Р Е Ш Е Н И Е № 53
гр. Сливен, 30.03.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на седми март
през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 30 по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл. 47 от ЗПЗП във вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на ТД “Постт“ ООД гр. Сливен против уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с
производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018
г., изх. № 01-6500/99 от 11.01.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказано оторизиране на подпомагане по
Схема за преходна национална помощ за г., необвързана с производството (ПНДЖ1)
- г. в размер на 45 360 лева.
В
жалбата се твърди, че издаденият административен акт, в частта, относно отказа
е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила, необоснован, неправилно е приложен
материалния закон и е в несъответствие с целта на закона. На 08.06.2018 г. с
едно от животните в животновъдния обект възникнал инцидент. На 11.06.2018 г.
бил уведомен ДФ“Земеделие“, че бракуваното животно е заменено с друго
отговарящо на изискванията. Независимо от това, било прието, че не е изпълнено
задължението за отглеждане на поне 70 % от референтния брой животни. При първия
транш била разменена кореспонденция, във връзка с оторизацията
на плащанията и искане за извършване проверка на място. Такава проверка не била
извършена. Въпреки разменената кореспонденция било издадено уведомителното
писмо повече от 3 г. от наложената санкция. В уведомителното писмо не били
изложени причини, поради които не се оторизира сумата за подпомагане по
посочената схема, като счита, че липсват конкретни и разбираемо посочени
фактически основания. За такива не можели да се приемат посочените таблици.
Счита, че неправилно е приложен материалния закон при отказа за подпомагане и
този отказ не съответства на целта на закона. Моли съда да отмени обжалваното
уведомително писмо в посочената част и да върне делото като преписка на
административния орган, с указания по тълкуване и прилагане на закона.
В
съдебно заседание чрез представителя по закон – у. С. С. Т. и пълномощника и адв. Л. А., подържа жалбата. Счита, че е налице хипотезата
по чл.32 на Делегиран Регламент № 640/2014 г. на Комисията за допълване на
Регламент № 1306/17.12.2013 г., при която конкретния случай смъртта на
животното и неговата замяна в предвидения от Наредба № 3 срок е основание да
бъде признато, че е налице изключение от общите случаи, при които се оторизира
заявени суми само и единствено когато животните представляват 70% от заявените
към 2009 г. брой животни. Преди още да се произнесе по оторизиране на сумата,
административният орган е бил уведомен, че е налице изключението и е поискано
от административния орган да извърши съответната проверка на място. Според
чл.30 от Делегиран Регламент № 640/2014 г. административният орган, ако не се е
произнесъл предварително и ако не е уведомил, че ще извърши проверка на място,
не следва да санкционира лицето преди обстоятелствата да бъдат установени
окончателно и дали е налице ситуация, при която не следва да бъдат
санкционирани съответните производители. Обстоятелството, че толкова късно се
издава удостоверението за оторизация по същество
показвало, че случаят не е разгледан конкретно, с оглед на достигналите до
административния орган оплаквания, а е просто един формален отказ на базата на
разминаването в числата. Дружеството е увеличило дори броят на животните след
датата 11.06.2018 г. и към края на годината те вече били 176. Дружеството било
спазило всички срокове изискуеми по Наредба № 3 за уведомяване на ДФ“Земеделие“
за инцидента, за последвалите действия и че няма пропуски в тези срокове. От
представените документи било видно, че инцидентът с животното е налагало
задължително то да бъде заколено, за да се избегне смъртта му от една страна, а
от друга страна за да се спазят разпоредбите на ЗВМД, която налага хуманно
отношение към животните. Моли съда да
отмени оспорения административен акт. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответната
страна Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – София,
редовно призован, се представлява от гл. юриск. Д. Б.,
която моли, да бъде оставена без уважение жалбата. Заявява, че издаденото
уведомително писмо отговаря на всички изисквания за законосъобразност, като
безспорно се доказвало, че не са изпълнени изискванията на приложимите
нормативни разпоредби, а именно чл.38, ал.2 във връзка с ал.1 от Наредба №
3/17.02.2015 г. в тази връзка и чл. 8, ал.1-4 от Наредба № 19/12.10.2015 г. За
административния орган не бил спорен въпросът какви са причините послужили като
основание за отпадане на животното, а се разглеждало времето, когато е
извършена последвалата замяна на отпадналото животно, а именно на 18.06.2018 г.
