№ 134
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601100 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 260111/12.04.2021г. по ЧНД № 191/2021г. по описа на Районен
съд Асеновград е отменено Постановление на РП - Пловдив, ТО Асеновград от 16.02.2021г.,
с което е било прекратено досъдебното производство № 69/2019г. по описа на РУ
Асеновград, образувано за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК и делото е било върнато на
прокуратурата.
Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от прокурор
при РП Пловдив, ТО Асеновград с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на
същото. Акцентира се, че първоинстанционният съд, отменяйки постановлението на РП
Пловдив за прекратяване на наказателното производство, е посочил кое лице какво
престъпление е извършил, давайки указания какво обвинение да му бъде повдигнато, което
е в разрез с правомощията на съда в това производство. Още повече, според прокурора, че
обект на разследването не е преместваемият офис, във връзка с който съдът е посочил, че
следва да бъде привлечен като обвиняем свид. Т., а други вещи. Поради това се предлага на
Окръжен съд да отмени определението на РС Асеновград, като потвърди постановлението, с
което досъдебното производство е било прекратено.
Против така постановеното определение е била депозирана и частна въззивна
жалба от ИВ. Г. Т. чрез адв. Г.И. Т., в която се излага несъгласие с мотивите на
постановеното определение. Посочва се, че неправилно районният съд е приел
непромененост на предмета на договорите за наем с отделните наематели, относно
характера на изградения офис и навес, които представлявали подобрения в имота. Изразява
несъгласие и с мотивите на съда по отношение на останалите две процесни вещи – ел.табло
и врата, тъй като според него несъмнено се установява собствеността им в лицето на
жалбоподателя. Счита, че неправилно районният съд приема, че от страна на И.Т. има
извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК по отношение на преместваемия офис. Моли
определението на районния съд да бъде оставено в сила в частта, в която се отменя
постановлението на РП Пловдив, ТО Асеновград, но да бъде изменено в мотивната му част
досежно указанията по приложението на закона.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото, доводите в
1
протеста и жалбата и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на
обжалваното определение, намира за установено следното:
Протестът и частната въззивна жалба са допустими - подадени от надлежни страни
в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Подлежат на
разглеждане по същество.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, за
това, че през есента на 2018 година в гр. Асеновград противозаконно са присвоени чужди
движими вещи, собственост на ИВ. Г. Т., които са владени. Това е второ поред развило се
производство и пред ОС Пловдив във връзка с постановления на районната прокуратура за
прекратяване на воденото досъдебно производство. Като преди това с определение по ВЧНД
№ 67/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив е било потвърдено определение на РС
Асеновград по ЧНД № 99/2019г., с което е било отменено постановление на РП Асеновград
за прекратяване на наказателното производство по делото. В определението на Окръжен съд
Пловдив е било посочено, че е необходимо за изясняване на релевантните обстоятелства да
бъде проведено допълнително разследване.
Районната прокуратура след проведено разследване е приела фактическа
обстановка, подробно изложена в постановлението за прекратяване на производството от
16.02.2021г., в което е заключено, че по отношение на процесния навес не се установява да е
извършено престъпление от страна на свид. Х., тъй като същият е действал със съзнанието,
че вещта не е чужда, а по отношение на електрическото табло и врата прокурорът сочи, че
събраните доказателства не установяват от кого точно са били монтирани и заплатени, но
предвид стойността им и състоянието на същите, деянието, независимо дали по чл. 216, ал.1
от НК или по чл. 194, ал.1 от НК поради своята малозначителност не е общественоопасно.
Алтернативно се излага, че случаят е „поне“ маловажен /бел. – цитатът е от
постановлението/, но доколкото престъплението по чл. 216, ал.4 вр. с ал.1 от НК е от частен
характер, извън правомощията на прокуратурата би било да разследва такова престъпление.
Поради това и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и чл. 9, ал.2 от НК
е прекратено наказателното производство по воденото досъдебно производство.
В определението си районният съд не е представил никакво отношение към
възприетата от РП Пловдив, ТО-Асеновград фактическа обстановка, като предвид
изложената от него собствена такава, следва да се приеме, че в основни линии установената
според РС фактическа обстановка преповтаря фактологията, отразена в Постановлението, с
някои допълнителни факти, непосочени в атакувания прокурорски акт /напр. по отношение
на предмета на сключените договори за наем/. Събраните до този момент доказателства
преобладаващо я подкрепят, но настоящата инстанция намира, че становището на районния
съд за извършено престъпление от свид. Т. е прибързано, без да почива на пълнота на
доказателствената маса, за което съображения ще бъдат изложени по-долу.
