Присъда по дело №107/2022 на Районен съд - Велинград

МОТИВИ към Присъда № 14/06.12.2022 г. по НОХД № 107/2022 г.
по описа на Районен съд - Велинград
Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение –
Велинград, е внесла обвинителен акт по досъдебно производство ЗМ №
79/2020 г. по описа на РУ - Велинград, пр. преписка № 1518/2019 г. по описа
на РП – Пазарджик, ТО – Велинград, срещу А.Л.К. за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК за
това, че на 10.11.2019 г. в землището на с. Грашево, общ. Велинград, е отнел
чужда движима вещ – куче, порода „българско гонче“, на стойност 2000 лв.
(две хиляди лева) от владението на собственика М.К.С. от с. Грашево, общ.
Велинград, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои,
като вещта не е под постоянен надзор и при извършване на кражбата е
използвано моторно превозно средство (МПС).
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение срещу подс. А.Л.К. със същата правна квалификация
като изложената в обвинителния акт. Прокурорът счита, че обвинението е
доказано по безспорен и категоричен начин от събрания в хода на съдебното
следствие и приобщения от досъдебното производство доказателствен
материал. Намира, че по несъмнен начин е доказано авторството и
извършването на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия. Моли да
не се кредитират показанията на свид. Н.З., тъй като те в цялост противоречат
на всички други събрани по делото доказателства. Твърди, че единственото
пряко доказателство за извършването на кражбата е намирането на кучето в
гр. Батак, както и че всички останали доказателства са косвени, но
проследяването им води до извода, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е предаден на съд. Пледира за определяне на
наказание на подсъдимия в среден размер, при липса на отегчаващи вината
обстоятелства.
Защитата счита, че обвинението е недоказано и оспорва фактическата и
правната му страна. Намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление. Твърди,
че подсъдимият е закупил кучето от вървящ по пътя човек, след което го
качил в управлявания от него джип и го отвел в стопанисвания от него имот в
гр. Батак, собственост на свид. Г.Х.. Изтъква, че не е налице пряк умисъл у
подсъдимия за извършване на вмененото му престъпление, тъй като той е
считал, че купува кучето от стопанина му. Акцентира, че при проведения му
разпит свид. М.С. не сочи, че е изпращал снимки на полицейския служител
свид. Б.Б. с цел идентификация на кучето. Твърди, че версията на
полицейските служители – свид. О.Г. и свид. Б.Б., че последният е получил
снимки на кучето от свид. М.С., след което ги изпратил на свид. О.Г. за
установяване на кучето, е съгласувана, но неиздържана. В заключение
пледира съдът да постанови присъда с оправдателен диспозитив.
Подсъдимият А.К. в последната си дума не се признава за виновен.
Твърди, че не е откраднал процесното куче. Моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
1

преценени поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.Л.К. е роден на 25.06.1970 г. в гр. Батак, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан -
реабилитиран, работещ, с адрес: гр. Батак, ул. ********** № 181а, ЕГН
**********.
Свидетелят М.К.С. притежавал куче, порода „българско гонче“, мъжки
пол, червено на цвят, среден ръст, без петна по него, на около 3 години,
отговарящо на името „Рекси“, което му било подарено от неговия приятел
И.Т. от с. Грашево. Към инкриминираната дата – 10.11.2019 г. кучето не било
регистрирано в Община Велинград и на същото не били извършвани никакви
от задължителните ветеринарномедицински мероприятия – ваксинации,
вътрешни и външни обезпаразитявания, поставяне на микрочип. Свидетелят
М.С. не разполагал с ветеринарномедицински паспорт на кучето, нито с
документи, удостоверяващи работните качества на животното и не плащал
данък за него. Липсвало родословие на кучето. Свидетелят обучавал кучето
на лов на диви свине.
На 10.11.2019 г. свид. М.С., заедно със свидетелите К.Д., М.М. и Ц.К.,
били на лов в ловище „Старо Грашево“ в района на с. Грашево. Кучето Рекси
било с него, като същото имало поставена на врата оранжева каишка с GPS
тракер, който показвал местонахождението на животното. Въпреки че след
последната гонка, кучето не се върнало при свид. М.С., той не тръгнал да го
търси, а след приключване на лова, заедно със свидетелите К.Д. и М.М.,
отишли в гр. Велинград без кучето.
На същата дата подс. А.К. заедно със свои познати – свидетелите Г.Х. и
Н.З. пътували с джип „УАЗ“, с рег. № ***, черен на цвят, собственост на
свид. Г.Х., по пътя от гр. Сърница в посока към гр. Велинград. Джипът бил
управляван от подс. А.К.. По пътя тримата видели мъж, който води ловно
куче, вързано със сезал на врата. Тъй като подсъдимият бил ловец и
притежавал ловни кучета, същият разбирал от кучета, породи и техните
способности. Като видял мъжа с кучето, подсъдимият спрял управлявания от
него джип „УАЗ“, с рег. № ***. Двамата със свид. Н.З. слезли от автомобила и
отишли при мъжа с кучето. Подсъдимият А.К. разговарял с въпросния мъж и
двамата се договорили подсъдимият да купи кучето. Подсъдимият А.К. дал
около 70-80 лева на мъжа с кучето, след което взел кучето и го вкарал в
джипа. След това подс. А.К. и свид. Н.З. се качили в автомобила и заедно със
свид. Г.Х. и кучето потеглили към гр. Батак. Оставили кучето в имот,
намиращ се в гр. Батак, собственост на свид. Г.Х., но стопанисван от подс.
А.К., където последният отглеждал ловните си кучета. Там го завързали на
синджир в помещение, в което били другите ловни кучета на подсъдимия.
Следобед на инкриминираната дата – 10.11.2019 г., докато бил в гр.
Велинград, свид. М.С. проследил GPS тракера, поставен на кучето, и
установил, че кучето е в района на разклона на с. Грашево, но не се движи.
Тогава той, заедно със свидетелите К.Д. и М.М., се върнали в района на с.
Грашево, където в реката, намираща се в близост до посоченото село,
намерили хвърлена срязана каишката на кучето Рекси, заедно с GPS
устройството на нея. Кучето не било наоколо, поради което свид. М.С.
2

започнал да го търси. Отишъл до контролния горски пункт, намиращ се на
изхода на гр. Велинград към гр. Сърница, където прегледал поставената там
камера за видеонаблюдение и видял, че в преминаващ „руски“ джип, зелен на
цвят, има куче, което се вижда през едно от стъклата на джипа. Около един-
два дни след това свид. М.С. разговарял със свид. Р.К., която му казала, че
била на нивата си, която се намира на пътя за гр. Сърница и едно малко куче,
кафяво на цвят, с оранжева каишка, се въртяло около нея, както и че в един
момент спрял зелен джип, от който слязъл мъж и я попитал дали кучето е
нейно. Тя му отговорила, че кучето не е нейно, след което мъжът взел кучето
и го качил в джипа, без да сваля каишката му, като тръгнал с автомобила в
посока гр. Велинград.
На 14.11.2019 г. свид. М.С. подал сигнал в РУ – Велинград за това, че
на 10.11.2019 г. е откраднато ловното му куче, порода „българско гонче“,
снабдено с GPS тракер за проследяване, без да посочва цвят и други
отличителни белези на кучето. Било поискано съдействие от полицейски
служители при ПУ - Батак към РУ – Пещера, като в хода на извършените от
същите оперативноиздирвателни мероприятия било установено, че на
10.11.2019 г., около 15:00 часа – 15:30 часа, джип „УАЗ“, с рег. № ***, черен
на цвят, собственост на свид. Г.Х., се движил по пътя от гр. Сърница към гр.
Велинград. Полицейските служители – свид. О.Г. и свид. В.Д. посетили имота
в гр. Батак, собственост на свид. Г.Х., стопанисван от подсъдимия, където
последният отглеждал ловните си кучета. Там установили ловно куче, порода
„българско гонче“, кафяво-червено-бяло на цвят, с бяло на гърдите, с бели
петна по краката и пети нокът на задните два крака, което било с връзка сезал
на врата и завързано със синджир в помещение в имота, където имало и други
кучета, отглеждани от подсъдимия. На място пристигнал и свид. М.С., който
казал, че това е неговото куче, без да представи документ за собственост на
кучето. Същият не предал на полицейските органи и срязаната оражнева
каишка с поставения на нея GPS тракер за проследяване, която твърди, че е
била премахната от врата на кучето и хвърлена в реката до с. Грашево. Тъй
като свид. М.С. заявил, че установеното куче е негово, то му било върнато с
протокол от 14.11.2019 г.
На следващия ден – 15.11.2019 г. свид. М.С. регистрирал предаденото
му куче в Община Велинград, като на животното бил издаден паспорт №
BG01VP374371, който не бил въведен във ВЕТИС – информационна система
на Българска агенция по безопасност на храните. В паспорта било отразено,
че кучето носи името „Рекси, че същото е порода „гонче“, мъжки пол, цвят –
жълто с бяло на гърдите, с дата на раждане 24.04.2016 г. На животното бил
поставен идентификатор (инжектируем транспондер, микрочип) с номер
100235000005966 на 28.01.2021 г.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена, след като обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите К.Д., М.М., Н.З., Г.Х., частично показанията на
свидетелите М.С. и Ц.К., включително показанията на свид. М.С. от
досъдебното производство, находящи се на л. 55, в частта, в която са
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свид.
К.Д., дадени пред друг състав на съда на 19.10.2021 г., в частта, в която са
3

прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свид.
Г.Х. от досъдебното производство, находящи се на л. 66, в частта, в която са
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на свид.
Г.Х., дадени пред друг състав на съда на 07.07.2021 г., в частта, в която са
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свид.
В.Д. от досъдебното производство, находящи се на л. 60, в частта, в която са
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Протокол за
доброволно предаване от 14.11.2019 г., Протокол за предаване на вещи и
предмети от 14.11.2019 г., Писмо рег. № 58 от 30.11.2020 г. от СЛР „Ловно
рибарско дружество“ – град Батак, Ваксинационен паспорт, Писмо вх. № 531
от 31.05.2021 г. на „Теленор България“ ЕАД, Писмо вх. № 575 от 02.06.2021
г. на „А1 България“ ЕАД, Писмо вх. № 576 от 02.06.2021 г. на „Виваком“ –
„БТК“ ЕАД, Справка вх. № 936 от 07.07.2021 г. на Областна дирекция по
безопасност на храните - Пазарджик, справка от АИС ПП – Пазарджик за
собствеността на автомобил „УАЗ 469Б“, с рег. № ****, писмо с № РДГ09-
10244/1.11.2022 г. по описа на РДГ-Пазарджик, протокол за проведена очна
ставка, заключението на съдебно-оценъчната ветеринарномедицинска
експертиза, характеристична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия, справка за съдимост за
подсъдимия.
От показанията на свидетелите М.С., К.Д., М.М. и Ц.К., които се
познават и ловуват заедно от дълго време, се установява по несъмнен начин,
че на инкриминираната дата – 10.11.2019 г., четиримата са били заедно на лов
в ловище „Старо Грашево“ в района на с. Грашево, като свид. М.С. е бил с
кучето си, което е обучено на лов за диви прасета. Относно тези
обстоятелства показанията на четиримата свидетели са еднопосочни, логични
и непротиворечиви, поради което съдът дава вяра на показанията им в частта,
в която излагат информация относно посочените обстоятелства. Съдът
констатира вътрешно противоречие в показанията на свид. М.С. относно това
кога е установил чрез проследяване на GPS-устройството, поставено на
каишката на кучето му, че същото не се движи. От една страна същият
твърди, че проверил GPS-тракера и видял, че кучето е до реката на с. Грашево
и не се движи, след което отишъл до гр. Велинград, а от друга – че следобед в
деня на лова слязъл с приятелите си К.Д. и М.М. до гр. Велинград и около
16:00 часа – 17:00 часа, докато били в гр. Велинград, установил, че GPS-
тракера на кучето отчита едно и също място. Междувременно показанията на
свидетелите К.Д. и М.М. са категорични, че по време на лова кучето на свид.
М.С. е изчезнало, че след като е приключил лова тримата са тръгнали към гр.
Велинград и там на същия ден, при преглед на проследяващото устройство,
поставено на каишката на кучето, свид. М.С. забелязал, че кучето не се
движи. Затова се върнали от гр. Велинград в района на с. Грашево, където
ловували, за да търсят кучето. Животното не било наоколо, но тримата
видели, че каишката е срязана и хвърлена в реката, намираща се в близост до
с. Грашево. Съдът не дава вяра на показанията на свид. М.С. в частта, в която
сочи, че първо е установил, че кучето е до реката на с. Грашево и не се движи
и след това е тръгнал към гр. Велинград, тъй като в тази им част същите са
изолирани и не намират опора в останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът възприема показанията на свид. М.С. в частта, в която
излага, че докато е бил в гр. Велинград установил, че GPS-тракера на кучето
4

отчита едно и също място, тъй като в тази им част същите кореспондират с
показанията на свид. К.Д. и М.М.. Показанията на свидетелите М.С., К.Д. и
М.М. относно това кога и къде са установили, че каишката, поставена на
ловното куче с GPS-тракера е срязана и хвърлена са последователни, логични
и достоверни, поради което съдът им дава вяра в тази част. От показанията на
свид. Ц.К., който се е прибрал сам в гр. Велинград и не е присъствал при
търсене на кучето, се извличат контролни факти за достоверност на
изложеното от свидетелите М.С., К.Д. и М.М., тъй като на него свид. М.С. се
е обадил след приключване на лова, като му съобщил, че кучето му е
изчезнало, както и че е намерил GPS-устройството, което е било поставено на
каишката на животното, хвърлено в реката до с. Грашево.
Един от решителните въпроси, имащи значение за правилното
изясняване на делото, е свързан с индивидуализацията на кучето, което се
твърди, че е собственост на свид. М.С. и е било откраднато на процесната
дата – 10.11.2019 г.
От показанията на свидетелите М.С., К.Д., М.М. и Ц.К. не се
установяват еднозначно отличителните белези на предмета на посегателство –
кучето. Свидетелят М.С. сочи, че кучето му е червено на цвят, среден ръст,
без петна по него. От своя страна свид. К.Д. описва процесното куче, което
твърди, че е единственото куче на свид. М.С., като голямо, едноцветно -
жълто на цвят, порода „гонче“. Свидетелят М.М. сочи, че процесното куче е
голямо, жълто на цвят с бяло на гърдите, а свид. Ц.К., че кучето е „гонче“,
черно с кафяво на цвят. Констатираните противоречия в показанията на
посочените свидетели са нелогични, доколкото четиримата сочат, че от дълго
време ходят заедно на лов, като при ловуването е участвало и процесното
куче. При това положение, след като свидетелите М.С., К.Д., М.М. и Ц.К.
неведнъж са ловували заедно, следва да се приеме, че свидетелите К.Д., М.М.
и Ц.К. са имали нееднократно лични впечатления и наблюдения относно
въпросното куче, което се твърди, че е единственото куче на свид. М.С., и би
следвало да дават еднотипно описание на кучето с точно определените негови
физически белези. От описанието на събитията на инкриминираната дата от
страна на свидетелите К.Д., М.М. и Ц.К. не може да се отчете липса на
наблюдателност на тези свидетели и невъзможност да фиксират точно
определените физически белези на кучето, поради което и нелогично се явява
и даденото от тях различно описание на ловното куче на свид. М.С.. Съдът
приема, че кучето на свид. М.С. е с описаните от последния в съдебно
заседание характеристики - червено на цвят, среден ръст, без петна по него,
доколкото същият като собственик на кучето би следвало най-добре да
познава животното, да дава най-точно негово описание и да посочва правилно
отличителните му белези.
В случая, от една страна, свидетелите М.С., К.Д., М.М. и Ц.К. дават
различно описание на процесното куче, а от друга страна - свид. Р.К. сочи, че
е била на нивата си, която се намира на пътя за гр. Сърница и едно малко
куче, кафяво на цвят, с оражнева каишка, се въртяло около нея. В един
момент зелен джип спрял до свид. Р.К., от него слязъл човек, който я попитал
дали кучето е нейно и след като тя отвърнала, че не е нейно, човекът взел
кучето, качил го в джипа и потеглил в посока гр. Велинград без да се насочва
преди това към реката до с. Грашево. Свидетелката Р.К. сочи, че преди да
5

качи кучето в джипа въпросното лице, което разговаряло с нея, не е сваляло
каишката на кучето. Същата изрично заявява, че не може да разпознае кучето
и лицето, което е разговаряло с нея и е взело животното, като едновременно с
това уточнява, че едва при разпита й при предходното разглеждане на делото
от друг съдебен състав е видяла подсъдимия в съдебната зала и така е
разбрала, че той е лицето, което е взело кучето. При преценка на
достоверността на показанията на свид. Р.К., в които заявява, че при
предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав е установила, че
именно подсъдимият е мъжът, който е качил кучето в джипа, трябва да се
вземе предвид обстановката на депозирането им – в съдебно заседание, в
което процесуалното положение на подсъдимия е очевидно. От изложеното
от свид. Р.К. по несъмнен начин се установява, че допреди да види в съдебно
заседание подсъдимия същата не е могла да го разпознае и да го посочи като
автор на инкриминираното деяние. Съобразявайки процесуалната ситуация,
съдът намира, че изложеното от свид. Р.К. в съдебно заседание на 25.10.2022
г., че е „разбрала“, че подсъдимият е лицето, откраднало кучето, не се базира
на нейни непосредствени лични възприятия, а е повлияно от последващи
внушения и не е достатъчно да обоснове извода, че подсъдимият е
извършителят на престъпното посегателство.
От показанията на свид. О.Г. - Началник на ПУ - Батак към РУ -
Пещера, който не е очевидец на извършване на престъплението, се
установява, че са получили сигнал от РУ - Велинград за откраднато куче по
време на лов, както и че колегите му дали описание на кучето и посочили
регистрационния номер и вида на джипа, с който се придвижват евентуалните
извършители. В тази им част показанията на свид. О.Г. кореспондират с
изложеното от свид. Б.Б. - Началник на ПУ - Сърница към РУ - Велинград.
Последният също не е свидетел-очевидец на инкриминираното деяние, като
при проведения му разпит в хода на съдебното следствие твърди, че се е
свързал с колегата си свид. О.Г. за разкриване на процесния случай и излага
обстоятелства, идентични с тези на свид. О.Г.. Поради това съдът възприема
показанията на двамата полицейски служители в частта, в която излагат
данни относно предприетите оперативноиздирвателни мероприятия за
установяване на животното. В резултат на извършените
оперативноиздирвателни мероприятия полицейските служители при ПУ -
Батак към РУ - Пещера установили, че в района на ПУ - Батак се намира
МПС като описаното от свид. Б.Б. – джип, черен на цвят, с твърд таван, и
намерили кучето в имот в гр. Батак, собственост на свид. Г.Х., който той дал
за ползване на подс. А.К.. Свидетелят О.Г. сочи, че на мястото, където
установили въпросното куче дошъл свид. М.С., на когото кучето „реагирало
като на собственик“. Свидетелят О.Г. категорично заявява, че към момента на
установяване на кучето то не е имало на врата нито каишка, нито медальон,
както и че кучето е било предадено на собственика с протокол за доброволно
предаване, въпреки че той не е представил документ за собственост на
животното. Този свидетел уточнява, че при предаването на животното
собственикът не представил срязаната каишка на кучето с поставения на нея
GPS тракер. Свидетелят О.Г. заявява, че е идентифицирал кучето чрез
снимка, която му изпратил колегата му свид. Б.Б.. Това негово твърдение
намира опора в показанията на свид. Б.Б., който при проведения му разпит
заявява, че е изпратил снимки на процесното куче на свид. О.Г. с цел
6

разпознаване на животното, поради което съдът кредитира показанията на
двамата полицейски служители в тази им част. Съдът не възприема
показанията на свид. Б.Б. в частта, в която сочи, че снимките на кучето, които
е изпратил на колегата си О.Г., е получил лично от собственика на кучето
свид. М.С., тъй като в тази им част са изолирани и неподкрепени от
събраните доказателствени източници. Разпитан като свидетел в хода на
съдебното следствие М.С. категорично заявява, че не е давал снимки на
кучето на никой от полицаите.
Свидетелят О.Г. сочи, че пред него свид. Г. Х. казал, че кучето имало
каишка, която подс. А.К. срязал и хвърлил в реката. В тази връзка следва да
се отбележи, че съдът констатира вътрешни противоречия в показанията на
свид. Г.Х. относно обстоятелството дали преди да качи кучето в джипа
подсъдимият е срязъл каишката му с поставен на нея GPS тракер. В съдебно
заседание свид. Г.Х. заявява, че въпросното куче е било вързано със сезал на
врата, а в приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания посочва, че преди да прибере кучето в джипа
подсъдимият е срязъл каишката му с поставен на нея GPS тракер. Съдът
кредитира показанията на свид. Г.Х. в частта, в която заявява, че кучето е
било вързано със сезал на врата, тъй като в тази им част кореспондират с
показанията на свид. Н.З., който е очевидец на момента, в който подсъдимият
е осъществил фактическа власт върху кучето. Съдът не дава вяра на
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на
свид. Г.Х., в които твърди, че кучето е било с каишка с поставен на нея GPS,
която подсъдимият е срязъл и хвърлил, тъй като в тази им част не
кореспондират нито с показанията на свид. Н.З., нито с показанията на свид.
Р.К.. Що се отнася до изложеното в тази насока от свид. О.Г., същият няма
преки впечатления относно процесните събития по установяване на
фактическа власт върху животното от страна на подсъдимия, а преразказва
това, което твърди, че му е казал свид. Г.Х.. При разпита му в хода на
съдебното следствие свид. Г.Х. категорично се отрича от тези свои показания.
Тук е мястото да се отбележи, че от показанията на свид. Г.Х., дадени пред
друг състав на съда на 07.07.2021 г., в частта, в която са прочетени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и от проведения разпит на свид. Г.Х. в
съдебно заседание на 25.10.2022 г. са налице данни, че свид. О.Г. е казвал на
свид. Г.Х. какво да пише в протокола за доброволно предаване на кучето
относно това „кога и как са взели“ кучето, установено в имота на свид. Г.Х. в
гр. Батак. Свидетелят О.Г. отрича да е въздействал по какъвто и да е начин на
свид. Г.Х. при обективиране на изявленията му в протокола за доброволно
предаване на кучето. Тези противоречия в показанията на свид. Г.Х. и свид.
О.Г. обаче не бяха преодолени, въпреки проведената очна ставка помежду им.
Изложеното от свид. О.Г. относно обстоятелствата по намиране на
кучето кореспондира с показанията на свид. В.Д. – полицейски инспектор в
ПУ - Батак към РУ – Пещера, който уточнява, че когато собственикът на
кучето дошъл в стопанската постройка, където е установено животното,
заявил, че това е неговото куче. Свидетелят В.Д. сочи, че не е присъствал при
предаване на кучето, както и че колегите им от РУ – Велинград помолили
свид. О.Г. за съдействие – да се потърси и провери джип, черен на цвят, с
твърд таван. Съдът кредитира показанията на свид. В.Д., тъй като същите
7

намират опора в останалите събрани по делото гласни доказателства.
Видно от заключението на извършената в съдебното производство
съдебно-оценъчна ветеринарномедицинска експертиза предаденото куче е
порода „Българско гонче“, мъжки пол; име – Рекси; с основен цвят –
светлокафяв, бели гърди и бели пръсти на лапите; дата на раждане 24.04.2016
г.; притежава паспорт с № BG01V374371, издаден на 15.11.2019 год., но
невъведен във ВЕТИС; идентификатор - микрочип с номер 100235000005966,
поставен на 28.01.2021 г. Вещото лице И.Х. е посочило, че към 10.11.2019 г.
кучето е на възраст около 3 години и 7 месеца, без родословие и документи,
удостоверяващи работните му качества или такива за участие в изложби,
състезания и турнири, като то не е било регистрирано в Община Велинград –
към посочената дата собственикът на процесното куче не е изпълнил нито
едно от задълженията си по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Според вещото лице цената на процесното куче към 10.11.2019 г. е
400 лв., като при определянето й е съобразено това, че на кучето не са били
извършени никакви задължителни ветиринарномедицински мепоприятия –
ваксинация, външно обезпаразитяване, поставяне на микрочип и регистрация
в Община Велинград; липсват документи, удостоверяващи качеството на
животното; липсва родословие на кучето, като е извършено и сравнение на
цените на средностатистическото куче – гонче на тази възраст, кондиция и
състояние в сайтове за търговия.
Съдът даде вяра на извършената в хода на съдебното производство
съдебно-оценъчна ветеринарномедицинска експертиза, приета и неоспорена
от страните по делото, като прецени, че е обоснована, обективна и
компетентно изготвена от вещото лице.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приети по делото на
основание чл. 283 от НПК, които имат отношение към предмета на доказване
и личността на подс. А.К.. Фактически констатации за съдимостта на
подсъдимия съдът изведе от приложената по делото справка за съдимост.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Подсъдимият А.К. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е предаден на съд.
За да е осъществен състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т.
4 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК от подсъдимия А.К. е необходимо
същият на 10.11.2019 г. в землището на с. Грашево, общ. Велинград, да е
отнел чужда движима вещ – куче, порода „българско гонче“, на стойност 2000
лв., от владението на свид. М.К.С. от с. Грашево, общ. Велинград, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като вещта да не е била
под постоянен надзор и при извършване на кражбата да е използвано МПС.
За съставомерността на деянието по чл. 194 и сл. от НК от гледна точка
на предмета на престъплението е необходимо да бъдат установени две
обстоятелства: вещта да не е изключителна собственост на дееца, т.е. да бъде
чужда, както и той да не упражнява фактическа власт върху нея. Ирелевантно
е дали вещта се отнема от владението на собственика или на лице, което е
само неин владелец или държател. Достатъчно е вещта да е отнета от
фактическата власт на лицето, в което тя се намира. Това лице може да е
8

