О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
6.08.2021 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, двадесет и втори състав,
в закрито заседание на 6 август през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм.д.
№ 1183/2021 г., като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 8, ал. 3
от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН).
Производството е образувано по жалба депозирана от „Солвей Соди“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона –
юг, представлявано от изпълнителния директор С. Н. против Разпореждане
за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-179/29.04.2021 г. на
заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“. С разпореждането са определени нива на запаси за извънредни
ситуации за периода от 1.07.2021 г. до 30.06.2022 г. по видове, съгласно чл. 2
ал.1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти/ЗЗНН/, а именно вид на
нефтопродукта – котелни горива, опредени нива на запасите 44 434.19
тона. Даден е срок на дружеството да създаде и вложи до 1.07.2021 г.
количествата нефтопродукти при спазване на условията на чл. 30 ал.1 от ЗЗНН и
дружеството е задължено да ги съхранява до 30.06.2022 г.
На 17.06.2021 г. е депозирано искане от „Солвей Соди“
АД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации №
Р-12-179/29.04.2021 г.
В
искането се поддържа, че дружеството е химическо предприятие, което внася
нефтен кокс. Последния не се влага като суровина в производството на
продукцията, а се използва като гориво в ТЕЦ на дружеството. Нефтения кокс,
като енергиен продукт в обхвата на
Приложение Е, глава 3.4 т.3.4.25 от Директива на Съвета 20098119/ЕО, попада в
приложното поле на ЗЗНН. За дружеството за пръв път възниква задължение за
влагане и поддържане на запаси за извънредни ситуации. Спорния въпрос е дали
дружеството има качеството на задължено лице по смисъла на ЗЗНН, поради което
до решаване на този въпрос в основното производство, изпълнението на
Разпореждането следва да се спре. След изменението на ЗЗНН преди да се пристъпи
към определяне на нива на запаси следва да се изясни понятието „задължено лице“
. „Солвей Соди“ АД не купува, не продава, не влага в производство и не използва
по никакъв начин в своето производство продукта, от който му е възложено да
създаде запаси – котелни горива. Дружеството не може да се квалифицира като
задължено лице. Предварителното изпълнение би могло да причини на дружество
значителни или трудно поправими вреди, защото то не разполага със складови
вместимости за влагане и съхранение на котелни горива. Следва да осигури
складова база, а изграждането на резервоари за съхранение би означавало да се
направят инвестиционни разходи от
порядъка на десетки милиони евро само с цел да се изпълни задължението.
Потърсени са свободни складови вместимости, но е установено, че липсват
свободни обеми. Регистрите на
регистрираните по чл. 38 ЗЗНН складове са публикувани в интернет страницата на
Агенцията. Налагането на задължения за запаси за извънредни ситуации, води до
запълване на по-голяма част от целия наличен капацитет за съхранение на
съответния продукт. Разходите за закупуване на задължителните запаси от горива
са значителни. В случай, че следва да се закупи посоченото в разпореждането
гориво „Солвей Соди“ АД следва да заплати над 55 500 000 лева. Следва
да се осигурят оборотни средства в значителен размер, с каквито дружеството не
разполага. Допуснатото предварително изпълнение нарушава и принципа на чл. 6 от АПК. Счита, че в случая изискването за настъпване на нови обстоятелства е
неприложимо. Дружеството е предприело мерки за намаляване на вредните последици
от предварителното изпълнение, тъй като дизеловото гориво е най
разпространеното течно гориво в Източна Европа е инициирана процедура по замяна
на цялото количество от котелно гориво с дизелово гориво. Със заменения вид
нефтопродукт за „Солвей Соди“ АД става възможно да договори условия да
делегиране при чуждестранен съхранител на ½ от дължимите запаси. По
отношение на останалата ½ не са налице налични в страната складове за
съхранение. Вредите, които ще понесе
дружеството при изпълнение на разпореждането са трудно поправими и значителни.
По изложените доводи моли да се спре предварителното изпълнение, като счита, че
няма да се наруши баланса между обществения и честния интерес.
Ответникът - зам.-председателят на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, в становище вх. №
9280/2021 г. поддържа, че искането е неоснователно. При условията на чл. 166 ал.4 от АПК се
допуска спиране на предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда и само въз основа на нови
обстоятелства, които да са настъпили след постановяване на акта. Условие за
спиране от съда на предварителното изпълнение на акта е на заложения обществен
интерес, да се противопостави засягането на друг интерес с интензитет от
порядъка на посочените в чл. 60 от АПК. Органът е обосновал приложението на
закона с ангажиментите на страната по изпълнение на Директива на Съвета
2019/119/ЕО. Молителя не доказва наличието на значителни или трудно поправими
вреди от изпълнението на акта. Необходимостта от допълнителен финансов ресурс,
който следва да ангажира жалбоподателя и финансовото състояние са взети предвид
от законодателя при законовото предвиждане на предварителното изпълнение.
Срокът за създаване на определеното ниво на запаси е определен със закон. Дори
и да е необходимо осигуряването на средства в големи размери, то това не може
да бъде преценено като значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166
ал.2 от АПКV
Искането на оспорващия съдът намира
за допустимо, но неоснователно.
С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации №
Р-12-179/29.04.2021 г. на заместник председателя на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ са определени нива на запаси за извънредни
ситуации за периода от 1.07.2021 г. до 30.06.2022 г. по видове, съгласно чл. 2
ал.1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти/ЗЗНН/, а именно вид на
нефтопродукта – котелни горива, опредени нива на запасите 44 434.19 тона.
Даден е срок на дружеството да създаде и вложи до 1.07.2021 г. количествата
нефтопродукти при спазване на условията на чл. 30 ал.1 от ЗЗНН и дружеството е
задължено да ги съхранява до 30.06.2022 г.
Съгласно чл. 8, ал.
3, изр. второ ЗЗНН
жалбата против този акт не спира неговото изпълнение.
Дружеството
обжалва разпореждането и по неговата жалба е образувано адм. д. № 1183/2021 г. на АдмС –
Варна, т.е. искането е направено при висящ съдебен процес.
Доколкото в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на
закона, то следва искането на оспорващия за отмяна на процесното предварително
изпълнение да се възприема като искане за спиране на предварителното изпълнение
– чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК.
По аргумент на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, след като
предварителното изпълнение е по силата на закона, а не по преценка на
административния орган, в тежест на молителя е да посочи и докаже наличието на
обстоятелства, които водят до извод за основателност на искането за спиране. В
тежест на оспорващия е да установи по делото, че предварителното изпълнение би
могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, т.е. че интересите
му надделяват над законовата презумпция (чл. 60, ал. 1 АПК) за необходимостта
от защита на особено важен държавен или обществен интерес.
Обстоятелството, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на
закона – чл. 8, ал. 3 ЗЗНН, изключва задължението на административния орган за
мотивиране на изрично разпореждане в този аспект, а е достатъчно указването, че
актът подлежи на предварително изпълнение. Позоваването на органа на
ангажиментите, произтичащи от ЗЗНН и Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009
г.за налагане на задължение на държавите членки
да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, следва да се възприема като допълнителен аргумент за наличието на особено
важни държавни и обществени интереси.
Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК,
изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Това
изискване за наличие на нови обстоятелства е относимо и в хипотези, когато
предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на
закона, както е в настоящия случай, с оглед препращането, направено в ал. 4 на чл. 166. Законодателят е
презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е
постановил предварително изпълнение на актовете, издавани от председателя
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЗНН, с които актове се определят индивидуалните нива на запасите на агенцията
и на задължените лица за всеки период на съхраняване. Както е прието и в
мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на ОСС на ВАС по тълк. д. № 1/2009 г., законът, предвиждащ предварително
изпълнение цели да защити съответни важни държавни или обществени интереси или
да предотврати други последици в смисъла на обхвата и приложното поле на
изброените в общата норма на чл. 60 АПК критерии. В
хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от предварително
изпълнение.
Оспорващото дружество не се позовава на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, настъпили след издаване на обжалвания акт.
Изложените с искането съображения, не обосновават възможност за настъпване
на значителна или трудно поправима вреда, която да може да се противопостави на
държавния и обществен интерес, който цели да защити законодателят, допускайки
предварително изпълнение на процесния акт.
По отношение твърдението, че дружеството следва да осигури средства в
големи размери, въпреки липсата на приложени конкретни доказателства в този
аспект – за настъпване на неблагоприятни последици, то това не може да бъде
преценено като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Не следва да се приема, че тази вреда произтича от допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на оспорваното разпореждане - необходимостта
от финансов ресурс е свързана и произтича от осъществяваната от дружеството
дейност. Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗЗНН запасите имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на
затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и
нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или
съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за
отпускане на запаси. Освен това разпореждането е с определен срок – една година.
Частният интерес на дружеството, обоснован единствено от необходимостта от
паричен ресурс и твърдението за икономическа необоснованост на предварително
изпълнение, не може да се противопостави на обществения и държавен интерес в
случая, за защита на който е предвидено предварителното изпълнение на оспорения
акт. В тази насока е и практиката на ВАС: определения по адм. д. № 6792/2016
г., адм. д. № 6772/2018 г., адм. д. № 6875/2017 г., адм.дело № 6753/2019 г. и
др.
Доводите на дружеството, че не е „задължено лице“ по смисъла на ЗЗПП е
въпрос по съществото на спора.
На основание чл.
166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искане от „Солвей Соди“ АД за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации №
Р-12-179/29.04.2021 г. на зам.-председателя на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: