РЕШЕНИЕ
№ 2971
гр. Благоевград , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200501330 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от ЕТ „Б. П.“, ЕИК *********,
представлявано от Б. П. Т., ЕГН *********, чрез адв. К. А., против отказ за
прекратяване на изп. дело № 418/ 2011 г. по описа на ЧСИ Г. С., с рег. № * по
описа на КЧСИ на РБ. Навежда се, че с оглед на погасяване на задължението
по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело, то производството следва да се прекрати.
Прави искане за отмяна на отказ за прекратяване на изп. дело № 418/
2011 г. по описа на ЧСИ Г. С., с рег. № * по описа на КЧСИ на РБ..
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита,
че частната жалба е допустима, но неоснователна като излага съображения в
тази насока.
По делото не е депозирано възражение от страна на присъединения
взискател.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Представената процесуална възможност на длъжника с разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК да атакува отказа на частния съдебен изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, следва да се разглежда с оглед
предвидените в чл. 433 ГПК възможности за прекратяване на изпълнението.
Изброените в ал. 1 на сочената разпоредба състави на прекратяване обхващат
главно хипотезите на неподлежащо на принудително изпълнение вземане.
Според разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнението се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя,
надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от
банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или
внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да
се прекрати изпълнителния процес като правоотношение, означава да се
погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия,
както и задължението те да се извършват и понасят. Общата идея на
разпоредбата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да се
основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти,
установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни
обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в
автентична разписка от кредитора или сигурен платец (пощенска станция или
банка). При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза
пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност
на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било
доброволно изпълнено.
В процесния случай е налице особеност, която е свързана с
обстоятелството, че длъжникът е платил в полза на първоначалния взискател
„Банка ДСК“ ЕАД, поради което спрямо този взискател е приключило
изпълинтелното производство, поради плащане.
От своя страна, по конкретното изпълнително дело се поддържа, че е
била конституирана „Българска банка за развитие“ АД за вземане от 3496.40
лв., представляваща част от главница в размер на 3 437.24 лв. и разноски в
размер на 59.16 лв.. Конституирането е извършено от съдебния изпълнител на
2
основание чл. 429 ал. 1 ГПК, основано на осъществено плащане от „Българска
банка за развитие“ АД задължение по банкова гаранция поета в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД, което е обусловило суброгиране на гаранта в правата на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по смисъла на чл. 74 ЗЗД, но не се сочи вземане
по кой изпълнителен лист, на колко се равнява изплатената по банковата
гаранция сума. „Българска банка за развитие“ АД обосновала правото си на
принудително изпълнение (видно от материалите по изпратеното на съда
копие на изпълнително дело) с настъпила материално - правна суброгация.
Представени били в тази връзка към молбата за конституиране по
изпълнителното дело от 10.12.2014 г. платежно нареждане с получател „Банка
ДСК“ ЕАД, за плащане на 5042.14 лв. на дата 21.01.2012 г.
При образуване на изпълнителното дело е бил представен изпълнителен
лист, издаден на 06.12.2011 г. от РС - Гоце Делчев, в полза на кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД, за сумата в размер на общо 7314.00 лв..
С молба от 06.01.2016 г., взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, прави искане за
прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника, тъй като
всички задължения към банката са погасени. В молбата се сочи
допълнително, че сумата в размер на 7891.47 лв. ще се събира от гаранта
„Българска банка за развитие“ АД. С оглед така постъпилата молба за
прекратяване поради плащане, съдебния изпълнител с постановление от
05.02.2016 г. е прекратил изп. д. № 418/ 20111 г. по отношение на „Банка
ДСК“ ЕАД, поради пълно плащане.
При тези данни настоящият състав на съда намира, че не са били налице
писмени доказателства по смисъла на чл. 429, ал. 1 ГПК установяващи
твърдяното частно правоприемство, обуславящо и процесуално такова, което
да легитимира „Българска банка за развитие“ АД като суброгирал се в
правата на удовлетворения кредитор взискател. Суброгацията бива договорна
и законна, като за да е налице суброгиране в правата на кредитора трябва да
има изпълнение на задължение, и по – конкретно: погасяване на
задължението чрез изпълнение, тъй като при наличието на други погасителни
способи няма да е налице суброгация. Необходимо е и да е налице правен
интерес за третото лице да плати задължението на длъжника. Такъв правен
интерес би бил налице в случай на изискуемо вземане на кредитора срещу
3
третото изпълняващо лице, което не следва да плаща и свой дълг. За да е
налице суброгация на следващо място, е необходимо при плащане на
задължението от страна на третото лице – в случая взискателят „Българска
банка за развитие“ АД, тя да има регресен иск срещу главния длъжник – ЕТ
„Б. Р.“. При тези съображения следва, че не са налице надлежни
доказателства обуславящи превръщане на твърдяното материалноправно
правоприемство в процесуално такова. Не са и налице надлежни документи,
установяващи, че са спазени изискванията на чл. 75 ЗЗД. За да е налице
валидно изпълнение на едно чуждо задължение е необходимо кредиторът да
потвърди направеното в негова полза изпълнение – в процесния случай
кредиторът по изпълнителния лист „Банка ДСК“ ЕАД, като в случаите когато
плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, трябва
заверяване на сметката на кредитора. В случая липсват доказателства за това.
Ето защо след като изначално не е могло да бъде доказано според
изискванията на закона, че взискателят се явява частен правоприемник на
кредиторите по изпълнителния лист, то и отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, образувано на 29.12.2011 г. след извършено плащане и
изявление на самия кредитор-взискател „Банка ДСК“ ЕАД, че е платено
изцяло сумата по изпълнителния титул, се явява незаконосъобразен и следва
да се отмени по аргумент от чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК. Следва да се отбележи,
сумата по изпълнителния лист, издаден на 06.12.2011 г. от РС - Гоце Делчев, в
полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, е общо 7314.00 лв., налице е
изявление, че ще се плати сума по гаранция 5042.14 лв., но няма
доказателства за заверяване на сметката, по която се твърди, че е платено,
налице е изявление на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, че вземането на
взискателя – по изпълнителното дело, образувано въз основа на
изпълнителния лист от 06.12.2011 г. от РС - Гоце Делчев, в полза на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД – сума в размер на 7314.00 лв., че е платена,
което поражда съмнение (поради липса на доказателства за плащане от
„Българска банка за развитие“ АД), относно истинността изявлението на
„Банка ДСК“ ЕАД, че сума в размер на 7 891.47 лв. ще се събира от гаранта
„Българска банка за развитие“ АД. Изложеното обуславя довода, че липсват
доказателства за плащане от гаранта „Българска банка за развитие“ АД,
доказателства, установяващи твърдяното частно правоприемство, обуславящо
и процесуално такова, което да легитимира „Българска банка за развитие“ АД
4
като суброгирала се в правата на удовлетворения кредитор- взискател.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението на ЧСИ Г. С., с рег. № * при КЧСИ от
14.11.2019 г., с което същата отказва да прекрати изпълнително дело № 418/
2011 г. по описа на ЧСИ Г. С..
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Г. С., с рег. № * при КЧСИ, да изготви
постановление за прекратяване на изпълнително дело № 418/ 2011 г. по описа
на ЧСИ Г. С., на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На ЧСИ Г. С. да се изпрати заверено копие от настоящия съдебен акт за
сведение и изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5