№ 14292
гр. С., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110168150 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника М. М. Д., ЕГН *******, с адрес:
гр. С., ул. „Р.“ № 6, ет. 4, ап. 16, за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 10210,70 лв. дължима
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.9.2019 г. до 30.04.2022 г. за
имот с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 6, ет. 4, ап. 16, аб. № *****, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване, 2159,59 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 29.08.2023 г., 61,79 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.09.2023
г. до окончателното й погасяване, и 14,09 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 29.08.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
26.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 50584/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - С.” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена
топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г. на стойност 10210,70 лв.
и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
1
30.4.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 61,79 лв.
Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 2159,59 лв.
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
20.08.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 14,09 лв. върху дължимата главница
за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г., както и законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът М. М. Д. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между
страните, както и че до имота е доставено претендираното количество топлинна
енергия Излага твърдения, че имотът не е обитаван през процесния период, липсват
монтирани отоплителни тела. Оспорва начисленото количество топлинна енергия да е
по реален отчет, както и начина на отчитане. Сочи, че топломерът в абонатната
станция не е бил изправен и не е преминавал периодична метрологична проверка. Не
оспорва единствено дължимостта на възнаграждението за дялово разпределение.
Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски
Конституираното трето лице – помага „Директ“ ООД в предоставения от съда
срок не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на държавен имот
НОМЕР, том ***, дело № ***** г., по силата на който трето на спора лице – М.К.М. е
придобил недвижим имот, представляващ празно дворно място от 435 кв.м., парцел
*** от кв. ***, находящ се в гр. С., местност „Подуяне – Центъра“, при съседи: ул. Р..
С договор за делба на съсобствено недвижим имот, М.К.М. получава в дял
тристаен апартамент на третия надпартерен етаж с таванско помещение, от сграда
построена върху дворно място от 435 кв.м., парцел *** от кв. ***, находящ се в гр. С.,
ул. „Р.“.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот НОМЕР, том I, рег. № ***
от ДАТА г. ответникът М. М. Д. и трето на спора лице – З.М.К,. са признати за
собственици по наследство на недвижим имот, представляващ Апартамент № 16,
находящ се в гр. С., ул. Р. № 6, заедно с таванско и зимнично помещение.
Лицето З.М.К,., видно от приложеното Удостоверение за наследници, издадено
от СО – район Оборище е починало на 05.07.2015 г. и оставил единствен наследник
М.З.К.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 2, рег. №
***, дело № ДАТА г., наследникът на З.М.К,. – М.З.К. е прехвърлил на ответника М.
М. Д. притежаваната от нето ½ ид. част от Апартамент № 16, находящ се в гр. С., ул. Р.
№ 6.
Представените е Договор № ДАТА г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 6 и третото неучастващо в спора лице - „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
18.05.2002 г., както и Договор № Д-0-69 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени обща фактура № *******/31.07.2020 г., обща фактура
№ *******/31.07.2021 г., съобщения, обща фактура № *********/31.07.2022 г., справка
за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото
възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.09.2022 г.,
както и изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп (3бр.) главни отчети,
2
изготвени от ТЛП.
Видно от приложените сертификати, уредите за дялово разпределение са от
одобрен тип.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация С.“ АД на потребителите в гр. С..
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че
дяловото разпределение се осъществява от „Директ“ ЕООД, което е отделено от
„Техем Сървисис“ ЕООД. Посочено е, че през исковия период в процесния имот
според ФДР е имало 5 бр. монтирани отоплителни тела с ИРРО и щранг – лира.
Поради неосигурен достъп за отчет на топломерите, на абонатът е начислена служебно
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата за всички
отоплителни тела в имота. Абонатът заплаща и 7 % от топлинната енергия за
отопление на стълбището. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е
227,98 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтиран водомер. За
процесния период абонатът е осигурил достъп, но главните отчети не са подписани от
абоната. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е
отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата
експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период е в размер на 10446,79 лева. При извършен оглед на имота от
вещото лице, същото е установило, че имотът е бил наводняван от протекъл радиатор
и същото е необитаемо към момента на огледа. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че процесният апартамент е с № 17, във всички документи на ищеца
фгурира под този номер. Достъп до жилището не е осигурен, тъй като същото е
необитаемо, негодно за живеене, покрива е разрушен, всичко е във вода, вратите не се
отварят, паркета се е надул и всичко е в мухъл.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
8321,31 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 9985,21 лв. Вещото
лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 29.08.2023 г. – 1940,90 лв. Размерът на главницата за
предоставена услуга дялово разпределение от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е 61,79 лв.,
а законната лихва върху тази сума за периода 15.09.2020 г. – 29.08.2023 г. е в размер на
13,60 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за
периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., която е в размер на 7314,83 лв., а дължимата
лихва за периода 15.09.2021 г. – 29.08.2023 г. е в размер на 1113,93 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Д., който
е син на ответника. Свидетелят заявява, че майка му има жилище на ул. Р. № 6, ет. 4,
ап. 16, което не се обитава от доста време, защото имало наводнение от горния етаж и
не и използвана топлинна енергия. Заявява, че от 2020 г. до 2022 г. винаги е
присъствал на място при всяко отчитане на топломерите, имало топломер на всеки
радиатор. Последното измерване било преди 1-2 години. Апартаментът е с № 16, има
пощенска кутия, в която не е поставяно нищо. Твърди, че посещава имота пове веднъж
месечно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
3
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
С оглед гореизложеното и след като съобразно представените по делото
писмени доказателства съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че
ответникът е бил собственик на имота през процесния период по силата на
наследствено правоприемство и покупко-продажба, в какъвто смисъл са и изявлението
на ищеца в хода на устните състезания. Следователно ответникът притежава
качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на процесния имот и
между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като същият дължи
цената на доставена топлинна енергия и другите задължения във връзка с доставката й.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
4
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на неоспореното от страните заключението по съдебно-
техническата експертиза беше доказано, че за процесния период за имота на ответника
е начислена служебна топлинна енергия на стойност 10446,76 лв., поради неосигурен
достъп на служител от ФДР за извършване на реален отчет на топломерите. В тази
връзка третото лице – помагач е представило 3 броя протоколи за неосигурен достъп,
съответно от дата 14.06.2020 г., от дата 10.06.2021 г. и от дата 27.05.2022 г., всеки от
тях подписан от двама живущи в сградата. Процесните протоколи за неосигурен
достъп несъмнено представляват частен свидетелстващ документи, който се ползва с
формална доказателствена сила, но не и с материална такава, доколкото не съдържа
изявление за неизгодни за ползващата се страна факти, а напротив съдържа изгодни за
ищеца факти. В този случай съдържанието на документа не обвързва съда, а същият
следва да провери верността му наред с останалия доказателствен материал. За факта
на неосигурен достъп бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на св.
Димитров – син на ответника, който изнася данни, че имотът е необитаем и, че
регулярно в периода от 2020 г. – 2022 г. е осигурявал достъп на ФДР за отчет на
топломерите. Съдът, като съобрази евентуалната заинтересованост на разпитания
свидетел, предвид близката роднинска връзка с ответника, и от друга страна
констатираното от вещото лице по СТЕ при оглед на имота, че същият няма покрив,
наводнен е и няма как да се влезе вътре, респективно достъп не е осигуряван, то съдът
не би могъл да кредитира показанията на този свидетел относно това, че е осигурил
достъп за отчет на топломерите. Показанията на този свидетел са твърде лаконични и
противоречат на целия доказателствен материал. В този смисъл вещото лице при
огледа е констатирал, че в имота няма как да се влезе, тъй като паркетът е надут и
врата не може да се отвори. В този смисъл вещото лице с голяма доза убеденост
заявява в съдебно заседание, че достъп до този имот не е осигуряван.
Наред с горното съдът съобрази, че протоколите за достъп са подписани не от
представител на третото лице – помагач, а от други двама етажни собственици и
доколкото автентичността на документите не е оспорена следва да се приеме, че
действително посещението в сградата е извършено в присъствие на посочените лица,
респективно спазен е редът, предвиден в чл. 41 от общите условия.
По отношение на номерацията, която според документите за собственост е
апартамент 16, а според данните от третото лице – помагач е № 17, съдът намира, че
по делото беше доказано, че се касае за един и същи отопляем имот, като видно от
представените изравнителни сметки абонатния номер съвпада с този по откритата от
ищеца партида. В този смисъл и вещото лице по СТЕ в съдебно заседание заяви, че
5
ап. 16, посочен във всички документи по делото и ап. 17, посочен от третото лице-
помагач са един и същи обект.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че по делото беше доказано, че
ответникът не е осигурил достъп до имота си за отчет на топломерите преди
годишното изравнение за процесния период, поради което за ищеца е било налице
основание на начисли служебно количество топлинна енергия на основание чл. 70, ал.
4 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г., а именно за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението на чл. 61, ал. 1, като
отоплителни тела без уред. Същевременно вещото лице по неоспорената СТЕ е
установило правилно изчислена на служебното количество топлинна енергия за
периода от страна на ищеца.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с факта, че имотът е
необитаем, не отпада задължението на абонатите да предоставят достъп до
топломерите с оглед установяване на реалното количество топлинна енергия, както и
задължението за заплащане на топлинна енергия за сградна инсталация (в случая
отопление на стълбище). Същевременно съществуват и други способи при
необитамост на жилището, а именно да се подаде молба, в която да се заяви, че няма
да се ползва топлинна енергия, както и при невъзможност да се осигури достъп,
абонатът да поиска индивидуално отчитане за негова сметка, каквито доказателства
липсват, а липсват и твърдения в този смисъл.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за цената на доставена топлинна
енергия се явява доказан по размер.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 12.09.2023 г.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. юни 2020
г. е станало изискуемо на 14.08.2020 г. и давността за същото към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била изтекла, поради което
вземането е погасено по давност, както и всички по-стари вземания.
По отношение на вземането за м. юли 2020 г., същото е станало изискуемо на
14.09.2020 г., но с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
12.09.2023 г. давността е прекъсната. Следователно вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. не са погасени по
давност. Видно от заключението на ССчЕ, в частта в която по месеци са посочени
дължимите суми, както и данните от изравнение, може да се обоснове извод, че за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. дължимата сума за доставена топлинна
енергия е в размер на 7269,47 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
6
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която видно от заключението на ССчЕ и изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г. е в размер на 1104,38 лв. Именно до
този размер се явява основателна исковата претенция на ищеца, а в останалата част до
пълния предявен размер от 2159,59 лв. подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. Вещото лице по СТЕ е установило, че
дяловото разпределение е извършвано от „Директ“ ЕООД след отделянето му от
„Техем Сървисис“ ЕООД. От представените по делото писмени доказателства и прието
заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода
01.07.2020 г. – 30.04.2022 г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга
дялово разпределение в общ размер на 61,79 лв., в какъвто размер е и предявената от
ищеца претенция, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски, които са в тежест
на този длъжник-ответник, съобразно разделната отговорност, в размер 248,92 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
7
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 202,60 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 295,59 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 350 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от
708,67 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Същият е
претендирал разноски, съгласно представения списък в размер на 100 лв. платен
депозит за СТЕ и 1000 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу
размера на уговореното адвокатско възнаграждение ищецът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, доколкото въпреки
размера на защитавания материален интерес делото не представлява особена правна и
фактическа сложност, а процесуалната активност на адвоката се ограничава до
участие в едно съдебно заседание. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до размера на 500 лв. Съобразно отхвърлената част на предявените
искове, в тежест на ищеца следва да се присъди съответна част от разноските, а
именно сумата от 193,34 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.” ЕАД
по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. М. Д., ЕГН *******, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 6, ет.
4, ап. 16 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б сумата 7269,47 лв. дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.7.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес:
гр. С., ул. „Р.“ № 6, ет. 4, ап. 16, аб. № *****, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.09.2023
г. до окончателното й погасяване, 1104,38 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г.,
61,79 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 12.09.2023 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 26.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 50584/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 7269,47 лв. до пълния предявен
размер 10210,70 лева дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.09.2019 г. до 30.06.2020 г., за горницата над 1104,38 лв. лв. до пълния предявен
размер от 2159,59 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г.
8
и за сумата от 14,09 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2023 г. по
ч.гр.д.№ 50584/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН *******, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 6, ет. 4, ап. 16 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 202,60
лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 708,67 лв.– разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА М. М. Д., ЕГН *******, с
адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 6, ет. 4, ап. 16, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 193,34
лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД – „Директ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9