№ 3244
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110207276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „С. К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
„В.“№117, чрез адв. Т. – САК, упълномощена от управителя на дружеството
СТ.Р.СВ., срещу наказателно постановление (НП) №F633789/11.03.2022 г. на
директора на офис „Витоша” при ТД на НАП - София, с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) имуществена санкция в размер на 500 (петстотин лева)
лв., за неподаване в срок на декларация образец 6 за м. юни 2021 г. в
предвидения срок на основание чл.4, ал.3, т.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от
Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ, с което се твърди извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба
№Н-13/2019 г., във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се твърди,
че същото е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което предявеното обвинение е неясно,
сочейки липсата на посочена дата на извършване на нарушението, както и
липса на изискуемо съдържание, което е посочено в чл.57, ал.1, т.8, т.9 и 11 и
чл.57, ал.3 от ЗАНН, както и наличие на неяснота относно това какъв е срокът
за обжалване на същото.
1
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
предствател, който поддържа жалбата и по същество пледира да бъде уважена
по изложените в нея мотиви. Претендират се разноски, съгласно посоченото в
договора за правна защита и съдействие.
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата. По същество се моли за потвърждаване
на процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Била възложена на свидетеля Г., заемаща длъжност инспектор по
приходите, с резолюция №П-22221721142491-0РП-001/16.08.2021 г. от
РАД.ОЛ.К. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София
проверка на осигурителя и задължено лице „С. К.“ ЕООД за възстановяване
на ДДС за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г. в размер на 574, 83 лв. В
хода на проверката, която била осъществена от свидетелката Г., било
установено, че управителят на дружеството не се осигурява и няма назначени
лица на трудов договор. От страна на дружеството е било потвърдено, че
дейността му се осъществява от управителя. Изпратена била покана КПД
№4670 от 07.09.2021 г. до дружеството, като се сочи, че първата декларирана
продажба е за данъчен период м.05.2021 г., да подава декларации за започване
на дейност от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите
се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица, както и
декларации образец №1 „данни за осигуреното лице“ и декларации образец
№6 „данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ“ по Наредба №Н-
13/17.12.2019 г. на МФ в 7-дневен срок от получаване на поканата и
съответно били подадени декларации образец 1 и образец 6 за управителя по
договор за управление и контрол, но това станало със закъснение. Установява
се от справка за приетите декларации в ТД- София на НАП за периода от
01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., че за лицето СВ. са подадени такива декларации
за месеците 5, 6, 7 и 8.2021 г. на 09.09.2021 г., а за м.9.2021 г. на 03.10.2021 г.
От справката за отхвърлени декларации се установява една отхвърлена за
м.05.2021 г. подадена на 09.09.2021 г.
2
Предвид което се установява, че за месец юни 2021 г. е подадена
декларация вх. №220012131333305 на 09.09.2021 г. за лицето СВ. по интернет
с КЕП.
Издаден е акт за прихващане или възстановяване №П-22221721142491-004-
001/07.09.2021 г. и е възстановена сумата в размер на 574, 83 лв. на
задълженото лице в законоустановения срок въз основа на резултата от
справката-декларация за м.07.2021 г.
Изпратена е покана с изх. №КПД-5299/01.10.2021 г., с удостоверяване на
връчването по електронен път на 05.10.2021 г. в 12:58 ч. за явяване лично или
упълномощено лице от страна на дружеството за съставяне и връчване на акт
за установяване на административно нарушение за неподадена в срок
декларация образец №1 и образец 6 за месеците май, юни и юли 2021 г. в 7-
дневен срок от получаване на поканата.
Съставен е на 05.11.2021 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на „С. К.“ ЕООД от свидетелката Г. - старши инспектор
по приходите при ТД на НАП- София, офис Благоевград за нарушение на
чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-13/2019 г. на МФ, във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от
КСО, за това, че жалбоподателят като осигурител и работодател не е подал
декларация образец 6 към Наредба №Н-13/2019 г. за м. юни 2021 г. в
установения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, който срок за подаване на декларация образец 6 „данни за
дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за месец юни 2021 г. е до 26
юли 2021 г. АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството
и е връчен на управителя на 09.12.2021 г. Подадено е писмено възражение от
дружеството, входирано на 13.12.2021 г., в което се твърди, че се касае за
маловажен случай на неподадените в срок декларации.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, упълномощено
от изп. директор на НАП със заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г., директор на
офис „Витоша” при ТД на НАП, София. Издалият НП е съставил и
приложение към него, в който е уточнил срока за обжалване, с оглед
измененията в ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г., че е 14 – дневен от връчването
му пред СРС. Както НП, така и приложението към него са връчени на
управителя на дружеството на 18.04.2022 г.
