№ 77
гр. Плевен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. СЛ. Й.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско
дело № 20214400900170 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Пред Плевенски окръжен съд е постъпила искова молба, подадена от
СВ. П. Д. от гр.Д.М., обл.П., ул.“Ц.Ц.“ №* ЕГН **********, чрез адв. П. К.,
упълномощен представител и съдебен адресат: гр.К., ул.“С.“ №* срещу
Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.София бул. “Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от
изп. директори П. В. Д. и С. Н. А. по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД за сумата от 45000лв., частичен от 80000лв. - обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП на
15.03.2021г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, както и за законната лихва върху
претендираната сума, считано от 22.03.2021г. – датата, на която изтича срока
по чл.429 ал.3 вр. с ч.430 ал.1 от КЗ, евентуално от датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението от
застрахователя. Претендира се и присъждане на деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ищецът твърди, че на 15.03.2021г. около 07.35ч. в гр.П., на
кръстовището, образувано от ул.“И.“ по път за местност „З.И.“ л.а. марка „В.“
1
модел „А.“ с рег.№***, управляван от А. Т. Г., нарушил правилата за
движение по пътищата, като отнел предимството и не съобразил поведението
с велосипедиста С.Д. и го блъснал. В резултат на удара са причинени телесни
повреди на ищеца - С.Д..
Твърди също, че във връзка с причиняване на ПТП е образувано ДП
№1516/2021г. по описа на РП-Плевен, което към настоящия момент не е
приключило. Заявява, че ПТП е настъпило, поради допуснатите от водача на
л.а марка „В.“ модел „А.“ с рег.№*** А.Г. нарушения на правилата за
движение по пътищата. Твърди, че е налице причинна връзка между
противоправното деяние на водача и настъпилите общественоопасни
последици – телесните повреди, причинени на ищеца С.Д..
Заявява, че за увреждащият автомобил е налице застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/22/120002631670
от 15.09.2020г. със срок на валидност една година, считано от 17.09.2020г. до
16.09.2021г. със ЗК „Лев инс“ АД. Заявява, че застрахователят покрива
отговорността на застрахованото лице, свързано с притежаването или
ползването на МПС. Твърди, е пострадалият е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ЗК „Лев инс“ АД, получена на 10.06.2021г.,
по която е образувана щета, но застрахователят не се е произнесъл в
законоустановения срок и не е предложил плащане. Поради това счита, че е
налице правен интерес от предявяване на иск като пряко увредено лице срещу
застрахователя.
Твърди, че след инцидента е Д. е получил травматични увреждания:
охлузна рана в областта на дясна вежда; болки в ляв глезен оточен, с
ограничени движения в лява глезенна става; фрактура на ляв крак /счупване
на подбедрица – фрактура тибие дисталис синистра/; охлузвания и
кръвонасядания на глава и тяло; психически стрес.
След инцидента на 15.03.2021г. е приет за лечение в УМБАЛ „Георги
Странски“ гр.П., където тези травми са установени. Поставена е диагноза
фрактура тибие дисталис синистра. Оплаквал се е от силни болки в областта
на лява подбедрица и силно ограничени движения в глезенна става на ляв
крак. Извършени са прегледи, изследвания и образна диагностика, след което
е направена операция в спешен порядък с голям обем на сложност, поставени
са планки и винтове и гипсова имобилизация.
2
На 22.04.2021г. е изписан с препоръки за контролни прегледи,
медикаментозно лечение, за носене на гипсова имобилизация за срок от два
месеца, предвижване с помощни средства за срок от 30 дни. Издаден е
болничен лист за срок от 69 дни. След това е издаден нов болничен лист за 30
дни. Ком подаване на ИМ продължава да се оплаква от болки и поради
препоръките за периодично лекарско наблюдение е извършил преглед на
26.05.2021г. Необходимо е продължително посещение на физиотерапия, като
продължава да има ограничени и болезнени движения в областта на крака и
слабо се влияе от процедурите.
