото разноски, като прави и възражение за прекомерност на претендираното от противната страна
юрисконсултство възнаграждение.
Въззиваемият – „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник не е подало писмен отговор. В писмена защита по делото се
излагат съображения за неоснователност на подадената жалба и се прави искане за
нейното отхвърляне с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът М.Г. е депозирала
в ПРС искова молба, като по изложени в нея съображения е поискала да бъде
прието за установено по отношение на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, че не
дължи на „Топлофикация Перник„ АД сумата
от 2160.38лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот-апартамент №*, находящ се в *** за периода от 01.11.2007год. до 30.04.2009год.,
законна лихва за забава на месечни плащания в размер на 298.32лева за периода
от 01.01.2008год. до 14.10.2009год., поради погасяването по давност към датата
на завеждане на исковата молба. Според ищцата вземанията, предмет на
изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 5370/2009год. по описа на ПРС са
погасени с изтичане тригодишната давност по чл.111, б.“В „ от ЗЗД. Поддържа също така, че изпълнителното производство, образувано
по издадения по гр.дело № 5370/2009год. на ПРС изпълнителен лист е прекратено
на основание чл. 433, ал.1 ,т.8 от ГПК.
Ответникът „Топлофикация
Перник“ АД гр. Перник е подал писмен отговор, с който е изложил доводи за
неоснователност на предявения иск и е направил искане за неговото отхвърля. Поддържа
се, че в случая е приложима погасителната давност по чл.110 от ЗЗД и че същата
не е изтекла, доколкото по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни
действия, довели до нейното спиране и прекъсване. При отхвърляне на иска, ответникът
е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
Районният съд е отхвърлил
така предявените искове, като е приел, че процесното вземане не е погасено по давност, тъй като не е изтекъл
предвидения в чл.110 от ГПК петгодишен давностен срок. Според районния съд за процесното вземане е
налице влязла в сила заповед за изпълнение, правните последици от която са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което по отношение на
него намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Приел е че давността
е спряна на 26.06.2015год. и от този момент е започнала да тече нова давност, която
е била прекъсната с наложения на 24.09.2015год. запор върху получаваната от
ищцата пенсия, като от този момент до датата на предявяване на иска-
04.12.2018год. и към приключване на съдебното дирене петгодишния давностен срок
не е изтекъл, респ. вземането не се е
погасило по давност.
От фактическа страна се
установява, че по ч.гр.дело № 5370/2009год.
е издадена заповед за изпълнение № 3684/29.10.2009год., с която е разпоредено
ищецът- М.Д.Г. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 2160.381лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2007год.
до 30.04.2009год. за апартамент № *, находящ се в ***, сумата от 298.32лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.01.2008год. до
14.10.2009год., ведно със законната лихва върху главницата от 2160.38лева, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-29.10.2009год.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото
в размер на 143лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така издадената
заповед за изпълнение е подадено
възражение по чл.414 от ГПК и предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за
вземането, предмет на заповедта за изпълнение. С влязло в сила на
29.12.2010год. Решение № 540/27.07.2010год., постановено по гр.дело №
1022/12010год. на ПРС е признато за установено по иск, предявен от „Топлофикация
Перник“ гр. Перник против М.Д. Г. ***,
че последната не дължи на ищеца сумата от 2160.38лева, представляваща
неизплатена сума за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент № *,
находящ се в *** за периода от 01.11.2007год. до 30.04.2009год. и сумата от
298.32лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.20108год. до
14.10.2009год., както и законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-29.10.2009год. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед № 3684/29.10.2009год. по ч.гр.дело №
5370/2009год. на ПРС.
С оглед на горното и
съобразно чл. 416 от ГПК, Заповед за изпълнение № 3684/29.10.2009год., издадена
по ч.гр.дело № 5370/2009год. на ПРС е влязла в сила на 30.12.2010год.
Изпълнителният лист въз основа на нея е издаден на 10.06.2011год.
От приложения по делото копие
на изп. дело № 20117520400674/2011год.
по описа на ЧСИ С. Д. се установява, че на
16.08.2011год., въз основа подадена молба от „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник
и приложен към нея изпълнителен лист е
образувано изпълнително производство срещу длъжника М.Г. като в молбата са посочени
конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
Поискано е налагане на запор върху получавана от длъжника лична пенсия за
прослужено време и старост, както и налагане на възбрана върху притежавани от
нея недвижими имоти.
На 19.09.2011год. е направено
искане до НОИ и НАП за предоставяне на информация за регистрирани трудови
договори и на публични задължения на длъжника по изпълнителното производство,
на 01.12.2011год. е направено запитване
до Отдел „Местни данъци и такси“ гр. Перник относно притежаване от
длъжника движими вещи, недвижими имоти и банкови сметки, а на 24.11.2011год. и
до Сектор „Пътна полиция„ при Областна дирекция на МВР за притежавани от него
моторни превозни средства. Данни за притежавани от длъжника недвижими имоти и
моторни превозни средства са постъпили съответно на 12.12.2011год. и на
03.01.2012год., а информация от НАП- на 11.01.2012год. С молба от 12.01.2012год.
взискателят -„Топлофикация Перник„ АД е
поискал да бъде наложена възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот,
каквато е наложена на 24.02.2012год. На 04.01.2012год.
е изпратено и запорно съобщение за налагане на запор върху притежавани от
длъжника леки автомобили. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
което е връчено по реда на чл.47 от ГПК.
С молба от 23.04.2015год. са приложени от
взискателя вносни бележки за заплатени и
дължими към ЧСИ такси, а на 12.05.2015год. е поискано да бъдат извършени справки
за наличие за получавани от длъжника лична пенсия за прослужено време и старост
и трудово възнаграждение, като в случай
на получавани такива-да бъде наложен запор върху тях.
На 12.09.2015год. е
наложен запор върху пенсията на длъжника, който не е изпълнен поради нейната
несеквестируемост. Последното е видно от писмо от 29.09.2015год. на НОИ. Наложен
е и запор на 20.10.2015год. върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е
установено, че той не получава такова- писмо изх.№ 15/СЛУ-9947-1/11.12.2015год.
На 14.01.2016год. е
наложен запор и върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника като ***
в ***, който не е осъществен тъй като трудовото правоотношение на длъжника с
цитираното училище е прекратено на 19.03.2015год.
Въз основа на изпратено
на 12.09.2015год. запорно съобщение до НОИ е наложен запор върху пенсията на М.Г.,
в резултат на който и за периода от 09.11.2017год. до 11.02.2019год.са събрани
2514.43лева.
С молба
от 30.06.2016год. длъжникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното
производство, което е оставено без уважение от частния съдебен изпълнител.
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради
което не подлежат на обсъждане. В настоящото производство подлежат на преценка
единствено фактите, настъпили след влизане на заповедта за изпълнение.
Процесната Заповед за
изпълнение е влязла в сила на 30.12.2010год. и от този момент започва да тече срока
на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения
въз основа на нея изпълнителен лист. В настоящия случай е приложима петгодишната
давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД. Вземането е за периодични плащания, но
установени с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по
реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 30.12.2010год. до
образуване на изпълнителното
дело- 16.08.2011год. не е изминал
петгодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980год. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство на 16.08.2011год. давността за процесните вземания
е прекъсната на основание чл.116, б.“В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през цялото на
изпълнителното производство по изп.дело № 20117520400674/2011год. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б.“ Ж“ от ЗЗД като действието на това спиране е
преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е
станало по силата на закона на 21.02.2014год.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Трайно в
съдебната практика се приема, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти, но не и с акта на съдебния изпълнител,
който само констатира тяхното настъпване.
В настоящия случай се установява, че
по изпълнителното дело е наложен запор върху притежавани от длъжника моторни
превозни средства на 04.01.2012год., а на 21.02.2012год. - възбрана върху притежаван от
него недвижим имот, както и че това е направено по искане на взискателя, съдържащо
се в молбата за образуване на
изпълнителното дело от 16.08.2011год.. След наложения запор и възбрана, на 12.05.2015год.
взискателят е депозирал нова молба, с която
отново е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение
или пенсия на длъжника, ако бъде установено че получава такива.
От гореизложеното е видно, че на 21.02.2012год.
е направено последно изпълнително действие по искане на взискателя, от който момент до подаване на
молбата от 12.05.2015год. са изминали повече от две години. С изтичането на двугодишния
срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и липсата, през този период от време на искане
от взискателя за извършване на същинско изпълнително действие, прекратяването
на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона и това е станало
на 21.02.2014год. От този момент започва да тече и новата давност, която няма
данни да е спирана и прекъсвана. По делото не се твърди и не установява след прекратяване на изп.дело № 20117520400674/2011год.
на ЧСИ Д. да е образувано ново изпълнително
дело за вземането на „Топлофикация Перник“ АД, като последващите извършени от
взискателя и ЧСИ действия по изп.дело 20117520400674/2011год. на ЧСИ Д. не са произвели правен ефект. Когато изпълнителното
производство е прекратено, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Обезсилването на
изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат да са произвели
правно действие.
Предвид на гореизложеното настоящият
състав на съда намира, че новата петгодишна давност по чл. 117, ал.2 от ГПК е
започнала да тече от 21.02.2014год. и е изтекла на 21.02.2019год..
След като вземането по изпълнителния
лист е било погасено по давност на 21.02.2019год., то платените до този момент
суми са били дължими се. До тази дата кредиторът е имал вземане и съответно
длъжникът /ищец по настоящото дело/ е имал задължение да заплати сумите, а за
кредитора е съществувало правото да ги получи. Последният е могъл да ги събере
по установения за това ред чрез принудително изпълнение, а ако същото е
проведено в нарушение на закона, то евентуално незаконосъобразните действия на
съдебния изпълнител, не могат да бъдат вменени във вина на кредитора. В
отношенията между кредитора и длъжника релевантно е съществуването на
вземането, за което е бил издаден изпълнителният лист, за погасяване на което
са извършвани плащания.
От
съдържащите се в изпълнителното дело платежни нареждания се установява,
че до 21.02.2019год. от наложения върху
пенсията на длъжника запор по изпълнителното дело са постъпили суми в размер
на 2 514.43 лева, поради което
по изложените по –горе съображения,
отрицателно установителния иск се явява неоснователен изцяло и следва да бъде
отхвърлен. В обжалваното решение районният съд е достигнал до същия извод, поради
което и въпреки различните мотиви за това, същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
на жалбоподателя не се дължат разноски като в полза на въззиваемото дружество
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Основателно е
възражението за прекомерност на претендираното от въззиваемото дружество
юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Макар и да не надвишава максималния
размер за конкретния вид дело, определен в чл.25 от Наредбата за заплащането на
правна помощ, то същият се явява прекомерен съобразно действителната и правна
сложност на делото. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е
проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства,
не са извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо в полза на „Топлофикация Перник“
АД следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на
100 лева.
По изложените
съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 456/13.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 8585/2018год. по описа на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА М.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация
Перник„ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино„ „ТЕЦ Република“ сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.