Всъщност изначално досъдебното производство е стартирало с разследване дали са
извършени противоправни действия по отношение на монтирания в имота навес, за който
безспорно се установява, че е закупен от дружеството, управлявано от свид. Д. и поставен от
него /гласните доказателства в тази насока са непротиворечиви/, ел.табло и врата. В хода на
производството е било установено, че освен навес, свид. Д. поставил и преместваем офис,
който също бил закупил от името на дружеството си.
Несъмнено и в наказателното производство подлежи на изследване въпросът със
собствеността върху процесните вещи /в този смисъл Решение № 82/08.04.1999г. на ВКС по
н.д.№ 35/99, 1 н.о./. В най-общ порядък непроменени от образуване на досъдебното
производство са показанията на свид. И.Т., като същият е категоричен, че е отдал на
2
дружеството на свид. Х. целия парцел, ведно със сградата, построена в него. Няма конкретен
спомен кой от двамата предходни наематели е монтирал ПВЦ вратата, сочи, че ел. таблото е
негова собственост, като по делото е представено и копие от фактура. Показанията на свид.
Д., търпят промяна по отношение на обстоятелството разбирал ли се е със свид. Х. относно
възможността на последния да се разпорежда с навеса, като в последно проведения разпит
потвърждава, че финансови отношения между двамата са го мотивирали да му „подари“
навеса. Във всеки от предходните си разпити обаче, а така и в последния, не отстъпва от
твърдението, че счита както монтирания от него навес, така и офисът за негова собственост,
без да е имал договорка с наемодателя в лицето на свид. Т. последните да остават в
собственост на наемодателя. Що се касае до показанията на свид. Х., то същият
непроменено твърди в показанията си, че уговорката му да ползва въпросния навес, е била
със свид. Д., като знаел да е негова собственост, която в последствие му отстъпил, поради
което и предприел демонтиране на същия. Що се отнася до останалите вещи – за ел.таблото
твърди да си е останало на място, като при напускането бил взел само електромер, който
лично бил монтирал по-рано, а по отношение на вратата /твърди да е ПВЦ врата на
тоалетна/, която той си бил монтирал лично по-рано.
Настоящата инстанция констатира доказателствена непълнота по някои
съществени въпроси, значими за правилното установяване на фактическата обстановка. По
някои от обстоятелствата не е възможно и според настоящия състав да се съберат
доказателства, които да изяснят по неоспорим начин фактологията – това касае ел. табло и
вратата. Доколкото по отношение на обстоятелството имало ли е монтирано и работещо ел.
табло към момента, в който дружеството-наемател, представлявано от свид. Х., е ползвало
имота по силата на сключения договор, е пропусната процесуалната възможност за
своевременно извършване на процесуално-следствени действия. Независимо, че още към
01.11.2018г. свид. Т. е подал жалба в полицията /л. 20/ за неправомерни действия в
собствения му имот, реално едва след близо две седмици е започнала проверка по случая.
Ако още към онзи момент са били предприети действия за фиксиране на действителното
фактическо състояние на имота, спор относно наличието или не на ел. табло след
напускането на Х., не би имало, предвид противоречивите гласни доказателства в тази
насока. Наличната доказателствена маса обаче и невъзможността за събиране на други
доказателства, не дават възможност за извод дали въобще по отношение на претендираното
ел.табло е осъществен състав на престъпно деяние. Що се касае до спорната врата,
настоящата инстанция споделя съображенията на районния съд и по отношение на тази вещ,
като намира за ненужно да ги повтаря.
Предметът на договорите за наем с всеки от наемателите е изяснен от
свидетелските показания. Договорът за наем е неформален, поради което и настоящата
инстанция приема, че действително страните по отделните договори се били уговорили да се
отдава и ползва временно и възмездно не само постройката или част от нея, но и дворното
място, както е приела и долната инстанция. В този смисъл без значение е, че в представения
договор за наем от дата 20.07.2009г. /л. 100/ предметът по неизяснени причини се различава
от договора от същата дата, представен по-рано в производството /л.13/.
По отношение на монтирания от свид. Д. навес: противоречиви са показанията на
свид. Д. от една страна и показанията на свид. Т., от друга, относно това имали ли са
уговорка след прекратяване на договора навесът да остане в имота и в чия собственост,
което противоречие не е изяснено и посредством извършените им допълнително разпити.
Видно е от съдържанието на писмения договор между тях, че подобна писмена уговорка
страните имат единствено по отношение на подобренията, които наемателят ще извърши в
имота.
3
Подобрение на един имот е налице, когато се вложaт в него труд, средства и
материали, които водят до увеличаване на неговата стойност, които дейности не
са необходими за запазване на вещта, но водят до подобряване на функционалните й
качества или повишаване на нейната стойност. Такива са например смяната на дограма,
полагане на подова настилка и др. За да са налице подобрения, е необходимо да не може да
се отделя добавеното без да се увреди съществено имотът. А останалите движимости, които
могат да бъдат отделени без увреждане на имота – не представляват подобрение и
наемателят /който в случая се явява единствено държател на наетата вещ/ може да
претендира връщането им след прекратяване на наемния договор.
Характерът на монтирания навес и на офиса като преместваеми постройки, според
съда е несъмнено изяснен от събраните гласни доказателства в лицето на свид. Д., З. и Х..
Доколкото те не са били трайно прикрепени към земята и може да се вдигнат без да бъдат
разрушени, те са отделна движима вещ и принадлежат на лицето, което ги е закупило или
изградило, а не на собственика на земята. Ерго - по-нататъшната съдба на навеса –
демонтирането й от свид. Х., доколкото е станало със съгласието на управителя на
дружеството – собственик на вещта - свид. Д. /който изрично посочва в крайния си разпит,
че се е разпоредил със закупения навес, като го е предоставил на свид. Х./, категорично не
сочи на извършен състав на престъпление по чл. 206 от НК или по друг текст от НК, до
който извод законосъобразно е стигнал и районният съд.
Що се отнася до офиса, за който от показанията на разпитаните свидетели се
установява да представлява преместваем обект и да не е била прехвърляна собствеността му
след монтирането му в имота на Т., несъмнено също е собственост на дружеството,
управлявано от свид. Д.. Прибързан е обаче изводът на Районния съд, че по отношение на
тази вещ свид. Т. е извършил състав на престъпление, тъй като не са събрани доказателства
дали действително свид. Д. е искал да си вземе навеса и по какъв начин е станало това, а Т. –
да е отказал връщането му; имали ли са свид. Д. и свид. Т. уговорки във връзка с ползването
или евентуално собствеността на преместваемия офис след прекратяване на договора за
наем. Вместо това районният съд е приел за установени твърдения, непроверени по реда на
НПК – относно невъзможността на свид. Д. да си прибере офиса, доколкото това са
единствено негови твърдения. Подобни обстоятелства свид. И.Т. не сочи, нещо повече – в
разпита си от 12.10.2020г. изрично заявява, че „И до настоящия момент Д. не е поискал от
мен да си му върна офиса и навеса“. Изследването на горните обстоятелства би могло да се
проведе чрез допълнителен разпит на свид. Д., който да посочи кога и по какъв начин е
заявил желание да си вземе вещта /офис/, респективно – при необходимост след депозиране
на показанията му - такъв и на свид. Т. или други лица. Съдържанието на събраните до този
момент доказателства все в тази връзка предпоставя и изясняване с прецизност на
имуществените отношения между Т. и Д. /или представлявани от него дружества/, относно
налични имуществени задължения /за което Т. е представил доказателства/, техния
произход, изискуемост, определяемост. Едва след събиране на релевантните в тази насока
гласни и писмени доказателства, би могло да се прецени дали някое лице е извършило
състав на престъпление по отношение на процесния офис и по кой текст от НК /напр. по чл.
206, ал.1, по чл. 323, ал.1 от НК или др./, евентуално предвид наличието на финансови
взаимоотношения дали не е реализирано право на задържане по см. на чл. 90, ал.1 от ЗЗД;
или пък отношенията между лицата имат изцяло гражданско-правен характер.
4
Предвид изложеното, районният съд е достигнал до верния извод, че следва
постановлението на РП Пловдив, ТО Асеновград да бъде отменено, като делото се върне на
прокуратурата, но според настоящия състав - за да бъде проведено по-задълбочено
изследване на посочените в предходния абзац обстоятелства. Едва след това прокуратурата
би могла да вземе обосновано и законосъобразно отношение по хода на наказателното
производство.
В определението на районния съд не се съдържа изрично указание прокуратурата да
привлече като обвиняемо лице Т., макар съдът да излага съображения, че именно той е
реализирал престъпление „обсебване“ по отношение на преместваемия офис. Районният съд
е изтъкнал, че прокурорът не е изложил никакви съображения в тази насока. Не се споделя и
възражението на прокуратурата, че след като разследването по делото е касаело единствено
останалите три вещи, то следователно събраните доказателства за преместваемия офис не
могат да бъдат анализирани. Напротив – задължение на прокуратурата е всякога при
наличен сигнал за извършено престъпление, да положи усилия по изясняване на
обстоятелствата с оглед преценка има ли извършено такова и от кое лице.
Поради изложеното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260111/12.04.2021г. по ЧНД № 191/2021г. по
описа на Районен съд Асеновград, с което е отменено Постановление на РП - Пловдив, ТО
Асеновград от 16.02.2021г., с което е било прекратено досъдебното производство №
69/2019г. по описа на РУ Асеновград, образувано за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
След връщане на делото на прокуратурата, да се изпълнят указанията, дадени в
мотивите към настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5