Заявява, че в резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП
търпи много силни болки и много страдания, като не се чувства добре
физически и емоционално. Преди процесното ПТП е бил млад мъж в
работоспособна възраст, без здравословни оплаквания, активен и с динамично
ежедневие. След инцидента обаче е бил лишен от обичайния си начин на
живот. Травмата и ограничените движения на крака му създават огромен
дискомфорт в ежедневието, с нарушения в съня, напрегнат без възможност за
физическо и психическо натоварване. Освен болките ищецът е изживял и
силен стрес по време на процесното ПТП, който в съвкупност с получените от
него физически травми се отразили изключително негативно на
здравословното и емоционално състояние и ще остане за цял живот в
неговото съзнание.
Затова счита, че тези болки и страдания следва да бъдат обезщетени,
макар и паричното обезщетение да не може да замести накърнените морални
блага.
ЗК „Лев инс“ АД гр.София е подало писмен отговор, с който се оспорва
претенцията по основание и размер. Оспорват се всички твърдения в исковата
молба – начина на настъпване на ПТП; причинно следствената връзка между
настъпилите увреждания на Д. и механизма на ПТП; настъпването на
неимуществени вреди и връзката им с ПТП и съответно техния размер; че
възстановителния период не е завършил, тъй като не са налични данни за
продължаващо лечение; за интензитета на настъпилите болки и страдания.
Твърди, че изключителен принос за причиняване на ПТП е поведението
на Д., поради извършени нарушения на ЗДвП, в качеството му на
велосипедист – участник в пътното движение – чл.15 ал.5, чл.28 ал.1, чл.79,
3
чл.80 от ЗДвП. Претендира наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца и намаляване на отговорността на
застрахователя.
Отделно оспорва размера на претендираното обезщетение, като
неотговарящ на понятието справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва акцесорния иск за лихва като неоснователен, поради
неоснователност на главния иск. Претендира присъждането на разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба. С нея се моли тъй като
ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респ. наличието на валидна застраховка ГО за процесния
л.а. да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Оспорват се
възраженията на ответника за недопустимост на иска, за нередовност на
исковата молба, както и тези по същество. Счита, че с представеното от
ответника писмо се прави извънсъдебно признание на иска до размера от
15000лв. и се оспорва същия само над този размер. Отново твърди, че
изключителна вина за ПТП има водачът на лекия автомобил. Счита, че вината
на водача в случая се презумира по силата на разпоредбата на чл.45 ал.2 от
ЗЗД и не е необходимо да е установена с влязла в сила присъда. Твърди, че е
налице причинно – следствена връзка между противоправното деяние на
водача на застрахования автомобил и настъпилите вредоносни последици.
Счита, че размера на обезщетението е съобразен , както с принципа за
справедливост, така и с характера интензитета и вида на причинените вреди и
съдебната практика.
Постъпил е и допълнителен отговор от страна на ответното дружество.
В него се поддържат същите възражения, както процесуални, така и по
същество на предявените искове.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се оспорва с отговора, а и се установява от представената
застрахователна полица №BG/22/120002631670, че л.а. „О.“ №*** към датата
на произшествието е имал валидна задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, предоставена от ЗК „Лев инс“ АД.
Не е спорен и факта, а той се установява от представените писмени
4
доказателства – протокол за оглед на ПТП и констативен протокол за ПТП,
както и от събраните гласни такива, че на 15.03.2021г. около 07.35ч. в гр.П.,
на кръстовището, образувано от ул.“И.“ по път за местност „З.И.“ между л.а.
марка „В.“ модел „А.“ с рег.№***, управляван от А. Т. Г. и велосипедиста
С.Д. е реализирано ПТП, в резултат на което са причинени телесни повреди
на ищеца - С.Д..
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение
на ищеца, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
С.Д., в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди, съответно
дължи ли се законна лихва върху обезщетението и от коя дата?
Видно от представената епикриза от клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен ищеца е приет за
лечение на 15.03.2021г. и е изписан на 22.04.2021г. с диагноза „фрактура
тибие дисталис синистра“. Извършена е „оперативна процедура със среден
обем и сложност на таза и долен крайник“, както и последващо
медикаментозно лечение.
Видно от представен амбулаторен лист №000416/27.05.2021г. на ищеца
е констатирано първично зарастване на оперативни рани и му е наложена
гипсова имобилизация. Приложени са и рентгенови документи установяващи
същите травми.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза /в частта касаеща установените
увреждания/, което не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и
компетентно, се установява, че на ищеца е причинена многофрагментна
фактура на лявата подбедрица, както и разкъсно-контузна рана на лявата
вежда. Извършено е оперативно лечение, а в последствие и гипсова
имобилизация. Вещото лице сочи, че фрактурата е довела до трайно
затрудняване на движението на долен ляв крайник , а разкъсно-контузната
рана представлява разстройство на здравето, извън случаите на чл.129 от НК.
Вещото лице установява, че на ищеца е издаден бълничен лист за 69 дни, а в
последствие още един за 30 дни от 23.05-21.06.2021г. Вещото лице посочва,
че нормалния оздравителен процес за такъв вид счупвания е 5-6 месеца.
Установява се, че ищецът понастоящем е добро общо състояние ходи без
помощни средства, но щади левия крак, прехвърляйки тежестта върху десния.
5
Оплаква се от болки и изтръпвания в областта на глезенната става, засилващи
се при физическо натоварване и влажно време. Последен преглед при ортопед
е извършен на 08.11.2021г., като е ползвал общо 8 месеца болнични с
разрешение от ТЕЛК. Вещото лице е категорично, че понастоящем
оздравителния процес е завършил, но са останали постравматични
увреждания в областта на счупването, които се отразяват на функциите и те
няма да бъдат възстановени в обема от преди увреждането.
От заключението на същата експертиза в автотехническа част, което
също не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и компетентно,
се установява, че произшествието се състои в сблъсък между челна лява и
странична част на велосипед „Edition“ и челната част на автомобил „В.“ модел
„А.“ с рег.№***. Установява, че кръстовището, на което е реализирано ПТП е
без вертикална и хоризонтална маркировка, като предвид посоката на
движение на двете ППС велосипедистът е бил дясно стоящ на лекия
автомобил. Ударът е осъществен в дясното платно на ул.“И.“ по посока на
движение на лекия автомобил на 3.3м. от десния край на асвалтовата настилка
и на 3.4м. от кръстовището в надлъжно направление. Вещото лице посочва,
че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме велосипеда
на разстояние по-голямо от 10м. от мястото на удара. Той го е възприел
реално на 6.4м от мястото на удара или на 9.18м от състоянието на покой на
лекия автомобил. Велосипедът се е движил със скорост от 8-10км/ч, а лекия
автомобил с около 23.04км/ч. Въпреки невисоката скорост последвалото
реализиране на закъснително движение със спирачната система на
автомобила, е забавено и е последвал удар между двете ПС. Водачът на лекия
автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП със
своевременно задействане на спирачната система още с възприемане на
велосипеда на разстояние най-малко от 10м, каквато техническа възможност
е налице. Вещото лице установява също, че при огледа на велосипеда на
мястото на ПТП са констатирани неработещи спирачки и липсват данни за
наличие на светлоотразители. Същевременно вещото лице сочи, че
траекторията на велосипеда е намалила възможността същият да бъде
възприет като надлъжно направление от водача на лекия автомобил, тъй като
велосипедистът е „сякъл“ завоя, т.е. не е изпълнил пълна дъга за движение в
кръстовището и съответно навлизане в другата дясна лента по посоката си на
движение, а е скъсил разстоянието, леко навлизайки в лявата част на посоката
6
си на движение, където е станал и първоначалния контакт между двамата
участници в ПТП. Поради това вещото лице счита, че велосипедистът също е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
реализира движение по най-краткия път, но без да сече съответния завой, с
което да се получи разминаване между двете превозни средства.
От показанията на свидетелката М. Л. се установява, че е сестра на
ищеца, като за катастрофата с него разбрала, тъй като й се обадили по
телефона. Бил в окръжна болница в трагично състояния много уплашен.
Оплаквал се от болки, кракът ми бил подут, ударен в главата, ръката му
посиняла. Бил е гипсиран. 39 дни бил в ортопедията. Правена му е операция и
поставен имплант, който не е изваден и няма да се маха по лекарско мнение.
Бил е неподвижен, не е могъл да става от леглото, като е обслужван от
персонала в болницата. След това започнал да става с патерици. След като го
изписали за домашно лечение повече лежал. Майка им го обслужвала, а
понякога и тя. Оплаквал се че го боли кракът, шината го подпирала и му
пречила. Поне 4 месеца бил с патерици. От работа отсъствал 7-8 месеца, като
преди това бил оператор на мешини в дърводелска фирма, а след това се
върнал на друга длъжност, защото не можел да стои на един крак. Не можел
да върши същата работа като преди и в къщи, защото не може да кляка заради
шината. Променен е и емоционално и психически, като изпитва страх от
случилото се и още си спомня за катастрофата. Започнал е пак да кара колело,
защото се налагало и за раздвижване на крака.
В показанията си свидетеля К. Б. посочва, че познава С. от март 2017
година, тъй като му е подчинен в работата. Работели в една фирма - фабрика
за дървообработване. С. бил на позиция машинен оператор -
дървообработване, а свидетеля директор на предприятието. През Март 2021
година, докато отивал на работа, един подчинен му звъннал и казал, че е
станал пътен инцидент със С.. Отишъл до бърза помощ. Там му съдействал за
приемането в болница. С. бил на носилка. Имал охлузвания на главата. Бил
във видимо лошо състояние и бил уплашен. Мисли, че бил със
светлоотразителна жилетка, но не е напълно сигурен. От него разбрал, че го е
блъснала кола. Казал, че много го боли кракът. Имал кръв по главата.
Доколкото разбрал от един от полицаите, С. е бил със светлоотразителна
жилетка, подал е сигнал, че ще завива наляво и колата е връхлетяла върху
него. Лежал в болницата около 40 дни. Поддържал контакт с него. В началото
7
не можел да става. Впоследствие се опитвал, но не мисли, че можел да се
обслужва сам. При изписването му го взел и го закарал вкъщи. Първоначално
много трудно ставал и се обслужвал. Няма спомен да го е посещавал у тях, но
поддържали връзка по телефона доста често. Споделял му е, че не се чувства
добре - обичайните неща: „Защо на мен се случи?“, „Какво направих?“. В
болницата бил шокиран, уплашен и впоследствие също го преживявал
психически. Той се притеснявал и дали ще го върнат на работа. Преди
инцидента С. бил на длъжност „машинен оператор“. Работел с циркуляри,
фрези и други различни типове машини, които имаме. Ценен служител,
защото можел да оперира на всичките машини. Голям недостатък на тази
работа е, че е прав 8 часа на ден и заради това решил да го преквалифицира
след инцидента, за да може да го запази като служител, но да облекчи
болките, които изпитвал в крак си. Според него, като гледа походката му, С. е
възстановен в известна степен, но определено не може да го „използва“ в
службата така, както преди. Споделял е, че го боли кракът и не може да се
навежда и да стои дълго време прав. Доколкото знае, кара колело, въпреки че
не иска да го прави, но е притиснат. Не иска да кара, защото го е страх да не
се случи пак инцидент. Според него, тогава той е спазвал правилата на
движение - бил е със светлоотразителна жилетка, подал е сигнализация, и
неведнъж ми е казвал, че е изненадан как се е случило това ПТП при
положение, че той е спазил всички правила. Видял е, че колата е била на
далечно разстояние и е предполагал, че тя ще го пропусне да мине. Принуден
е да кара колело, тъй като С. живее в Д.М. и няма друг вариант за транспорт.
Мисли, че променяйки длъжността на С. във фирмата, сега той взема по-
високо възнаграждение, но не може да отговори еднозначно. Заради новата
длъжност е трябвало да се изкара курс и карайки курса, той изпълнявал и
старата длъжност. Когато го е виждал да кара колело, С. винаги е бил със
светлоотразителна жилетка, дори и във фабриката работел със
светлоотразителна жилетка.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът
намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска" отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
8
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на
произшествието са приети за доказани по делото. Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на 15.03.2021г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Наказателното производство не е приключило към настоящия момент и
поради това не може да се приложи нармата на чл.300 от ГПК.
Предвид събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
заключения на експертизи, съдът счита, че е налице несъмнено
противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил,
чиято пряка и непросредствена последица е настъпването на телесни
увреждания за ищеца. Като водач на лек автомобил застрахованият е
допуснал нарушение на чл.36 ал.2 от ЗДвП и чл.48 от ЗДвП, като не е
пропуснал движещия се от дясната му страна велосипедист, както е не е
навлязъл по на-краткия път в дясната част на платното за движение.
Допуснато е нарушение на закона, което определя и противоправност на
9
деянието. В резултат на това нарушение е настъпило ПТП, от което за ищеца
Д. са настъпили вредни последици – телесни увреждания. Формата на вината
е непредпазливост и тя е надлежно установена. Също така установени са и
конкретните увреждания, както техния интензитет, така и продължителност.
Ето защо, съдът счита, че искът е доказан по своето основание.
Същевременно наведеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът също приема за основателно.
Несъмнено са установени три допуснати нарушения от страна на
велосипедиста Д. – чл.79 т.1 от ЗДвП – липса на работещи спирачки; чл.79 т.5
от ЗДвП – липса на бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата на велосипедите и чл.80 т.2 вр. с чл.36 ал.2 от
ЗДвП – да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение, а при ляв завой /какъвто е случая/ да завива така, че да навлезе по
възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.
Възражението за липса на светлоотразителна жилетка не се установи по
делото. Напротив може да се приеме от показаниятана свидетеля Б., че
ищецът е носил такава по време на ПТП.
Освен, че е допуснал нарушение на посочените правила, от своя страна
ищеца е имала и възможността да предотврати настъпването на ПТП,
съгласно заключението на вещото лице, като не сече завоя и съобрази
траекторията си на движение без да навлиза в лентата на лекия автомобил.
При наличието и на възможност да възприеме МПС и липсата на препятствие
за това възприятие ищеца също е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Това съпричиняване съдът оценява на 50%, защото е допринесло за
настъпване на ПТП точно толкова, колкото и поведението на водача на МПС.
Дългогодишната съдебна практика е ориентирана към становището, че
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. С посоченото по-горе поведение на Д. като
велосипедист се установява категорично причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
10
настъпилия вредоносен резултат. Поради това и обезщетението подлежи на
редуциране и не се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, съдът счита, че същото е доказано по своето основание, но не и в
пълния си предявен размер.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства
категорично се установява, че след произшествието ищеца в един
продължителен период от време от около 8 месеца е бил неработоспособен,
че е търпял множество болки и страдания, че е преживял операция,
последваща гипсова имобилизация, в крака му е останал неизваден имплант,
както и психически срив и дискомфорт. Установява се също, че и досега не е
налице пълно възстановяване на функциите на този крайник в предишния
обем. Следователно, болките и страдания, ищеца продължава да търпи и това
трябва да бъде отчетено при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение. От друга страна самата диагноза, а и
заключението на медицинската експертиза определят увреждането, като
средна телесна повреда. При тези данни и с оглед на събраните по делото
11
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените от противоправното поведение на
деликвента неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания следва
да се определи в размер на 40000,00 лв. В процеса на доказване не се
установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на тези болки и
страдания над обичайния за нанесеното телесно увреждане. В този смисъл и
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при средна
телесна повреда, с продължителен срок за възстановяване.
Предвид приетия коефициент на съпричиняване на вредоносния
резултат от 50% от страна на С. Д. ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати съответстващата част на застрахования при него
деликвент в размер на 20000/двадесет хиляди/ лева., като за разликата до
предявените 45000лв. искът се явява недоказан по основание и размер и
следва да се отхвърли.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок
от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна
на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай, ищеца е предявил претенция, която е заведена
като щета №0000-1000-03-21-7364/11.06.2021г. Самата претенция не е
представена по делото. С писмо от 11.10.2020г. /след датата на завеждане на
делото – 04.10.2021г./– л.28 ответното дружество е уведомило предходния
повереник на ищеца, че е определило обезщетение в рзмер на 15000лв. По
делото няма ангажирани доказателства, че това обезщетение е заплатено на
ищеца. Представено е и известие с обратна разписка от 10.06.2021г.
адресирано до „Лев инс“ АД.
Съдът счита, че въз основа на така представените документи лихвата се
явява дължима в 15-дневен срок от 10.06.2021г., на който дата е сезиран
12
застрахователя с извънсъдебната претенция и в който срок същият е следвало
да отговори. Няма данни да са изисквани други документи, поради което и
този срок е изтекъл на 25.06.2021г. и следователно лихвата се дължи от тази
дата. Няма данни застрахованото лице да е уведомило застрахователя на по-
ранна дата, за да се приложи хипотезата н ачл.429 ал.3 от КЗ.
С оглед на така изложеното следва да бъде отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва върху определения размер на обезщетението за
периода от 22.03.2021г., както е поискано с исковата молба до 25.06.2021г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените
разноски, съобразно уважената част от иска. Искът е предявен за 45000лв.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 255лв. /съгласно списъка
по чл.80 от ГПК/и е освободен от държавна такса. Уважената част от иска е
за общо 20000лв. Дължат му се разноски в размер на 113.33лв. съобразно
уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски от 1030лв. за експертизи, свидетели и
1000лв. за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е неоснователно. В
случая приложима е нормата на чл.7 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че
„при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над
10 000 лв.“ Независимо дали адвокатското възнаграждение ще се изчислява
върху интереса на първоначално предявения иск или по приетото изменение,
договорното възнаграждение от 1000лв. е дори под законовия минимум. С
оглед на отхвърлената част от иска на ответника се дължи присъждане на
разноски в размер на 1127.78лв.
Следва да се извърши компенсация между дължимите разноски като
следва ищеца С.Д. да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата
от 1014.45лв.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на
ищцата от страна на адв. П. К., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то на
нея се следва възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7,
ал. 2 т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предвид възражение за прекомерност. Минималния размер
13
на възнаграждението възлиза на 1880лв., при което съразмерно с уважената
част от иска на присъждане подлежи сумата 835.56лв., като на осн. § 2 а от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се начисли и ДДС или общо да се присъди сумата от 1002.66лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Плевенски
окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер
на 800лв., както и 5.00лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД
Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.София бул. “Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от
изп. директори П. В. Д. и С. Н. А. ДА ЗАПЛАТИ на СВ. П. Д. от гр.Д.М.,
обл.П., ул.“Ц.Ц.“ №* ЕГН ********** сумата от 20000лв. /двадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в
болки и страдания вследствие получени телесни увреждания, в резултат на
ПТП на 15.03.2021г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от 25.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до предявения размер от 45000лв. /частичен от
80000лв./ и за периода от 22.03.2021г. до 25.06.2021г. по отношение на
законната лихва отхвърля предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.София бул. “Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от
изп. директори П. В. Д. и С. Н. А. ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Д. К. от АК -
София, ЕГН ********** гр.София, ул.“Лом“ №1 ап.9 сумата от 1002.66лв. /с
ДДС/ – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК СВ. П. Д. от гр.Д.М., обл.П.,
ул.“Ц.Ц.“ №* ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София бул.
14
“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от изп. директори П. В. Д. и С.
Н. А. по компенсация деловодни разноски съобразно уважената и
отхвърлената част на иска от 1014.45лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София бул.
“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от изп. директори П. В. Д. и С.
Н. А. ДА ЗАПЛАТИ на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
800лв., както и 5.00лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15