№24
гр. С., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110113342 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. И., гражданин на Руската
федерация, родена на ********** г., действаща чрез своята майка и законен
представител Г.Т. И., чрез адв. К. В. срещу „България Ер” АД, с която са предявени са
обективно и кумулативно съединени установителни иско по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 4, т. 3 вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за
заплащане на обезщетение за отказан достъп до борда и отмяна или голямо закъснение
в размер на 400 евро и чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава от датата на извънсъдебната
покана до длъжника -14.08.2018 г. до 01.08.2021 г. в размер на 235,59 лева.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за въздушен превоз от летище
Санкт-Петербург, Пулково до летище Варна, номер FB 718 за дата 06.08.2018 г.
Поддържа, че в деня на полета на ищеца се явил навреме за полета и преминал
надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Поради виновно забавяне
на изпълнението на договор за въздушен превоз, ищецът пристигнал в крайния пункт
на пристигане с повече от три часа закъснение спрямо планираното. Полетът по
разписание следвало да кацне в 11:40 чса местно време, но реално кацнал в 16:40 часа.
Заявява, че е отправено искане до ответното дружество за заплащане на обезщетение
като не е получен отговор. Моли съда да уважи иска в предявения размер. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В заповедното
производство е депозирал бланково възражение.
Със становище с вх. № 210661/07.10.2022 г., депозирано след срока за отговор на
исковата молба, ответникът оспорва предявения иск и релевира възражение за
погасяване на вземането по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
1
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
3 закъснение на полети и чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството, поради
липсата на учредена от ищеца в полза на адвокат К. В. да го представлява в
настоящото производство са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с
което адвокат В. е упълномощен да представлява ищеца в производството. По
аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г.
по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.
Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2
ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо
представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може
да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази
връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с
представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК.
Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва
проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за
обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до установяващото се от
съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка, дали
удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено.
Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е
насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и
изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални
действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по
отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна
в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за
отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения
между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се
преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора.
Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва
съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на
пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането
на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт
действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето
посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на
пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за
него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна
власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на
извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата
на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този
начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията /в
този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. №776/2016 г. на ВКС,
ГК, IV Г. О./. Предвид гореизложеното, съдът намира, че е надлежно сезиран с
установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо 3 закъснение на
полети и чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и дължи
произнасяне по същество.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
2
отмяна или голямо закъснение на полети:
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение с
ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил
възложения полет, за който ищецът е имал потвърдена резервация, със закъснение от
над три часа, а същия се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути
преди обявения час за излитане. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил дълга. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
С оглед изявленията и твърденията на страните по делото не е спорно, че
разстоянието между летище Санкт-Петербург, Пулково до летище Варна е над 1500
км. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците
получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на
Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500
километра.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява
съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен
превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за полет № FB718 на
дата 06.08.2018 г., от летище Санкт-Петербург, Пулково до летище Варна. Горното
обстоятелство се установява от представения по делото /включително в превод на
български език/ електронен билет с номер (л.9-10), издаден на името на ищеца, от
който се установява, че последният е имал направена резервация за процесния полет №
FB718 на дата 06.08.2018 г.
На осн. чл. 190 ГПК ответникът е задължен да представи списък на всички
пасажери до борда на полет № FB718 на дата 06.08.2018 г. като на същия са указани
неблагоприятните последици от непредставянето му по чл.161 ГПК. С молба от
09.12.2022 г. ответникът е заявил, че не може да представи изискания списък, тъй като
от полета са изминали над 36 месеца, какъвто е срокът за съхранение на изискания
документ. От страна на същия не са представени доказателства, от които да е видно, че
издаден акт, с който да е унищожен изискания документ, които да удостоверят
наличието на сочения от ответника обективен факт за непредставянето му по делото.
Предвид това и на осн. чл. 161 ГПК съдът приема за доказан фактът, че ищецът се е
представил на гишето за регистрация, за полет № FB718 на дата 06.08.2018 г., поне 45
минути преди определения час на излитане, надлежно й е издадена бордна карта и е
допусната до борда на самолета. В тази връзка следва да се посочи и, че от ответника
не са ангажирани доказателства, относно съхраняваната в неговата система
информация, които да установяват възражението му, че ищецът се е явил за
регистрация на гишето след указания в бордната карта част.
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства /в това число представени и приети като доказателства електронен
билет, издаден на името на ищеца и писмо от Фрапорт Туин Стар Еърпорт
Мениджмънт АД (л.46), посочващо датата на кацане на полет № FB718 по дестинация
летище Санкт-Петербург, Пулково до летище Варна, че самолетът е следвало да излети
от началната точка на дестинацията на 06.08.2018 г. в 08;40 часа и да пристигне на
Врана на 06.08.2018 г. в 11;40 часа. Същевременно от посочените по-горе писмени
доказателства се установява, че самолетът по въпросния полет е излетял в 14;18 часа и
е кацнал на Летище Варна в 16:41 часа, с закъснение над 3 часа. С оглед изявленията и
твърденията на страните по делото не е спорно, че разстоянието между двете летища е
над 1500 км., което обстоятелство се установява и от събраните по делото
доказателства.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото
доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент
и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск се явява основателен и
3
доказан за пълния предявен размер.
Съдът намира, че не следва да разглежда направеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, тъй като същото е
несвоевременно, извън срока по 133 ГПК.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на акцесорното вземане се обуславя от осъществяване на следните
материални предпоставки: наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава;
размера на обезщетението за забава. С имейл от 14.08.2018 г., чието получаване
ответникът не оспорва да е получил на същата дата, последният е поканен да заплати
главното вземане за обезщетение за закъснение на полет № FB718 по дестинация
летище Санкт-Петербург, Пулково до летище Варна, поради което считано от
14.08.2018 г. той е изпаднал в забава. Ето защо, „България ЕР“ АА дължи да заплати на
ищеца и обезщетение за претърпените вреди вследствие забавеното изпълнение на това
парично задължение, което няма данни да е било погасено. Изчислен по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен онлайн-калкулатор, размерът на мораторната лихва за
периода от 14.08.2018 -01.08.2021 г. се равнява на сумата от 235,59 лв., колкото е
претендираният от ищеца размер.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски и списък по
чл. 80 ГПК, като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване,
а именно за заплатена държавна такса за исковото производство в размер на 75,00 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното производството. От името на ищеца се
претендира присъждане на разноски в заповедното производство, като същевременно
са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 325,00 лева,
представляваща разноски за за заповедното производство и сумата от 375 лева
разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от А. И., гражданин на Руската федерация, родена на **********
г., действаща чрез своята майка и законен представител Г.Т. И., чрез адв. К. В. срещу е
„България Ер“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „БрБ.“ №
иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и иск по чл. 86 ЗЗД, че „България
Ер“ АД дължи в полза на А. И., гражданин на Руската федерация, родена на
********** г., действаща чрез своята майка и законен представител Г.Т. И. сумата от
400 евро /с левова равностойност 782,33 лева/, представляваща обезщетение за
закъснение на полет полет № FB718 на дата 06.08.2018 г., от летище Санкт-Петербург,
Пулково до летище Варна с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за забава от
03.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 235,59 лева за
обезщетение за забава от за периода от 14.08.2018 г. до 01.08.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
4
производството по ч.гр.д. № 45655/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „БрБ.“ № да заплати в полза на А. И., гражданин на Руската федерация, родена
на ********** г., действаща чрез своята майка и законен представител Г.Т. И., чрез
адв. К. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 375,00 лева, представляваща
разноски в исковото производство и сумата от 325,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 45655/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5