собственик на вещта, но може и да е само владелец или държател.
На първо място, в конкретния случай, не се установява с необходимата
категоричност, че предадената с Протокола от 14.11.2019 г. на свид. М.С.
движима вещ – куче от порода „българско гонче“ и кучето, което той твърди,
че е негова собственост и е отнето от владението му, без неговото съгласие, е
едно и също животно. От показанията на свид. М.С. става ясно, че отнетото
му куче е червено на цвят, среден ръст, без петна по него, а кучето, което му е
предадено с Протокола от 14.11.2019 г. има по различни характеристики –
червено-бяло на цвят, с бели гърди и бели пръсти на лапите. Доколкото свид.
М.С. твърди, че е собственик на въпросното куче от няколко години преди
инцидента, то, според съда, е невъзможно същият да не познава кучето си и
да не знае, че то е с бели гърди и бели пръсти на лапите и съответно да даде
погрешно описание на животното. Сред доказателствата по делото липсват
такива, които по категоричен начин да доказват, че именно свид. М.С. към
инкриминираната дата – 10.11.2019 г. е упражнявал фактическа власт върху
предаденото му на 14.11.2019 г. животно или че е бил негов собственик към
инкриминираната дата. Изложеното от полицейския служител свид. О.Г., че
кучето, след като видяло свид. М.С., „реагирало като на собственик“ само по
себе си не може да аргументира несъмнен извод в обратна насока. Това, че
животното е било дружелюбно със свид. М.С. не е достатъчно да се обоснове
категоричното заключение, че той е негов собственик.
Съгласно чл. 174, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД)(ред. ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) собствениците на
кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар,
който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по
образец, ваксинация и обезпаразитяване. Съгласно ал. 2 на визираната норма,
при навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на
куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар,
а според ал. 3 на същата разпоредба при регистрация на кучето ветеринарният
лекар поставя микрочип, отговарящ на стандарт ISO 11784 и въвежда данните
в Интегрираната информационна система на БАБХ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за регистрация, стопанисване и
контрол на кучетата на територията на Община Велинград, собствениците на
кучета са длъжни да ги регистрират в срок не повече от навършване на 3-
месечна възраст, а за всяко новопридобито куче в срок до седем работни дни
след издаване на ветеринарно-медицинския паспорт на кучето, да представят
паспорта в Общинска администрация – Велинград за вписване в регистър.
В процесния случай към 10.11.2019 г. свид. М.С. не е изпълнил нито
едно от задълженията по ЗВМД – кучето, което е намерено в имота в гр.
Батак, стопанисван от подсъдимия, не е било регистрирано при ветеринарен
лекар, нямало е издаден поспорт по образец, не са му били поставени
ваксини, микрочип и не е било обезпаразитявано. Животното не е било
регистрирано и в Община Велинград. Разпитан в хода на съдебното следствие
свид. М.С. изрично заявява, че към инкриминираната дата – 10.11.2019 г.
отнетото му куче не било регистрирано в Община Велинград, че не е
разполагал с ветеринарномедицински паспорт на кучето, нито с документи,
удостоверяващи работните качества на животното и не е плащал данък за
него. От показанията на свид. М.С. и извършената по делото съдебно-
9

оценъчна ветериналномедицинска експертиза се установява, че на 15.11.2019
г. той е регистрирал в Община Велинград предаденото му Протокола от
14.11.2019 г. куче, като едва тогава на животното бил издаден паспорт №
BG01VP374371, който не бил въведен във ВЕТИС. На кучето бил поставен
идентификатор (инжектируем транспондер, микрочип) с номер
100235000005966 на 28.01.2021 г. Следователно от доказателствената
съвкупност по делото безспорно се установява, че към датата на процесното
деяние 10.11.2019 г. кучето не е било маркирано с чип („инжектируем
транспондер“, съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, съдържащ информация за
него и неговите стопани.
Доколкото не се установява по несъмнен начин свид. М.С. да е
осъществявал фактическа власт върху въпросното куче, установено в имота в
гр. Батак, стопанисван от подсъдимия, към инкриминираната дата, то не са
налице всички признаци от обективната страна на състава на престъплението,
за което подсъдимият е предаден на съд. Ирелевантна е липсата на съгласие
на свид. М.С. за установяване от страна на подсъдимия на фактическа власт
върху кучето, след като няма безспорни доказателства, че към
инкриминираната дата свид. М.С. е бил собственик, владелец или държател
на кучето.
На следващо място, за да е осъществен състава на престъплението от
субективна страна е необходимо у подсъдимият да е налице пряк умисъл за
извършване на престъплението кражба, т.е. същият е следвало да съзнава, че
вещта която отнема е чужда собственост на конкретно физическо или
юридическо лице, че това лице не е дало съгласието си за отнемане на вещта
и въпреки това той я отнема с намерение противозаконно да я присвои. По
делото не се доказаха тези елементи от субективната страна на
престъплението.
От анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява, че на процесната дата подс. А.К. и свидетелите Г.Х. и Н.З. са
пътували с джип „УАЗ“, с рег. № ***, черен на цвят, управляван от
подсъдимия, по пътя от гр. Сърница в посока гр. Велинград, че пътувайки
тримата са видели на пътя мъж, който води ловно куче, вързано със сезал на
врата, както и че след като видели човека с кучето, подсъдимият спрял
автомобила, той и свид. Н.З. слезли от него, подсъдимият разговарял с този
човек, като двамата се договорили подсъдимият да закупи кучето за сумата
около 70-80 лева, след което подсъдимият му дал договорената продажна
цена, взел кучето, вкарал го в джипа и потеглил. Показанията на свидетелите
Г.Х. и Н.З. относно начина на придобиване на кучето, което впоследствие е
предадено на свид. М.С. с Протокол от 14.11.2019 г. в гр. Батак, не бяха
опровергани от събраните по делото доказателства. Тук е мястото да се
посочи, че снетите от свид. Г.Х. обяснения в хода на предварителната
проверка по случая не са доказателства, събрани по реда, предвиден в НПК,
поради което не могат да бъдат обсъждани при постановяване на присъдата.
Изложеното от свидетелите Г.Х. и Н.З. не се разколебава и от показанията на
свид. Р.К.. Същата изрично заявява, че не може да разпознае нито кучето,
нито лицето, което е провело разговор с нея и е качило кучето в джипа, който
според нея е зелен на цвят, а не черен. Освен това свид. Р.К. не може да
посочи точната дата, на която е станало събитието, за което дава показания и
10

описва кучето като малко, кафяво на цвят, без петна по него, а в случая се
установява, че предаденото с Протокол от 14.11.2019 г. на свид. М.С. куче
има бели петна по гърдите и лапите. Съдът счита, че е нелогично свид. Р.К. да
не е забелязала белите петна поне по гърдите на животното, тъй като тя
твърди, че то е било близо до нея и се е въртяло около нея.
В случая обвинителната теза, изложена в обвинителния акт, се гради на
косвени доказателства – показанията на свид. Р.К., която свидетелства за
лице, слязло от зелен джип, което я попитало за кучето, което лице, след като
разбрало, че кучето не е нейно, го взело и качило в джипа, както и на
показанията на полицейския служител – свид. О.Г., който сочи, че при
предаване на кучето на свид. М.С. животното „реагирало като на собственик“.
Прави впечатление, че джипа, който е проследен до гр. Батак е черен на цвят,
а не зелен, в какъвто свид. Р.К. твърди, че непознатия за нея мъж е качил
кучето. Свидетелят М.С. сочи, че при прегледа на камерите за
видеонаблюдение, монтирани на Контролния горски пункт на изхода на
изхода гр. Велинград към гр. Сърница е видял зелен джип с куче в него, а не
черен джип. Следователно проследеният джип не е по дадено описание на
свид. Р.К. и свид. М.С.. Записите от прегледаните от свид. М.С. камери за
видеонаблюдение не са изискани и приобщени по надлежния ред в хода на
досъдебното производство. В хода на съдебното следствие съдът е изискал от
Регионална дирекция по горите – Пазарджик да представи записите от
камерите за видеонаблюдение, монтирани на Контролния горски пункт на
изхода на изхода гр. Велинград към гр. Сърница от дата 10.11.2019 г., но
видно от приобщеното като писмено доказателство по делото писмо от
Регионална дирекция по горите – Пазарджик, същите не се пазят. Поради това
не може да се формира категоричния извод, че именно процесното куче е
било във въпросния джип, за който излагат данни свид. Р.К. и свид. М.С..
Отделно от това по делото се установява, че мястото, където е закарано
кучето е установено от полицейски служители при ПУ – Батак към РУ –
Пещера, които не са очевидци на извършване на деянието, чрез проследяване
на черен джип, а не на зелен джип, т.е. твърденията на свид. Р.К., че
непознатото за нея лице е качило кучето в зелен джип не кореспондира с
цвета на джипа на свид. Г.Х., поради което не може да се формира
единствения и логичен извод, че подсъдимият е бил лицето, което е
разговаряло със свид. Р.К. и е взело кучето. Същевременно в хода на
досъдебното производство не са извършени процесуално-следствените
действия разпознаване на лица и предмети, за да се потвърди, че кучето,
което е доброволно предадено на свид. М.С. в имота, стопанисван от
подсъдимия, в гр. Батак и кучето, което е видяла свид. Р.К. са едно и също
животно, респ. че кучето, което е притежавал свид. М.С. към
инкриминираната дата и доброволно предаденото му в имота, стопанисван от
подсъдимия, в гр. Батак, са едно и също животно. Разпитана в съдебно
заседание свид. Р.К. изрично заявява, че не може да разпознае кучето и
лицето, което е разговаряло с нея и е взело животното, като уточнява, че едва
при разпита й при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав
е видяла подсъдимия в съдебната зала и така е разбрала, че той е бил лицето,
което е взело кучето. Следва да се отбележи, че каишката на животното,
ведно с GPS тракера на нея, които свидетелите М.С., К.Д. и М.М. твърдят, че
са били поставени на животното, а впоследствие са намерили хвърлени в
11

реката до с. Грашево, не са предадени на органите на МВР. Същевременно
свид. Р.К. сочи, че кучето е имало поставена само оранжева каишка. Същата
не е видяла GPS устройство на кучето, което твърди, че е взето и качено от
непознатия за нея мъж в зеления джип. В хода на досъдебното производство
не са изискани и приобщени разпечатки от мобилните оператори с цел
установяване дали подсъдимият и свид. Р.К. са се намирали на една и съща
територия на инкриминираната дата. Съгласно чл. 251б, ал. 1 от Закона за
електронните съобщения трафичните данни са съхраняват от съответния
мобилен оператор за период от шест месеца назад, поради което не е било
възможно такива разпечатки да бъдат приобщени в хода на съдебното
следствие като писмени доказателства по делото.
От друга страна са показанията на свидетелите Г.Х. и Н.З., които са
пътували в джипа, управляван от подсъдимия. Двамата твърдят, че
подсъдимият е купил кучето за около 70-80 лева от лице, което го държало,
вързано със сезал на врата, а не с каишка, ведно с монтиран на нея GPS
тракер. По делото няма преки доказателства, нито верига от взаимно свързани
косвени доказателства, които недвусмислено и категорично да опровергават
показанията на свидетелите Г.Х. и Н.З., че подсъдимият е придобил кучето в
резултат на правна сделка – покупко-продажба и да очертават подсъдимия
А.К. като извършител на кражбата. С оглед принципа на свободата на
договаряне, уреден в чл. 9 от ЗЗД, съдът счита, че не може автоматично да се
приеме, че обстоятелството, че подсъдимият е ловец, отглежда и други ловни
кучета и следователно е наясно със стойността на процесното куче, която
надвишава в пъти платеното от него (според приетата без възражения на
страните експертиза стойността на кучето е 400 лв.), разколебава показанията
на свидетелите Г.Х. и Н.З. и тезата за придобиване на животното в резултат
на правна сделка за сумата от около 70-80 лева. Само фактът, че се твърди, че
кучето е закупено от подсъдимия на цена доста по-ниска от пазарната не
може да аргументира автоматично заключението, че кучето е продибито от
подсъдимия по неправомерен начин.
При липсата на преки доказателства относно авторството на деянието,
какъвто е настоящият случай, за да се постанови осъдителта присъда е
необходимо събраните косвени доказателства в своята съвкупност да
обосновават категоричен положителен отговор, че автор на деянието,
предмет на делото, е подсъдимият. Процесуалният закон не предвижда
забрана осъдителната присъда да бъде основана само на косвени
доказателства, но изискването е те да не водят до многопосочност и
вариантност на изводите. Една присъда може да почива само на косвени
доказателства, стига по безспорен начин да е установена тяхната фактическа
и логическа връзка и последователност, която в цялост да разкрива всички
съставомерни елементи на престъпно поведение на конкретен правен субект и
на тази основа да е невъзможен друг извод, освен този за извършеното деяние
и неговото авторство. Изводът за вината на подсъдимия следва да бъде
единственият възможен и логичен, а всяка различна версия да бъде
убедително изключена. В конкретния случай са установени факти, които
влизат в противоречие с обвинителната теза. Веригата от непреки
доказателства не налага единствено възможния извод за авторството на
кражбата. Налице са множество от предположения, догадки и съмнения, въз
12

основа на които не може да бъде постановена осъдителна присъда,
отговаряща на закона и справедливостта. Напълно възможно е въпросното
куче да е било взето от неустановено в хода на наказателното производство
лице, което да е срязало каишката на животното с поставеното на нея
проследяващо устройство и да я е хвърлило в близост до реката в с. Грашево,
след което да е поставило сезал на врата на кучето и впоследствие да е
продало кучето на подсъдимия. Няма доказателства, които категорично да
опровергават показанията на свид. Г.Х. и свид. Н.З., че кучето е придобито
чрез правна сделка от подсъдимия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че събраните по делото
доказателства не са в състояние да формират единствения възможен и
непротиворечив извод, че подс. А.Л.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на
предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин. Следователно недопустимо е постановяването
на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по категоричен
начин. Само когато бъдат установени безспорно и категорично всички
признаци относно обективната и субективната страна на състава на
престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, съдът може
да постанови осъдителна присъда, което е гаранция за реализиране правата на
подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за
невиновност, установена в чл. 16 от НПК. Осъждането на дееца не може да
почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно осъществяването на обективните и субективни признаци на състава
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Поради това съдът
прие, на основание на чл. 304 от НПК, че подсъдимият А.Л.К. е невинен по
повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК и го оправда.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата. В процесния случай, с оглед изхода на настоящото дело,
което е от общ характер, а именно признаване на подсъдимия за невиновен в
извършване на престъплението, за което е ангажирана наказателната му
отговорност, то направените по делото разноски не следва да бъдат възлагани
в негова тежест, а следва да останат за сметка на държавата, на основание чл.
190, ал. 1 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13

Номер на акта:	14
Дата:	6 декември 2022 г.
Съдия:	Росица Илиева Василева

Дело:	20225210200107
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 март 2022 г.

Присъда по дело №107/2022 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите