Р Е Ш Е Н И Е
№ 260360 / 29.3.2021г.
гр. Перник, 29.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5289 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Кристина Стоянова Манева против С.И.М., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от общо
21019.44 лева, от които сумата от 18 214.94 лева – главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 27.12.2016 г., 2593.45 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2017 г. до
11.04.2018 г. вкл., 17.71 лева – наказателна лихва за периода от 27.09.2017 г.
до 11.04.2018 г. вкл. и 193.34 лева – такси и разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 16.04.2018 г. по ч. гр.д. № 2422/2018 г. по описа на РС
Перник. Претендират се разноски в настоящото производство и в заповедното
производство.
При
условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: сумата от общо 21019.44 лева, от които сумата от 18 214.94 лева
– главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 27.12.2016 г., 2593.45 лева – договорна лихва за
периода от 20.03.2017 г. до 11.04.2018 г. вкл., 17.71 лева – наказателна лихва
за периода от 27.09.2017 г. до 11.04.2018 г. вкл. и 193.34 лева – такси и
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен между тях договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.12.2016 г. Твърди
се, че въз основа на така сключения договор банката отпуснала на ответника под
формата на револвиращ кредит сумата от 20 000 лева, с падежна дата на
вноските – 20-то число на месеца, при променлив лихвен процент от 17.95 %
годишно към датата на сключване на договора или 0.05 % на ден и годишен процент
на разходите от 4.91 %. Посочва се, че банката е изпълнила задължението си по
договора и е предоставила сумата на ответника.
На следващо
място се твърди, че първоначално ответникът заплащал дължимите вноски по кредита,
но след това преустановил плащанията.
Поради това последният изпаднал в забава за издължаването на месечните
плащания, която забава е продължила повече от шест месеца. В тази връзка се
поддържа, че банката е упражнила правата си по договора и е обявила целия
размер на кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2018 г., за което до
заемополучателя е изпратено уведомление. Последното е връчено на същия по реда
на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление от ЧСИ.
В тази
връзка се уточнява, че ищецът е образувал заповедно производство за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от
счетоводни книги. Доколкото обаче заповедта и изпълнителният лист са връчени на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то и ищецът счита, че за него е налице
интерес от предявените искове.
Представени са:
извлечение от счетоводни книги, договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 27.12.2016 г. с общи условия и погасителен план към него, условия за
издаване и обслужване на плащания с платинени кредитни карти на Банка ДСК,
условия по пакет „Частно банкиране златен“, покана уведомление и съобщение за
връчването й.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, не е постъпил писмен отговор. Исковата
молба с приложенията към нея е връчена на ответника на 19.10.2020 г. – чрез
неговата майка по адреса, посочен в исковата молба, със задължение за предаване.
В съдебно
заседание, проведено на 01.03.2021 г., процесуалният представител на ищеца не
се явява. Изразява писмено становище за основателност на исковете, поради което
и иска същите да бъдат уважени.
Ответникът
С.И.М. редовно
призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по исковете.
С нарочно
определение от 01.03.2021 г. съдът е оставил без уважение искането за
постановяване на неприсъствено решение, доколкото от страна на ищцовото
дружество е постъпила писмена молба, че поддържа исковите претенции изцяло в
това число претенцията за такси и разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 1822/16.04.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2422/2018 г. по
описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника С.И.М. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 27.12.2016 г. и
погасителен план към него се установява, че на 27.12.2016 г. между ищеца „Банка
ДСК” ЕАД
като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 20 000 лева, срок на
кредита: срокът на валидност на картата включително при подновяването й преди
изтичането му – с падеж на първа вноска
по погасителния план при пълно усвояване в рамките на една година 27.01.2017 г.
и с падеж на последна вноска – 27.12.2017 г., годишен процент на разходите /ГПР/
4.91 %, фиксиран лихвен процент за първите 6 м. от издаване на картата – 0 %, а
след това променлив лихвен процент /ПЛП/ към сключване на договора 17.95 %
годишно /0.05 % на ден – формиран от стойността на 6-месечен Sofibor – 0.331 %, който при отрицателна стойност на се приема заа стойност 0, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 17.619 %. При тези параметри
общото задължение по кредита е в размер на 20530.02 лева при ежемесечна погасителна
вноска в размер на 1666.67 лева за първите 6 месеца и променливи вноски за
следващите 6 месеца на годишна база. В погасителния план е посочена частта от
главницата респективно частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска. В
погасителния план е посочено, че таксите са в размер 0, като няма установени
разноски.
В общите условия на банката е посочено, че при забава
в плащанията от деня, следващ падежната дата – забавената вноска се олихвява с
договорения лихвен процент + 5 пункта /чл. 32/. Посочено е че при забава в
плащанията над 4 месеца продължила и в петия период, ползването на наличната
сума по картата се прекратява, а целият остатък от кредита става изискуем и
започва да се олихвява с договорения лихвен процент + 5 пункта /чл. 31 и чл. 32/.
От представена по делото покана уведомление, изпратена
чрез ЧСИ Анелия Василева, с изх. № 12-20-00159/31.01.2018 г. на „Банка ДСК” ЕАД
се установява, че ищецът се е позовал на забавата в плащанията на задълженията по договор за банков кредит
от 27.06.2016 г. с размер от 20 000 лева, поради което кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. В уведомлението е посочено, че от датата на получаване
на същото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и
върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава.
Посоченото
уведомление е връчено на заемополучателя С.И.М. по реда чл. 47, ал. 5 от ГПК –
постоянният/настоящ адрес на лицето е посетен три пъти в рамките на повече от
месец, като поне едно посещение е в неприсъствен ден като е залепено
уведомление на входната врата на жилището – на 08.03.2018 г Адресът на
заемополучателя, вписан в договора от 2016 г. и адресът по справка в НБД
„Население” като постоянен/настоящ такъв не съвпадат. Липсват данни уведомление
да е пуснато в пощенска кутия респ. за наличието на такава.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 27.12.2016 г.,
за които е издадена заповед № 1822/16.04.2018 г. по ч.гр.д. № 2422/2018 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е установяване съществуването на вземанията по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска (в
рамките на едногодишния период, а след това – 20-то число на месеца), брой на
вноските (в рамките на едногодишния период), сумата на кредита (20000 лева), ПЛП (0 % за първите 6 м., а слес
това 17,95 % - годишно, 0.05% на ден – формиран от стойността на 6-месечен Sofibor – 0.331 %, който при отрицателна стойност на се приема заа стойност 0, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 17.619 %), ГПР (4,91 %), такси 0 лева и общата сума дължима от потребителя
(20 530.02 лева – сбор от сумата по кредита и възнаградителна лихва за
едногодишния период), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя
да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК /т. 14.2 от ОУ/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1,
т. 20 от ЗПК /глава IX от ОУ/.
В погасителния
план е
посочена последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, като
както договора, така и погасителния план, а и общите условия са подписани от
ответника –
чл. 11, ал. 2 от
ЗПК,
като подписът му не е оспорен.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК.
По делото предвид липсата на подаден отговор по чл. 131 от ГПК не са неведени възражения срещу усвояването на кредита, размера на
главницата, договорната и наказателната лихви, нито срещу начина на изчисляването
им, поради което и съдът приема, че сумите за изчислени правилно.
Настоящият състав счита, че действително е настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията по договора за кредит. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че не се оспорва изпадането на кредитополучателя в забава
продължила повече от 4 месеца – до края на петмесечния период, каквото е
изискването в общите условия. В тази връзка и банката е
упражнила възникналото в нейна полза право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. До длъжника е изпратено уведомление в този смисъл като същото е
връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК като разписката е оформена
надлежно. По делото не са наведени конкретни твърдения, които да оспорват това
обстоятелство. В тази връзка и на основание чл. 46 от ГПК съдът приема, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено надлежно на ответника. В
посоченото уведомление се съдържа позоваване от страна на банката на
предсрочната изискуемост, както и последиците от същата. По тези съображения настоящият
състав счита, че предсрочната изискуемост е съобщена на ответника длъжник
надлежно, поради което и следва да се приеме за настъпила. Освен това доколкото
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на 19.03.2018 г. /две седмици
след 08.03.2018 г. /събота/, а не на 08.03.2018 г. предвид чл. 47, ал. 2 от ГПК/, а заявлението за издаване на ЗИПЗ е подадено на 13.04.2018 г., то следва
да се приеме и че предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника преди
образуване на заповедното производство. В уведомлението и в ОУ е посочено, че
предсрочната изискуемост настъпва от получаване на съобщението за нея – в
случая 19.03.2018 г.
С оглед горното исковата претенция за главница съдът намира за основателна за
пълния претендиран размер от 18 214.94 лева. За основателни следва се
приемат и претенциите за договорна лихва – в размер на 2593.45 лева и за
наказателна лихва – в размер на 17.71 лева, доколкото същите не са обусловени
от датата на предсрочната изискуемост на кредита.
Следва да бъде изцяло отхвърлен обаче искът за сумата от 193.34 лева.
Посочената сума представлява „такси и разноски“, но липсва посочване на
основанието за събирането й. За да са изпълнени изискванията на ЗПК, обаче в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя
начин основанието за дължимостта и начисляването на посочените „такси и разноски“, както и за
какви точно услуги или действия се дължат същите. В настоящия
случай от съдържанието
на договора потребителят не би могъл да установи
това основание. В тази връзка
липсата на подробна информация лишава
потребителя от възможността да е наясно за каква друга парична сума извън
стойността на заема се задължава или може да
му бъде начислена. По тези съображения съдът намира, че претендирането на
такове вземане нарушава чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. Посочените
неясноти относно вземането за „такси и разноски” не се преодоляват от
представената тарифа на банката, доколкото в същата са посочени множество и
различни по вид такси по различни договори и услуги, начислявани от ищеца,
някои от които на процентна база, като е невъзможно да се установи какви такси
точно, в какъв размр или за какви услуги са начислени на ответника. За
установяването на размера на това вземане е безпредметно и допускане на
експертиза, доколкото експертното изследване поначало може да установи дали
вземането е изчислено правилно и дали е платено, а не да установи основанието
на същото, нито да острани неравноправност в договарянето между заемодател и
заемополучател, още по-малко да отстрани неясноти в исковата молба или договора
за кредит.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 18 214.94 лева – главница, 2593.45 лева – договорна лихва и 17.71 лева – наказателна лихва, като претенцията за заплащане на сумата от 193.34
лева – такси и разноски е изцяло неоснователна. Законната лихва върху
главницата следва да бъде присъдена от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ в съда – а именно
13.04.2018 г. Датата 12.04.2018 г., посочена от ищеца, е датата на поставения
от банката изходящ номер върху заявлението и няма как да обвързва съда. От
заповедното дело не се установява заявлението да е подадено по пощата, но дори
в този случай се касае за документи, иницииращи производство, а не за
документи, подадени с оглед определен срок, в която връзка пощенското клеймо да
е определящо за спазването му.
Предвид извода за основателност на главните искове не се налага обсъждане
на евентуалните такива, които поначало са и недопустими – по арг. от Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 2422/2018 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество /заявител/ претендира разноски в размер на общо
470.39 лева, от които 420.39 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 466.03 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 5289/2020 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 720.39 лева,
от които 420.39 лева държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приложени платежни нареждания, посочените разноски са действително
извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат определени
разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. От така посочените разноски
в общ размер от 520.39 лева с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 515.60 лева съобразно уважената част от исковете.
Ответната страна не претендира разноски и не
представя доказателства за извършването на такива.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска №
19, сумата от обшо 20 826.10 лева, от които 18 214.94 лева –
представляват
неплатена главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 27.12.2016 г., 2593.45 лева представляват договорна
лихва за периода от 20.03.2017 г. до 11.04.2018 г. вкл. и 17.71 лева – представляват наказателна лихва за периода от
27.09.2017 г. до 11.04.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 16.04.2018 г. по ч.
гр.д. № 2422/2018 г. по описа на РС Перник КАТО ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата претенция за сумата от общо 193.34 лева – такси и разноски, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.И.М., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Банка ДСК” ЕАД,
с ЕИК:********* сумата от общо 466.03 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 2422/2018 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
515.60 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство, съобразно уважената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2422 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала:И.Д.