3
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г., които съдът цени като логични и
последователни, както и същите не са в противоречие с писмените
доказателства. Като съдът кредитира писмените доказателства, доколкото
липсват каквито и да било индиции относно тяхната недостоверност или
неистинност, както и липсва оспорването им от страните.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление /упълномощено от управителя на
дружеството/, в законоустановения четиринадесетдневен срок и разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентно лице, съгласно изложеното в Заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП. Както АУАН, така и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 07.09.2021 г. –
09.09.2021 г., което е видно от писмените доказателства по делото, а АУАН е
съставен на 05.11.2021 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, както и в двугодишния срок от извършване на нарушението,
доколкото се касае за данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на
11.03.2022 г., т.е. в шестмесечния срок. Като следва да се посочи изрично, че
АУАН е съставен в отсъствие на управителя или упълномощено от него лице,
но след отправена покана, за която са налице доказателства за получаването й
на 05.10.2021 г., че следва да се яви такъв на посочен адрес за съставянето на
АУАН, т.е. при известяване, че при неявяване ще се предприемат действия за
прилагане на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
4
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Както в АУАН, така и в процесното НП е описано нарушението и фактите
по осъществяването му по достъпен за жалбоподателя начин, както и мястото
на осъществяването му, извлича се и информация за датата на реализацията
му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които
го подкрепят. Посочено е, че се касае за неподаване в срок на декларация
образец 6. Посочено е до кога е следвало същата да бъде подадена, както и
къде, сочи се дата, на която е констатирано нарушението, както и датата на
която е подадена процесната декларация за м.06.2021 г., включително и до
коя дата през месец юли 2021 г. – 26.07.2021 г. конкретно е следвало да бъде
подадена. Като не може да се приеме, че жалбоподателят не е бил наясно с
оглед така изложените подробно факти за датата, на която е реализирано
конкретното административно нарушение от него чрез бездействие, а с това
не е нарушено и неговото право на защита.
Не е налице нарушено право на защита и относно соченото съображение в
жалбата за двусмислие относно срокът, в който НП подлежи на обжалване
пред съд. Видно е, че на датата, на която е издадено НП е съставено и
приложение към него, в което се указва, че с оглед измененията в ЗАНН, в
сила от 23.12.2021 г. срокът за обжалване на същото е 14 дневен.
Възползвайки се от това си право и дружеството е подало в този 14 дневен
срок, а не в 7-дневен жалба срещу НП (НП е връчено на 18.04.2022 г., когато е
връчено и приложението към него, жалбата е входирана при наказващия
орган на 29.04.2022 г.). Ето защо е налице реализация на правото за
упражняване на съдебен контрол от страна на дружеството-жалбоподател.
По съществото на делото съдът приема, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на визираните в акта и в
наказателното постановление разпоредби, като, за да направи този извод взе
предвид следното:
Установи се по несъмнен и категоричен начин, че декларация образец 6, на
5
която се позовава актосъставителя и административнонаказващият орган,
съответно в АУАН и в НП декларацията Образец 6 за месец юни 2021 г. е
била подадена по електронен път на 09.09.2021 г. и то след отправена покана
до дружеството на 07.09.2021 г. това да бъде сторено за месеците, през които
е развивало дейност, а именно от м. май 2021 г. до м.юли 2021 г. Като следва
да се има предвид, че както процесната за м. юни 2021 г., така и останалите,
вкл. отхвърлената за м. май 2021 г., която впоследствие отново е подадена на
09.09.2021 г., са подадени на 09.09.2021 г.
Разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/2019 г. на МФ предвижда
задължение за подаване на декларация образец №6, а именно:
„Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодателите,
осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни
вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ - едновременно с подаване на декларация образец № 1“.
Съгласно чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба Н-13/2019 г. на МФ:
„Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодатели,
осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на
което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението“.
Налице е задължение за осигурителите на основание чл.5, ал.4, т.2 от КСО,
съгласно която норма: „Осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за: т.2. декларация за сумите за
дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
„Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица. Декларацията за сумите за
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за
допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата
6
по чл. 4, ал. 5 и 9“. Предвид цитираните по-горе разпоредби то всеки
осигурител е длъжен да подаде декларация образец №6 относно сумите за
дължими осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване,
Учителски пенсионен фонд, здравно осигуряване, допълнително
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица. Декларацията образец № 6 се подава в
съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите
до 25 –то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Отнесено към настоящия случай, дружеството-жалбоподател е следвало да
подаде декларация образец № 6 до 26.07.2021 г. (понеделник), включително
за м. юни 2021 г. Този срок, с оглед факта, че последният предвиден ден 25-ти
юли 2021 г. е неприсъствен, празничен ден, неделя е посочен както в АУАН,
така и в НП, като дата, до която е следвало дължимото поведение от страна на
дружеството-жалбоподател. От тези факти се извлича и датата на
административното нарушение, която е следващата след изтичането на срока,
до който е било дължимото поведение за подаване на процесната декларация.
Не е налице неяснота относно този факт, с оглед подробно изложените факти
в акта и НП.
Нарушението, за което е наложена административната санкция е формално
по своя характер. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие.
Тъй като наказаният обект е ЮЛ, въпросът за субективната страна на
нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за
отговорност, която е обективна и невиновна, чрез налагане на имуществена
санкция по чл.83 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно наказващият орган се е позовал на разпоредбата
на чл.355 ал.1 от КСО и е наложил за нарушението, което е първо от този вид,
осъществено от страна на дружеството, имуществена санкция в минималния
предвиден в закона размер от 500 (петстотин лева) лв. Като съдът счита, че с
така определеното по вид и размер административно наказание, при спазване
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и като взе предвид, че
нарушението е за първи път, ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Горното обосновава извода, че атакуваното НП, като акт по чл.58д, т.1 от
7
ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни. Институтът на „маловажния случай“, се прилага и в случаите,
когато извършеното нарушение е от категорията на формалните, каквото е и
процесното. Следва да се приложи Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т.д. №1/2007 г. на ВКС, ОСНК, чийто диспозитив гласи, че „преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол“.
Въпросът за законосъобразността е основен. По тези съображения, съдът е
задължен да изследва обстоятелствата дали в случая действително е налице
маловажност при неподаването в срок на декларациите образец № 1 по чл. 4,
ал.1, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н – 13 от 17.12.2019 г. на МФ.
Намира се, че правилно, въз основа на установената фактическа
обстановка, както и обстоятелствата на извършеното нарушение,
административно-наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за маловажен случай. Действително деянието е
с ниска степен на обществена опасност, но следва да се прецени, че
дължимото поведение за подаване на процесната декларация образец №6 и за
м. юни 2021 г. е станало след отправена покана до дружеството, което
дължимо поведение не било реализирано в срока, който е предвиден за
същото и то в производство инциирано от дружеството за възстановяване на
ДДС, в което е констатирано от проверяващата инспекторка по приходите, че
декларациите, които е следвало да бъдат подавани от дружеството по чл. чл.5,
ал.4, т.1 и т.2 от КСО не са подавани от стартиране реалната дейност на
дружеството. Горното води до извод, че не е налице маловажност на
нарушението, както и като отчете срока на закъснение за реализиране на
дължимото поведение, което е месец и половина.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
8
основателна. Същият се е представлявал от юрисконсулт, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с
фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с
ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 90 (деветдесет лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №F633789/11.03.2022 г. на
директора на офис „Витоша” при ТД на НАП - София, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „С. К.“ЕООД, с ЕИК -----------, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „В.“№117, ап.26, с управител СТ.Р.СВ. да заплати в
полза на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, с ЕИК/БУЛСТАТ ----
------ сумата от 90 (деветдесет лева) лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение за процесуалното им представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9