- една седмица по-късно след последния ден за подаване на заявление за
процесната кампания 11.06.2018 г., към която дата земеделският стопанин, за да
получи подпомагане по процесната схема ПНДЖ1 е следвало да отглежда в
стопанството си поне 70% от референтния брой на животните. Нямало спор по
въпроса, че този процент от 175 бр. животни и към изискуемата по Наредба дата
същият не е толкова. В случая не се оспорвало и не се отричала извършената
замяна, но тя вече служила на земеделския
стопанин да обоснове исканото финансиране за другите две мерки, по които
кандидатства и за които било видно, че административният орган не постановява
отказ. Считам, че правилно административният орган е изяснил фактическата
обстановка и е счел за обосновано и законосъобразно да приеме, че е налице
основание да постанови отказ от финансиране по процесната мярка. Моли съда, да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата против оспорения административен
акт. Претендира за направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Оспорващият
ТД “ПОСТТ“ ООД гр. Сливен е регистриран
с Уникален регистрационен номер (УРН) 184671 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК).
С
вх.№ №18799253/30.04.2018 г. “ПОСТТ“ ООД гр. Сливен подал общо заявление за
подпомагане за кампания 2018 година УИН 20/080518/17386, по следните схеми:
1.
Схеми за единно плащане на площ (СЕПП) и за преразпределено плащане (СПП) - по
5.47 хектара;
2.
Схеми за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за Климата
и околната среда - зелени плащания (ЗДП) и за мярка 13.1/ HP 1/ планински райониг по 5.47 хектара;
3.
Схема за преходна национална помощ за г., необвързана с производство (ПНДЖ 1)-
250 г.;
4.
Схема за обвързано подпомагане за млечни крави- (СМлК)-
9 г.;
5.
Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-
мляко)- 64 г.. (л.54-71)
На
22.05.2018 г. от оспорващия е подадено заявление за редакция на подаденото
заявление (л.72-94) Към заявлението е приложена Таблица за животните за
кандидатстване по схема за подпомагане, необвързана с производството (л.91-94
83-85), в която е посочено, че към съответната референтна дата - 28.02.2009 г.
е отглеждал 250 броя регистрирани животни - г., като е приложена и Таблица за
отглежданите животни през 2018 г., в животновъден обект (ЖО) с номер **********
(8800А-0099), в която 175 бр. животни - г., са описани с номерата на ушните им
марки, пола и порода.
На 08.06.2018г. в животновъдния обект на оспорващия
възникнал инцидент с едно от животните, заявено по Схема за преходна национална
помощ за г., необвързана с производство (ПНДЖ 1), като к. с ушен №-BG-
31242139, пострадала вследствие на травма предизвикана от друго животно в
стадото. За инцидента незабавно е уведомен участъковият ветеринарен лекар,
който извършил медицински преглед и била поставена диагноза: счупване на поясни
прешлени с прогноза за неблагоприятно лечение и възстановяване. Съставен е протокол
за бракуване и продажба на к. от 08.06.2018 г., в който е посочено, че к.
трябва да се бракува и спешно да се продаде на кланица по необходимост (л.7) На
същата дата 08.06.2021г., е уведомен участъковият лекар с искане за издаване на ветеринарно медицински документи
за транспортиране на животното до кланица (л.8) Въз основа на уведомлението е
издаден пътният лист с изх. № BG2018- 025780 (л.9).
На
11.06.2018 г. оспорващият е подписал молба до ДФ „Земеделие"- Сливен,
заведена с вх.№ 02-200-2600/3603/18.06.2018 г., с което е уведомил фонда за
бракуваната и продадена к., както и за замяната и с ю. с ушен №-BG-32121265 (л.11).
Поради
това, че не получил плащане по Схема за преходна национална помощ за г.,
необвързана с производство (ПНДЖ 1) за кампанията 2018 г., дружеството подало
жалби до Министъра на ЗХГ, до Директора на ДФ „Земеделие" и до
Разплащателната агенция (л.17, 19, 20, 22) В отговор получил писма изх.№
70-4800/09.11.2018 г. и изх.№
70-4800/26.11.2018 г. на Директор дирекция „Директни плащания и идентификация
на земеделските парцели“ на МЗХГ (л.18, 21), с които жалбоподателя е уведомен,
че последния ден за подаване на заявления за Кампания 2018 бил 11 юни 2018
година. Към тази дата е трябвало да отглежда в стопанството си поне 70% от
референтния брой животни, заявени по Схемата за преходна национална помощ за г.,
необвързана с производството. От приложената към жалбата справка, от
информационната система на Българска агенция по безопасност на храните било
видно, че към дата 11 юни 2018 г. в стопанство се отглеждали 174 животни, или
69,6 % от заявените животни, което било основание да не получи подпомагане по
схемата. Описаният инцидент не представлявал извънредни обстоятелства по
смисъла на чл. 2, параграф 2 на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година.
С
жалби от 14.06.2021 г. и 12.10.2021 г. оспорващия поискал издаване на
уведомително писмо по Схема за преходна национална помощ за г., необвързана с
производството (ПНДЖ1). (л.24-25)
С
уведомително писмо изх. № 01-6500/99 от 11.01.2022 г. издадено от
Зам.изпълнителен директор на ДФЗ за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и
обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №
3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания за кампания 2018 г., по заявление УИН 20/080518/17386 е отказано
оторизиране на подпомагане по Схема за преходна национална помощ за г.,
необвързана с производството (ПНДЖ1) - г. в размер на 45 360 лева, оторизирана
е сума по схема СМлК в размер на 2672,08 лв. и е оторизирана
сума по схема ЕЖСК в размер на 34290 лева.
Причините,
поради които е отказана сумата на подпомагането по схема ПНДЖ1 не са
конкретизирани в уведомителното писмо и в този смисъл липсват ясни и разбираеми
мотиви, евентуално тълкуване на волята на административния орган, до известна
степен, може да бъде изведена посредством анализ на съдържащите се данни в
таблицата на самото писмо и поясненията за всяка една от посочените в таблицата
колони. От него може да се установи, че общата оторизирана сума за получаване е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните
в подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане (съгласно чл. 37 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и че тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП и в резултат на извършени
административни и/или проверки на място, ДФ "Земеделие" - РА е
определил размер на финансово подпомагане по подаденото заявление за
подпомагане по схемите за обвързано с производството подпомагане за животни и
преходна национална помощ за животни за кампания 2018, като конкретните данни
относно броя на животните, с които е кандидатствано
по различните схеми, условията и оторизираните суми, са посочени в отделна
таблица. Тази таблица съдържа 8 колони, от които се установява:
Колона 1: Схема, като на ред втори в таблицата
е посочена Схема за преходна национална помощ за г., необвързана с
производството (ПНДЖ1) - г.;
Колона
2: Деклариран брой животни, като за схема ПНДЖ1 са посочено 250 бр. животни;
Колона
3: Спазено изискване за активен земеделски стопанин (Да/Не) – в таблицата, по
отношение на процесната схема, е посочено "Непр.";
Колона 4: Изпълнено е условието за отглеждане
на минимален/максимален брой животни (Да/Не), като в таблицата е отразено
"Да";
Колона 5: Кандидатът отглежда мин. 70% от реф. бр. животни към последния ден за подаване на
заявлението (Да/Не/Непр.), за схема ПНДЖ1 в таблицата е отразено „Не";
Колона 6: Установен брой животни от заявените,
по схема ПНДЖ1 са посочени 250 броя животни;
Колона
7: Процент на несъответствие, в таблицата е посочено - за схема ПНДЖ1 – „Непр.“;
Колона
9: Оторизиран брой животни, в таблицата е посочено за схема ПНДЖ1 – 0 броя животни;
В
уведомителното писмо, също в табличен вид, в Таблица 1 Оторизирани суми (в
лева) са посочени оторизираните суми, като е посочено че по схема ПНДЖ1 (г.) е
искана сума 45360 лв., наложени са намаления в размер на 45360 лв. и е
оторизирана сума в размер на 0,00 лв.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването. Оспореният административният акт е съобщен на жалбоподателя на 14.01.2022
г. (л.5). Против това уведомително писмо на 26.01.2022 г. е подадена жалба до
Административен съд Сливен, т.е. в преклузивния срок
по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по
следните съображения:
В
съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Оспореното
в настоящото производство Уведомителното писмо, е издадено от
заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на когото
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал, на основание
чл.20 т.2 и т.3 и чл. 20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП, правомощията си със Заповед №
03-РД/2891 от 23.09.2019 г. (л.115) и съгласно т.1 от същата, а именно –
"Да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директния плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които
са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания". Съобразно
чл. 20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),
изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция. Компетентният за издаване на уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания и изплатено финансово
подпомагане административен орган – изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", който съгласно чл. 20а от ЗПЗП е и изпълнителен директор
на Разплащателната агенция, е делегирал тези свои правомощия на
заместник-изпълнителния директор на фонда, като така, заместник-изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е действал в рамките на делегираните му от
изпълнителния директор на фонда, с посочената по-горе заповед, правомощия и
съобразно установената от управителния съвет на фонда ресорна компетентност.
Така, при установените данни, а именно - че заместник-изпълнителният директор
на ДФ "Земеделие" притежава съответното правомощие, делегирано по
предвидения в закона ред, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадена
от материално и териториално компетентен административен орган.
Обжалваният административен акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма, като съдържа някакви реквизити, изискуеми
се за един индивидуален административен акт, съобразно нормата на чл. 59, ал.2
от АПК. Анализът на вписаните в колоните данни и поясненията към относимите към схемата колони, навеждат на изводите, че
вероятно на жалбоподателя „ПОСТТ" ООД гр.Сливен е била отказана
(неоторизирана) исканата сума, по подадено заявление за кампания 2018 г., в
размер на 45360 лева, по Схема за преходна национална помощ за г., необвързана
с производството (ПНДЖ1) - г.. От съдържанието на оспореното уведомително писмо
може да се направи и извод, че по тази схема е отказана оторизираната сума,
т.к. към последния ден за подаване на заявлението кандидата не е отглеждал 70 %
от референтния брой животни съгласно разпоредбите на чл.38 ал.2 от Наредба № 3
от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3 от 17.02.2015 г.). От
съдържанието на уведомителното писмо и наличните в него таблици обаче, не може
да се установи какво е приел административния орган за броят животни, който е
установен да се отглежда от кандидата, както и кой е последния ден на подаване
на заявлението за съответната кампания. Според колона 6 от таблицата
установения брой животни от заявените е 250, колкото са и декларираните, в този
смисъл установените животни са 100 % от декларираните. Според определението
дадено в т.18 от § 1 на чл.2 от Делегиран
Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (Делегиран
Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията), приложим на основание чл.1 ал.2 от Наредба
№ 19 от 12.10.2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна
национална помощ (Наредба № 19 от 12.10.2015 г.), „установено животно"
означава: а) в рамките на схема за помощи за животни, животно, за което са
изпълнени всички условия, установени в правилата за отпускане на помощ; или б)
за мерките за подпомагане за животни — животно, установено посредством
административни проверки или проверки на място. Защо административния орган
приема, че кандидата не отглежда минимум 70% от референтния брой животни, след
като установените животни са 250, от административния акт не става ясно. Наред
с гореизложеното в Таблица 1 Оторизирани суми (в лева) по схема ПНДЖ1 (г.) е
посочено, че са наложени намаления в размер на 45360 лв., като основанието за
налагане на тези намаления са посочени обясненията към колона 3, а именно: намаления
на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на
БАБХ към референтна дата или период на задържане и/или след извършени проверки
на място; намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества
мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно регистрирани
новородени телета/приплоди, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015
г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания; намаление
на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина"), определена
съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар.
1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. В този смисъл не става ясно дали помощта е
отказана поради недопустимост на кандидата или поради налагане на някое от
намаленията посочени в обясненията към колона 3 от тази таблица.
По
преписката са представени резултати от автоматична проверка на въведени данни
на подаденото от оспорващия заявление, според които в процесния животновъден
обект се отглеждат 175 г. (л.124-125). Освен това, по преписката липсват данни
да е извършвана проверка на място, като няма и такива твърдения от страна на
ответника по жалбата. Ето защо, съдът намира, че причините, поради които е отказана
сумата на подпомагането по схема ПНДЖ1 (г.), не са конкретизирани в
уведомителното писмо и в този смисъл, категорично липсват ясни и разбираеми
мотиви, т.е. липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически
основания, от които да става ясно, каква е волята на административния орган и
защо с оспорения административен акт е постановен този именно краен резултат.
Следва
да се отбележи, че възприетата форма на уведомително писмо не сочи конкретните
за всеки случай относими правни норми с посочване на
приложимите разпоредби - член, алинея и точка от съответната правна норма и
подвеждането под съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече
недвусмислено и разбираемо волята на административния орган и съображенията при
прилагане на закона за всеки конкретен случай, което значително затруднява
както жалбоподателя да разбере какви са причините за оказа на оторизираната
сума, така и съда при проверка законосъобразността на акта. В разясненията към
колоните от таблицата за всяка колона са посочени поредици от правни норми, от
различни нормативни актове и от делегирани регламенти, относими
към различни схеми за подпомагане, което създава объркване, към коя конкретна
хипотеза на правната норма е отнесен конкретния случай или случаи. В повечето от
изброените правни норми, от една страна се съдържат няколко различни хипотези,
а от друга, поради своя абстрактен характер, уреждат множество житейски случаи,
което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да
бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който
е приложим. В този смисъл, съдът намира, че се налага безспорен извод за
липсата на мотиви в уведомителното писмо, което представлява абсолютно
основание за отмяна на обжалвания акт. Съдът намира също, че независимо от факта,
че оспореното уведомително писмо представлява автоматично генериран
административен акт, в случая и от данните в таблиците, поясненията към тях и
от материалите по преписката, не могат да се извлекат правните и фактически
основания за всеки конкретен случай, които са мотивирали акта и постановения с
него краен резултат, като в подкрепа на това следва да се посочи, че тези
фактически, а и правни основания, са конкретизирани и относително ясно посочени
за първи едва в съдебно заседание.
Липсващите
мотиви, дължими от административния орган и то преди издаване, а не след
издаване на административния акт, не могат да бъдат заместени впоследствие,
защото излагане на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е
недопустимо. В съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК
на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт най – късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка, изхождащ от същия орган, а
не от процесуалния му представител, както е направено в процесния случай.
Поради това след като административният орган не е посочил конкретното
основание на отказа, а посочената правна норма, не съответства на твърдените
фактически констатации, се ограничава правото на защита на адресата на акта.
Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна
на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол
върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо
него.
Ето
защо съдът намира, че се установяват основанията по чл. 146, т.2 и т.3 от АПК,
които са достатъчни и самостоятелни основания, водещи до незаконосъобразност на
така издаденото уведомително писмо, респ. са достатъчни основания и за отмяната
му. (В този смисъл Решение № 13599 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 498/2018
г., IV о.)
Дори да се приеме, че по някакъв начин все
пак, могат да се извлекат от данните по преписката конкретните фактически
основания, т.е. да се разбере, в какво се изразяват конкретните нередностите в
уведомителното писмо, с оглед приложимите за случая конкретни правни норми,
поради което е прието, че оспорващия е недопустим за подпомагане по съответната
схема, съдът намира следното:
Съгласно чл.38 ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. право на
подпомагане по схемата за преходна национална помощ за г., необвързана с
производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са
отглеждали 10 или повече г. и/или 10 или повече б., регистрирани в системата за
идентификация и регистрация на животните на БАБХ, и продължават да извършват
земеделска дейност. Според чл.38 ал.2 от същия нормативен акт допустими за
подпомагане са земеделските стопани, които към последния ден за подаване на
заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си
поне 70 % от референтния брой животни.
Съгласно
чл. 4 ал.1 Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.) заявленията за подпомагане се подават
през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за
подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления
за подпомагане изтича в първия следващ работен ден. В случая през 2018 г.
датата 15 май е вторник – работен ден, поради което се явява и последния срок
за подаване на заявленията за подпомагане.
Действително
според чл.12 ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. заявление за подпомагане не
може да бъде подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, но това е свързано с
намаляване на подпомагането за всеки ден просрочие,
съгласно чл.12 ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.. В този смисъл този
допълнителен срок не може да се приеме, като част от нормативно определения
срок за подаване на заявления за подпомагане, тъй като е свързан със
санкциониране на заявителя.
От
разпоредбата на чл.38 ал.2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. не може да се
направи извода, че се визира крайния срок за подаване на заявленията по чл.12
ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., напротив посочен е последния ден за
подаване на заявленията. Това понятие, наред с правната техника за посочване на
сроковете за подаване на заявления използвана в ПР на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. – до определена
дата, води до извода, че последния ден за подаване на заявленията през 2018 г. е 15 май 2018 г., а не както сочи административния
орган - 11.06.2018 г.
От
представените по делото справки от БАБХ за
животновъден обект (ЖО) с номер ********** (8800А-0099), е видно, че към 06.06.2018
г. в него са отглеждани 175 бр. животни - г., (л.12) Доколкото липсват данни за
броя животни в този ЖО към референтната дата 15.05.2018 г., следва да се
направи извода, че и към този момент животните са били толкова, колкото са
установени в по-късен момент.
Обосновано
е възражението на оспорващия, че неоснователно административния орган не е
съобразил разпоредбата на чл.32 от Делегиран регламент (ЕС)
№ 640/2014 на Комисията. Според този текст от закона административните
санкции по член 31 не се налагат в случаите, когато бенефициерът
не може да изпълни критериите за допустимост, ангажиментите или други
задължения в резултат на въздействието на природни сили върху животните му, при
условие че е уведомил компетентния орган в писмена форма в срок от десет
работни дни от момента, в който е установил намалението на броя на животните. Без
да се засягат действителните обстоятелства, които следва да се вземат предвид в
отделни случаи, компетентните органи могат да признаят следните случаи на
естествени обстоятелства, засягащи стадото едър или дребен рогат добитък: смърт
на животно в резултат на болест или смърт на животно в резултат на инцидент, за
който бенефициерът не може да бъде държан отговорен.
Тази
разпоредба съответства и изяснява разпоредбата на чл.4 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014 на Комисията, където в §1 е посочено, че по отношение
на директните плащания, ако бенефициерът не е бил в
състояние да спази критериите за допустимост или други задължения в резултат на
непреодолима сила или извънредни обстоятелства, той запазва правото си на помощ
по отношение на отговарящите на условията за допустимост площ или брой животни
по време на настъпването на непреодолимата сила или извънредните обстоятелства.
По
делото по безспорен начин е установено, че на 08.06.2018 г. с едно от
декларираните животни на оспорващия е настъпил инцидент, за който бенефициерът не може да бъде държан отговорен. Същият е
уведомил компетентните органи по реда и в сроковете по чл.4 § 2 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията. Наред с гореизложеното
животното е заменено, като дори е увеличен и общия брой на животните в стадото
на оспорващия.
Следва
да се отбележи, че горепосочените правила са транспонирани в българското
законодателство с текстовете на чл.11 и чл.12 от Наредба № 19 от 12.10.2015 г.. Въпреки това
тези приложими тестове не са обсъдени от административния орган.
По
тези съображения съдът намира, че от страна на административния орган не е била
направена правилна преценка на правнорелевантните
факти и съответно, неправилно и в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, същият е достигнал до извода, че оспорващия е недопустим за
подпомагане по схема ПНДЖ1-г. за 2018 г., поради което и неправилно е отказано исканото
финансово подпомагане по тази схема с оспореното в настоящото производство
уведомително писмо.
Ето
защо, по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Сливен
намира, че оспореното уведомително писмо в обжалваната му част, касаеща отказ за подпомагане
по схема по Схема за преходна национална помощ за г., необвързана с
производството (ПНДЖ1) - г. в размер на 45 360 лева, е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона,
т.е. налице са отменителните основания по чл. 146,
т.3 и т.4 от АПК, поради което и с решението по делото, същото следва да бъде
отменено в тази му част.
При
този изход на делото, се явява основателна претенцията на жалбоподателя, за
присъждане на направените по делото разноски. Така, на оспорващия следва да
бъде присъдена внесената по делото държавна такса, в размер на 50 лева и 1550 лв.
представляващи заплатено възнаграждение за адвокат. Възнаграждението е
заплатено на две вноски, като първата в размер на 800 лв. е заплатена на
18.02.2022 г., а втората в размер на 750 лв. на 07.03.2022 г. и това е отразено
в представения договор за правна помощ.
Относно
това искане е направено възражение за прекомерност от ответната страна.
Съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес от 45 360 лв., какъвто е настоящия случай,
възнаграждението е в размер на 1890 лв. В този смисъл възражението за
прекомерност се явява неоснователно и на оспорващия следва да бъде заплатена
сумата от 1550 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн.
чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на ТД “ПОСТТ“ ООД гр. Сливен Уведомително писмо
изх. № 01-6500/99 от 11.01.2022 г. издадено от Зам.изпълнителен директор на ДФЗ
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с
производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018
г., В ЧАСТТА МУ, с която е отказано оторизиране на подпомагане по Схема за
преходна национална помощ за г., необвързана с производството (ПНДЖ1) - г. в
размер на 45 360 лева и.
ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителният директор на Държавен
фонд "Земеделие" - София, за ново произнасяне в отменената част,
съобразно дадените указания в мотивите към решението, по тълкуване и прилагане
на закона.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр.София
1618, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да заплати на „ПОСТТ" ООД, ЕИК
………….., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к."С. к." …….,
направените разноски по делото в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: