РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Сливница, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200231 по описа за 2021 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, ”А.С.” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление : гр.С., р-н П., ул. „В.”, №**, представлявано от М.Г.П.В., чрез адв. Г.М.,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-003756/15.04.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което му е наложено на основание чл.
416 ал. 5, вр. чл. 414 ал. 3 от КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в
размер на 2000 лева , за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на
материалния закон, поради което иска отмяната му. Твърди се, че не е извършено
твърдяното нарушение. Твърди се, че в АУАН липсва конкретика и достатъчна
индивидуализация на нарушението, с което нарушено правото на нарушителя на защита.
Алтернативно моли за процесното НП да бъде изменено, като бъде намарен размерана
наложената „имуществена санкция“. В съдебно заседание, нарушителят се представлява от
пълномощника си , който поддържа жалбата. Артернативно, моли съдът да преквалифицира
устаноеното нарушение и да бъде приложен институтът на „маловажен случай“, съобразно
хипотезата на чл.415в КТ.
Административнонаказващият орган ДОИТ София област, редовно уведомен се
представлява от юрк.А. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата,
излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 10.02.2021г. свидетелите, Ж. Г. П., П. Д. Е. и С.М., служители в Д „ИТ” – София
1
област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект
и И. з. Б., находящ се в гр.Б., И. з. При пристигането си на място инспекторите установили,
че Лицето, Д. С. В., ЕГН: **********, работи, за дружеството жалбодател, като „машинист“
на обекта, извършвайки изкопни работи посредством управляван от него багер.
На място, Д. С. В., ЕГН: **********, е попълнил собственоръчно декларация, в която
е отразил факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, като е
отразил дата на декларираното от него – 10.02.2021г., като липсва отбелязва на час. В
същата е посочил, че работи за дружеството жалбодател , като не може да бъде разчетено от
кога твърди че работи за дружеството.
Връчили призовка за довършване на проверката на 16.02.2021г., управляващия
фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката. На определената дата за
довършване проверката в ДИТ, се явил управителят на дружеството, който представил
изисканите с призовката документи в това число и сключен на 29.01.2021г. граждански
договор с Д. С. В., ЕГН: **********. Представено и уведомление до НАП по чл.62, ал.1 КТ,
от което е видно че трудовият договор на Д. С. В., ЕГН: ********** е заверено на
10.02.2021г. в 12,27ч. В сведение от управителя на дружеството жаблодател до ИТ е
изложено, че с Д. С. В., ЕГН: ********** към датата на проверката са били обвързани от
сключен помежду им граждански договор,поради факта, че работата , за която бил нает била
за срок от около 10 дни, и било трудно да се намери багерист.
На 16.02.2021г., на управителят на дружеството бил съставен АУАН № 23-003756 от
16.02.2021г., за констатираното нарушение, а именно за това, че жалбоподателят, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредило като трудови
правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов
договор в писмена форма преди постъпването на работа с лицето Д. С. В., ЕГН: **********.
Посочено че е лицето е заварено да работи като „багерист“ на 10.02.2021г. в 11,00ч.
Отбелязано е, че е нарушил чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ. АУАН № 23-003756 от
16.02.2021г., бил връчен лично на управителя на дружеството, жалбодател.
Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е
приложен по делото.
Срещу съставения акт е постъпило възражение в предвидения в чл. 44 от ЗАНН срок,
в коетожалбодателят заявява, че с Д. С. В., ЕГН: ********** е имал сключен граждански
договор , който е представен пред проверяващите, поради и което при квалифициране на
установеното нарушение не е приложен правилно материалния закон, поради и което
претендира прекратяване на производството.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното НП № 23-003756,
издадено на 15.04.2021 г. от директора на Д. „ИТ-СО”, с което на основание чл.416, ал.5 във
вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбодателя е наложена имуществена санкция в
размер 2000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
В съдебно заседание, Д. С. В., ЕГН: ********** заяви, че е работил при дружеството
жалбодател на постоянен трудов договор. Пет дни преди извършване на проверката, бил
извикан от шефа на фирмата да изчисти каналите, които били затлачени и имало обилно
снеготопене. Заявява, че здравословното му състояние не било добро, но се съгласил да
свърши работата, като подписал граждански договор. Потвърди подписите си върху
предявените му доказателства.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите Д. С. В., Ж. Г. П. и П. Д. Е., както и от приетите по делото
писмени доказателства.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление №
23-003756, издадено на 15.04.2021г. е връчено на жалбоподателя на 19.04.2021г., и на
22.04.2021г. е подадена жалба чрез административно- наказващия орган до РС - гр.Сливница
/ видно от поставеното клеймо/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на
обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за
обжалване на връченото наказателно постановление.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Настоящия състав намира, че, както в акта, така и в обжалваното постановление
правилно и точно е направена квалификацията на извършеното нарушение. От формална
страна издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН.
Съдът не споделя изложените от страна на пълномощника на жалбоподателя твърдения за
допуснати съществени процесуални нарушения свързани с разпоредбите на ЗАНН. Следва
да се отбележи, че както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
поради което същите са съобразени със законовите изисквания и на това основание
производството не подлежи на прекратяване.
Съгласно трайната съдебна практика установените в акта за административно
нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на
административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче
на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973
г./. В съдебно заседание, от проведените разпити на свидетелите извършили проверката, се
събраха доказателства, от които да бъде изведен изводът, че жалбоподателя е извършил
посоченото в процесното наказателно постановление нарушение.
Видно от събраните писмени доказателства е, че жалбодателят не е сключил трудов
договор с Д.В., който към момента на извършване на проверката от служители на
въззиваемата страна, е полагал труд, в обект на жалбодателя. Този извод на съда се
подкрепя, както от показанията на самия Д.В., така и от депозираното от дружеството
жалбодател сведение пред контролните органи, при извършване на проверката по
документи, от депозираното възражение срещу съставеният АУАН и от представените
писмени доказателства – граждански договор .
Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - усилия от
работника за продължителен период от време. Престацията на труд е предмет на трудово, а
не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Следователно когато даден
договор има за свой предмет отдаването на работна сила, страните са длъжни да сключат
трудов договор, съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ. Страните имат автономия при договарянето
помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Законът не
предоставя право на избор между трудов договор и договорите на гражданското право. Това
е така, защото множеството последици от сключването на трудов договор възникват по
силата на закона и освен права, предоставят на страните по трудовото правоотношение
специфична защита, както и редица формални процедури в рамките, на които ще се развиват
техните отношения. Случаите, когато не е сключен трудов договор, а е налице фактическо
престиране на работна сила, се квалифицират като фактическо трудово правоотношение.
Трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3
3
от КТ.
Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „Трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“. По
делото е представен граждански договор за изработка от 29.01.2021 г., сключен между
дружеството жалбодател и Д. С. В., с предмет – изкопна работа с багер на икономическа
зона София-Б.. В договора изрично е уговорен и срокът на действие – от 01.02.2021г. до
12.02.2021г., както и договорената сума. Представена е и разписка, от която е ведно, че
договорената сума е заплатена. Тези факти се потвърждават и от изслушаният в съдебно
заседание Д.В..
Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - усилия от
работника за продължителен период от време. Гражданският договор, какъвто е договорът за
изработка има за предмет постигането на определен резултат. В случая е точно така: между
Д. С. В. и ”А.С.” ООД, с ЕИК ****** е сключен договор за постигане на определен резултат
– изкопна работа с багер на икономическа зона София-Б. за конкретно определен срок.
Естеството на тази дейност е класически пример за постигане на определен резултат, а не за
предоставяне на работна сила в рамките на определено време. Поради което и настоящият
състав споделя становището на защитата, че отношенията между Д. С. В. и ”А.С.” ООД, с
ЕИК ****** са облигационни, а не трудови и следва да бъдат уредени с договор за
изработка, а не с трудов договор.
Следователно може да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и
субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ. Въпросната разпоредба
предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3
и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв....“. Жалбоподателят ”А.С.” ООД, с ЕИК ****** не е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като
не е имал задължение да сключва трудов договор с Д. С. В., а е уредил отношенията си с
него чрез граждански договор – за изработка.
Предвид изложеното, процесното НП е незаконосъобразно и като такова, следва да
бъде отменено.
Липсват искания от страните във връзка с разноските, поради и което съдът не дължи
присъждането им.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003756/15.04.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на ”А.С.” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление : гр.С., р-н П., ул. „В.”, №**, представлявано от М.Г.П.В. е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
4
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5