Р
Е Ш Е Н И Е № 257
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като
разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
адм. дело № 2229 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***,
адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Пловдив, ул. „***“ № 24, представлявано от Д. Р. К.,
срещу Ревизионен акт № Р-16001620007513-091- 001/14.02.2022 г., в частта в
която допълнително са установени задължения по отношение право на приспадане на
данъчен кредит по фактури за закупено гориво и увеличен финансов резултат по
реда на чл. 26, т.2 от ЗКПО с размера на отчетените разходи за горива. Твърди се, че ревизионният акт в обжалваната част е
незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснован, в
противоречие с представените доказателства, както и при превратно тълкуване на
цялата доказателствена маса, събрана в хода на
производството, поради което същият следва да бъде отменен в обжалваната част.
Жалбодателят изразява несъгласие с установените при ревизията задължения,
сформираните констатации и изложените мотиви на ревизиращите органи. Твърди, че
направените от приходната администрация изводи, че не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по издадените фактури за покупка на горива, с
мотив, че липсват доказателства горивата да са използвани за дейността на
ревизираното дружество, както и констатацията на ревизиращия екип, че липсва
документална обоснованост за изразходване на горивото, в резултат на което е
извършено увеличение на финансовия резултат с размера на отчетените разходи за
горива, са несъстоятелни, необосновани и неправилни. Сочи, че тази връзка следвало да бъде отчетено и
съобразено, че безспорно единствената икономическа дейност на „АУТОХАУС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД през всички години е търговия с автомобили, с оглед на което,
няма как, закупеното гориво да бъде ползвано за различна икономическа дейност. Изтъква,
че за осъществяване дейността на дружеството е нужно всяка една кола да има
налично гориво, било то за смяна на гуми, за извършване на технически преглед
или ремонт, придвижване до служба КАТ и най-вече за преглед и тестване от
клиенти. С депозираното срещу РД възражение по административната преписка били
представени пътни книжки за ползваните от дружеството 2 комплекта специални
транзитни номера с годишна валидност, респективно копия на част от дневници и
пътни книжки на транзитните номера с които са управлявани моторните превозни
средства, съгласно Наредба №1-45/ 2000
г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях - чл. 30, ал. 1. Отделно
от горното, в хода на извършената ревизия от ревизираното лице било представено
писмено обяснение, съгласно което закупеното гориво в дружеството е използвано
само и единствено за наличните през годините моторни превозни средства, които
са били търговска наличност в „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Всеки един автомобил бил тестван, както от определен шофьор от
дружеството при покупката на автомобила, така и от потенциални купувачи. Всеки
един автомобил бил превозван до КАТ,
всеки един автомобил бил превозван до
някой сервиз за преглед, както и до автомивка. Това се случвало със собствени
на фирмата дилърски номера, в случаите когато автомобилите са нямали валидна
регистрация. В СЗ страната
не се представлява. В писмени бележки се поддържа жалбата и се претендират
разноски в размер на 350 лв. – 50 лв. платена ДТ и 300 лв. платено
възнаграждение за вещо лице.
Ответникът по жалбата чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес. Същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
1. Относно непризнат данъчен кредит за покупка на горива в
размер на 39 839, 29 лв. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с
чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС:
Приспаднатият данъчен
кредит по фактурите за горива в справките на Приложение № 55 и на Приложение №
56 от РД е общо на стойност 40 289, 29 лв., но от органите по приходите в
таблица 1 на РД не е признат данъчен кредит в размер на 39 839, 29 лв.,
разликата в размер на 450, 00 лв. не е посочена като допълнително установено
задължение в м.11.2016 г. По аргумент на чл. 155, ал. 8 от ДОПК с решението РА
не е изменен във вреда на жалбоподателя.
Според органите по
приходите в конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗДДС,
съгласно която разпоредба лицето има право да приспада данъчен кредит, когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми
доставки. Изтъква се, че след като от страна на търговеца, в качеството си на
регистрирано по ЗДДС лице, не са представени доказателства, удостоверяващи
използването на въпросните горива за осъществяване на облагаеми по смисъла на
чл. 12, ал. 1 от закона доставки, то за въпросния търговец не са налице
условията и предпоставките за приспадане на данъчен кредит по фактурите за
покупките им. Направената от ревизиращия орган констатация е мотивирана и с
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, в която е посочено, че правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията
на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни
доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. От
ревизираното лице са изискани доказателства относно прилагането на тази норма -
пътни книжки, пътни листове, разходно-оправдателни документи за използвано
гориво, товарителници и др. с цел да се установи реалното ползване на горивата
за целите на независимата икономическа дейност, но такива не са били
представени. В конкретния случай се приема, че след като ревизираното лице не
доказва потреблението на горивата за изпълнение на облагаеми доставки, то
същото е използвано от търговеца за дейности, нямащи отношение към стопанската
и икономическата му дейност. При тези факти органите по приходите са приели, че
претендираното право на данъчен кредит в размер на 39 839,29 лв. следва да бъде
отказано, а оспореният в тази част ревизионен акт е законосъобразен.
2. По Закона за
корпоративното подоходно облагане, относно увеличението на счетоводния Финансов
резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2015 г„ 2016 г..
2017 г., 2018 г. и 2019 г., съответно в
размер на 28 365,70 лв.. 42 765.47 лв.. 53 861,22 лв., 46 415,26 лв. и 40
010,36 лв.:
Процесните суми
представляват непризнати разходи, отчетени по множество фактури за покупка на
гориво, издадени от „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД; „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЕКО БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ПЕТРОЛ“ АД, „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „НИС ПЕТРОЛ“
ЕООД и др. Констатирано е, че са зареждани неголеми количества горива, почти
ежедневно, а понякога и по няколко пъти в рамките на един ден, като от
ревизираното лице не са представени пътни листове, пътни книжки или други
документи, във връзка с изразходване на горивото. Визирани са нормите на
Счетоводен стандарт № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси (CM3) и чл.
10, ал. 1 и 2 от ЗКПО. Направен е извод, че липсата на документална
обоснованост за изразходването на горивата е нарушение на счетоводното и
данъчно законодателство, и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с размера на
отчетените разходи за горива е увеличен счетоводният финансов резултат.
Органите по приходите
сочат, че съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели
разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция. Според изложеното предметът на спора се
свежда до отчетени разходи за гориво, като в хода на ревизията са представени
документи за покупката на горивото, но не са документи за неговото
изразходване. При отчитане на разходите за гориво следвало да се спазват
изискванията на Счетоводен стандарт № 2 - Отчитане на стоково-материалните
запаси, приложим на основание чл. 34 от ЗСч. Съгласно т. 2, б. „а“ от цитирания
стандарт, стоково-материални запаси представляват текущи (краткотрайни)
материални активи под формата на материали, придобити главно чрез покупка и
предназначени основно за влагане в производствения процес, с цел произвеждане
на продукция или услуги. Безспорно било, че горивото има характеристиките на
материален запас. С оглед на това, за да бъдело изписвано горивото като разход,
документът за покупката /доставката/ му не бил достатъчно основание, тъй като в
момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по
материалните сметки на предприятието. Самото придобиване на материалния запас
не можело и не следвало да намери отражение във финансовия резултат на
предприятието. Сочи се, че за да бъдат признати разходите, свързани с
експлоатацията на превозните средства при извършване на основната дейност,
следвало да бъде доказано реалното им използване за дейността на дружеството.
Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход,
също следвало да е документално обосновано; като първичен документ служел
пътният лист или пътната книжка за извършените превози, които давали информация
за фактическия разход на горива и смазочни материали, съгласно нормения разход
на гориво на 100 км пробег и пропътуваните километри. Счетоводното и данъчното
законодателство изисквали като разход да се отчита само стойността на
фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е
пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда
на ЗКПО. В тази връзка пътният лист или пътната книжка трябвало да съдържат не
само пропътуваните километри, но и описание на маршрута. Наличието на пътен
лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без
пътен лист, не били основание за признаване на разхода на гориво. В хода на
ревизията, от ревизираното дружеството не била представена информация кои
конкретни превозни средства са заредили горивото на бензиностанциите, не били
представени пътни листи или пътни книжки, с конкретни маршрути и километри,
които да са изминати, шофьори, които са управлявали превозните средства; не
били представени разходни норми по конкретни МПС, утвърдени от управителя на
дружеството. Според приходните органи от събраните доказателства не можел да се
направи категоричен извод относно закупеното гориво, дали е използвано във
връзка с дейността, въз основа на какви документи е отчетен разходът, разходът
документално обоснован ли е, свързан ли е с осъществяваната дейност.
Нарушението на изискванията за документална обоснованост било основание за
извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО с
непризнатите разходи в годината на счетоводното им отчитане.
3. В хода на
съдебното производство е изслушано заключение по назначената ССЕ, което не е
оспорено от страните. В същото се сочи, че на основание проверените счетоводни
документи, оборотни ведомости, Справки - декларации по ЗДДС, жалбоподателят
„АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД за периода
прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции
съгласно Закона за счетоводството.
Счетоводството е автоматизирано на компютър със счетоводна
програма. Експертизата е установила, че
получените и издаваните първични счетоводни документи притежават необходимите
реквизити съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС. За счетоводното отчитане се
използват съответните счетоводни сметки и регистри. Регистрите и дневниците на „ АУТОХАУС
БЪЛГАРИЯ ” ЕООД са надлежно заведени, води се дневник на покупките и дневник на
продажбите съгласно изискванията на ЗДДС, стопанските операции са записани в
хронологичен ред, спазен е принципа на
документална обоснованост на стопанските операции. В счетоводството на
жалбоподателя „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ ”ЕООД доставките са осчетоводени в данъчните
периоди, в които са получени. За
получените фактури за доставено гориво осчетоводяването е извършено, като
доставка на материали по дебита на сметка 302 „материали“. Полученият данък е
отнесен по дебита на сметка 453/1 „Разчети с ДДС - ДДС на покупките” срещу
кредитирането на сметка 401 „Задължения към доставчици. Считано от 01.01.2019
г. закупеното гориво е отнесено в сметка 601 “Разходи за материали“. Полученият
данък е отнесен по дебита на сметка 453/1 „Разчети с ДДС - ДДС на покупките”
срещу кредитирането на сметка 401 „Задължения към доставчици“. Полученият данък
по всички доставки е отнесен по сметка 453/1 „Разчети с ДДС - ДДС на покупките“
и участва в разчета с бюджета за съответния данъчен период. Оборотите по
посочените използвани счетоводни сметки отговарят на тези в оборотните
ведомости за съответния период. Основната икономическа дейност на „АУТОХАУС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.Пловдив е свързана с покупка и продажба на автомобили,както и
отдаване на автомобили под наем. За движението на процесните автомобили е
необходимо гориво, което в счетоводството на дружеството е заведено като разход
за дейността на дружеството. Експертизата е констатирала, че „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ
” ЕООД гр.Пловдив притежава два комплекта специални транзитни номера издадени
от ОД на МВР сектор „Пътна полиция“с годишна валидност. Към тези транзитни
номера в дружеството се съхраняват още „Дневник“, издаден от Асоциацията на
вносителите на автомобили. Същия е прошнурован и прономерован и заверен с печат
на МВР съдържа 100 стр.,като в него е записан специалния номер, дата, час на
излизане, час на влизане, маршрут,име на водача, марката на автомобила, номер
на рама, цвят и подпис на водача.Към този дневник е приложена и пътна
книжка,която съдържа данни за дата, марка на автомобила, цвят, номер на рама и
маршрут. „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Пловдив през проверявания период
01.01.2015 г. - 30.04.2020 г. е
използвала регистрационни номера и пътни книжки, с които и с разходваното
гориво автомобилите се движат до тяхната продажба, а именно за обслужване
ремонт, смяна на гуми, технически преглед, както и за тяхното тестване от
съответния купувач. Експертизата е констатирала също, че извършените разходи за
гориво, предмет на непризнатите за данъчен кредит доставки за гориво в
процесните данъчни периоди, обхванати от ревизията са осчетоводени съгласно
изискванията на Закона за счетоводството. Натрупаните разходи за гориво през
проверявания период са свързани с основната дейност на дружеството, а именно
покупка, продажба и отдаване под наем на автомобили и обслужват стопанската
дейност на жалбоподателя, като се вземат предвид и допълнително наличните в
дружеството документи, издадени от ОД на МВР -Пловдив, сектор Пътна полиция.
Констатирано е също, че счетоводното отчитане е съобразено със действащата
счетоводна политика на дружеството. Текущото счетоводно отчитане се организира
по реда, определен от Закона за счетоводството и се извършва по способа на
двустранно счетоводно записване, на основата на документална обоснованост на
стопанските операции. Всички разходи направени за гориво през проверявания
период са осчетоводени на основание първичен счетоводен документ на хартиен носител
- данъчна фактура при закупуването на горивото. Вторичния документ е носител на
обобщена или диференцирана информация, получена от първичните счетоводни
документи. В случая става въпрос за натрупан през проверявания период разход за
гориво, което е необходимо за основната дейност на жалбоподателя, а именно
покупка, продажба и отдаване под наем на автомобили. За целите на експертизата
от дружеството са били представени справки за наличните автомобили за всеки
един шестмесечен период от процесния 01.03.2015 г. до 30.04.2020 г. Справката
съдържа и данни за направения разход за гориво и за кои налични автомобили е
използван. Автомобилите са собствени на дружеството, заведени в счетоводна сметка 304 „Стоки“ и като
дълготрайни активи по счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“. Закупеното гориво се отчита по дебита на
сметка 3020 „Материали“, Аналитичност „Горива“. Разходът на гориво се отчита на
Дебита на сметка 6010 „Разходи за изразходвано гориво в края на отчетната
година. Разходът за всеки автомобил е заведен като стокова наличност и
предназначен за продажба, както и за автомобили заведени, като дълготрайни
активи до привеждането им в годност за предаване и ползване от наематели.
Разходът на гориво е признат и за автомобили, за които са използвани
регистрираните транзитни номера на дружеството. Закупените автомобили, заведени
в дружеството като стока или дълготраен актив, се използват и съответно
управляват само за тестване от потенциални клиенти,превоз за тест или ремонт до
сервиз, превоз до пункт за ГТП, превоз до автомивка, превоз до КАТ. В случаите,
когато нямат регистрация в страната, автомобилите се придвижват със собствените
на фирмата дилърски номера. Както се посочи осчетоводяването на процесиите
разходи за гориво е извършвано съобразно счетоводната политика на дружеството и
в съответствие със Счетоводен стандарт 2. В заключение вещото лице сочи, че
след проверка на документите, представляващи
част от административната преписка и извършена проверка в счетоводството на
жалбоподателя може да бъде направен извод, че извършените разходи за гориво, предмет
на непризнатите за данъчен кредит доставки за гориво в процесните данъчни
периоди, обхванати от ревизията са осчетоводени съгласно изискванията на Закона
за счетоводството. Натрупаните разходи за гориво през проверявания период са
свързани с основната дейност на дружеството, а именно покупка, продажба и
отдаване под наем на автомобили и обслужват стопанската дейност на
жалбоподателя, като се вземат предвид и допълнително наличните в дружеството документи,
издадени от ОД на МВР -Пловдив,сектор Пътна полиция. На следващо място вещото
лице сочи, че в случая става въпрос за натрупан през проверявания период разход
за гориво, което е необходимо за основната дейност на жалбоподателя, а именно
покупка, продажба и отдаване под наем на автомобили. Най-накрая вещото лице
посочва, че осчетоводяването на процесните разходи за гориво е извършвано
съобразно счетоводната политика на дружеството и в съответствие със Счетоводен
стандарт 2.
4. При така изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а РА –
незаконосъобразен в оспорената му част. На първо място неправилно не е признат данъчен кредит за покупка на горива
в размер на 39 839, 29 лв. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка
с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Органите по приходите сочат, че не са
представени, въпреки че са поискани от ревизираното лице пътни книжки, пътни
листове, разходно-оправдателни документи за използвано гориво, товарителници и
др. с цел да се установи реалното ползване на горивата за целите на
независимата икономическа дейност. В същото време вещото лице в заключението по
експертизата сочи, че за движението на процесиите автомобили е
необходимо гориво, което в
счетоводството на дружеството е заведено, като разход за дейността на
дружеството, като последното притежава два
комплекта специални транзитни номера издадени от ОД на МВР сектор „Пътна
полиция“с годишна валидност. Към тези транзитни номера в дружеството се
съхраняват още „Дневник“, издаден от Асоциацията на вносителите на автомобили.
Същия е прошнурован и прономерован и заверен с печат на МВР съдържа 100
стр.,като в него е записан специалния номер, дата, час на излизане, час на
влизане, маршрут,име на водача, марката на автомобила, номер на рама, цвят и
подпис на водача. Към този дневник
е приложена и пътна книжка,която съдържа данни за дата, марка на автомобила,
цвят, номер на рама и маршрут. „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. Пловдив през
проверявания период 01.01.2015 .-30.04.2020
г. е използвала регистрационни номера и пътни книжки, с които и с
разходваното гориво автомобилите се движат до тяхната продажба, а именно за
обслужване ремонт, смяна на гуми, технически преглед, както и за тяхното
тестване от съответния купувач. Експертизата е констатирала също, че
извършените разходи за гориво, предмет на непризнатите за данъчен кредит
доставки за гориво в процесните данъчни периоди, обхванати от ревизията са
осчетоводени съгласно изискванията на Закона за счетоводството.Натрупаните
разходи за гориво през проверявания период са свързани с основната дейност на
дружеството, а
именно покупка, продажба и отдаване под наем на автомобили и обслужват
стопанската дейност на жалбоподателя, като се вземат предвид и допълнително
наличните в дружеството документи, издадени от ОД на МВР -Пловдив, сектор Пътна полиция. Констатирано е
също, че счетоводното отчитане е съобразено със действащата счетоводна политика
на дружеството. Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен
от Закона за счетоводството и се извършва по способа на двустранно счетоводно
записване, на основата на документална обоснованост на стопанските операции.
Всички разходи направени за гориво през проверявания период са осчетоводени на
основание първичен счетоводен документ на хартиен носител - данъчна фактура при
закупуването на горивото. В заключение се сочи,
че става
въпрос за натрупан през проверявания период разход за гориво, което е
необходимо за основната дейност на жалбоподателя, а именно покупка, продажба и
отдаване под наем на автомобили. Предвид на това
изводът, че горивото не е използвано за икономическата дейност на дружеството е
произволен и не почива на доказателствата по делото. Независимо от горното, но
в подкрепа на извода за основателността на жалбата е и т.52 от Решение
по съединени дела С-18/11 и С-142/11, в което се казва, че "не се допуска национална практика, съгласно
която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че
въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата,
от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са
изпълнени предвидените в Директива 2006/112
процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател". В случая са налице не само фактури, но и други доказателства, чрез които
напълно са оборени изводите на органите по приходите във връзка с данъчния
кредит за горива. Освен всичко друго констатираното от приходните органи, че са
зареждани неголеми количества горива, почти ежедневно, а понякога и по няколко
пъти в рамките на един ден, потвърждава макар и косвено тезата на жалбодателя,
че горивото е използвано за икономическата му дейност и именно, както е описано
подробно по-горе.
Що се отнася до твърдяната липса на документална обоснованост, при което е
увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО с непризнатите разходи за покупка на гориво, същата е опровергана със
подробните изводи на вещото лице по назначената експертиза, като в същото време увеличението на финансовия
резултат е в пряка зависимост от признаването на разходите гориво. Доколкото
съдът прави извод, че неправилно тези разходи не са били признати, следва че
неправилно също така е увеличен и
счетоводния финансов резултата, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО. В случая
са налице първични счетоводни документи,
в това число документи за изразходване на горивото, които са подробно посочени
по-горе, отразяващи вярно стопанската операция, поради което разходите са
документално обосновани и следва да бъдат признати за данъчни цели. Поради
изложеното жалбата е основателна, а РА – незаконосъобразен в оспорената му част.
При този изход и съобразно
направеното искане, на жалбодателя се дължат разноски в размер на 350 лв. – 50
лв. платена ДТ и 300 лв. платено възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16001620007513-091- 001/14.02.2022 г., в обжалваната
част, с която не е признат данъчен кредит в размер на 39 839, 29 лв. на
основание чл.69, ал.1, т.1 вр. чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС за покупка на горива, както и в частта с която е
увеличен счетоводния финансов резултат за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и
2019 г. съответно в размер на 28 365, 70 лв., 42 765, 47 лв.,
53 861, 22 лв., 46 415, 26 лв. и 40 010, 36 лв.
ОСЪЖДА НАП –
гр.София да заплати на „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, адрес по чл. 8 от ДОПК:
гр. Пловдив, ул. „***“ № 24, представлявано от Д. Р. К., разноски в размерна
350 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :