Р Е Ш Е Н И Е
№290 23.07.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седми юли 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №650 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр.
с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на В.Т.П. против Решение
№2349/27.06.2019г на общински съвет Стара Загора, с което на основание чл.129
ал.1 от ЗУТ се одобрява проект за ПУП- Изменение на плана за регулация и на плана
за застрояване за територията на парк/квартал „Бедечка“, обхващащ квартали от
801 до 831 по плана на град Стара Загора, в частта му за УПИ І – за парк и
спортни дейности в кв.810, съответна на ПИ 68850.513.6839 – УПИ ІІ-6196 в
кв.810 по изменения ПУП- ПР, собственост на жалбоподателя. Съгласно нотариален
акт на стр. 272 по делото, в дял на П. се поставя ПИ с идентификатор
68850.513.6839 по КК, одобрена със Заповед №РД18-43/05.50.2009г на ИД на АГКК и
изменена със Заповед №КД-14-24-242/14.10.2013г за нанасяне на новообразуваните,
на основание чл.16 ал.1 и сл. от ЗУТ, с ПУП ПРЗ от 2012г, урегулирани поземлени
имоти, като за собственика на ПИ 68850.513.6839 е отреден УПИ ІІ-6196
/стр.152/. Обжалвания административен акт и мотивите към него:
Съгласно т.1.5 от Решение №2349/27.06.2019г на
Общински съвет Стара Загора всички УПИ западно от р. Бедечка се обединяват в
УПИ І с отреждане „за парк и открити спортни обекти“ в кв. 810, с което отпадат
регулационните граници на образувания с ПУП – ПРЗ по чл.16 от ЗУТ урегулиран
поземлен имот УПИ ІІ-6196 в кв.810.
Посочено е в
административния акт, че Решение №2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара
Загора е прието по Заявление №10-33-252/09.10.2018г, без да е уточнен подателя.
Но в случая това няма правно значение, защото процедурата по изработване на проекта
на изменение на плана за регулация и плана за застрояване за всички квартали в
обхвата на територията на парк/кв.„Бедечка“
е служебно образувана със Заповед № 10-00-1666/28.09.2020г на Кмета на община
Стара Загора, публикувана на сайта на общината и факт, известен на съда от
поредицата идентични правни спорове. Последващото урегулиране на поземлените
имоти, чрез обединяването им с всички УПИ на запад от река Бедечка в УПИ І в
кв.810 е видно още от процедурата по изменение на ОУП, след влизане в сила на
който е предприето процесното изменение на ПУП-ПР и ПЗ с цел привеждането му в
съответствие и поради променените с ОУП устройствени условия, Решение
№1115/28.09.2017г, на Общинския съвет за изменение на ОУП в частта му за
територията на кв. Бедечка е влязъл в сила административен акт след отхвърляне
на жалбата на Областния управител против него с Решение № 132/11.05.18г.,
постановено по адм.д.№529/17г. на АС Стара Загора. Устройствените предвиждания
на ОУП от 2017г за територията са за озеленени площи по чл. 61 ал.2 от ЗУТ,
след възникване на които същите по силата на ал.4 са публична общинска
собственост. Не се сочи да има предварително съгласие на засегнатите
собственици. Според предвижданията на ОУП за територията се установява
устройствена зона за озеленяване, а с оспореното изменение на ПУП –ПЗ и ПР се
запазват имотните граници и съответните отреждания по предходен план / този по
чл.16 ал.1 от 2012г/ за поземлените имоти, в които е реализирано строителство,
съгласно предвижданията на този предходен план тоест не се запазват имотните
граници, установени с плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ за имотите, които се
обединяват в УПИ І за парк и спортни дейности, на запад от коритото на реката,
сред които и процесния. Това са мотивите към оспорения административен акт в
съответната му част –урегулираните имоти на запад от реката, с изключение на
онези с реализирано строителство, не
запазват имотните си граници, а се обединяват в УПИ І – за парк и спортни
обекти. Изменението е предприето с цел да се приведе подробния устройствен план
за регулация, който определя предназначение на имотите за застрояване, в
съответствие с предвижданията на ОУП за територията – за озеленяване / парк по
смисъла на чл.64 ал.2 от ЗУТ/.
С
жалбата се иска отмяна на Решение № 2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара
Загора в частта му за новообразувания УПИ І, която съответства на имота на жалбoподателя по следните
доводи:
Нарушени
са практически всички фундаментални принципи на производството по издаване на
административни актове /закрепени в гл. II на АПК/, така и конкретни
императивни норми. Най-тежко е нарушението на чл.13 АПК, изразяващо се в
неспазване на принципа на предвидимост и последователност на действията на
административните органи. Установено е по-категоричен и безспорен начин от приложеното адм.дело 568/2016г. по описа на АС-Стара Загора и от
приетото заключение на съдебно- техническата експертиза, че още през 2015г.
жалбоподателят е заявил пред Община-Стара Загора намерението си да извърши
строителство на еднофамилна жилищна сграда в имота си, съобразно действащия
ПУП. Извършените в тази посока законосъобразни действия от него са подробно
описани на стр.3-4 от заключението на вещото лице/Отговор на въпрос № 1/ и не
се оспорват от ответната страна. В заключителната си част, те се изразяват в
подадена молба от 26.09.2016г. за издаване на разрешение за строеж на основание
на инвестиционен проект, одобрен от компетентната общинска администрация и
внесена такса за издаване на разрешението. Установено е от влязлото в сила решение
по адм.дело 568/2016г. по описа на АС-Стара Загора,
че въпреки че е бил длъжна да се произнесе в седмодневен срок /чл.148 ал.4 ЗУТ/, Община-Стара Загора чрез своя Главен архитект не го е направила.
Формираният мълчалив отказ е бил отменен със Заповед № ДК-10-ЮИР
-55/11.11.2016г. на Началника на РДНСК Югоизточен район, а жалбата на Главния
архитект срещу тази заповед е отхвърлена като неоснователна. От изложеното е
видно, че преди издаване на заповедта за налагане на строителна забрана от
04.11.2016г./ приложена към настоящето дело/, пред административния орган е
протекло производство по глава осма „Инвестиционно проектиране и разрешаване на
строителството”-чл.137-156”а” ЗУТ. Всичко, което е изисквал закона от
собственика на имота е било направено. Без съмнение и ако спазваше принципа на
последователност и законност, Главният архитект е следвало в седмодневен срок
да издаде разрешение за строеж, след като сам е одобрил инвестиционния проект.
Изрично в Заповед № ДК-10-ЮИР-55/11.11.2016г. на Началника на РДНСК Югоизточен
район е посочено, че „строежът е проектиран в съответствие с предвижданията на
действащия ПУП ” и че „...няма
законови основания за постановяване на отказ...” Впоследствие, в грубо
противоречие с изискванията за предвидимост и последователност, вместо да
завърши по нормалния и естествен начин производството по разрешаване на
строителството, Община-Стара Загора е предприела необяснима активност в точно
обратна посока, в резултат на което се е стигнало до приемане на обжалваното
Решение на Общински съвет-Стара Загора. Очевидно е, че тези действия на
административните органи /част от които е оспореното Решение/ са не просто
непоследователни, а и абсолютно непредвидими. От една страна се издава виза за
проектиране и се одобрява инвестиционен проект, а след това умишлено и в
нарушение на закона не се издава разрешение за строеж и се предприемат действия
по промяна на устройствените планове относно същия имот, така че строителството
в него да стане невъзможно и същият да подлежи на отчуждаване. Тези действия не
отговарят и на най-занижените правни стандарти.
Нарушение
на принципите на икономичност и целесъобразност на устройственото
планиране-чл.108 ал.5 ЗУТ: По делото са установени следните релевантни факти,
видно заключението на вещото лице /Отговор на въпрос № 8/. Процесният имот
граничи с асфалтиран път, водещ до предприятие „Труд”, до границата му има ел.
табло и водопровод. Налице е одобрен инвестиционен проект за еднофамилна
жилищна сграда. В имота няма налични дървета, които подлежат на запазване. Имотът
граничи непосредствено с група от имоти, за които е запазено отреждането за
жилищно строителство, т.е. би могъл да бъде естествена част от вече застроен
квартал. Ето защо е нарушен ПРИНЦИПЪТ на икономичност, тъй като действащия ПУП
би могъл да бъде реализиран без никакви публични разходи, а одобреният проект е
свързан с необходимост от отчуждаване на имота на основание чл.62 ал.5 ЗУТ.
Вещото лице е посочило още, че е нарушен принципа и на целесъобразност/Отговор
на въпрос № 9/.Към изложените основания за този извод следва да се добави и
следното: В хода на производството по изменение на устройствените планове,
изложените факти и следващите се от тях законови пречка за промяна в
устройствените планове касаещи редица имоти в кв.810 и кв.811 /сред които и
процесния/, бяха възприети дори и от Общински съвет-Стара Загора. Общинските
съветници са констатирали наличието на проблеми свързани с приемането на плана
на кв.Бедечка, сформирали са Временна комисия по тези
проблеми и на свое заседание от 27.04.2017г., Общински съвет-Стара Загора с
изрично решение е приел Доклада на Временната комисия /приложени по делото/. В
обобщен вид в него са предвидени три варианта за решение, касаещи промени в
предназначението на имотите. От особена важност е да се отбележи, че и двата
варианта, които допускат промяна в предназначението на имотите-стр.5 и 6
/третия вариант не допуска промяна/, изрично е подчертано, че „промените не
трябва да засягат имотите, за които има одобрени инвестиционни проекти”, които
имоти са изброени изчерпателно и сред тях е процесния /Отговор на въпрос № 4 от
заключението на вещото лице/. Би следвало да е
безспорно, че това решение на Общински съвет-Стара Загора е следвало да бъде
взето предвид при изготвянето на проекта за изменение на ПУП и да бъде
тълкувано като конкретизация към техническото задание за изменение на плана. На
практика обаче се е получило точно обратното. Решение № 861/27.04.2017г. на
Общински съвет-Стара Загора мълчаливо е игнорирано. С обжалваното решение е
приет ПУП, който е в директно противоречие с чл.17 от Конституцията на РБ и със
самата воля на същите общински съветници, изразена по-рано. Следва да се има
предвид, че обжалваното Решение и събраните по делото доказателства сочат, че
Общински съвет Стара Загора приема ПУП по смисъла на чл. 21 от ЗОС с цел
принудителното отчуждаване на имоти, частна собственост. Обстоятелството, че
имотите попадат в територии за озеленяване, не е достатъчно за административния
орган при одобряване на ПУП да бъде освободен от изискването за мотиви,
конкретно за всеки един частен имот защо се налага да бъде принудително
отчужден. ЗУТ допуска зелената система на града да бъде обособена както от
общински имоти, така и от частни, съгласно чл.62, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗУТ,
които считам, че в случая са нарушени. С ПУП Общинският съвет е длъжен да
определи кои имоти и по какви причини, за какви нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, отрежда терените за общината. Липсата на мотиви за
процесния имот относно обществената нужда, която не може да бъде задоволена по
друг начин, е нарушение на материалноправни
разпоредби, водещи до незаконосъобразност на решението.
Нарушение на чл.125 ал.5 ЗУТ. Нарушението на
посочената разпоредба се изразява в две насоки, а именно: С оглед осъществяване
на инвестиционните намерения на собственика на поземления имот е издадено
Разрешение за строеж № 19-460/15.09.2016г. от Главния архитект на Община-Стара
Загора, представено с жалбата и прието като доказателство по делото. Това
разрешение за строеж е влязло в законна сила на 04.10.2016г. и има за предмет
изместване на съществуващ стоманен водопровод чрез изграждане на нов
водопровод. В РС е посочено изрично, че то е издадено във връзка със сключения
предварителен договор за присъединяване към водопроводната и канализационната
мрежа от 24.09.2015г., между жалбоподателя и „ВиК” ЕООД-Стара Загора.
Посоченото разрешение за строеж е следвало несъмнено да бъде отразено в
изготвения проект за ПУП, предвид императивната разпоредба на чл.125 ал.5 ЗУТ и
съответно да бъде взето предвид при предвижданията за процесния имот. В този
смисъл е и заключението на вещото лице /Отговор на въпрос № 2/. Вещото лице
изрично посочи в с.з. от 07.07.2020г., че „това
строително разрешение има техническа връзка с одобрения инвестиционен проект за
застрояване на имота.” Освен горепосоченото директно нарушение, налице е
нарушение на чл.125 ал.5 ЗУТ поради заобикаляне на закона.
Ако Главният архитект бе действал законосъобразно,
издаденото от него строително разрешение следваше да бъде съобразено при
последващото изменение на ПУП относно имота на жалбоподателя. Казано по-просто,
одобреното изменение на ПУП е станало формално възможно именно поради описаното
предходно незаконосъобразно действие на административен орган. В крайна сметка,
резултатът е заобикаляне на закона, т.е. постигнат е привидно позволен резултат,
чрез непозволени действия- незаконосъобразен отказ да бъде издадено строително
разрешение. В заключение, основополагащ принцип на всяка правна система е, че
никой не може да ползва като аргумент собственото си виновно поведение. Горното
важи в още по-голяма степен в административното производство по отношение на
административния орган, като в чл.4 АПК изрично е закрепен принципа на
законност. Изводът е, че след като по отношение на жалбоподателя
незаконосъобразно му е било отказано издаване на разрешение за строеж, това
обстоятелство е следвало да бъде взето предвид при предприетото изменение на
ПУП, още повече с оглед влязлото в сила Решение по адм.дело
№ 568/2016г. по описа на Административен съд-Стара Загора. Демонстративното
игнориране на цитираното съдебно решение е очевидно нарушение на принципа на
законност /чл.4 АПК/, което следва да бъде санкционирано чрез отмяна на
оспорения административен акт. Нарушение
на чл.15 и 16 ЗУТ. Посочената разпоредба сочи, че урегулираните веднъж
поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, а според ал.3, границите
на урегулирани поземлени имоти могат да се променят само със съгласието на
собствениците им. Действащият подробен устройствен план за процесиите имоти е
приет през 2012г. и с него при условията на чл.16 ЗУТ са определени границите и
площта на имотите в сегашния им вид.
В очевидно противоречие с материалния закон и със
забраната по чл.15 ЗУТ, за имота на жалбоподателя е предвидено, че заедно с
„Всички УПИ западно от р. Бедечка се обединяват в УПИ I с „отреждане „за парк и
открити спортни обекти" в кв. 810”. На практика, на него му е наложена „принудителна съсобственост” с
други лица, което не е допустимо да бъде извършвано по административен път,
противно на волята на заинтересованите лица. Нарушение на чл.108 ал.2 ЗУТ. Нарушението
е очевидно с оглед установената по делото липса на каквито и да е план-схеми,
които следва да придружават плана. В този смисъл е заключението на вещото лице
относно липсата им /Отговор на въпрос № 7/, както и поради конкретната
необходимост от тяхното изработване /Отговор на въпрос № 2/. Установено е
по-категоричен и безспорен начин от приложеното адм.дело
568/2016г. по описа на АС-Стара Загора и от приетото заключение на съдебно-
техническата експертиза, че още през 2015г. жалбоподателят е заявил пред
Община-Стара Загора намерението си да извърши строителство на еднофамилна
жилищна сграда в имота си, съобразно действащия ПУП. Извършените в тази посока
законосъобразни действия от него са подробно описани на стр.3-4 от заключението
на вещото лице/Отговор на въпрос № 1/ и не се оспорват от ответната страна. В
заключителната си част, те се изразяват в подадена молба от 26.09.2016г. за
издаване на разрешение за строеж.
От съда се
иска да бъде отменено решението в оспорената част по изложените в жалбата и
писмената защита съображения.
Ответника иска от съда да се отхвърли жалбата като твърди, че имотните
граници не са засегнати и няма нарушение на материалния закон, тъй като съгласно
чл.15 ал.2 и ал.3, чл.14 ал.5 от ЗУТ се налага извод за допустимо последващо
урегулиране на вече урегулирани поземлени имоти, като единствено се изключва
възможността това да се извърши с план по чл.16 от ЗУТ. Тъй като се касае за
изменение на план за регулация границите на поземлените имоти не са променени,
не са засегнати, защото оспореното изменение не е план за първа регулация. След
влизане в сила на плана по чл.16 от ЗУТ регулационните линии са станали граници
на поземлените имоти, поради прекия вещно правен ефект на този план, но настоящото изменение няма такова вещно правно
действие, поради което е променена само регулационната линия със запазване на
имотната граница, а двете понятия са различни. В този смисъл доводите за
незаконосъобразност, поради нарушаване на чл.15 ал.2 от ЗУТ са неоснователни. Поддържат
се доводи за правомощие на кмета да инициира процедура за изменение на подробни
устройствени планове с цел привеждането им в съответствие с действащите общи
устройствени предвиждания за територията. В този смисъл процесното решение има
материално правно основание, изводимо от заповедта на Кмета за допускане
изработване на проект за изменение на подробния устройствен план от 2012г.
Липсата на план схеми по чл.108 ал.2 от ЗУТ е обусловено от факта, че не се
предвижда изграждане на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, нито
е предвидено изграждане или поставяне на обекти. Показателя за задължително
озеленени площи нормативно е установен като минимален и няма пречка да бъде
определян по-висок, но се изчислява за целия град и не се определя с подробния
устройствен план за част от градската територия. Иска се от съда да бъде
отхвърлена жалбата и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 15.08.2019г.
в рамките на 30-дневния срок, считано от деня, следващ датата на публикуването
на оспореното Решение в ДВ бр. 59/26.07.2019г. Подадена е от лице по чл.131
ал.2 т.1 вр. с ал.1 от ЗУТ, което е собственик на урегулиран поземлен имот –
предмет на разработката. Разгледана по същество се явява основателна.
За УПИ ІІ-6196,кв.810 по
плана на кв. Бедечка е одобрен инвестиционен проект на 19.09.2016г, след което е
подадено Заявление за издаване на разрешение за строеж на 26.09.2016г. На
03.10.2016г е формиран мълчалив отказ, който е отменен като незаконосъобразен
със Заповед №ДК-10-ЮИР-55/11.11.2016г на Началник РО „НСК“ Стара Загора, която
е влязла в сила на 07.03.2017г след
отхвърляне жалбата на Главния архитект със съдебно решение, постановено по
приложеното дело. Междувременно е издадена Заповед №10-00-2354/04.11.2016г на
Заместник-кмета на община Стара Загора за налагане на строителна забрана за
времето, необходимо за изменение на ОУП и на ПУП за кв. Бедечка, която обхваща
и процесния имот, тъй като за него е одобрен инвестиционен проект, но не е
издадено разрешение за строеж. Подадено е ново заявление за издаване на
разрешение за строеж на 05.11.2018г, въз
основа на същия, вече одобрен ИП, но по него е постановена Заповед
№СЗ-10-00-2432/20.12.2018г на Главния архитект, с която се отказва издаване на
Разрешение за строеж на жилищна сграда. Със Заповед №ДК-10-ЮИР-7/22.03.2019г
Началник РО НСК Стара Загора отхвърля жалбата на П. против отказа на Главния
архитект като приема, че действието по прилагане на ПУП-ПЗ за имота е спряно на
основание чл. 103а ал.3 от ЗУТ. С влизане в сила на Решението на общинския съвет
за изменение на ОУП е променено предназначението и начина на устройство на
поземления имот, чието ново отреждане е за озеленени площи, докато
предвиждането на заварения ПУП-ПР е за застрояване. Жалбоподателя се позовава и на издадено
разрешение за строеж №19-460/15.09.2016г. за изместване на водопровод, който
преминава през имота с цел ситуирането му по трасето на улицата и прокарване на
отклонение от него за захранване на предвиденото жилищно застрояване, както и на
Разрешение от 20.10.2016г / стр. 14 по делото/ за изкореняване на изсъхнал
орех, попадащ в ограничителните линии на застрояване. Жалбоподателя твърди, че
е приложима разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗУТ, но освен това и, че са
създадени оправдани правни очаквания, а не издаването на разрешение за строеж е
с цел заобикаляне на закона, което е постигнато със законни средства.
За да се отговори на
поставените от жалбоподателя въпроси е необходимо първо да се посочи следното:
Косвен контрол върху административни актове в съдебното производство по АПК е
недопустим. Уреждането на правните последици след отмяната на
незаконосъобразните административни актове се състои или в създаване на
законосъобразно административно правоотношение по силата на съдебното решение,
когато съдът има правомощие да разреши въпроса за съществуване на правата и
задължения със съдебния акт или с провеждане на ново административно
производство, което да приключи с административен акт, постановен съобразно
дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Отмяната на
административния акт има действие занапред, точно както решенията за
унищожаване на гражданските правоотношения. Поради това отмяната на мълчаливия отказ, който е
правна фикция, както и на изричния незаконосъобразен такъв, поражда единствено
право на заявителя да иска издаването на административен акт, който да породи
законосъобразно административно правоотношение, съгласно дадените с влязлото в
сила решение указания на съда относно тълкуването и прилагането на закона,
което не определя неговото съдържание – тоест не се разрешава по същество
въпроса за предстоящо съществуване на основание за уважаване на искането. Дължимостта на положителен административен акт и издаването
на отказ са факти, които обуславят отмяната занапред на незаконосъобразно
създаденото административно правоотношение, без със съдебното решение да се
установява ново с исканото от страните съдържание. Поради това и силата на пресъдено нещо в хипотезата, когато съдът не може да реши
въпроса по същество, се ограничава до фактите, които са съществували към
момента на издаване на отменения административен акт и до задължаване на органа
да разгледа отново искането, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и
прилагане на закона. Съдът дава указания по тълкуването на закона, което
означава, че разяснява съдържанието на правните норми, изведени от действалите
към датата на формиране на акта материални разпоредби, в които тези норми се
съдържат. Указанието по прилагане на закона се състои в посочване на правните
норми, които уреждат спорното право и задължения спрямо установените факти.
Следователно в хипотезата, при която спорните права и задължения възникват или
се признават само с административен акт, съдебното решение за отмяна на отказа
да бъде издаден, не установява със сила на присъдено нещо съществуването им за напред. Административния орган ще извърши
отново преценка за основателност на искането като съобрази указанията на съда и
новонастъпилите факти и правните разпоредби, които
действат към момента на постановяване на новия административен акт. Ето защо
незаконосъобразността на мълчаливия отказ в настоящия случай не може да бъде
посочена като факт, от който жалбоподателя черпи права по чл.125 ал.5 изречение
второ от ЗУТ. Факт е, че имота на жалбоподателя, съгласно заключението на вещото
лице е до групата имоти, обхванати от изискванията на чл.125 ал.5 изречение
първо от ЗУТ. Въпросът е дали разрешението за строеж – изместване на
водопровода по трасето на съществуващата улица следва да се отрази в проекта за
изменение на ПУП- ПЗ и така да се изключи възможността този имот да бъде
предмет на разработката по силата на
чл.125 ал.5 изречение второ от ЗУТ. Вещото лице отговаря, че водопровода е
строеж, но е елемент от техническата инфраструктура като се прокарва по трасето
на улицата – такова е съдържанието и на разрешението за строеж. Този строеж
трябва да се отрази в изменение на план-схема за водопровод и канализация към
ПУП-ПРЗ, каквито не са изработени за оспорения план. Предварителния договор за
свързване на бъдещата сграда в имота на жалбоподателя, няма правно значение на
разрешение за строеж по смисъла на чл.125 ал.5 от ЗУТ, защото водопроводното
сградно отклонение се стори въз основа на Разрешението за строеж на онзи обект,
който е предвиден за конкретния имот. Изграждането на водопроводно отклонение е
обективно възможно, задължително за извършване, но се разрешава при издаване на
разрешение за предвиденото в имота строителство, а в случая е разрешено
строителство на водопровод по трасето на улицата. Отклонението към сградата,
предвидена с ПУП-ПР от 2012г не е предмет на приложеното към жалбата разрешение
за строеж и не може да бъде.
Правната норма на чл.125
ал.5 от ЗУТ има следното съдържание: Съществуващ законен строеж, за завършване
на който има действащо разрешение за строеж задължително се отразява в проекта
за изменение на действащите подробни устройствени планове тоест визира се
фактически извършено строителство, сочещо на приложен застроителен план.
Втората хипотеза на чл.125 ал.5 от ЗУТ се отнася до издадените разрешения за
строеж, но преди да е приложен застроителния план с полагане на фундамент. Съгласно
чл.103а ал.1 от ЗУТ в актуалната му редакция от 2015г, с общия устройствен план
не може да се изменя предназначението, начина и характера на застрояването на
поземлените имоти, определени с подробен устройствен план, който е влязъл в сила към датата на издаване на
разрешението по чл.124 от ЗУТ. Забраната се отнася до всички влезлите в сила
подробни устройствени планове към посочения момент, независимо дали са
приложени или не –достатъчно е да са влезли в сила. Изключение от забрана за
промяна на предназначението, начина и характера на застрояването се допуска
само за изграждане на обекти публична държавна или общинска собственост, както
и с цел защита на изрично посочените обществени интереси. Следователно при
буквален прочит на чл.103а ал.1 от ЗУТ се налага извода, че ОУП може да изменя
предназначението, но начина и характера на застрояване на поземлените имоти, определени
с приложен план за застрояване не може да се променят. Този извод следва от
редакцията на чл.103а ал.3 в сила от 07.02.2017г – спира се прилагането на
подробните устройствени планове в частите им, в които с общия устройствен план
се предвижда промяна, както и от разпоредбата на чл.125 ал.5 изречение първо от ЗУТ. По отношение на неприложените ПУП-ПЗ, но с
издадени разрешения за строеж е необходимо съгласието на собственика.
Следователно промяната на предназначението на имотите не настъпва с влизане в
сила на ОУП, който попада в изключението на чл.103а ал.1 от ЗУТ, а се извършва
правно с изменението на подробните устройствени планове по силата на чл.103
ал.3 от ЗУТ – следва се реда на чл.134 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от ЗУТ, което влече
прилагане и на чл.125 ал.5 от ЗУТ. В настоящия случай този ред е спазен при
издаване на оспореното Решение на общински съвет Стара Загора.
Нарушени са други
разпоредби на ЗУТ, при това императивни, които нямат отношение към спазване
изискването на чл.103а ал.3 от ЗУТ за съответствие на предназначението на имота
по ПУП-ПР с предназначението, което е предписано от влезлия в сила ОУП.
Забраната на чл.15 ал.2 от ЗУТ е израз на принципа, че границите на урегулираните имоти са границите на
собствеността и поради това в ЗУТ се говори за линии, представляващи графично
изображение на собствеността. Площта е функция на границите, поради което, за
да се спази забраната за служебно отнемане на собственост за друг частен
интерес – упълномеряване, уголемяване, създаване на
повече на брой самостоятелни имоти, ЗУТ не допуска да има регулационни граници,
а говори за граници на собственост, по които да минават регулационните линии –
ето защо последните се графични изображения на границите на собственост, а не
установени с план граници на собственост. Единственото изключение по отношение
на всички граници е чл.16 ал.1 от ЗУТ, при което регулационните граници
определят собствеността като площ. Следващото
е регулационната линия/граница към улицата, която по силата на закона е
регулационна граница и тя може да се променя с последващо изменение на първата
регулация и без съгласие на собственика. Ето защо не може да се приеме
твърдението, че с премахване на регулационните граници на един имот, създаден
по силата на чл.16 от ЗУТ не се засягат имотните. В ЗУТ има регулационни линии,
които трябва да следват имотните граници тоест графичното изображение да
съответства на правното, но още нещо – оспорения административен акт няма за
предмет линиите и не може да има такъв предмет, а засяга границите между
имотите като разпорежда тяхното премахване и образуване на нов УПИ І, с което
се създава съсобственост по регулация, недопустима по силата на чл.15 от ЗУТ по
инициатива на административния орган. Правната норма, която се съдържа в чл.15
ал.2 вр. с ал. 1 изречение второ от ЗУТ,
коментирана от ответника гласи следното: Последващо урегулиране на поземлените
имоти е недопустимо, освен в предвидените от закона случаи, но тогава то се
извършва без да се променят границите между тях, като е допустимо да се
променят само уличните им регулационни линии. Това е правната норма, която се
извлича от систематичния прочит на двете разпоредби. Извода, който следва е, че
при урегулирани веднъж поземлени имоти, независимо дали плана за регулация е
изработен по правилата на чл.16 или на чл.17 от ЗУТ, по инициатива на
административния орган може да се променя само уличната регулационна линия,
която по определението на чл.14 от ЗУТ определя границата с прилежащата улица. При
възнаграждение за един адвокат от 700лв, а предвиден минимален размер от 500лв,
възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. Делото има своята
правна сложност и насложили се факти, поради което размера на възнаграждението
е напълно оправдан.
Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение
№2349/27.06.2019г на общински съвет Стара Загора за Изменение на плана за
регулация и изменение на плана за застрояване за територията на парк/квартал
„Бедечка“, обхващащ квартали от 801 до 831 по плана на град Стара Загора, в
частта му за УПИ І – за парк и спортни дейности в кв.810, съответна на ПИ68850.513.6839
собственост на В.Т.П..*** да заплати на В.Т.П. сумата от 730лв/седемстотин и тридесет/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: