Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.С., 06.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 9260 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
След изменение, допуснато по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК с протоколно определение от 24.01.2018г., предмет на делото е предявен
от „Ш.Е.Б.“ ЕООД срещу „М.Е.“ ЕООД частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 126 000,00 лв. (при заявен общ размер на
вземането от 314 305,57 лв.) – неизплатена продажна цена, дължима по
договор от 30.04.2015г. за продажба на оборудване.
Ответникът оспорва иска с възражение, че
съгласно клаузата на т. 33.2 от процесния договор действието му е прекратено
преди доставяне на процесното оборудване, както и с възражение, че предявеното
с иска вземане не е изискуемо поради неизпълнение на задължение на ищеца по т.
7 от договора да изпрати известие за готовност за доставка.
Процесният договор е приет като
писмено доказателство и установява възникнали облигационни правоотношения между
страните по делото, по силата на които ищецът се е задължил да достави на
ответника оборудване, описано в оферти №150271-1/21.04.2015г. и
№150271/23.04.2015г. (също приети като писмени доказателства по делото), а
ответникът да заплати продажна цена в размери и срокове, уговорени с приложение
№1 към договора, както следва: сумата 25 564,60 евро – аванс, дължим до 5
дни от датата на подписване на договора, и сумата 244 701,90 евро –
остатък от продажната цена, дължим до 31.03.2016г.
Приетият като писмено доказателство
протокол №1 за доставка, подписан от представители на двете страни, с
противопоставима на ответника доказателствена сила установява, че през
м.10.2015г. оборудването – предмет на сключения договор за продажба, е
доставено на ответника.
Изложените обстоятелства се и
признават от ответника, като в приложение на чл. 327, ал. 1 ТЗ и клаузите на
процесния договор и приложението към него предпоставят възникнало задължение на
ответника за плащане на уговорената продажна цена след приспадане на платения
аванс.
Възраженията на ответника, че
действието на договора е прекратено преди доставянето на оборудването, се
явяват неоснователни, тъй като тълкуването по правилата на чл. 20 ЗЗД на
клаузата на т. 33.2 от договора, с която са мотивирани, предпоставя единствения
възможен извод, че предвиденото в клаузата разваляне на договора по право при
неизпълнение в срок на задълженията на ответника за плащане на аванса в
уговорения срок е обусловено от изявление на някоя от страните за
преразглеждане на клаузите на договора.
Доказателства, но и твърдения, за
изявление в посочения смисъл от която и да е от страните по договора, не са
ангажирани в производството по делото. Напротив - от представените писмени
доказателства и заключението на счетоводната експертиза по делото се
установява, че ответникът е платил на ищеца уговорения в приложение №1 към
договора аванс и е отразил в счетоводството и в справките-декларации по ЗДДС
издадената от ищеца фактура за платения аванс като задължение към ищеца.
Изложените обстоятелства и сами по
себе си са достатъчни да обусловят извод за съгласие на страните по делото за
продължаване на действието на договора между страните, независимо и въпреки
изпълнението на задълженията на ответника за плащане на аванса от продажната
цена след уговорения между страните срок, но същия извод следва и само от
цитирания по-горе протокол за доставката, който обективира писмено изявление на
ответника, че приема доставеното от ищеца оборудване.
Неоснователни са и възраженията на
ответника, мотивирани с неизпълнение на задължения на ищеца, предвидени в т. 7
от процесния договор.
С цитираната клауза е предвидено, че
ответникът дължи да заплати стоката – предмет на договора, в срок от пет дни от
датата на изпращане на известие от ищеца за готовност за доставка. Регулативният
потенциал на разпоредбата се изчерпва до предвиждане на отклонение от общото
правило на чл. 327, ал. 1 ТЗ, според което при липса на друга уговорка
купувачът дължи плащане на продажната цена при предаване на стоката, тоест
разпоредбата предвижда право на ищеца да иска плащане на цената на стоката на
по-ранен етап, а не задължение на ищеца, от чието изпълнение да е обусловена
изискуемостта на насрещните задължения на ответника за плащане на цената на
получените стоки.
При отчитане на признатите с
исковата молба плащания в частично погашение на задълженията на ответника за
уговорената по договора продажна цена (плащане от ответника на левовата
равностойност на уговорения аванс и плащане от трето за процеса лице – застраховател
на финансовия риск на ищеца от неизпълнение на задълженията на ответника по
договора), непогасена остава част от задължението на ответника за продажна цена
(дължимо в левове съгласно клаузата на т. 3.2), която надхвърля сумата, за
която е предявен частичният осъдителен иск в настоящото производство.
Частичният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер, което съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК ангажира отговорността на ответника за възстановяване на разноските,
които ищецът е направил за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.Е.“ ЕООД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ш.Е.Б.“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 4, ет. 6 на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 126 000,00 лв. – част от неизплатена
продажна цена, дължима по договор от 30.04.2015г. за продажба на оборудване,
ведно със законната лихва от 20.12.2016г. до изплащането на сумата, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 390,00 лв. – разноски за съдебното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: