№ 359
гр. Сливен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100021 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143 СК за предоставяне на упражняването на родителските
права и определяне на режим на лични контакти на децата с родителя, на комуто не се
предоставят родителските права, определяне на местоживеенето им и издръжката им.
Съдът е сезиран с искова молба, с която е инициирано производство по спорна
съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 СК- искане за определяне
местоживеене, предоставяне упражняване на родителски права, определяне на режим на
лични отношения и издръжка на малолетните деца, чийто родители не живеят заедно.
Ищецът М. Н. Ч. твърди, че той и ответницата Л. Л. ИЛ. са родители на малолетните деца Н
М Ч., ЕГН: **********, родено на **** г. и Х М Ч., ЕГН: **********, родено на **** г.,
като са живеели съвместно до м. септември 2018 г. в имот собственост на неговите родители
като двамата са полагали грижи за децата. Посочва, че след раждането на второто дете в
края на м. септември 2018 г. ответницата била напуснала семейното жилище и била
заживяла на семейни начала с друг мъж. Ищецът започнал сам да полага грижи за двете деца
с помощта на родителите си. Децата били отглеждани в неговия дом, където същият бил
създал всички необходими жилищни и битови условия затова. Издържал ги сам с доходите
от трудовата си дейност и им задоволявал ежедневните нужди.Ответницата не се била
интересувала от децата и не била полагала грижи за тях. Посочва, че бил припознал децата
със заявление до Община Сливен, като по време на процедурата за припознаване
ответницата през януари 2021 г. била отвела децата със себе си. Ищецът не могъл да открие
ответницата нито да научи къде отглежда децата. В края на м. декември 2021 г. родителите
на ответницата били довели да живее при него детето Х, което било мръсно и с износени и
скъсани дрехи, като от този момент ищецът твърди, че той бил започнал да се грижи за
1
детето. Твърди, че детето Х било отглеждано единствено от родителите на ответницата и не
било виждало по-големия си брат Н. Ищецът твърди, че бил уведомил родителите на
ответницата, че желае да се грижи за по-голямото дете също. Заявява, че е по-пригодния
родител за отглеждането и възпитанието на двете деца и се позовава на Постановление №
1/74 на ППВС. Ответницата била изоставила децата и ги била разделила едно от друго, като
с поведението си била компроментирала своя родителски капацитет. Била използвала по-
голямото дете Н да й помага за отглеждането на друго родено от нея дете през 2021 г., не
била разполагала с необходимите жилищни и битови условия за отглеждането и
възпитанието на децата и не била работила. Моли съдът да предостави упражняването на
родителските права на бащата по отношение на двете малолетни деца, като определи
местоживеенето им при него, както и да определи режим на лични контакти на майката с
двете деца и да я осъди да им заплаща ежемесечна издръжка.
Претендира и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба и не е
депозирала становище по поисканите от бащата привременни мерки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните в настоящото производство нямат сключен граждански брак, а
съжителствали на семейни начала до края на м. септември 2018 г. От това съвместно
съжителство имали родени две малолетни деца- Н М Ч., ЕГН: **********, родено на **** г.
и Х М Ч., ЕГН: **********, родено на **** г. Ответницата е напуснала семейното жилище
и заживяла на съпружески начала с друг мъж.
Ищецът сам полагал грижи за двете деца с помощта на родителите си от момента на
напускането на семейното жилище от ответницата през м. септември 2018 г. Децата са
отглеждани в неговия дом, където същият е създал всички необходими жилищни и битови
условия затова. Издържа ги сам с доходите от трудовата си дейност и им задоволява
ежедневните нужди.Ответницата не се е интересувала от децата и не е полагала грижи за
тях. Ищецът е припознал децата със заявление до Община Сливен, като по време на
процедурата за припознаване ответницата през януари 2021 г. е отвела децата със себе си.
Ищецът не могъл да открие ответницата нито да научи къде отглежда децата. В края на м.
декември 2021 г. родителите на ответницата са довели да живее при него детето Х, което
било мръсно и с износени и скъсани дрехи, като от този момент ищецът е започнал да се
грижи за детето. Детето Х е било отглеждано единствено от родителите на ответницата и не
е виждало по-големия си брат Н.
Към настоящия момент детето Х М Ч. живее при баща си в гр. Твърдица, а детето Н
М Ч. живее при майка си в гр. Трън.
По делото е изискан социален доклад от ДСП-Трън, от който се установява, че
ответницата съжителства с друг мъж и неговото дете, като при тях живее и детето Н. Същата
заявява, че желае да се грижи и за двете деца. Към момента тя и нейния съжител и техните
2
деца обитават една стая, но имат намерение да ремонтират втората стая, която да се обособи
като детска стая. Ответницата не е трудово ангажирана, а получава месечни семейни
помощи за деца в размер на 290 лв., като получава месечни детски надбавки за децата Х и
Яница, но не получава месечни надбавки за детето Н, тъй като същото не е записано и не
посещава задължително предучилищно образование и подготвителна предучилищна група.
Детето Н при разговор със социалния работник заявява, че нарича „татко“ съжителят на
неговата майка, но така ще нарича и баща си. Казва, че му е мъчно за неговия брат Х и иска
да са заедно. Разбира се със сина на съжителя на майка му, но той е по-голям от него и ходи
на училище, като двете деца спят на едно легло. Детето желае да посещава детска градина и
няма никакъв контакт с баща си и с брат си. Обстоятелството, че детето не посещава детска
градина оказва негативно влияние върху възпитанието му и социалната му интеграция и
контактите му с другите деца. Има изградена емоционална връзка между майката и детето.
Задоволяват се базовите потребности на детето от храна, подслон и облекло, но не се
задоволяват неговите образователни потребности, както и не се осъществява контакт с
неговия баща и по-малък брат.
Видно от социалния доклад изготвен от ДСП-Твърдица детето Х живее с баща си и
неговата съжителка и нейното дете. Детето Х не посещава детска градина и не е записано
при личен лекар. Грижи за него се полагат от баба му по бащина линия и от фактическата
съжителка на баща му. Бащата споделя намерението си да запише детето Н в предучилищна
група. Задоволяват се основните жизнени потребности на детето от храна, облекло и
подслон. Жилището в което се отглежда детето Х представлява къща собственост на
родителите на неговия баща състоящо се от две стаи, салон пригоден за кухня, баня и
тоалетна. В едната стая живеят ищеца и неговата съжителка заедно с двете им деца, а в
другата стая живеят неговите родители и тяхна внучка. Бащата работи на без трудов
договор и разчита на финансовата и морална подкрепа на неговите родители. Бащата
изразява желание да отглежда и двете деца, за да не се прекъсва връзката между тях.
При личното си изслушване бащата заявява, че към момента полага грижи за детето
Х на което са му осигурени добри условия за отглеждане, като обитават къщата на неговите
родители. Заявява намерение да запише детето Х на детска градина в гр. Твърдица и да
ангажира личен лекар на детето. Живее на семейни начала с друга жена, която заедно с
неговата майка му помага да отглежда детето. Х бил привързан към него и неговата
съжителка и бил търсил контакт с тях. Детето не било виждало майка си повече от две
години и тя не била търсила контакт с него. Детето Х не търси и не познава по-големия си
брат Н. Заявява желание да се грижи за детето Н и да му осигури всички необходими
условия, като запише децата на детска градина и на личен лекар. Твърди, че търси детето Н,
което последно е видял през 2018 г. чрез роднини на ответницата, с която няма никаква
връзка.
Майката не се явява в насрочените по делото открити съдебни заседания за да бъде
изслушана лично от съда.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Х Николов, който е брат на
3
ищеца и живее в отделна къща, но в един двор с него страните по делото съжителствали
заедно от около две години, като ответницата била напуснала ищеца, когато двете деца вече
били родени, като изоставила и тях. От майката на ответницата били разбрали къде живее
детето Н. Детето Х били взели от същата и към момента се отглеждало от бащата и се било
чувствало добре при него. Ответницата била изоставила децата за около осем месеца и след
това ги потърсила с полиция и ги завела в друг град. Преди два месеца майка на
ответницата била довела детето Х да живее при тях. Ищецът ходил на работа и могъл да се
грижи за двете деца. Съжителката на ищеца се грижила еднакво добре както за нейното
дете, така и за детето Х без да прави разлика между двете деца.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И Н, който е брат на ищеца
последният се отнася добре към детето Х, като го бил научил на български език, тъй като
преди това знаело само ромски. Детето не ходело на детска градина, а се било отглеждало от
баба си по бащина линия и от съжителката на неговия баща, която се грижила за детето и
полагала всички необходими грижи за него без да прави разлика между него и нейното дете.
Били създадени необходимите условия за отглеждане на децата. Майката не била търсила
детето Х, нито била звъняла по телефона да го попита как е. Ищецът бил търсил детето Н,
като бил звънял по телефона на роднини на ответницата.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка И, която е майка на
ищеца ответницата била напуснала ищеца след раждането на второто дете. Била оставила
детето Х на нея да го гледа осем месеца заедно с баща му. Детето Х се било чувствало добре
при тях, като синът бил разполагал със средства за неговата издръжка, като имал условия да
отглежда и двете деца. Децата не били записани на личен лекар откакто майка им ги била
взела и нямали необходимите ваксини и затова не били записани на детска градина. Когато
децата били при тях имали личен лекар. Двете деца се били обичали и търсели едно друго и
трябвало да живеят заедно, а не да бъдат разделени. Майката не била търсила контакт с
детето Х.
Съдът кредитира тези свидетелски показания като обективни, еднопосочни и
безпротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, които като еднозначни и непротиворечиви,
както и неоспорени от страните кредитира.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства /свидетелските показания и социални доклади/
и изслушването на бащата съдът счита, че бащата е по-пригодния родител за отглеждането
и възпитанието на малолетните деца и на него следва да се предостави упражняването на
родителските права.
При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички
значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на всяко едно от децата
/момче на 3 г. и момче на 5 години /, естественият им начин на живот, средата, която им е
4
позната, отношението им към всеки от родителите, изразената привързаност към тях, от
друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да
полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към децата, да проведе спокойно
възпитанието им, възможностите да им осигури нормална и задоволяваща потребностите им
домашна обстановка и средствата за тяхната издръжка, както и обективните фактори –
потенциала за осигуряване на добро образование и развитие, безпрепятственото
приспособяване в позната среда и сигурна битова обстановка, както и душевния им
комфорт, съдът счита, че интересът на децата налага упражняването на родителските права
в този момент да се предостави на бащата. Съгласно трайната и константна практика на
ВКС обективирана в ППВС № 1 от 1974 г. майката е по-пригодна от бащата да отглежда и
възпитава деца от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчета. За да й се откаже
това право, каквото е искането на ищеца, е необходимо да са дискредитирани по някакъв
начин качествата и способностите й на родител и възпитател . В случая родителския
капацитет на майката е дискредитиран с оглед на нейното поведение, изразяващо се в
изоставяне на децата без да уведоми къде отива и кога възнамерява да се върне, взимането
след това на двете деца с полиция, разделянето на двете деца, като детето Н е отвела да
живее при нея, а детето Х е оставила на своите родители, които от своя страна са го върнали
обратно на неговия баща, нейната незаинтересованост към състоянието на детето Х, фактът,
че не е потърсила никакъв контакт с това дете, дори и не се е обадила по телефона за да се
информира какво се случва с него, не е изпращала никакви парични средства за неговата
издръжка. Същата е изразила желание да се грижи за децата и на нея да бъдат предоставени
за упражняване родителските права пред социалния работник. Видно от изготвения
социален доклад от ДСП-Трън на детето Н се задоволяват всички базови потребности от
храна, облекло и подслон, но не се задоволяват образователните му потребности, тъй като
същото не е записано и не посещава задължително предучилищно образование и
подготвителна предучилищна група. Детето е емоционално привързано към своята майка,
но същото не поддържа никакъв контакт дори и по телефона със своя баща и с по-малкия си
брат Х. Детето при разговор със социалния работник е заявило, че му е мъчно за неговия
брат Х и желае да живее заедно с него. Нарича „татко“ съжителя на неговата майка и може
да се приеме, че е налице начална фаза на родителско отчуждение по отношение на неговия
баща. Детето живее в една стая с майка си и нейния фактически съжител и с още две други
деца, като спи на едно легло с друго дете. Майката може да разчита на финансовата помощ
на нейните родители, но не и на тяхното съдействие при отглеждането и възпитанието на
децата, тъй като същите живеят в различно населено място- гр. Разлог. Подкрепа в грижите
за децата може да получи от фактическия й съжител, но същият има здравословни
проблеми. Детето Н няма изграден приятелски кръг и общува единствено с едно съседско
дете и с детето на съжителя на неговата майка.
Родителския капацитет на бащата за отглеждането и възпитанието на децата към
настоящия момент не е дискредитиран. Същият към настоящият момент полага адекватни
грижи за отглеждането и възпитаването на детето Х, задоволява всичките му потребности от
храна и облекло съобразно възрастта му, създал му е сигурна и спокойна семейна среда.
5
Разчита на помощта на родителите си и на фактическата си съжителка за обгрижването на
децата, когато е на работа или е възпрепятстван. Децата са емоционално привързани към
бащата. Бащата не е възпрепятствал по никакъв начин контакта на детето Х с неговата
майка, но същата не е потърсила такъв контакт с детето. Съзнава необходимостта децата да
посещават детска градина и заявява готовност да ги запише да посещават детска градина.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия момент родителските права следва
да се предоставят за упражняване на бащата.
Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение,
няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с
новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на децата, до
навършване на пълнолетието им.
Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на децата,
счита, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо
малолетните деца е бащата. На първо място съдът взе предвид установената от
свидетелските показания и социалния доклад емоционална привързаност на децата към
бащата, който полага грижи за детето Х, както и проявите на майката дискредитиращи
родителския й капацитет и нейната незаинтересованост от нуждите на детето Х.
Тези факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на децата, безспорно
водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на децата,
с оглед на потребности им и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния
родител да упражнява родителските права спрямо децата е бащата.
С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на
децата е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като се определи
местоживеенето на децата при него. Бащата има необходимия родителски потенциал, отнася
се с отговорност към родителските си задължения. Той полага всички необходими грижи за
децата, свързани с отглеждането и възпитанието им.
След като децата ще живееят при бащата е необходимо на него да се предоставят
упражняването на родителските права. Ответницата, като майка има право на лични
отношения с децата. За да се гарантира спокойствието на децата, техните права и интереси
от една страна и от друга, като гаранция за правата на ответницата и отчитайки
необходимостта същата да участва активно в тяхното отглеждане.
Съдът счита, с оглед възрастта на децата за подходящ следният режим на лични
отношения с децата - всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09,00 ч. на съботния
ден до 18,00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото несъвпадащ с
платения годишен отпуск на бащата. При изменение на обстоятелствата ответницата има
право да поиска изменение на режима.
Предявената искова претенция за присъждане на издръжка за децата занапред по чл.
143 СК е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
6
Съобразявайки възрастта на децата, техните нужди и възможностите на родителите
съдът намира, че ежемесечно необходимата издръжка за всяко едно от малолетните деца е в
размер на 250 лева. Определянето на общо необходимата издръжки е съобразена с факта, че
децата са на възраст от 3 и 5 години и са необходими средства за закупуване на облекло,
храна и други характерни за възрастта им консумативи, нуждаят се и от средства за
пълноценна храна с оглед правилното им физическо израстване. От горепосочения общ
размер на издръжката, ответницата следва да заплаща 177,50 лева за всяка едно от
малолетните деца, а останалата част от необходимите средства за издръжка ще се осигурява
от бащата, който полага и ще продължи да полага непосредствените грижи за отглеждането
и възпитанието на малолетните деца. Този размер на дължимата ежемесечна издръжка съдът
определи вземайки предвид доходите на двамата родители и факта, че не се доказа размера
на реализирания от ответницата месечен доход. Същата видно от социалния доклад от ДСП-
Трън не работи, а получава месечни семейни помощи в размер на 290 лв. на месец. Поради
това издръжката занапред следва да се присъди в горепосочения минимален размер
определен по реда на чл. 142 СК, , считано от датата на подаване на исковата молба, тъй
като се установи, че страните живеят разделени към датата на подаване на исковата молба-
06.01.2022 г. Майката през целия този период не заплащала никаква издръжка на детето си
Х. Същата обаче е полагала преки и непосредствени грижи за детето Н, което е живеело при
нея от 06.01.2022 г. до настоящия момент, поради което дължи издръжка от датата на
влизане в сила на определението, с което съдът постановява привременни мерки по реда на
чл. 127, ал. 3 СК, т.е. от 04.04.2022 г. Следва да се отбележи, че задължението за издръжка е
със законов приоритет пред останалите задължения. Това следва да е и естествената нагласа
на един родител – нуждите на детето да са сред приоритетите му. Майката е трудоспособна,
може да работи и реализира трудови доходи. Издръжка дължи съгласно закона дори и да е
нетрудоспособна и безработна. Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като
ответницата е задължена по закон и като родител да я осигурява. Липсата на достатъчно
доходи съгласно ал.2 на чл.143 от СК не изключва дължимостта на издръжката. Ето защо
искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на
177,50 лева месечно за всяка едно от децата, считано от датата на подаване на исковата
молба –06.01.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване. От 01.04.2022 г. минималния размер на дължима месечна издръжка е равен на
177,50 лв.
Ответницата също така следва да заплати държавна такса с размер определен
съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно
511,20 лв., изчислени върху тригодишните платежи.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПРЕДОСТАВЯ на бащата М. Н. Ч., ЕГН: ********** от гр. Твърдица, ул.
„Кокиче“ № 1 упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Н М Ч.,
ЕГН: **********, роден на **** г. и Х М Ч., ЕГН: **********, роден на **** г.
ОПРЕДЕЛЯ режима на лични контакти на майката Л. Л. ИЛ., ЕГН: **********, от
гр. Трън, общ. Трън, обл. Перник, ул. „Георги Бабичев“ № 8 , с малолетните деца Н М Ч.,
ЕГН: **********, роден на **** г. и Х М Ч., ЕГН: **********, роден на **** г., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09:00 часа до 18:00 часа, с
преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА Л. Л. ИЛ., ЕГН: **********, от гр. Трън, общ. Трън, обл. Перник, ул.
„Георги Бабичев“ № 8, да заплаща на малолетните деца Н М Ч., ЕГН: **********, роден на
**** г. и Х М Ч., ЕГН: **********, роден на **** г., месечна издръжка в размер на 177,50
лева /сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, чрез техния баща и законен
представител М. Н. Ч. за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 06.01.2022 г. по отношение на детето Х М Ч. и от датата на привременните мерки
04.04.2022 г. по отношение на детето Н М Ч. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца Н М Ч., ЕГН: **********,
роден на **** г. и Х М Ч., ЕГН: **********, роден на **** г., при техния баща М. Н. Ч.,
ЕГН: **********, на адрес: гр. Твърдица, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „Кокиче“ №
1.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 Л. Л. ИЛ., ЕГН: **********, от гр. Трън, общ.
Трън, обл. Перник, ул. „Георги Бабичев“ № 8 да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на СлРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 511,20 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Решението подлежи на предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8