Р Е Ш
Е Н И Е
№ 468
гр. Добрич, 11.12.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година, III състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря СТОЙКА К.
разгледа докладваното от председателя административно дело № 653/ 2022 г. по
описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 68, ал. 1 Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Образувано е по жалба на „***ич“ АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. Трети март № 59,
представлявано от изп. директор, срещу Решение № 436 от 13.09.2022 г.,
постановено по преписка № 170/ 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация
(КЗД) в частта, в която е засегнато дружеството, а именно в която КЗД:
- установява, че „Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД не е изпълнило законово задължение, произтичащо по
силата на чл. 37 от ЗЗД и нарушение на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр по признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“ спрямо ****С.Д.
***, за негов имот с адрес: гр. Добрич, кв. „Рилци“, местност „Ябълкова
градина”, УПИ с идентификатор № 72624.629.1, като му е предложено
възстановяване на услугата водоснабдяване на имота, при по-неблагоприятни
условия, на основата на признаците „лично положение” и „имуществено състояние“;
- налага на основание чл. 80, ал. 2 от
ЗЗДискр на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД административно наказание
- имуществена санкция в размер на 2000 лева за установеното в решението
неизпълнение на законово задължение, произтичащо по силата на чл. 37 от ЗЗД и
нарушение на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признаците
„лично положение“ и „имуществено състояние“;
- предписва на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗД на ответната страна „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК ****,
представлявано от директора, Т.И.Г., със седалище и адрес: ***, п.к. 9300, бул.
Трети март № 59, да се предприемат необходимите действия, свързани с
възстановяване на предоставяната от дружеството услуга на Д.С.Д. ***, за негов
имот с адрес: гр. Добрич, кв. „Рилци“, местност ..Ябълкова градина“, УПИ с
идентификатор № 72624.629.1, при равни условия и при спазване на разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр.
В жалбата са изложени съображения, че
Решението на КЗД в обжалваната му част е незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалноправни разпоредби, при несъответствие с целта на
закона и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Жалбоподателят настоява, че противоречието
на Решението с материалноправни разпоредби се изразява в неправилна преценка на
състава на КЗД, че са осъществени елементите на пряка дискриминация по чл. 37,
ал. 1 ЗЗД и на чл. 4, ал. 2 ЗЗД от страна на „***ч“ АД по отношение на Д.Д. на
основата на защитени признаци „лично полжение“ и „имуществено състояние“ по чл.
4, ал. 1 ЗЗД.
Сочи, че съставът на КЗД е намерил, че Д.Д.
е „по-лошо“ третиран от страна на „***ч“ АД, но не е посочил, а още по-малко е
установил, в сравнение с кое лице или лица Д. е „по-лошо“ третиран от страна на
дружеството и при какви конкретни сходни обстоятелства, като не са цитирани
имоти или абонати, които да са в сравнимо положение с това на Д. и спрямо които
той да е третиран дискриминационно. Счита, че не е мотивиран решаващият извод
на КЗД, че на Д.Д. е предложено от ВиК оператора „при по-неблагоприятни
условия“ да продължи да ползва услугата на ВиК оператора за доставка на питейна
вода, тъй като не е указано в сравнение с кого и при какви сходни условия е
извършена преценката за „по-неблагоприятни условия“ - не е установено и
посочено лице-сравнител, като изтъква, че всяка употреба на сравнителната
степен („по-лошо“ „при по-неблагоприятни условия“) изисква, за да бъде съответното
съждение логично и обосновано, посочване на сравнен обект и сравними
обстоятелства, което в случая не е сторено от състава на КЗД. Допълва, че и
самият жалбоподател Д. не посочва лице-сравнител/лица-сравнители, по отношение
на което/които той да е дискриминиран.
Жалбоподателят се позовава на чл. 22 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
изд. от Министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 4), в
която се съдържа формулировката „при възможност“ (а не при всички положения)
към довеждащите водопроводи да бъдат присъединени имоти извън строителните
граници на урбанизираните територии, като обръща внимание, че в случая на
жалбоподателя Д. поради отсъствие на водопроводна мрежа в землището на кв.
Рилци, отсъства визираната от Наредбата възможност за присъединяване на имота
на жалбоподателя по общия ред, но въпреки това ВиК операторът е потърсил и
предложил на жалбоподателя решение на проблема, което предложение съставът на
КЗД неправилно е квалифицирал като дискриминация.
Жалбоподателят оспорва извода на
ответника, че по отношение на Д.Д. дружеството е осъществило дискриминация на
основа на защитените признаци „лично положение“ и „имуществено състояние“.
Приема за неправилна констатацията на
Тричленния състав на КЗД, обективирана в протокол от заседание, проведено на
22.01.2021 г., че имотът на г-н Д. се намира в урбанизирана територия, като
намира за неправилно и разбирането на Петчленния състав на КЗД, обективирано в
мотивите на обжалваното решение, че е ирелевантно за спора дали имотът на Д. е
в регулация или не. Изразява становище, че самият имот съставлява урбанизирана
територия по смисъла на ЗУТ, но според Удостоверение № 70-65-1513/ 02.11.2020
г., изд. от Община Добрич, както и от приложенията към него, имотът е извън
регулация, „извън строителните граници на гр. Добрич и попада в „земеделска
територия - стопански дворове, ферми и други“. Добавя, че по смисъла на § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 4, приложима към настоящия казус,
„урбанизирана територия“ е територията на населено място или селищно
образувание, обхваната от границите му (строителни граници), определени с устройствен
план.“, поради което процесният имот според жалбоподателя не е урбанизирана
територия по смисъла на Наредбата.
Според жалбоподателя територията, в
която се намира процесният имот, няма водоснабдителна мрежа; до нея няма и
действащ, надлежно въведен в експлоатация, довеждащ водопровод, което счита, че
е доказано с приложените документи към молбата на пълномощника му вх. №
44-01-25/ 22.01.2021 г., докладвана от председателя на Тричленния състав на КЗД
в заседание, проведено на същата дата. Изтъква, че изграждането на водопроводна
мрежа и то в границите на населените места, е задължение на съответната община;
водопроводната мрежа по закон е общинска собственост, а задължението на ВиК
оператора да доставя вода до границите на урегулираните имоти в рамките на
населените места е обусловено от наличието на изградена от общината
водопроводна мрежа, която му е надлежно предадена за експлоатация, които
условия според него не са налични в случая на г-н Д..
Жалбоподателят счита, че оспореният акт
е в противоречие с целта на закона и е издаден при съществени нарушения на
административнопрозиводствените правила. Иска отмяната му и присъждане на
разноски, като представя списък на разноските.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. В.Х.,
редовно упълномощена, не се явява. В първото по делото заседание жалбоподателят
се представлява от адв. К., редовно преупълномощена (л. 412), която поддържа
жалбата. С молба с вх. № 4019/ 10.11.2023 г. адв. В.Х. заявява, че поддържа
жалбата и представя доказателства за извършени и претендирани разноски.
Ответникът, ***(КЗД), чрез процесуалния
си представител юрисконсулт **** К., с вх. № 222/ 17.01.2023 г. представя
Писмени бележки, с които оспорва жалбата и изразява съображения за нейната
неоснователност (л. 414). Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност, ако се претендира адвокатско възнаграждение
от жалбоподателя.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се представлява. С Писмени бележки вх. № 4032/ 13.11.2023 г.
процесуалният му представител настоява да бъде оставено в сила оспореното
Решение (л. 543). Изразява становище, че неблагоприятно третиране е всеки акт.
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на
едно лице и могат да го поставят в особено неблагоприятно положение в сравнение
с други лица, поради което самият факт, че едно лице е лишено от възможността
за достъп до употребата, в конкретния случай, на питейна вода за основните си
нужди, което се явява, не само възможност, а и право, създава унизителна и
по-неблагоприятна за един човек среда. По отношение на изложеното в жалбата
твърдение относно лице-сравнител, то настоява, че в дадения случай следва за
такова лице да се приемат останалите потребители на дружеството-жалбоподател,
тъй като се касае за акт на преустановяването на конкретна дейност, отказ за
предоставяне на конкретна услуга към едно лице в сравнение с десетки останали
потребители, чийто достъп не е преустановен, а и по твърдения и на самия
жалбоподател в производството пред КЗД е подобрен. Настоява, че следва да се
разглежда само самият акт на спиране на водоподаването като дискриминиращ или
не, с оглед и на това, че Д.Д. е дългогодишен потребител на услугите на
жалбоподателя, поради което намира за неотносими към предмета на спора
въпросите относно регулацията на имота, както и останалата собственост на Д.Д..
Изтъква, че са направени проверки, както документални, така и на място на
имота, но конкретни навременни действия по възобновяване на водоподаването,
дори и за определен срок за основните човешки потребности и нужди на
потребителя Д., не са предприети, а само е коментиран въпросът и вариантът за
присъединяване на същия към водопроводната мрежа, но едва след набавяне на
материалите за това от самия него и заплащане на разходите за монтажните
дейности, което, според ответника, го поставя в по-неблагоприятно положение от
останалите собственици на околни имоти, не само по отношение на достъп до
водоснабдяване за посрещането им на основни човешки потребности, но и чисто
финансово от лица. които към момента на разглежданата ситуация имат финансовата
възможност своевременно да реагират, да набавят необходимите материали и да
реализират ремонтните дейности по присъединяването им към водопроводната мрежа.
При тези съображения изразява становище, че от страна на жалбоподателя не е
спазен принципът за равенство в третирането и е нарушена забраната за
дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗД.
Заинтересованата страна, Д.С.Д., в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Хр. Х.,
редовно упълномощен, който оспорва жалбата. С вх. № 3865/ 03.11.2023 г. (л. 525,
545) представя съображения за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна *** е заличена
като такава в хода на съдебното производство с влязло в сила Определение за
това.
В хода на съдебното производство е
приложена преписката по издаване на оспорения акт.
По искане на жалбоподателя, обективирано
в молба с вх. № 442/ 30.01.2023 г., е назначена съдебно – техническа
експертиза. Заключението на вещото лице е представено по делото с вх. № 3178/
05.09.2023 г. (л. 486) и е изслушано в съдебно заседание на 18.09.2023 г., като
е приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните. В
съдебно заседание процесуалният представител на заинтересованата страна Д.Д.,
адв. Х., заявява, че оспорва изцяло заключението, но след това прави изявление,
че въпроси към вещото лице няма и по неговите задачи няма искане за експертиза,
а е направил искане да бъде проследен статутът на процесния имот чрез друг вид
експертиза. Впоследствие оттегля това искане и прави искане само за справка от
СГКК относно записване за вида територия, в която се намира имотът. В този
смисъл съдът приема, че заключението не е оспорено от страните.
Според заключението на вещото лице
поземленият имот на заинтересованата страна Д.Д. е с начин на трайно ползване
за „Стопански двор“, намира се в местността „Ябълкова градина“ в землището на кв.
Рилци“ на гр. Добрич, имотът е извън регулацията, на около километър от
най-близкото населено място и около него няма други стопански и жилищни обекти.
Вещото лице сочи, че от Общия устройствен план на гр. Добрич (л. 209) се
установява, че този имот се намира не в кв. „Рилци“, а в землището на кв.
„Рилци“, както и че е извън строителните граници на населеното място, в зона,
която попада в земеделска територия - стопански дворове, ферми и др., като за
имота - ПИ 72624.629.1 няма изработен ПУП - ПЗ. Вещото лице излага, че
около имота няма други жилищни или стопански обекти, като съседните имоти
също не са водоснабдени. Имотът е бил водоснабден чрез стар, силно
амортизиран и изведен от експлоатация през 2000 г. водопровод АЦ 250, изграден
от бившите земеделски структури в района, свързан към стар водопровод АЦ 250 от
РШ с. Козлодуйци към Помпена станция (ПС) кв. Рилци. Общата дължина на
водопровода е 4330 м, в участъка от РШ „с. Козлодуйци“ до РШ „Ябълкова градина“
дължината му е 2730 м, а от РШ „Ябълкова градина“ до „Пчелина“ – 580 м (л.
210). Двата водопровода са силно амортизирани, като АЦ 250 е изключен от
експлоатация през 2000 г. Вещото лице заявява, че въпросните водопроводи не
са част от работещата ВиК мрежа и не захранват населени места (л. 211), като се
позовава на представената карта на водопроводите на гр. Добрич, където такива
водопроводи не са показани. Вещото лице обяснява, че на 07.03.2016 г. между
Асоциацията по ВиК на обособени територии, обслужвани от „ВиК“ ООД, гр. Добрич
и ВиК оператора „ВиК“ ООД, гр. Добрич е сключен Договор по чл. 198п, ал. 1 от
Закона за водите (ЗВ) за стопанисване, подържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги, като в Приложение № 1
(л. 273 – 288) към Договора са описани актове - публична държавна собственост и
публична общинска собственост по смисъла на чл. 13, чл. 15 и чл. 19 от ЗВ,
предадени от Асоциацията по ***ч на „***ч“ АД, в т.ч. водопроводна мрежа на
участъци във вида, в който е изградена от собственика на активите, като не е
предаден за стопанисване, подържане и експлоатация процесният водопровод.
След оглед на място, вещото лице установява, че водопроводът, по който е бил
водоснабден имотът на заинтересованата страна, не е в изправно състояние. Експлоатацията
му застрашава предоставянето на ВиК услуги на съседните села. Не се подържа от ***ч
и не е част от работещата ВиК мрежа, като захранва само имот ПИ 72624.629.1
„Пчелина“, но територията, в която се намира процесният имот, няма
водоснабдителна мрежа. До нея няма и действащ, надлежно въведен в
експлоатация, довеждащ водопровод. Вещото лице потвърждава, че по време на
огледа е установило, че около имота няма други жилища или стопански обекти,
като изразява становище, че този имот е бил водоснабден по неизяснени
обстоятелства (как, кога и с чие съдействие), чрез стар, силно амортизиран
азбестов циментов водопровод АЦ 250, без строителни книжа, документи за
търпимост, изяснена собственост, въвеждане в експлоатация, като е изведен от
експлоатация от 2000 г. и във времето не е предаден на „***ч“ АД. Съдът
кредитира заключението на вещото като еднопосочно с писмените доказателства по
делото, като изключва съответно изявленията му, имащи характер на становища с
правен характер.
Съдът, след като прецени законосъобразността
на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146
от АПК, доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Решение № 436/ 13.09.22 г. на ***(КЗД) е
получено от жалбоподателя на 16.09.2022 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне (л. 364). Жалбата е заведена с вх. № 16-20-870/
30.09.2022 г. (л. 4), с оглед на което се явява подадена в срок, от лице, което
има правен интерес от обжалването и срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е странаа според чл.
4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
С разпоредбите на чл. 47, т. 1, т. 2, т.
3 и т. 4 от ЗЗД са разписани правомощията на
Комисията за защита от дискриминация да установява нарушения на този или
други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и
засегнатото лице; постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението
и възстановяване на първоначалното положение; налага предвидените санкции и
прилага мерки за административна принуда и дава задължителни предписания с
оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.
В случая производството пред ***е
образувано с Разпореждане № 613/ 09.07.2019 г. на Председателя на КЗД (л. 49,
т. 1) по жалба с вх. № 44-00-2149/ 01.07.2019 г. и допълнение към нея с вх. №
44-00-2186/ 03.07.2019 г. (л. 33), подадени от Д.С.Д., срещу изпълнителния
директор на „***ч” АД - Т.Г.. Прието е, че жалбата съдържа твърдения за
дискриминация по признак „лично положение“ и е образувана преписка № 170/ 2019
г., разпределена за разглеждане от Трети специализиран заседателен състав на
КЗД. В открито заседание, проведено на 22.02.2021 г., съставът е установил, че
по преписката се излагат твърдения за извършена дискриминация по повече от един
признак, а именно и по „имуществено състояние“, което е наложило преписката да
бъде преразпределена на Петчленен разширен заседателен състав.
В жалбата, по която е образувана
преписката, г-н Д. сочи, че е абонат на
„***ч“ АД за имот, съгласно нотариален акт № 58, том ХХО, н.д. 4961 от 1995 г.
(л. 37), поземлен урбанизиран имот № 72624.629.1, находящ се в местност
„Ябълкова градина“, кв. Рилци, гр. Добрич и до момента на депозиране на жалбата
е нямал задължения към дружеството-доставчик, а именно „Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД. Твърди, че няма регистрирани и наложени глоби за
нарушения към дружеството и не води съдебни спорове. Прави оплакване, че на
03.05.2019 г. без предупреждение и без основание от страна на „***ч“ АД е
прекъснато водоснабдяването към неговия имот, находящ се в местност „Ябълкова
градина“, кв. Рилци, гр. Добрич. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е
останал без вода, в жалбата е изложено, че той първо е подал чрез електронната
поща и на хартиен носител молба до директора на дружеството да му бъде
възстановено водоснабдяването (л. 40 – 41). В тази връзка получил официален
отговор № Ж-65/1/ 29.05.2019 г. с твърдение, че в архива на дружеството липсват
документи за присъединяването на имота към водоснабдителната мрежа (л. 42). В
отговор на писмото заинтересованата страна отговаря с писмо вх. № Ж-65/4/
10.06.2019 г. (л. 43) че е абонат повече от десет години, с клиентски номер
17424, пломбиран водомер и платени фактури. Живее и реализира трудова дейност -
добив на пчелен мед в имота и с оглед Конституцията на РБ и Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, ВиК операторът няма
право самоволно и без основание да прекъсва водоподаването и няма право да го
дискриминира.
С писмо вх. № 44-00-2422/ 24.07.2019 г.
засегнатото лице благодари на КЗД за уведомлението, че е образувана преписка по
жалбата му и сочи, че към жалбата е представил седем броя документи и е готов
да съдейства за проучването, като допълва, че живее и работи постоянно в имота,
редовен и коректен абонат е, има узаконен от ВиК водомер, водоподаването е
спряно без уведомление и безпричинно, а спирането на водата го тормози
психически, не може да поддържа хигиената си и му пречи на трудовата дейност
(л. 53). В писмо от 21.08.2019 г. (л. 54) добавя, че е уведомен, че може да се
възстанови водоподаването, като в съществуващите водопроводи се промуши тръба
ПЕ ф 50 от РШ с. Козлодуйци до имота, но следва да осигури материалите, а ВиК
да поеме разходите по промушването (л. 55). Възприема писмото на “***ч” АД като
рекет и доказателства за упражнена дискриминация спрямо него (л. 54).
С писмо от 05.09.2019 г. “***ч” АД е
уведомено за образуваното производство и започнатата процедура по проучване на
въпроса, като е предоставен седемдневен срок за представяне на писмено
становище (л. 57). На 13.09.2019 г. е получено писмо от „***ч“ АД (л. 58), в
което е описано местонахождението на имота, как е бил захранван и че от 2000 г.
съответните водопроводи са изключени от експлоатация и не захранват населени
места, като липсват данни относно това защо са били отворени крановете на
захранващия водопровод и той е бил под налягане. Обяснено е, че е извършено
впоследствие и физическо прекъсване на водопровода, което е допринесло да се
нормализира водоснабдяването на населените места – с. Козлодуйци и с. Врачанци.
От Комисията за енергийно и водно
регулиране, конституирана като страна в административното производство, е
постъпило по преписката становище, в което е отразено, че жалбата на г-н Д.
касае водоснабдяване на урбанизиран, неурегулиран поземлен имот и са разяснени
преприетите действия по жалбата (л. 60).
След извършеното проучване докладчикът
на Трети заседателен състав, представя на председателя на състава своя доклад –
заключение (л. 75 - 76).
Насрочено е за 4.11.2019 г. открито
заседание пред КЗД, за което са уведомени надлежно страните, в което на
страните е указана възможността за споразумение и те са изразили съгласие за
провеждане на помирителна процедура (л. 87).
С писмо от 06.11.2019 г. г-н Д. заявява
на дружеството, че приема техническото им предложение за възстановяване на
водоподаването, но не е съгласен да поеме каквито и да е разходи за това поради
законова необоснованост и финансова невъзможност от негова страна (л. 88).
На 09.12.2019 г. г-н Д. уведомява КЗД,
че не е постигнато споразумение, като изразява становище, че това е по причина
на „***ч“ АД (л. 89).
Паралелно е водено производство и пред ***
и по настоящото дело са приложени и доказателства от това производство,
образувано също по жалби на г-н Д..
На 20.01.2020 г. е проведено открито
заседание по преписка № 170/ 2019 г. (л. 94), на което е приобщен доклад –
заключение към преписката със събраните доказателства до момента на изготвянето
му, приети са и разменените писма между страните. В заседанието засегнатото
лице твърди, че не му е възстановено водоподаването, но с такива тръбопроводи в
другия край на селото било възстановено захранването на много хора.
Същевременно на зададен въпрос от процесуалния представител на *** отговаря, че
и на друго лице е прекъснато захранването, както и че общо са трима човека без
захранване (л. 97).
От името на последващия изп. директор на
„***ч“ АД, чрез адв. В.Х., е изпратено до КЗД становище по жалбата, като е
отразено в същото, че жалбоподателят е с постоянен и настоящ адрес ***, че имот
с кадастрален № 72624.629.1 е извън регулация, не е в кв. Рилци, а в близост до
него. Настоява се, че фактите не обосновават извод за дискриминация (л. 117).
С Решение № Ж-268/ 24.04.2020 г.
Комисията за енергийно и водно регулиране (***) на основание чл. 22, ал. 5, във
връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/
21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е дала задължителни
указания на „***ч“ АД да възстанови водоподаването към имот с идентификатор
72624.629.1, находящ се в гр. Добрич, землището на кв. Рилци, местност
„Ябълкова градина“ (л. 128 – 130). Решението е обжалвано от „***ч“ АД. С
Решение № 5356/ 13.10.2020 г. по адм. дело № 4599/ 2020 г. състав на АССГ е
отхвърлил жалбата (л. 212 – 215), като Решението е приложено като доказателство
в производството пред КЗД (л. 218). От Решението на *** и Решението на АССГ
става ясно, че в началото на 2010 г. служители на дружеството (“***ч” АД) са
направили проверка в имота, установили са консумиране на вода и са уведомили
г-н Д. за необходимостта от откриване на партида за отчитане на консумираните
водни количества. На 24.03.2010 г. той е подал Заявление за откриване на
партида за имота, находящ се в местност “Ябълкова градина” в землището на
квартал Рилци, гр. Добрич, към което е приложил нотариален акт за констатиране
право на собственост от 1995 г. Според дружеството за него е икономическо
неизгодно да поддържа и ремонтира съответния водопровод, тъй като имотът се
ползва сезонно, средногодишната му консумация е около 40 м, поради което е
предложен вариант на жалбоподателя да осигури материалите, нужни за ремонта, а
ВиК дружеството да поеме разходите за СМР. Съдът е приел, че, като е допуснал
нерегламентирано спиране на водоподаването към имотите на редовни потребители и
узнавайки за това не е предприел действия за възстановяване доставянето на
вода, ВиК операторът не е изпълнил своите задължения, определени в чл. 42, ал.
1, т. 1 на Наредба № 4/ 2004 г., а именно да снабдява потребителите с вода с
питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за
доставката ѝ до имотите, с оглед на което е отхвърлил жалбата на „***ч”
АД, съответно е счел дадените указания за възстановяване на водоподаването за
законосъобразни.
В заседание на 22.02.2021 г. Трети
постоянен специализиран състав на КЗД, като е разгледал новопостъпилите по
преписката доказателства и във връзка със служебното начало е установил, че в
жалбата и оплакванията, които прави г-н Д., освен признак „лично положение“,
има данни и за признак „имуществено състояние“, който признак се обуславя от
собствеността на имота на Д.Д. и това, че този имот се намира в урбанизирана
територия, с оглед на което е изпратил преписката на председателя на Комисията
за издаване на ново разпореждане за 5-членен заседателен състав (л. 219 – 220).
Издадено е Разпореждане № 341/ 24.03.2021 г. (л. 221) Изпратени са до страните
уведомления за преразпределяне на преписката и за възможността за изразяване на становище относно втория
признак, като от „***ч“ АД и неговите изпълнителни директори е изискано да се
представи и информация за изпълнение на съдебното решение на АССГ, свързано със
случая (л. 229 - 240). На 08.06.2021 г. (л. 241) в КЗД е регистрирано Становище
от Т.Г. по отношение втория признак, към което са представени и доказателства,
становище от *** К. и отговор от ***. Във връзка с депозираните становища е
изготвено Допълнение към Доклад – заключение от докладчика след
преразпределението на преписката, в който са обсъдени постъпилите становища (л.
298 – 305).
На 12.04.2022 г. е счетено от решаващия
състав, че преписката е попълнена с доказателства и е даден ход по същество (л.
348).
В резултат е постановено оспореното в
настоящото производство Решение № 436/ 13.09.2022 г. (л. 353), с което е
установено, че „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК ****,
представлявано от директора Т.И.Г., със седалище и адрес: ***, п.к. 9300, бул.
Трети март № 59, не е изпълнило законово задължение, произтичащо по силата на
чл. 37 от ЗЗДискр и нарушение на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗД
по признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“ спрямо Д.С.Д. ***, за
негов имот с адрес: гр. Добрич, кв. „Рилци“, местност „Ябълкова градина",
УПИ с идентификатор № 72624.629.1, като му е предложено възстановяване на
услугата водоснабдяване на имота, при по-неблагоприятни условия, на основата на
признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“, наложена е имуществена
санкция и е предписано на дружеството да предприеме необходимите действия,
свързани с възстановяване на предоставяната от дружеството услуга на Д.С.Д. ***,
за негов имот с адрес: гр. Добрич, кв. „Рилци“, местност „Ябълкова градина“,
УПИ с идентификатор № 72624.629.1, при равни условия и при спазване на
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗД.
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по
чл. 47 от ЗЗДискр. Изпълнена е процедурата по чл. 48, ал. 1 и ал. 2, във връзка
с чл. 54 от закона. Решението е постановено в предписаната от закона форма и
при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното
проучване, органът е извършил изясняване на релевантните за случая факти, при
съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за разпределение на
доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. В
Решението са изложени съображенията, обосноваващи постановения правен резултат.
КЗД е проверила и анализирала събраните по преписката доказателства съгласно
чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и
възраженията на страните. В този смисъл съдът счита, че КЗД е спазила
регламентираната процедура.
С влязло в сила съдебно Решение на АССГ
е прието, че дружеството – жалбоподател има задължение да възстанови
водоподаването на засегнатото лице. В съдебното решение липсва изложение и
мотиви по какъв начин следва да бъде възстановено водоподаването.
При така събраните доказателства спорът
по делото се състои в това представлява ли конкретното предложение на
дружеството относно начина на възстановяване водоподаването до имота на г-н Д.,
възприето от административиня орган като отказ за предоставяне на
услугата/предоставяне при по-неблагоприятни условия, дискриминация въз основа на „лично положение“
и „имуществено състояние“ спрямо него.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗДискр, определяща разпределението на доказателствената тежест, в тежест на
жалбоподателя в производството пред КЗД, заинтересованото в съдебното
производство лице, е да представи факти, от които може да се направи извод, че
равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са
посочени и не са установени, нито в
производството пред КЗД, нито в съдебното производство. С разпоредбата на чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели
установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз
основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи,
санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на
отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при
сравними сходни белези. Същевременно с нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр е
разписано, че не се допуска отказ от предоставяне на
стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско
качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр.
При съпоставка на нормите и съобразно
приетото с оспореното решение следва да бъде установено, че отказът от
предоставяне на услугата или предоставянето на такава при по –
неблагоприятни условия, следва да е на основата на признак по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр, като в случая се претендира наличие на признаците „лично положение”
и „имуществено състояние”. В оспорения акт е прието, че с предложението на
дружеството да възстанови водоподаването с финансовото участие на лицето,
спрямо същото е налице „неблагоприятно
третиране“. Съгласно § 1, т. 7 от Закона за защита от дискриминация, това е
всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно
третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал.
1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в
особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В тази връзка следва
да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за
него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В настоящия случай нито
пред административния съд, нито пред
КЗД, са посочени факти за белези, свързани с личното положение на лицето, които
да са довели до твърдяното дискриминационно поведение и до третирането му
по-неблагоприятно от останалите граждани, получаващи услугата, съответно
притежаващи имоти в същото землище, извън регулационните граници на кв. Рилци,
гр. Добрич, на основата на признак „лично положение“. За да е налице проява на
дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените
разпоредби, съответно, за да е осъществен състав на нарушение на
антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно
третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл.
4 от ЗЗДискр, в случая – “лично положение”. Следователно на първо място, следва
да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното
третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че
този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното
третиране. В случая, в жалбата и развилото се производство пред КЗД не са
посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на
признака „лично положение”. За разлика от други защитени признаци - пол, раса,
религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия
индивид, защитеният признак „лично положение” няма еднозначно прието обективно
съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен
случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да
бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната
забрана за пряка дискриминация. Жалбоподателят не е посочил в жалбата си до
административния орган факти за белези, свързани с личното му положение, които
да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, произтичащо според него
с осъществено от дружеството предложение за съфинансиране на възстановяване на
водоподаването. Нито един белег на личността на г-н Д. не е посочен, за да бъде
установено съдържанието на признака „лично положение”, съответно наличието на
причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак
по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При липсата на посочен и установен конкретен,
присъщ, иманентен белег на личността на засегнатото лице, който да го отличава
от други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение и да изпълва
съдържанието на признака „лично положение”, не може да се установи неравно
третиране. Признакът „лично положение” няма легална дефиниция и според трайната
съдебна практика представлява качество, белег, вътрешно присъщ на личността,
който я отличава и в конкретна фактическа ситуация е причина за неравно
третиране. Такъв признак в случая в оспорения акт не посочен.
Следва да бъде съобразено, че
неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица
трябва да е обвързан с признак по чл. 4 от закона. Не е достатъчно да се
установи по - неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен
случай, а е необходимо да се установи казуална връзка между неблагоприятното
третиране, признака и сравнено с някого, а не по принцип, както е изложено в
оспорения акт. Вярно е, че имотът е бил захранван с вода, което захранване
впоследствие е било прекъснато. Доказателствата по делото установяват, че
лицето има клиентски номер и до прекъсването на водата е заплащало
консумираното количество вода. Същевременно обаче самото лице в производството
пред КЗД заявява, че прекъсване на водоподаването има и на останалите лица,
притежаващи имоти в същото землище, т.е. лицата със сходни белези не са
третирани по – благоприятно от него (л. 97, на гърба), твърденията му, на които
се позовава административният орган относно възстановено подаване, касаят лица
„в другия край на селото“, а не извън него. Тези твърдения не са проверявани от
административния орган. В този смисъл, за да се констатира наличието на
дискриминация, е необходимо да бъде посочено лице - сравнител, поставено в
по-благоприятни условия от тези, твърдени от лицето, което сочи, че спрямо него
е осъществена дискриминация на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр.
Сравнението е основен и задължителен елемент от фактическия състав на пряката и
на непряката дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице
по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними
сходни обстоятелства“. Сравними сходни обстоятелства в случая означава вкл.
и за други лица, на които е било спряно водоподаването, притежават имот в
същото землище и им е било възстановено водоподаването, без да е изискано от
тях съфинансиране, а на г-н Д. поради определено качество на личността му, това
не е било сторено. Такива твърдения, а още по – малко доказателства, по делото
няма. Настоящият състав не приема извода на административния орган, че
засегнатото лице следва да бъде сравнявано въобще с хилядите потребители на
питейна вода, на които се предоставя услугата. Предоставянето на услугата е
обвързано с изпълнена процедура преди това и с изисквания за наличие на
водопроводна мрежа, ПУП, въведен в експлоатация водопровод, каквито в случая не
са налице, за разлика от много други случаи, които не са в сходно положение с
това на г-н Д..
На следващо
място, в оспорения акт се претендира, че
е налице пряка дискриминация и по признак „имуществено състояние” заради
притежаван от лицето имот. Самият факт на притежаване на имот няма как да
обуслови дискриминационно отношение. В случая имотът е бил захранен от стар
водопровод АЦ (азбестоциментов) ф 250 с дължина 2 730 м от гр. Добрич, местност
„Рилци” до РШ (разпределителна шахта) „Ябълкова градина”, а от РШ „Ябълкова
градина” до „Пчелин” с водопровод АЦ ф 100 с дължина 580 м. ВиК операторът
пояснява, че водопроводите са силно амортизирани, като водопровод АЦ ф 250 е
изключен от експлоатация още през 2000 година, но поради това, че спирателните
кранове от с. Козлодуйци към ПС Рилци са били отворени, водопроводът е бил под
налягане и имотът на Д. е останал водоснабден. След трайното прекъсване на
водопровода в PШ с. Козлодуйци водоснабдяването на населените места, с.
Козлодуйци и с. Врачанци, се е нормализирало, но е прекъснато водоподаването
към имота на г-н Д.. По делото няма спор, че изграденият водопровод от РШ
„Ябълкова градина” до „Пчелин”, не е заведен в баланса на ВиК дружеството, нито
е предаван на същото в експлоатация. Вярно е, че дружеството при законово
проведена процедура е длъжно да предоставя услугата, но същевременно съгласно
чл. 41, ал. 1 от Наредба № 4 подаването и отвеждането
на вода се осигурява непрекъснато или съобразно експлоатационните
възможности на водоснабдителната и канализационната система, а в случая е
безспорно установено, че такава система не съществува и в картата на
водопроводите процесният водопровод не фигурира. Според съда има
резон в това да се прекъсне водоподаването по този водопровод, доколкото се касае за азбестово циментов водопровод, който е категоризиран като материал, причиняващ ракови
заболявания и от десетилетия е забранен за използване в страните от Европейския
съюз.
Дружеството –
жалбоподател настоява, че за него са налице условията на чл. 31, ал. 4 от
Общите условия за необходимост от предоставяне на допълнителна услуга и
предлага като удачно техническо решение прилагане на метода „релайнинг”, който
обаче не е бил включен в инвестиционните програми на ВиК Оператора, нито в
бизнес плана му, поради което именно дружеството настоява, че съставлява
допълнителна услуга по смисъла на чл. 31, ал. 4 от Общите условия. Предложено е
на г-н Д. да се изтегли през стария водопровод нов, полиетиленов, с по-малък
диаметър - ф 50, от РШ с. Козлодуйци до имота (около 3300 метра), като
собственикът осигури материалите, а дружеството поеме разходите по необходимите
СМР. Засегнатото лице не приема това предложение. При тези факти, съдът, като
съобрази, че по определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр
пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, намира, че
изводът на ответника, че наличието на дискриминационно отношение е обусловено
от предоставяне услугата водоподаване на българските граждани по принцип, е
необоснован и в противоречие с материалния закон. Освен това, видно от
събраните доказателства, не се касае за неравно третиране на имота на
заинтересованото лице спрямо другите имоти в същата местност. Според
заключението на вещото лице останалите имоти в местността не са водоснабдени,
респ. няма доказателства, че за разлика от имота на г-н Д., на тях е подадено
захранване без финансово съучастие, с оглед на което липсва и тук признакът „сравними
сходни обстоятелства”. Няма спор, че имотът се намира извън строителните
граници на населените места и макар да се твърди, че е в урбанизирана територия,
то следва да се има предвид, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУТ урбанизирани
територии са населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън
границите на населените места и селищните образувания, а съгласно § 1, т. 1 от
Наредба № 4 „урбанизирана територия“ е територията на населено място или
селищно образувание, обхваната от границите му (строителни граници), определени
с устройствен план. Видно от писмо на Община град Добрич от 02.112020 г.,
приложено по делото (л. 204), неоспорено по реда на ГПК от страните, съгласно
действащия Общ устройствен план на Община град Добрич процесният имот е извън
строителните граници на град Добрич и попада в земеделска територия, видно от
извадка от действащия ОУП, като за такъв вид имоти се изработва ПУП –
Парцеларен план, но такъв няма. В писмо на ОДЗ – Добрич е отразено, че имотът е
имущество, разпределено от организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, налична е
разработка на план за парцелиране, приета с приемателен протокол от 1995 г.,
допълнителна разработка от 1996 г., от което също става ясно, че одобрен по
надлежния ред Парцеларен план, в който да фигурира имотът, няма (л. 527).
Според чл. 83, ал. 4 от ЗУТ водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и
съоръжения извън населените места и селищните образувания се изграждат въз
основа на парцеларни планове по чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, но,
видно от доказателствата по дело, за имота няма влязъл в сила ПУП по смисъла на
последната разпоредба, т.е. липсва елемент от законовата процедура за
предоставяне на услугата. Освен това остарялата водопроводна мрежа е прокарана
при действие на норми преди приемането на ЗУТ, но без наличие на писмени
доказателства за законовото ѝ прокарване, без да е включена надлежно в
активите на дружеството – жалбоподател, съответно в бизнес плана му и
инвестиционната програма, което е довело до възникналия спор. При тези факти в
настоящото производство се налага изводът, че не дискриминационно е основанието
за отказ/за начина да бъде захранен имотът.засегнатото лице се позовава на чл.
11 от Наредба № 4, но разпоредбите на чл. 11 от Наредбата касаят друг вид
имоти.
С оглед изложеното настоящата съдебна
инстанция намира, че Решението на КЗД в оспорената му част е постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби.
От анализа на относимите правни норми
следва изводът, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на
ЗЗДискр, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав
на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр, поради което дори да
се установи по принцип по-неблагоприятно третиране на определено лице, е
необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно конкретно
по някои от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, която при всички случаи следва да се изразява в някой от признаците по
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
В процесния случай, от приетите по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за безспорно установено,
че от страна на “***ч” АД не е осъществено по-неблагоприятно третиране по
отношение на г-н Д. в сравнение с третирането на друго лице при сравними сходни
обстоятелства на основание и то дискриминационен признак. Тежестта на доказване
е върху заинтересованото лице, което не е представило пред КЗД и пред съда
доказателства за по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица в сходни
обстоятелства – няма доказателства, че в същата местност са водоснабдени имоти,
за които също е било прекратено водоподаването по процесния водопровод и на тях
не е изисквано финансово участие, съответно, че действията на дружеството са
поради белег на личността на засегнатото лице или поради неговото имуществено
състояние.
Съгласно специалната норма на чл. 9 от
ЗЗДискр страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже
факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а
ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Собствеността върху имот, който не е
водоснабден/с прекъснато водоснабдяване, не е същностна характеристика за
личността на засегнатото лице и не попада в обхвата на признака “лично
положение” или “имуществено състояние”.
С оглед горното, неустановяването в
конкретния случай на релевантно, с оглед на целта на ЗЗДискр, съдържание на
защитения признак „лично положение”, съответно на признака „имуществено
сътояние”, на които се е позовал административният орган, прави оспорения акт
незаконосъобразен. Като не са установени релевантните признаци, то
незаконосъобразни са и следващите части от оспорения акт за налагане
имуществена санкция на дружеството и предписване на възстановяване на
водоподаването. За пълнота следва да се отбележи, че изричен отказ за
възстановяване на водоподаването няма, такъв и не е обжалван по съответния,
разписан в АПК, ред.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съгласно представения списък на разноските (л.
531) и доказателствата за извършването им – 50 лв. за държавна такса; 996.00
лв. за възнаграждение на вещо лице и 960.00 лв. за адвокатско възнаграждение
или общо разноски за първата инстанция в размер на 2006.00 лв. (две хиляди и
шест лева). Възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат,направено
от страна на ответника, е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2,
т. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който по Закона за защита от дискриминация минималният размер е 1500
лв. за съдебна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „***ич“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. Трети март № 59,
представлявано от изп. директор, Решение № 436 от 13.09.2022 г., постановено по
преписка № 170/ 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в
която е засегнато дружеството, а именно, в която КЗД:
- установява, че „Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД не е изпълнило законово задължение, произтичащо по
силата на чл. 37 от ЗЗД и нарушение на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр по признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“ спрямо ****С.Д.
***, за негов имот с адрес: гр. Добрич, кв. „Рилци“, местност „Ябълкова
градина”, УПИ с идентификатор № 72624.629.1, като му е предложено
възстановяване на услугата водоснабдяване на имота, при по-неблагоприятни
условия, на основата на признаците „лично положение” и „имуществено състояние“;
- налага на основание чл. 80, ал. 2 от
ЗЗДискр на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД административно наказание
- имуществена санкция в размер на 2000 лева за установеното в решението неизпълнение
на законово задължение, произтичащо по силата на чл. 37 от ЗЗД и нарушение на
чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признаците „лично положение“
и „имуществено състояние“;
- предписва на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗД на ответната страна „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК ****,
представлявано от директора, Т.И.Г., със седалище и адрес: ***, п.к. 9300, бул.
Трети март № 59, да се предприемат необходимите действия, свързани с
възстановяване на предоставяната от дружеството услуга на Д.С.Д. ***, за негов
имот с адрес: гр. Добрич, кв. „Рилци“, местност ..Ябълкова градина“, УПИ с
идентификатор № 72624.629.1, при равни условия и при спазване на разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Комисия за защита от
дискриминация, гр. София, бул. „Драган Цанков” № 35 да заплати на „***ич“ АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. Трети март № 59,
представлявано от изп. директор, разноски за първата инстанция в размер на
2006.00 лв. (две хиляди и шест лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд - Добрич пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: